Ще прекръстят ли паметника на Съветската армия в Слава на Украйна?
Дъщерята на починалия президент Желю Желев - Станка Желева внесе публично предложение паметникът на Съветската войска в центъра на София да бъде преименуван на " Слава на Украйна ". Тя внесе подписка в Столична община и до премиера Кирил Петков с искане, до момента в който бъде изместен в Музея за социалистическо изкуство, паметникът да носи друго име.
Станка Желева съобщи през вчерашния ден, че казусът с паметника е от доста години, като акцентира множеството опити той да бъде отстранен. Тя съобщи, че сега монументът е непоносим, най-много поради надписа му. От какво е освободила руската войска България, запита тя? И отговори - освободила ни е от народна власт и от политически и интелектуален хайлайф.
Станка Желева предлага до момента в който паметникът бъде изместен да се преименува на " Слава на Украйна ", както и да се смени надписът, който да гласи " Слава на украинските войска и народ, бранители на демокрацията в Европа ".
Тя се надява въпросът да бъде решен в най-скоро време. Станка Желева съобщи, че получава поддръжка за самодейността си, само че чака и сериозна опозиция против концепцията.
Любопитното в тази ситуация е, че в действителност Червената войска навлиза в България посредством войските на Трети украински фронт, водени от маршал Фьодор Толбухин.
На 8 септември 1944 година, три дни откакто Съветският съюз е оповестил война на България, армиите на Трети украински фронт минават река Дунав, като нарушават североизточната водна граница на страната и навлизат в територията й. В същото това време България се намира във война с Германия, само че това не се оказва от голяма важност за Сталин, който включва България в сметките си като една от страните, които би трябвало да бъдат сложени под руско въздействие.
Военната интервенция по окупирането на България завършва на 10 септември 1944 година, без да срещне опозиция от българската войска. Въпреки това част от войските на Трети украински фронт остават в страната до края на 1947 година, с цел да подсигурят и подсигуряват одобряването на режима на Българската комунистическа партия, която взима властта с прелом на 9 септември 1944 година
Въпреки жертвите и стопанската съсипия, когато на 28 октомври 1944 година подписва помирение с антихитлеристката коалиция и по-късно – при сключване на мирния контракт на 10 февруари 1947 година в Париж, България не получава статут на съвоюваща страна, а на победена, като най-голяма употребява от това извлича Съюз на съветските социалистически републики, който я е окупирал.
Паметникът на Съветската войска е монумент, ситуиран в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, отдаден на руската Червена войска. Построен през 1954 година, 10 години след Съветско-българската война и Деветосептемврийския прелом от 1944 година, през днешния ден паметникът е предмет на разгорещени разногласия по отношение на неговото значение, предопределение и бъдеще. След 2011 година той става обект на няколко акции, най-често израз на митинг по отношение на политиката на някогашния Съветски съюз и модерна Русия.
Хиляди последователи на левите политически партии и придвижвания и русофилските организации в България всяка година честват Деня на Победата на 9 май, 9 септември 1944 година, 23 септември 1923 година и други исторически дати, като сервират венци и цветя и провеждат тържествени концерти и други мероприятия на паметника на Съветската войска в София.
В негова отбрана се акцентира аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената войска в успеха на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората международна война, както и фактът, че сходни монументи има и в други страни в Европа.
Противниците му акцентират, че макар оказвания от Германия напън, България, която е страна от Тристранния пакт и от оста Рим-Берлин-Токио, не афишира война на Съюз на съветските социалистически републики, а при започване на септември 1944 година афишира неутралитет, като дава ултиматум на немските елементи да изоставен страната и стартира да ги разоръжава.
Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. Изтъква се и ролята на руските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно ръководство в руски жанр. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е задоволително в суверенна страна монумент на непозната войска да е ситуиран по-високо и на по-централно място от националните знаци.
През февруари 2014 година около анексията на Крим от Русия паметникът осъмва с надписи „ Слава Українi “ („ Слава на Украйна “) и „ Капутїн “ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на боец и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.
На 24 февруари 2014 година Министерството на външните работи на Русия показва отвращение и декларира „ С възприятие на надълбоко отвращение беше посрещната в Русия новината за следващия случай на вандализъм във връзка с паметника на Съветската войска в центъра на столицата на България, София, през нощта против 23 февруари “. Министерството изпраща протестна нота до министерството на външните работи на България с искане за „ осъществяване на подробно следствие на този хулигански случай, привличане под отговорност на отговорните в противоправните дейности и предприемане на съответните ограничения за привеждане на мемориала в ред “.
На 2 март паметникът още веднъж осъмва изрисуван с надпис в отбрана на Украйна, този път като реакция на нашествието на съветски войски на полуостров Крим. Надписът гласи „ Долу ръцете от Украйна “, като също така е задраскано посвещението „ На руската войска освободителка от признателния български народ “.
Сега след нашествието на Русия в Украйна част от скулптурните фигури също осъмнаха в цветовете на Украйна.
Станка Желева съобщи през вчерашния ден, че казусът с паметника е от доста години, като акцентира множеството опити той да бъде отстранен. Тя съобщи, че сега монументът е непоносим, най-много поради надписа му. От какво е освободила руската войска България, запита тя? И отговори - освободила ни е от народна власт и от политически и интелектуален хайлайф.
Станка Желева предлага до момента в който паметникът бъде изместен да се преименува на " Слава на Украйна ", както и да се смени надписът, който да гласи " Слава на украинските войска и народ, бранители на демокрацията в Европа ".
Тя се надява въпросът да бъде решен в най-скоро време. Станка Желева съобщи, че получава поддръжка за самодейността си, само че чака и сериозна опозиция против концепцията.
Любопитното в тази ситуация е, че в действителност Червената войска навлиза в България посредством войските на Трети украински фронт, водени от маршал Фьодор Толбухин.
На 8 септември 1944 година, три дни откакто Съветският съюз е оповестил война на България, армиите на Трети украински фронт минават река Дунав, като нарушават североизточната водна граница на страната и навлизат в територията й. В същото това време България се намира във война с Германия, само че това не се оказва от голяма важност за Сталин, който включва България в сметките си като една от страните, които би трябвало да бъдат сложени под руско въздействие.
Военната интервенция по окупирането на България завършва на 10 септември 1944 година, без да срещне опозиция от българската войска. Въпреки това част от войските на Трети украински фронт остават в страната до края на 1947 година, с цел да подсигурят и подсигуряват одобряването на режима на Българската комунистическа партия, която взима властта с прелом на 9 септември 1944 година
Въпреки жертвите и стопанската съсипия, когато на 28 октомври 1944 година подписва помирение с антихитлеристката коалиция и по-късно – при сключване на мирния контракт на 10 февруари 1947 година в Париж, България не получава статут на съвоюваща страна, а на победена, като най-голяма употребява от това извлича Съюз на съветските социалистически републики, който я е окупирал.
Паметникът на Съветската войска е монумент, ситуиран в Княжеската градина, в центъра на българската столица София, отдаден на руската Червена войска. Построен през 1954 година, 10 години след Съветско-българската война и Деветосептемврийския прелом от 1944 година, през днешния ден паметникът е предмет на разгорещени разногласия по отношение на неговото значение, предопределение и бъдеще. След 2011 година той става обект на няколко акции, най-често израз на митинг по отношение на политиката на някогашния Съветски съюз и модерна Русия.
Хиляди последователи на левите политически партии и придвижвания и русофилските организации в България всяка година честват Деня на Победата на 9 май, 9 септември 1944 година, 23 септември 1923 година и други исторически дати, като сервират венци и цветя и провеждат тържествени концерти и други мероприятия на паметника на Съветската войска в София.
В негова отбрана се акцентира аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената войска в успеха на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората международна война, както и фактът, че сходни монументи има и в други страни в Европа.
Противниците му акцентират, че макар оказвания от Германия напън, България, която е страна от Тристранния пакт и от оста Рим-Берлин-Токио, не афишира война на Съюз на съветските социалистически републики, а при започване на септември 1944 година афишира неутралитет, като дава ултиматум на немските елементи да изоставен страната и стартира да ги разоръжава.
Независимо от това, на 5 септември Съветският съюз афишира война на Царство България. Изтъква се и ролята на руските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно ръководство в руски жанр. В допълнение на последното също се отбелязва, че не е задоволително в суверенна страна монумент на непозната войска да е ситуиран по-високо и на по-централно място от националните знаци.
През февруари 2014 година около анексията на Крим от Русия паметникът осъмва с надписи „ Слава Українi “ („ Слава на Украйна “) и „ Капутїн “ и изрисувано над тях знамето на Украйна. Скулптурните фигури на боец и знамето над него също са боядисани в цветовете на Украйна – синьо и жълто.
На 24 февруари 2014 година Министерството на външните работи на Русия показва отвращение и декларира „ С възприятие на надълбоко отвращение беше посрещната в Русия новината за следващия случай на вандализъм във връзка с паметника на Съветската войска в центъра на столицата на България, София, през нощта против 23 февруари “. Министерството изпраща протестна нота до министерството на външните работи на България с искане за „ осъществяване на подробно следствие на този хулигански случай, привличане под отговорност на отговорните в противоправните дейности и предприемане на съответните ограничения за привеждане на мемориала в ред “.
На 2 март паметникът още веднъж осъмва изрисуван с надпис в отбрана на Украйна, този път като реакция на нашествието на съветски войски на полуостров Крим. Надписът гласи „ Долу ръцете от Украйна “, като също така е задраскано посвещението „ На руската войска освободителка от признателния български народ “.
Сега след нашествието на Русия в Украйна част от скулптурните фигури също осъмнаха в цветовете на Украйна.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ