Преходът е травмата от илюзията, че комунизмът може да си иде с митинги и лозунги
Датата 10 ноември 1989 година постави завършек на една ера и сложи началото на друга. С отстраняването на Тодор Живков от власт се подвига завесата на комунизма в България и води до мечтаните от мнозина демократични промени.
За събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата страна и общество ТОПНОВИНИ потърси за коментар медийния специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов:
Какво се случи на 10-ти ноември 1989 и по какъв начин то беляза развиването на България през миналите 30 години?
Случи се едно от най-важните събития на XX век - рухването на комунизма, един от двата тоталитарни режима тогава. Комунизмът остава за дълго и става ежедневие, злото значително се банализира и влиза в стандартите на хората и мисленето, тъй че освобождението от комунизма се оказа сложен развой. Тогава ни се струваше, че това става внезапно единствено с отпадането на няколко члена от Конституцията, само че комунизмът е в мисленето, в основаните връзки, структури, взаимоотношения. Дори в геополитически проект е доста по-трудно реализуем и България е най-изостаналата страна от другите някогашни комунистически страни в Европа по този индикатор, а и освен.
Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?
Спомням си, че отидох в ‘‘Яйцето‘‘, прословутото място в Софийския университет. Там се бяха събрали доста хора и течеше огромен ваучър - хем бяха щастливи, хем сюрпризирани. В последните 1-2 години се следеше какво става в Съветския съюз, имаше усещания накъде отиват нещата, само че надълбоко в себе си все не им се вярваше, че това в действителност може да се случи. Падането на Тодор Живков се одобри като един голям политически поврат, който генерации наред бяха чакали.
Каква цена заплатиха осмелилите се да излязат на улицата и да упорстват за народна власт? Останаха ли излъгани?
Разбира се, че останаха излъгани. Преди 30 години чувството за народна власт беше доста по-силно, в сравнение с през днешния ден. Тя в никакъв случай не стига, тя е по-скоро предпочитание да се усъвършенства животът и това изпитание е по-важно от резултата. В началото на Прехода хората имаха доста по-голям претекст да се борят за народна власт, за независимост на словото, в сравнение с в този момент след 30 години, когато е паднала сянката на разочарованието от това, че не се случиха нещата, както ни се струваше в тези години.
Чуваме апели за промяна на системата- наясно ли сме обаче каква система желаеме?
Не, това нищо не значи. Това са празни думи. Ние живеем в визията на народна власт и по-добра система от тази няма. Смяна на системата бяха лозунгите от началото на Прехода, когато трябваше да се излезе от комунизма. Самата дума ‘‘преход‘‘ е едно оправдание за това нищо да не извършиш - нито си в предишното, нито си стигнал там, накъдето си тръгнал, а стоиш в тази пролука. Преходът се трансформира в една разтуха за това, че от нас не зависи нищо.
Кои социалистически привички в държавното ръководство не са „ умрели " и до през днешния ден?
В началото на Прехода се очакваше, че интелигенцията и като цяло образованите хора ще бъдат моторите на процесите. Този интервал траеше към 3 години. След това се оказа, че напълно други хора, които изпълзяха от спортните съблекални и ъндърграунда започнаха да диктуват разпоредбите. Не може да се приказва, че има единствено обособени следи на комунизма. Посткомунизмът е надълбоко обвързван с комунизма и се оказа, че тази връзка ще предопределя ориста и на идващите генерации, а освен на тези, които са живели през комунизма.
Демократично, само че неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства към този момент просто са забележими?
Идеята, че през комунизма е имало тъждество, е пропагандна. Имаше различен тип неравенства в рамките на една непазарна стопанска система. Сега има неравенства, които са по-видими и по-свързани с действителното присъединяване и деяние в обществения живот. Преди значително реализацията на индивида зависеше от връзките му с политическата партия. Във всяко дружество имаше бюро, където се събираха партийците и решаваха ориста на непартийците. Частично това е непокътнато и до през днешния ден.
От началото на Прехода са управлявали 18 държавни управления, много от тях „ яхват " вълната на недоволството и отхвърлят предходните. Докога по този начин?
Не мисля, че това в миналото ще спре. Това е натурален развой. Лошото е, че политическата тирания взаимно се пази, без значение от това, че показва партийни разлики. Независимо какво приказва всяко последващо държавно управление за предходното, от това нищо не следва.
Какво постигнахме и какво пропуснахме в развиването на България като демократична страна с отворена пазарна стопанска система?
Това, което към момента не се реализира, е самата народна власт, тъй като тя е ценностна ориентировка. Тя не е нито единствено процедура, нито единствено политика, нито единствено пазар или нещо друго. Тя е един вид норма. Демокрацията е вътрешна система от правила, които стават твоя същина. Точно това не се е случило и продължаваме да го назоваваме самоуспокоително ‘‘Преход‘‘.
Как оценявате ролята на медиите- в годините след 89-та и през днешния ден? Колко свободно е словото?
Свободата на словото, обвързвана с това да можеш да си кажеш мнението, е несравнима по отношение на комунизма, когато имаше цензура и всички отзиви можеха да бъдат позволени единствено в случай че отговаряха на критериите на формалната идеология. Едно от огромните постижения в този момент е, че всяко мнение може да бъде изказано и да откри поддръжка. Ние нямаме проблем със свободата на словото, а имаме проблем с независимостта на медиите. На територията на свободното слово всеки се появява съгласно личните си разбирания и зависимости, които карат медиите да основават подправени вести, подправени картини на света, да упорстват за едно или друго, което не е в интерес на обществото, а на даден частен интерес.
Ако 20-годишния ви наследник или внук (млад човек) ви попита какво е Прехода, по какъв начин бихте дали отговор?
Преходът е контузията от една заблуда. Илюзията, че комунизмът може да си отиде с протест, с лозунги и свалянето на един деспот. Тази заблуда към този момент 30 години я претърпяваме като контузия.
За събитията преди 30 години и последвалите процеси в нашата страна и общество ТОПНОВИНИ потърси за коментар медийния специалист и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии Георги Лозанов:
Какво се случи на 10-ти ноември 1989 и по какъв начин то беляза развиването на България през миналите 30 години?
Случи се едно от най-важните събития на XX век - рухването на комунизма, един от двата тоталитарни режима тогава. Комунизмът остава за дълго и става ежедневие, злото значително се банализира и влиза в стандартите на хората и мисленето, тъй че освобождението от комунизма се оказа сложен развой. Тогава ни се струваше, че това става внезапно единствено с отпадането на няколко члена от Конституцията, само че комунизмът е в мисленето, в основаните връзки, структури, взаимоотношения. Дори в геополитически проект е доста по-трудно реализуем и България е най-изостаналата страна от другите някогашни комунистически страни в Европа по този индикатор, а и освен.
Къде бяхте, когато чухте новината, че Тодор Живков подава оставка?
Спомням си, че отидох в ‘‘Яйцето‘‘, прословутото място в Софийския университет. Там се бяха събрали доста хора и течеше огромен ваучър - хем бяха щастливи, хем сюрпризирани. В последните 1-2 години се следеше какво става в Съветския съюз, имаше усещания накъде отиват нещата, само че надълбоко в себе си все не им се вярваше, че това в действителност може да се случи. Падането на Тодор Живков се одобри като един голям политически поврат, който генерации наред бяха чакали.
Каква цена заплатиха осмелилите се да излязат на улицата и да упорстват за народна власт? Останаха ли излъгани?
Разбира се, че останаха излъгани. Преди 30 години чувството за народна власт беше доста по-силно, в сравнение с през днешния ден. Тя в никакъв случай не стига, тя е по-скоро предпочитание да се усъвършенства животът и това изпитание е по-важно от резултата. В началото на Прехода хората имаха доста по-голям претекст да се борят за народна власт, за независимост на словото, в сравнение с в този момент след 30 години, когато е паднала сянката на разочарованието от това, че не се случиха нещата, както ни се струваше в тези години.
Чуваме апели за промяна на системата- наясно ли сме обаче каква система желаеме?
Не, това нищо не значи. Това са празни думи. Ние живеем в визията на народна власт и по-добра система от тази няма. Смяна на системата бяха лозунгите от началото на Прехода, когато трябваше да се излезе от комунизма. Самата дума ‘‘преход‘‘ е едно оправдание за това нищо да не извършиш - нито си в предишното, нито си стигнал там, накъдето си тръгнал, а стоиш в тази пролука. Преходът се трансформира в една разтуха за това, че от нас не зависи нищо.
Кои социалистически привички в държавното ръководство не са „ умрели " и до през днешния ден?
В началото на Прехода се очакваше, че интелигенцията и като цяло образованите хора ще бъдат моторите на процесите. Този интервал траеше към 3 години. След това се оказа, че напълно други хора, които изпълзяха от спортните съблекални и ъндърграунда започнаха да диктуват разпоредбите. Не може да се приказва, че има единствено обособени следи на комунизма. Посткомунизмът е надълбоко обвързван с комунизма и се оказа, че тази връзка ще предопределя ориста и на идващите генерации, а освен на тези, които са живели през комунизма.
Демократично, само че неравно ли стана българското общество? Или прикриваните преди неравенства към този момент просто са забележими?
Идеята, че през комунизма е имало тъждество, е пропагандна. Имаше различен тип неравенства в рамките на една непазарна стопанска система. Сега има неравенства, които са по-видими и по-свързани с действителното присъединяване и деяние в обществения живот. Преди значително реализацията на индивида зависеше от връзките му с политическата партия. Във всяко дружество имаше бюро, където се събираха партийците и решаваха ориста на непартийците. Частично това е непокътнато и до през днешния ден.
От началото на Прехода са управлявали 18 държавни управления, много от тях „ яхват " вълната на недоволството и отхвърлят предходните. Докога по този начин?
Не мисля, че това в миналото ще спре. Това е натурален развой. Лошото е, че политическата тирания взаимно се пази, без значение от това, че показва партийни разлики. Независимо какво приказва всяко последващо държавно управление за предходното, от това нищо не следва.
Какво постигнахме и какво пропуснахме в развиването на България като демократична страна с отворена пазарна стопанска система?
Това, което към момента не се реализира, е самата народна власт, тъй като тя е ценностна ориентировка. Тя не е нито единствено процедура, нито единствено политика, нито единствено пазар или нещо друго. Тя е един вид норма. Демокрацията е вътрешна система от правила, които стават твоя същина. Точно това не се е случило и продължаваме да го назоваваме самоуспокоително ‘‘Преход‘‘.
Как оценявате ролята на медиите- в годините след 89-та и през днешния ден? Колко свободно е словото?
Свободата на словото, обвързвана с това да можеш да си кажеш мнението, е несравнима по отношение на комунизма, когато имаше цензура и всички отзиви можеха да бъдат позволени единствено в случай че отговаряха на критериите на формалната идеология. Едно от огромните постижения в този момент е, че всяко мнение може да бъде изказано и да откри поддръжка. Ние нямаме проблем със свободата на словото, а имаме проблем с независимостта на медиите. На територията на свободното слово всеки се появява съгласно личните си разбирания и зависимости, които карат медиите да основават подправени вести, подправени картини на света, да упорстват за едно или друго, което не е в интерес на обществото, а на даден частен интерес.
Ако 20-годишния ви наследник или внук (млад човек) ви попита какво е Прехода, по какъв начин бихте дали отговор?
Преходът е контузията от една заблуда. Илюзията, че комунизмът може да си отиде с протест, с лозунги и свалянето на един деспот. Тази заблуда към този момент 30 години я претърпяваме като контузия.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ