НА ЖИВО: КСНС заседава за евроинтеграцията на РС Македония
Държавният глава Румен Радев привиква през днешния ден съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност. Темата на срещата е „ Интегриране на Западните Балкани в Европейски Съюз. Роля на Република България в разширението на Европейски Съюз и в процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония и Албания “.
Гледайте изключителната емисия преди старта на съвещанието на „ Дондуков “ 2 онлайн тук или на във Facebook:
Държавният глава и политическите водачи би трябвало да обсъдят българската позиция на фона на възходящ напън към София да утвърди преговорната рамка на Скопие.
На влизане преди началото на съвещанието външният министър Ирена Димитрова съобщи, че чака да излязат от Съвета с единна позиция.
Ще има или не консенсус измежду политическите сили и президента за Република Северна Македония?
Това ще бъде, съгласно специалисти, един от индикаторите дали в идните седмици може да се чака или не смяна в българската позиция.
Заседанието на Съвета идва на фона на възходящ напън към България през последната половин година от нашите европейски и евроатлантически сътрудници да одобрим преговорната рамка на Скопие, на фона на обещанията от премиера Кирил Петков и държавното управление за нова динамичност в двустранните връзки и на подготвяното посещаване на Петков в Скопие на 18 януари, където ще се срещне с бъдещия министър председател на югозападната ни съседка Димитър Ковачевски.
Кирил Петков даде обещание основаването на още четири работни групи към буксуващата в активността си историческа комисия и самолетна връзка София - Скопие. Експерти и историци оспорват нуждата от смяна в българската позиция към този миг, защото съществува консенсус измежду експертната общественост, че Скопие не редовно не извършва подписания през 2017 година Договор за другарство и добросъседство.
Всъщност, отводът на България да поддържа началото на договаряния със Скопие е точно поради неспазването на клаузите от Договора от 2017 година Президентът повтори българските претенции в подтекста на подготвяния Протокол 5+1, който ще е забавно да разберем дали ще остане: гарантирането на правата на македонските българи, отвод от езика на омразата от страна на Скопие, преустановяване на процесите на дебългаризация и имитация на хилядолетното културно и историческо завещание, смяна в образователните стратегии.
Да напомним, че опитите за възкръсване на бизнеса сред София и Скопие през последните години претърпяха неуспех, тъй като, съгласно самия български бизнес, той не е допускан в РСМ.
През 2019 година РСМ пое ангажимент за дотъкмяване на жп линията от Скопие до границата с България, само че работата по плана няма напредък, като Скопие изгуби стотици милиони евро финансиране за дотъкмяване на железницата. Българската е до границата и е подготвена от десетилетия.
Относно образователните стратегии по история: учебниците не престават да са цялостни с исторически фалшификации, като процесът по тяхната смяна 5 години след Договора от 2017-а към момента не е почнал, а в центъра на Скопие могат да се видят монументи с надписи против българите.
Относно езика на омразата: два скорошни образеца. Певецът Васил Гарванлиев, който призна, че има и българско поданство, беше обществено надали не линчуван, а против кмета на Скопие Данела Арсовска, за която се появи единствено информация, че има български паспорт, беше извършена очерняща акция от ръководещият сега Социалдемократически съюз на Македония, която излъчва новия министър председател на страната.
Гледайте изключителната емисия преди старта на съвещанието на „ Дондуков “ 2 онлайн тук или на във Facebook:
Държавният глава и политическите водачи би трябвало да обсъдят българската позиция на фона на възходящ напън към София да утвърди преговорната рамка на Скопие.
На влизане преди началото на съвещанието външният министър Ирена Димитрова съобщи, че чака да излязат от Съвета с единна позиция.
Ще има или не консенсус измежду политическите сили и президента за Република Северна Македония?
Това ще бъде, съгласно специалисти, един от индикаторите дали в идните седмици може да се чака или не смяна в българската позиция.
Заседанието на Съвета идва на фона на възходящ напън към България през последната половин година от нашите европейски и евроатлантически сътрудници да одобрим преговорната рамка на Скопие, на фона на обещанията от премиера Кирил Петков и държавното управление за нова динамичност в двустранните връзки и на подготвяното посещаване на Петков в Скопие на 18 януари, където ще се срещне с бъдещия министър председател на югозападната ни съседка Димитър Ковачевски.
Кирил Петков даде обещание основаването на още четири работни групи към буксуващата в активността си историческа комисия и самолетна връзка София - Скопие. Експерти и историци оспорват нуждата от смяна в българската позиция към този миг, защото съществува консенсус измежду експертната общественост, че Скопие не редовно не извършва подписания през 2017 година Договор за другарство и добросъседство.
Всъщност, отводът на България да поддържа началото на договаряния със Скопие е точно поради неспазването на клаузите от Договора от 2017 година Президентът повтори българските претенции в подтекста на подготвяния Протокол 5+1, който ще е забавно да разберем дали ще остане: гарантирането на правата на македонските българи, отвод от езика на омразата от страна на Скопие, преустановяване на процесите на дебългаризация и имитация на хилядолетното културно и историческо завещание, смяна в образователните стратегии.
Да напомним, че опитите за възкръсване на бизнеса сред София и Скопие през последните години претърпяха неуспех, тъй като, съгласно самия български бизнес, той не е допускан в РСМ.
През 2019 година РСМ пое ангажимент за дотъкмяване на жп линията от Скопие до границата с България, само че работата по плана няма напредък, като Скопие изгуби стотици милиони евро финансиране за дотъкмяване на железницата. Българската е до границата и е подготвена от десетилетия.
Относно образователните стратегии по история: учебниците не престават да са цялостни с исторически фалшификации, като процесът по тяхната смяна 5 години след Договора от 2017-а към момента не е почнал, а в центъра на Скопие могат да се видят монументи с надписи против българите.
Относно езика на омразата: два скорошни образеца. Певецът Васил Гарванлиев, който призна, че има и българско поданство, беше обществено надали не линчуван, а против кмета на Скопие Данела Арсовска, за която се появи единствено информация, че има български паспорт, беше извършена очерняща акция от ръководещият сега Социалдемократически съюз на Македония, която излъчва новия министър председател на страната.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ