Даровитата ЯЛМУР СТАНКУЛОВА е родена в Истанбул, завършва Canakkale Onsekiz

Даровитата ЯЛМУР СТАНКУЛОВА е родена в Истанбул, приключва Canakkale Onsekiz Mart University и специализира в Националната художествена академия в София. Твори главно в региона на живописта чрез смесването на типичен и модерни техники, разработвайки тематиките за чувствителността през погледа на актуалната жена. Обича да готви, да пътува и да снима. Преди броени дни ценители и фенове на изобразителното изкуство имаха шанса да участват на откриването на истинската й галерия " Апетит " в българската столица.

" Не имам вяра в думата " гений "

" От обществените мрежи се осведомявам, въодушевявам, предизвиквам "

" Най-важни за художественото обучение са самодисциплината, постоянството и психическата непоклатимост "

- Кога и по какъв начин породи концепцията за изложбата " Апетит ", Ялмур? Колко са творбите? Докога може да бъдат прегледани?

- Всичко стартира, когато осъзнах за себе си, че приготвянето на храната е освен това от всекидневна рутина. Реших да свържа този мой обред с различен, който касае живописта. И " сготвих " 11 картини, които може да се видят/пробват от ценители до края на февруари.

- Как си представяте публиката? Какви хора очаквате да проявят интерес към тази експозиция? Важно ли е за вас какво мислят за картините ви и по какъв начин реагират?

- Да си призная, нямам упования, само че ми е любопитно да видя реакциите на хората, когато " вкусят " творбите, които събрах в " Апетит ".

- Кой е сготвил и изконсумирал " вдъхновението " на тези творби?

- Изобразените обекти са приготвени от мен сладки и солени храни, сюжетно свързани със смисъла на думата " вкус ", която има латински генезис и значи " влечение ", " предпочитание ". Обикновено апетитът е въпрос на създаван от всеки табиет, обвързван с консумация.

- Колко изложения към този момент сте създали в България и в чужбина? По-лесно ли става с всяка последваща?

- Участвала съм в групови експозиции в Турция и в България, само че за първи път мога да се изразя независимо. Постигнатите триумфи ми дават куража да не преставам напред.

- Помните ли първото си произведение, което отприщи креативната ви упоритост и даде подтик на вашата фантазия да станете художник?

- Сещам се за първия скицник, който получих от майка ми, когато бях на 5 години. Имаше задоволително листа, с цел да обрисувам цялото ми огромно семейство.

- Коя е тематиката, която в последно време провокира търсенията ви в областта на изобразителното изкуство?

- Вглеждането във вътрешността в себе си и съотнасянето на видяното с действителността поражда катарзисни моменти, които работят като главен мотор за изкуството ми.

- Вие сте от Турция, само че живеете и творите в България. От какъв брой време сте в София? По-лесна ли е реализацията тук, в сравнение с в родината ви?

- За непрекъснато съм тук от 5 години и се усещам отлично. Реализацията за художника е сложна на всички места, само че тук виждам чудесни благоприятни условия. Имам какво да взема и имам какво да дам.

- Хрумвало ли ви е да потърсите по-добър живот и по-големи шансове за изява в чужбина?

- Обичам България и мястото, където пребивавам, усещам се щастлива и стъпила крепко на земята.

- Каква роля играе вашият брачен партньор Юлиан - също талантлив млад художник, при образуването ви като създател? Как съжителстват двама гении под един покрив?

- Още когато се запознахме, преди да приказваме на един език, комуникирахме с рисунки. От тогава изкуството е езикът, който ни свързва.

- Коя линия на българите ви харесва най-вече? Забелязахте ли нещо, което не ви подхожда у хората, с които се срещате у нас?

- Това са деликатни въпроси. Но незабавно мога да посоча свободата като отговор и на двата от тях. Веднъж свободата да бъдеш себе си, както и свободата, превърната в разпасаност.

- Какво изпитвате, когато заставате пред чистото платно?

- За да отговоря на този въпрос, ще употребявам известната фраза от романа " Гаргантюа и Пантагрюел " на френския публицист Франсоа Рабле, която се основава на обстоятелството, че главно житейско предизвикателство е започването на деяние. " Да застанеш пред бялото платно е изначало неловко, трудно, притеснително. Но един път почнал, първият триумф става ентусиазъм, а останалото идва от единствено себе си. Последващият развой зависи от съвестта и търпението. "

- Коя е мечтаната картина, към която се стремите, само че още нямате смелостта да я сътворите?

- Всяка последваща.

- Казват, че създателите оставят част от себе си в творбите си...

- Съгласна съм, че всяко изкуство, което е почтено и честно, носи в себе си част от своя създател.

- Какво е вашето отношение към новите технологии и обществените мрежи? Влияят ли те на вдъхновението и на работата ви като цяло?

- Аз съм фен на обществените мрежи и деен консуматор. Това е актуалният метод за трансгранично изложение. От тях се осведомявам и въодушевявам, по-късно се обосновавам, споделям, диспутирам и разясня.

- Прави ли ви оптимист изобразителното изкуство в България, или в противен случай?

- Винаги би трябвало да гледаме оптимистично. Какво друго ни остава?

- Важно ли е образованието за един създател? Питам, тъй като някои са на мнение, че когато човек има гений, научните догми лимитират, изключително в областта на изкуството.

- Не имам вяра в думата " гений ". Но имам вяра, че едни от най-важните неща за художественото обучение са самодисциплината, постоянството и психическата непоклатимост.