В Русия хората са в капан на собствената си държава. Но украинците не са руснаци
Датата 24 февруари 2022 година евентуално ще остане в историята с напрежението сред Русия и Украйна. На този ден започнаха и опитите за „ насилствени ограничения за налагане на мир, “ както съветските медии дефинираха навлизането и нападението в украинска територия. Така нареченият „ мир “, оставя след себе си най-малко 130 жертви и над 300 ранени украинци. За страдание измежду починалите е и едно почтено дете.
Ракети летяха над доста области на страната, починаха както военни, по този начин и цивилни. Не малко са и жертвите от съветска страна. На фона на протичащото се, цяла Европа се „ изостри “ против Русия, с „ остро “ наказание на дейностите на съветския президент, предлагайки да се наложат строги наказания.
Много страни предложиха своята поддръжка на хилядите хора, тръгнали да напущат Украйна. Една част поеха към Полша и Словения, друга към Молдова и Румъния. България също не остана безразлична. Страната ни предложи да обезпечи превоз и леговище освен за българските, само че и за украински жители.
Протестни дейности имаше в по-големите градове. Вчера Украинско-българското съдружие събра на митинг над 100 души в Пловдив. Сред съпричастните и несъгласни с политиката на Путин имаше и доста българи, които откровено поддържаха украинския народ. Те упорстваха да се постави завършек на това безумство, да спре войната, избиването на хора.
Един от присъстващите беше и Виктор Мелник. Той е музикант, роден в Украйна и приключил образованието си в Киев. Женен е за рускиня. Живее в България от 20 години, само че към момента милее за Украйна, тъй като там са множеството му родственици, които в този момент са принудени да се крият в мазетата.
„ Сестра ми, децата ѝ и техните деца са на 300 километра западно от Киев. Разтърсвани са от мощните детонации наоколо, по осем пъти дневно се чуват и злокобните сирени за паника. Децата са уплашени и плачат, всички доста ги е боязън. Крият се в мазето. Чуваме се по телефона и разбирам за ужаса, който изпитват, “ споделя Виктор пред GlasNews.bg.
Той се съгласи да беседва пред медията ни и добави, че с изключение на сестра му, там са нейните две деца с техните общо четири деца, както и майка му.
На въпрос - Защо се стигна до това напрежение сред двете приятелски страни, той отговори:
До това състояние се стигна с години на струпване на недоразумение, сред страните, хората, неправилната политиката. Няма еднопосочен отговор. Причината се корени някъде още преди години.
Може би би трябвало да се върнем малко по-назад във времето. Започна се с операции и конфигуриране на хората едни против други. Това нещо след това прерасна даже в ненавист. Още когато президентът Янукович управляваше, а в последна сметка по своя воля избяга. Русия възприе това като прелом и Украйна излезе от съветското въздействие, той беше проруски надъхан. Такава беше и политиката му. Украинците пожелаха да се движат в посока Европейски съюз, а Янукович отхвърли да подпише това съглашение и полицията потегли против хората. Имаше пребити студенти. Тогава Украйна като че ли се разсъни и възмути – по какъв начин е допустимо да бият деца в една свободна страна, които просто желаят по-добро бъдеще за себе си и за страната. Но Русия не възприе това. За запада и украинците – хорското отвращение съумя да победи, както е разказано в конституцията, че народът е основният притежател на властта, и по този начин със своите демонстрации и митинги, те съумяха да победят тази държавна машина.
Какво съгласно теб желае Русия и какво остава прикрито зад дейностите им?
Ами след тази гражданска война, Русия влезе в Крим. В един миг съветските войски нахлуха, а след това Путин сподели, че се е провел референдум! Това не е истина. Нахлуха войски и завзеха целия полуостров. Ако някой стачкува, той е задържан. Имаше доста неистини, които Путин си позволяваше, хората стопираха да му имат вяра, само че той имаше огромна военна мощ. С надзор и властта, която има, съумя да бъде толкоз години президент. Откакто Съветския съюз се разпадна, Русия остана една страна, в която никой няма никакви права, независимост. Вкарват те в пандиза или те разстрелват. По отношение на Украйна – там останаха с правилата за независимост, другояче по какъв начин Зеленски щеше да стане президент.
С желанието на Украйна да влезе в НАТО, към този момент се засегнаха съветските ползи. Те споделиха, че това няма по какъв начин да стане.
Какво би споделил на руснаците?
Бих им споделил, че техният президент от либерален стана по-тоталитарен и диктаторски. Това стана с годините, толкоз последователно. Самите хора не усетиха по кое време и по какъв начин е станало, оказаха се като заложници в личната си страна, на тази власт. Путин счита, че той постоянно е прав и тъй като страната е по-силна и има нуклеарни оръжия, може да постанова на останалите. Малките страни би трябвало единствено да се подчиняват. Украинците не са руснаци. Те от ден на ден получиха убеденост, отстояваха своите правила и ползи. Какво бих им споделил на руснаците? Част от тях опитваха да стачкуват, обаче не могат. Бих посъветвал да са по-агресивни към властта. Трябва да са единни и обединени, с цел да се опълчват на този цялостен надзор.
Трябва ли Украйна да се причисли към НАТО?
Трябва ли? Естествено, не би трябвало. Въпрос на свободен избор е. Има страни като Швейцария да вземем за пример, която желае да бъде неутрална и да не членува в пактове или военни организации. Русия от своя страна се причисли в различен сходен блок дружно с Бразилия, Индия, Китай и Република Южна Африка.
Какво обръщение би изпратил на всички украинци, които сега са подложени на този смут? Би ли ги посъветвал да бягат, или да останат да се борят?
Не могат всички да избягат, това е нереално. Чувам, че Киев е ужасно запустял, даже хората съпоставят с времето, когато беше злополуката в Чернобил. Толкова обезлюдено, доста избягали хора. Не мога да кажа, че тези, които ще останат, са глупави. Това е тяхната татковина. Да не избягаш, е духовно и морално. Те не атакуват хора, а се отбраняват. Но тези, които могат да избягат, да го създадат, който не може или не желае, дано остане и се опълчи.
Ако в този момент живееше в Украйна, по какъв начин щеше да постъпиш?
Виждайки накъде вървят нещата, мога да кажа, че аз към този момент избягах. Още през 2000 година. Тогава потегли това опълчване в обществото. А повредата в Чернобил също е една от главните аргументи, поради мен и здравето на фамилията ми.
Какво ти харесва най-вече в България?
Първото прелестно възприятие, което имах, беше пътуването ми с кола от Пловдив до Асеновград, беше пролетно, слънчево време. Гледах планините и си мислех, какъв брой красива страна. Красива природа. Чувствах се доста умерено, усещах, че това е място, в което мога да пребивавам и да съм добре. Впоследствие дойде и моята брачна половинка с децата ни. Срещнахме доста хубави хора, те също бяха свързани с музика. Дори създадохме квартет, с който свирихме на баян и акордеон. Просто всичко стана доста естествено. Ние от по-рано търсехме разновидности за пренасяне от Киев, където живеехме. Заради работата си пътувах доста из Европа, само че България е страната, трансформирала се в мой дом.
Какво ти липсва от Украйна?
Какво липсва… хм, почтено казано, не ми липсва доста. Естествено, липсват ми роднините ми, които останаха там. Моля се всички да бъдат добре и да няма повче жертви.
Точно за това моли и Оксана Зоболотня на вчерашния митинг против дейностите на Русия в Украйна, под надпис „ Не на войната в Украйна “.
Ракети летяха над доста области на страната, починаха както военни, по този начин и цивилни. Не малко са и жертвите от съветска страна. На фона на протичащото се, цяла Европа се „ изостри “ против Русия, с „ остро “ наказание на дейностите на съветския президент, предлагайки да се наложат строги наказания.
Много страни предложиха своята поддръжка на хилядите хора, тръгнали да напущат Украйна. Една част поеха към Полша и Словения, друга към Молдова и Румъния. България също не остана безразлична. Страната ни предложи да обезпечи превоз и леговище освен за българските, само че и за украински жители.
Протестни дейности имаше в по-големите градове. Вчера Украинско-българското съдружие събра на митинг над 100 души в Пловдив. Сред съпричастните и несъгласни с политиката на Путин имаше и доста българи, които откровено поддържаха украинския народ. Те упорстваха да се постави завършек на това безумство, да спре войната, избиването на хора.
Един от присъстващите беше и Виктор Мелник. Той е музикант, роден в Украйна и приключил образованието си в Киев. Женен е за рускиня. Живее в България от 20 години, само че към момента милее за Украйна, тъй като там са множеството му родственици, които в този момент са принудени да се крият в мазетата.
„ Сестра ми, децата ѝ и техните деца са на 300 километра западно от Киев. Разтърсвани са от мощните детонации наоколо, по осем пъти дневно се чуват и злокобните сирени за паника. Децата са уплашени и плачат, всички доста ги е боязън. Крият се в мазето. Чуваме се по телефона и разбирам за ужаса, който изпитват, “ споделя Виктор пред GlasNews.bg.
Той се съгласи да беседва пред медията ни и добави, че с изключение на сестра му, там са нейните две деца с техните общо четири деца, както и майка му.
На въпрос - Защо се стигна до това напрежение сред двете приятелски страни, той отговори:
До това състояние се стигна с години на струпване на недоразумение, сред страните, хората, неправилната политиката. Няма еднопосочен отговор. Причината се корени някъде още преди години.
Може би би трябвало да се върнем малко по-назад във времето. Започна се с операции и конфигуриране на хората едни против други. Това нещо след това прерасна даже в ненавист. Още когато президентът Янукович управляваше, а в последна сметка по своя воля избяга. Русия възприе това като прелом и Украйна излезе от съветското въздействие, той беше проруски надъхан. Такава беше и политиката му. Украинците пожелаха да се движат в посока Европейски съюз, а Янукович отхвърли да подпише това съглашение и полицията потегли против хората. Имаше пребити студенти. Тогава Украйна като че ли се разсъни и възмути – по какъв начин е допустимо да бият деца в една свободна страна, които просто желаят по-добро бъдеще за себе си и за страната. Но Русия не възприе това. За запада и украинците – хорското отвращение съумя да победи, както е разказано в конституцията, че народът е основният притежател на властта, и по този начин със своите демонстрации и митинги, те съумяха да победят тази държавна машина.
Какво съгласно теб желае Русия и какво остава прикрито зад дейностите им?
Ами след тази гражданска война, Русия влезе в Крим. В един миг съветските войски нахлуха, а след това Путин сподели, че се е провел референдум! Това не е истина. Нахлуха войски и завзеха целия полуостров. Ако някой стачкува, той е задържан. Имаше доста неистини, които Путин си позволяваше, хората стопираха да му имат вяра, само че той имаше огромна военна мощ. С надзор и властта, която има, съумя да бъде толкоз години президент. Откакто Съветския съюз се разпадна, Русия остана една страна, в която никой няма никакви права, независимост. Вкарват те в пандиза или те разстрелват. По отношение на Украйна – там останаха с правилата за независимост, другояче по какъв начин Зеленски щеше да стане президент.
С желанието на Украйна да влезе в НАТО, към този момент се засегнаха съветските ползи. Те споделиха, че това няма по какъв начин да стане.
Какво би споделил на руснаците?
Бих им споделил, че техният президент от либерален стана по-тоталитарен и диктаторски. Това стана с годините, толкоз последователно. Самите хора не усетиха по кое време и по какъв начин е станало, оказаха се като заложници в личната си страна, на тази власт. Путин счита, че той постоянно е прав и тъй като страната е по-силна и има нуклеарни оръжия, може да постанова на останалите. Малките страни би трябвало единствено да се подчиняват. Украинците не са руснаци. Те от ден на ден получиха убеденост, отстояваха своите правила и ползи. Какво бих им споделил на руснаците? Част от тях опитваха да стачкуват, обаче не могат. Бих посъветвал да са по-агресивни към властта. Трябва да са единни и обединени, с цел да се опълчват на този цялостен надзор.
Трябва ли Украйна да се причисли към НАТО?
Трябва ли? Естествено, не би трябвало. Въпрос на свободен избор е. Има страни като Швейцария да вземем за пример, която желае да бъде неутрална и да не членува в пактове или военни организации. Русия от своя страна се причисли в различен сходен блок дружно с Бразилия, Индия, Китай и Република Южна Африка.
Какво обръщение би изпратил на всички украинци, които сега са подложени на този смут? Би ли ги посъветвал да бягат, или да останат да се борят?
Не могат всички да избягат, това е нереално. Чувам, че Киев е ужасно запустял, даже хората съпоставят с времето, когато беше злополуката в Чернобил. Толкова обезлюдено, доста избягали хора. Не мога да кажа, че тези, които ще останат, са глупави. Това е тяхната татковина. Да не избягаш, е духовно и морално. Те не атакуват хора, а се отбраняват. Но тези, които могат да избягат, да го създадат, който не може или не желае, дано остане и се опълчи.
Ако в този момент живееше в Украйна, по какъв начин щеше да постъпиш?
Виждайки накъде вървят нещата, мога да кажа, че аз към този момент избягах. Още през 2000 година. Тогава потегли това опълчване в обществото. А повредата в Чернобил също е една от главните аргументи, поради мен и здравето на фамилията ми.
Какво ти харесва най-вече в България?
Първото прелестно възприятие, което имах, беше пътуването ми с кола от Пловдив до Асеновград, беше пролетно, слънчево време. Гледах планините и си мислех, какъв брой красива страна. Красива природа. Чувствах се доста умерено, усещах, че това е място, в което мога да пребивавам и да съм добре. Впоследствие дойде и моята брачна половинка с децата ни. Срещнахме доста хубави хора, те също бяха свързани с музика. Дори създадохме квартет, с който свирихме на баян и акордеон. Просто всичко стана доста естествено. Ние от по-рано търсехме разновидности за пренасяне от Киев, където живеехме. Заради работата си пътувах доста из Европа, само че България е страната, трансформирала се в мой дом.
Какво ти липсва от Украйна?
Какво липсва… хм, почтено казано, не ми липсва доста. Естествено, липсват ми роднините ми, които останаха там. Моля се всички да бъдат добре и да няма повче жертви.
Точно за това моли и Оксана Зоболотня на вчерашния митинг против дейностите на Русия в Украйна, под надпис „ Не на войната в Украйна “.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ