Дъщерята на Боян Петров - Теа, не успя да се

Дъщерята на Боян Петров - Теа, не съумя да се причисли към неделния поход в памет на татко й, само че се обърна към хората, взели участие в него. Тя показа също по този начин, че продължава да таи вяра, че той е жив и ще се върне от Хималаите. Теа даде образец с американски планинар, който три месеца е бил изгубен на Шиша Пангма и е оживял...

„ Ходила съм доста пъти с него. Даже имахме една традиция – на едно несъмнено място, където има доста красива панорама, той постоянно ме снимаше. Това е маршрутът, по който той постоянно е упражнявал. Знам, че е упражнявал с доста тежка раница, цялостна с камъни, и е бягал нагоре ", сподели тя пред bTV, съобщи Блиц.

– Остана ли ви вяра за знамение?
– Може би, по принцип, не бих имала вяра за знамение, само че знаейки тази история за американски планинар, който също е бил изгубен три месеца на Шиша Пангма... Това нещо ми вдъхва вяра и защото татко ми не беше открит, това е което той би желал и е алегорично за него. Единствено това, че не беше открит, за всички нас остава някаква вяра, която може да трае месеци, години. Не мога да кажа дали имам вяра в знамение, само че има вяра. 

– Ако Боян Петров в действителност си е отишъл от този свят, това ли е краят, който той би избрал?
– Абсолютно. Знам, че той това би избрал. Знам, че не би желал да почине някой ден в леглото си на топло. Определено би избрал нещо друго за себе си. И както споделих, това е доста алегорично. Той обожава природата, тя си го взе. 

– Ако ви чува, какво бихте му споделили?
– Бих му разказала за всичко, за всичките му проекти това лято. Понеже това лято доста ще пътувам и той се радваше, доста ме мотивираше да изкача и аз някой дребен връх. Случва ми се да се събудя през нощта и да мисля за него, и това да ме е събудило. 

– Кои са най-ярките прекарвания, които сте имали дружно?
– Най-веселите ми мемоари са били през летата - пет-шест години подред, като бях по-малка ходехме на море и спяхме на палатки. Прекарвахме две-три седмици там. И той всяка заран ми купуваше палачинка за закуска и следобяд ядяхме сладолед. И това в действителност са най-скъпите ми мемоари с него.

– Как би трябвало България да запомни Боян Петров?
– Бих желала да го запомнят като човек, който дава всичко от себе си, който не отсрочва нещата, както всички ние – просто ни мързи и отлагаме нещо ден за ден, а в действителност възнамерява и желае да реализира всичко. И е доста положителен. Казвал ми е, че спи ухилен.