Това са уроците след Чернобил
Датата 26 април 1986 година се трансформира във вододел за отношението на човечеството към „ мирния атом ”. Предизвиканото от чернобилската повреда радиоактивно замърсяване на големи територии остави незабравим отрицателен спомен за милиони хора, написа obekti.bg.
След злополуката зародилата се през 70-те години опозиция против атомната сила се популяризира стремително в целия свят. В резултат доста от проектите за градеж на нови реактори през 80-те и 90-те години на предишния век бяха анулирани.
Най-важният дълготраен резултат от Чернобил обаче е фактът, че жителите и данъкоплатците в целия свят към този момент в никакъв случай няма да одобряват с лека ръка рисковете от нуклеарната енергетика. Сред тях са съхранението на рискови радиоактивни боклуци, опцията за потреблението им за построяването на нуклеарно оръжие и на първо място – опцията от повреда от „ чернобилски тип”.
Днес знаем, че повода за историческата нуклеарна повреда е комбинацията сред неприятната структура на руските реактори РБМК (Реактор большой мощности канальный) и феноменална поредност от човешки неточности. Избягването на тези фактори се трансформира в неписан закон за инженерите, проектиращи нуклеарни енергийни установки. Така Чернобил се трансформира в мощна невидима ръка, която промени радикално регулациите за нуклеарна сигурност и подтиква основаването на нови генерации по-безопасни и ефикасни атомни електростанции.
Новите нуклеарни реактори, които се построяват сега или са планувани за близкото бъдеще, са от трето потомство. Те включват редица усъвършенствания, осигуряващи по-висока успеваемост и продължен експлоатационен период. Преди всичко обаче като директен резултат от горчивите уроци на Чернобил новите реактори употребяват правилото на така наречен пасивна сигурност. Това значи, че при положение на повреда самата структура на реактора естествено забавя и стопира рисковите процеси. Тези ограничения са основани на фундаментални физически сили (като гравитацията) и не зависят нито от човешката интервенция, нито от каквито и да е софтуерни системи за сигурност. Първите реактори от това потомство към този момент работят в Япония, като през идващите години няколко от тях ще бъдат построени в Европа и Китай.
Още по-голяма степен на сигурност ще имат бъдещите нуклеарни реактори от четвърто потомство (Gen IV), които сега са обект на дейна разработка и се чака да проработят до 2030 година Те ще употребяват разнообразни технологии, като общото сред тях ще бъде забележителното усъвършенстване във всички значими сфери. Тези енергийни установки ще създават по-безопасни радиоактивни боклуци, ще могат да рециклират съществуващите нуклеарни отпадъци и също така ще създават стотици пъти повече сила от едно и също количество гориво. Всеки от тези реактори ще бъде пасивно безвреден, като някои от тях ще имат даже така наречен присъща сигурност (inherent safety) - допустимо най-високата степен на надеждност за нещо, основано от човешки ръце. Това разбиране значи, че структурата на установката сама по себе си предотвратява събитията, която може да доведат до повреда.
В последна сметка най-тежката нуклеарна повреда в историята ще бъде запомнена освен със своята тежка човешка и икономическа цена. Научените от нея уроци евентуално ще доведат до основаването на по-безопасни атомни електроцентрали.
След злополуката зародилата се през 70-те години опозиция против атомната сила се популяризира стремително в целия свят. В резултат доста от проектите за градеж на нови реактори през 80-те и 90-те години на предишния век бяха анулирани.
Най-важният дълготраен резултат от Чернобил обаче е фактът, че жителите и данъкоплатците в целия свят към този момент в никакъв случай няма да одобряват с лека ръка рисковете от нуклеарната енергетика. Сред тях са съхранението на рискови радиоактивни боклуци, опцията за потреблението им за построяването на нуклеарно оръжие и на първо място – опцията от повреда от „ чернобилски тип”.
Днес знаем, че повода за историческата нуклеарна повреда е комбинацията сред неприятната структура на руските реактори РБМК (Реактор большой мощности канальный) и феноменална поредност от човешки неточности. Избягването на тези фактори се трансформира в неписан закон за инженерите, проектиращи нуклеарни енергийни установки. Така Чернобил се трансформира в мощна невидима ръка, която промени радикално регулациите за нуклеарна сигурност и подтиква основаването на нови генерации по-безопасни и ефикасни атомни електростанции.
Новите нуклеарни реактори, които се построяват сега или са планувани за близкото бъдеще, са от трето потомство. Те включват редица усъвършенствания, осигуряващи по-висока успеваемост и продължен експлоатационен период. Преди всичко обаче като директен резултат от горчивите уроци на Чернобил новите реактори употребяват правилото на така наречен пасивна сигурност. Това значи, че при положение на повреда самата структура на реактора естествено забавя и стопира рисковите процеси. Тези ограничения са основани на фундаментални физически сили (като гравитацията) и не зависят нито от човешката интервенция, нито от каквито и да е софтуерни системи за сигурност. Първите реактори от това потомство към този момент работят в Япония, като през идващите години няколко от тях ще бъдат построени в Европа и Китай.
Още по-голяма степен на сигурност ще имат бъдещите нуклеарни реактори от четвърто потомство (Gen IV), които сега са обект на дейна разработка и се чака да проработят до 2030 година Те ще употребяват разнообразни технологии, като общото сред тях ще бъде забележителното усъвършенстване във всички значими сфери. Тези енергийни установки ще създават по-безопасни радиоактивни боклуци, ще могат да рециклират съществуващите нуклеарни отпадъци и също така ще създават стотици пъти повече сила от едно и също количество гориво. Всеки от тези реактори ще бъде пасивно безвреден, като някои от тях ще имат даже така наречен присъща сигурност (inherent safety) - допустимо най-високата степен на надеждност за нещо, основано от човешки ръце. Това разбиране значи, че структурата на установката сама по себе си предотвратява събитията, която може да доведат до повреда.
В последна сметка най-тежката нуклеарна повреда в историята ще бъде запомнена освен със своята тежка човешка и икономическа цена. Научените от нея уроци евентуално ще доведат до основаването на по-безопасни атомни електроцентрали.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ