30 години след Десети ноември и пътят напред*
Датата 10 ноември 1989 година трайно се вписа в новата история на България като миг, обозначил началото на фундаментална смяна в обществено-политическия живот на страната. Не предстои на подозрение, че оставката на Тодор Живков на тази дата след 33 години отпред на Българска комунистическа партия откри вероятността за ново, демократично начало за развиване на страната.
Промяната, станала факт на Десети ноември, надалеч не бе случайност, а в противен случай - тя бе детайл от рухването на системата на действителния социализъм в Източна Европа. В България през 80-те години на предишния век все по-остра форма започнаха да получават ускорено задълбочаващите се рецесии в идейната и духовната сфера, в стопанската система и валутните салда, както и в властническата система на ръководство.
Процесите, отключени в обществото с смяната на 10 ноември, одобриха през последвалите дни и седмици извънредно динамични и спорни развития. Новото управление на Българска комунистическа партия възприе курс на радикално преустрояване на социализма, както и на превръщането й в нова партия на демократичния социализъм, отразено и в преименуването й на Българска социалистическа партия. Същевременно партиите и придвижванията от учредения при започване на декември 1989 година Съюз на демократичните сили се оповестиха за " разграждане на тоталитарната система ", отхвърляйки всякакво присъединяване в налагащите се незабавни дейности за излаз от рецесията и стабилизиране на стопанската система.
В изискванията на извънредно изостряне на борбата в последвалите месеци, нагнетявано от възходящата настъпателност на опозицията, Българска социалистическа партия изрично се разгласи в интерес на търсенето на национално единодушие по основните въпроси на трансформацията на политическата и икономическата система на поредни демократични начала, отхвърляйки сриналата се властническа система на ръководство. Независимо, че в провеждането на този курс партията не всеки път бе задоволително дейна и поредна, тя съумя да завоюва признанието на хората
като притежател на градивното начало
на единодушието и нужния компромис в интерес на надпартийните общонационални ползи на обществото.
Категоричната успеха на Българска социалистическа партия на първите демократични избори през юни 1990 година за Велико Народно заседание бе недвусмислено удостоверение на това самопризнание. В резултат, с решаващата роля на партията, бе призната новата Конституция на България, която към този момент трето десетилетие потвърждава своята решаваща роля за съблюдаване и развиване на демократичното начало и в моменти на най-остри конфликти и тествания.
Същевременно през миналите десетилетия в процесите на промяна връх взе налаганият от Съюз на демократичните сили вид на " дребна страна " във връзка с регулации и съгласуваност, с цялостно послушание на стопанската система на силите на " свободния пазар " и шокова приватизация, и реставрация. Българска социалистическа партия не съумя да опълчи на този унищожителен вид на трансформациите свое безапелационно виждане и стратегия за нужните промени, основно заради сериозните разминавания в партията по отношение на самата нужда от такива и от съответната цялостна политика за провеждането им.
Резултатът от десния " преход "
ясно бе назван в Програмата на партията от 2008 година: " Резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми. Това докара до крах - обществен, стопански и нравствен. Тази равносметка отразява действителностите в живота на милиони български жители, въпреки и да не регистрира постигнатото в демократизацията на обществото и страната. " Това развиване в същото време отразява въздействието на световната капиталистическа система, чиято същина бе посочена и в Програмата на Българска социалистическа партия: " Още преди повече от столетие и половина в Комунистическия манифест Маркс и Енгелс разкриха помитащата всевъзможни загради мощност на глобализиращата се капиталистическа система, акцентирайки, че посредством употребата на международния пазар буржоазията трансформира производството и потреблението на всички страни в космополитически ".
Днес на първо място сме длъжни да дадем справедлива оценка на настоящето положение на страната. Вече 10 години България се ръководи от Политическа партия ГЕРБ - партия, построена и функционираща на очебийно лидерски принцип и начала на корпорация, без някаква изразена идеологическа основа. Този модел на ръководство от ден на ден обезсилва Конституцията, деградира Народното събрание до придатък на държавното управление и министър-председателя и води до дълбока рецесия на доверието в държавните институции, в законовите правила и в органите, призвани да ги постановат в живота.
Резултатите от необмислено налагания неолиберален модел също са налице. Управляващите акцентират макроикономическите индикатори за уравновесен държавен бюджет, стеснен държавен дълг, липса на инфлация, както и висока претовареност при значими темпове на стопански напредък. Проблемът е, че обществената цена на тази политика е смазваща за огромното болшинство български жители и за обществото като цяло.
Разривът сред междинните разноски на семействата, нужни за естествен живот, и получаваните приходи, стабилно се задържа на нивото на два пъти дефицит, което, несъмнено, значи съществуването на огромни суми неотчетени доходи; разривът в нивата на приходи и имущество сред хората с най-високи и с най-ниски приходи доближава спешни стойности при голям % небогати и в риск от бедност; опазването на здравето, образованието и обществените грижи са под всевъзможни стандарти за качество и досегаемост. Крайният резултат от този модел е повече от явен -
всеобща емиграция от страната
на най-жизнеспособната част от популацията и трайно задълбочаваща се демографска злополука като брой и етнически състав.
Същевременно през днешния ден в обществото все по-отчетливо се демонстрира негодуванието на жителите против формиралите се олигархични кръгове и механизми на действие на страната, паразитиращи върху неналичието на демократично ръководство и на солидарна стопанска система. Съответно нараства и търсенето, изключително измежду младежите, на нови визии, подходи и решения за друго по-нататъшно развиване на страната.
Днес анализаторите отреждат на Българска социалистическа партия второстепенна политическа роля, като приблизително огромна партия, " завръщаща се за присъединяване във властта ". Преценка, която се основава на избран прочит на повишената поддръжка за претендентите, издигнати или подкрепени от нея на преди малко извършените избори за органи на локално самоуправление.
Но както " отреденото " на партията място в обществото, по този начин и интерпретацията на резултатите, реализирани от нея на последните избори, следва изрично да бъдат оспорени и отхвърлени. Една такава второстепенна роля е в цялостен прорез с идеята и отговорността на партията
да се утвърждава като притежател на различен път
за по-нататъшно развиване на България. А постигнатите изборни резултати напълно не са таван на възможностите; в противен случай, те са индикация за доста по-голям капацитет на поддръжка при изискване, че самата партия откри сили да преодолее всичко това, което я спъва.
Основните насоки на напъните за нужните дълбоки промени в Българска социалистическа партия през днешния ден са пределно ясни:
- възобновяване на единодействието в партията от горе до долу и от долу до горе посредством пълноправен разговор сред другите отзиви в центъра и по места;
- ясна идейна идентификация като партия на демократичния социализъм, непозната на всевъзможен " ляв консерватизъм " ;
- взаимоотношение с партиите и придвижванията, поддържащи точното съблюдаване на Конституцията и отхвърлящи първосигналния антикомунизъм, насаждан от десницата;
- взаимоотношение с Партията на европейските социалисти и с левите, и екологичните обединения в Европа за трансформирането на Европейски Съюз в автентичен Социален съюз;
- иницииране на необятно публично придвижване за нова общоевропейска система за групова сигурност във формата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа с директното и равноправно присъединяване на Русия.
България се изправя пред предизвикването да дефинира пътя за по-нататъшното си развиване в новите действителности на актуалния свят. Гражданите на страната все по-настоятелно желаят те да са господари на ориста си, те да дефинират накъде ще поеме страната оттук насетне.
Наш, на българските социалисти, дълг е да намерим правилните отговори на тези претенции и да станем носители на съответните на практика решения, които да осъществяваме въз основа на необятно единодушие в обществото. Нека се окажем почтени за това напълно нелеко, само че в доста връзки съдбовно предизвикателство!
* Българска социалистическа партия е длъжна да утвърди своя политическа позиция във връзка 30-ата годишнина от смяната на 10 ноември 1989 година Авторът предлага сегашния текст като принос към такава позиция, която Националният съвет на Българска социалистическа партия да одобри на идното си съвещание.
Промяната, станала факт на Десети ноември, надалеч не бе случайност, а в противен случай - тя бе детайл от рухването на системата на действителния социализъм в Източна Европа. В България през 80-те години на предишния век все по-остра форма започнаха да получават ускорено задълбочаващите се рецесии в идейната и духовната сфера, в стопанската система и валутните салда, както и в властническата система на ръководство.
Процесите, отключени в обществото с смяната на 10 ноември, одобриха през последвалите дни и седмици извънредно динамични и спорни развития. Новото управление на Българска комунистическа партия възприе курс на радикално преустрояване на социализма, както и на превръщането й в нова партия на демократичния социализъм, отразено и в преименуването й на Българска социалистическа партия. Същевременно партиите и придвижванията от учредения при започване на декември 1989 година Съюз на демократичните сили се оповестиха за " разграждане на тоталитарната система ", отхвърляйки всякакво присъединяване в налагащите се незабавни дейности за излаз от рецесията и стабилизиране на стопанската система.
В изискванията на извънредно изостряне на борбата в последвалите месеци, нагнетявано от възходящата настъпателност на опозицията, Българска социалистическа партия изрично се разгласи в интерес на търсенето на национално единодушие по основните въпроси на трансформацията на политическата и икономическата система на поредни демократични начала, отхвърляйки сриналата се властническа система на ръководство. Независимо, че в провеждането на този курс партията не всеки път бе задоволително дейна и поредна, тя съумя да завоюва признанието на хората
като притежател на градивното начало
на единодушието и нужния компромис в интерес на надпартийните общонационални ползи на обществото.
Категоричната успеха на Българска социалистическа партия на първите демократични избори през юни 1990 година за Велико Народно заседание бе недвусмислено удостоверение на това самопризнание. В резултат, с решаващата роля на партията, бе призната новата Конституция на България, която към този момент трето десетилетие потвърждава своята решаваща роля за съблюдаване и развиване на демократичното начало и в моменти на най-остри конфликти и тествания.
Същевременно през миналите десетилетия в процесите на промяна връх взе налаганият от Съюз на демократичните сили вид на " дребна страна " във връзка с регулации и съгласуваност, с цялостно послушание на стопанската система на силите на " свободния пазар " и шокова приватизация, и реставрация. Българска социалистическа партия не съумя да опълчи на този унищожителен вид на трансформациите свое безапелационно виждане и стратегия за нужните промени, основно заради сериозните разминавания в партията по отношение на самата нужда от такива и от съответната цялостна политика за провеждането им.
Резултатът от десния " преход "
ясно бе назван в Програмата на партията от 2008 година: " Резултатът е капитализъм в неговите най-уродливи форми. Това докара до крах - обществен, стопански и нравствен. Тази равносметка отразява действителностите в живота на милиони български жители, въпреки и да не регистрира постигнатото в демократизацията на обществото и страната. " Това развиване в същото време отразява въздействието на световната капиталистическа система, чиято същина бе посочена и в Програмата на Българска социалистическа партия: " Още преди повече от столетие и половина в Комунистическия манифест Маркс и Енгелс разкриха помитащата всевъзможни загради мощност на глобализиращата се капиталистическа система, акцентирайки, че посредством употребата на международния пазар буржоазията трансформира производството и потреблението на всички страни в космополитически ".
Днес на първо място сме длъжни да дадем справедлива оценка на настоящето положение на страната. Вече 10 години България се ръководи от Политическа партия ГЕРБ - партия, построена и функционираща на очебийно лидерски принцип и начала на корпорация, без някаква изразена идеологическа основа. Този модел на ръководство от ден на ден обезсилва Конституцията, деградира Народното събрание до придатък на държавното управление и министър-председателя и води до дълбока рецесия на доверието в държавните институции, в законовите правила и в органите, призвани да ги постановат в живота.
Резултатите от необмислено налагания неолиберален модел също са налице. Управляващите акцентират макроикономическите индикатори за уравновесен държавен бюджет, стеснен държавен дълг, липса на инфлация, както и висока претовареност при значими темпове на стопански напредък. Проблемът е, че обществената цена на тази политика е смазваща за огромното болшинство български жители и за обществото като цяло.
Разривът сред междинните разноски на семействата, нужни за естествен живот, и получаваните приходи, стабилно се задържа на нивото на два пъти дефицит, което, несъмнено, значи съществуването на огромни суми неотчетени доходи; разривът в нивата на приходи и имущество сред хората с най-високи и с най-ниски приходи доближава спешни стойности при голям % небогати и в риск от бедност; опазването на здравето, образованието и обществените грижи са под всевъзможни стандарти за качество и досегаемост. Крайният резултат от този модел е повече от явен -
всеобща емиграция от страната
на най-жизнеспособната част от популацията и трайно задълбочаваща се демографска злополука като брой и етнически състав.
Същевременно през днешния ден в обществото все по-отчетливо се демонстрира негодуванието на жителите против формиралите се олигархични кръгове и механизми на действие на страната, паразитиращи върху неналичието на демократично ръководство и на солидарна стопанска система. Съответно нараства и търсенето, изключително измежду младежите, на нови визии, подходи и решения за друго по-нататъшно развиване на страната.
Днес анализаторите отреждат на Българска социалистическа партия второстепенна политическа роля, като приблизително огромна партия, " завръщаща се за присъединяване във властта ". Преценка, която се основава на избран прочит на повишената поддръжка за претендентите, издигнати или подкрепени от нея на преди малко извършените избори за органи на локално самоуправление.
Но както " отреденото " на партията място в обществото, по този начин и интерпретацията на резултатите, реализирани от нея на последните избори, следва изрично да бъдат оспорени и отхвърлени. Една такава второстепенна роля е в цялостен прорез с идеята и отговорността на партията
да се утвърждава като притежател на различен път
за по-нататъшно развиване на България. А постигнатите изборни резултати напълно не са таван на възможностите; в противен случай, те са индикация за доста по-голям капацитет на поддръжка при изискване, че самата партия откри сили да преодолее всичко това, което я спъва.
Основните насоки на напъните за нужните дълбоки промени в Българска социалистическа партия през днешния ден са пределно ясни:
- възобновяване на единодействието в партията от горе до долу и от долу до горе посредством пълноправен разговор сред другите отзиви в центъра и по места;
- ясна идейна идентификация като партия на демократичния социализъм, непозната на всевъзможен " ляв консерватизъм " ;
- взаимоотношение с партиите и придвижванията, поддържащи точното съблюдаване на Конституцията и отхвърлящи първосигналния антикомунизъм, насаждан от десницата;
- взаимоотношение с Партията на европейските социалисти и с левите, и екологичните обединения в Европа за трансформирането на Европейски Съюз в автентичен Социален съюз;
- иницииране на необятно публично придвижване за нова общоевропейска система за групова сигурност във формата на Организацията за сигурност и съдействие в Европа с директното и равноправно присъединяване на Русия.
България се изправя пред предизвикването да дефинира пътя за по-нататъшното си развиване в новите действителности на актуалния свят. Гражданите на страната все по-настоятелно желаят те да са господари на ориста си, те да дефинират накъде ще поеме страната оттук насетне.
Наш, на българските социалисти, дълг е да намерим правилните отговори на тези претенции и да станем носители на съответните на практика решения, които да осъществяваме въз основа на необятно единодушие в обществото. Нека се окажем почтени за това напълно нелеко, само че в доста връзки съдбовно предизвикателство!
* Българска социалистическа партия е длъжна да утвърди своя политическа позиция във връзка 30-ата годишнина от смяната на 10 ноември 1989 година Авторът предлага сегашния текст като принос към такава позиция, която Националният съвет на Българска социалистическа партия да одобри на идното си съвещание.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ