Президентът на Румъния скастри Украйна заради отмяната на обучението на майчин език на малцинствата
Държавният глава на Румъния Клаус Йоханис разгласи в четвъртък, че е желал да насочи мощен протестен сигнал поради анулацията на образованието на майчин език за малцинствата в Украйна.
Той анулира две публични срещи с украински водачи.
Реформата, призната при започване на септември от украинския парламент тревожи от няколко седмици управляващите в страните от района, които имат общности, крепко вплетени в Украйна, като Румъния, Унгария и България.
Румънският президент уточни в четвъртък, че е анулирал планувано за октомври посещаване в Украйна, както и приемането на ръководителя на украинския парламент в Букурещ в края на месеца. Той дефинира тези дейности като „ извънредно мощни дипломатически сигнали ”.
Новият закон „ ще ограничи фрапантно достъпа на малцинствата до образование на майчиния им език и това ни предизвиква болежка поради румънците от Украйна ”, оплака се той.
Образователната промяна, призната от Киев лимитира прогресивно от 2018 година предметите, преподавани в колежи и институти на езика на тези общности за сметка на украинския език.
Унгарското и българското държавно управление реагираха към този момент като извикаха съответните украински посланици и приканиха Киев да подсигурява правата на малцинствата.
Будапеща видя „ удар с нож в гърба ”, „ неприличен ” акт и предизвести, че Унгария ще отдръпна поддръжката си за Украйна в интернационалните институции.
Киев, който показва като причина проблем с равнището на украинския език измежду част от популацията, твърди, че желае и „ да подсигурява свободното развиване на националните малцинства ”.
С общо писмо предходната седмица България, Унгария, Румъния и Гърция приканиха украинските управляващи да изтеглят промяната.
Бившата руска република Украйна има 40 милиона поданици, румънската общественост е към 150 хиляди души, колкото е и унгарската, която разполага със свои лични учебни заведения.
Мястото на украинския език е сложено на карта в източните райони на страната, следени от проруски сепаратисти, преживяващи кървясъл спор от 2014 година. /АФП
Той анулира две публични срещи с украински водачи.
Реформата, призната при започване на септември от украинския парламент тревожи от няколко седмици управляващите в страните от района, които имат общности, крепко вплетени в Украйна, като Румъния, Унгария и България.
Румънският президент уточни в четвъртък, че е анулирал планувано за октомври посещаване в Украйна, както и приемането на ръководителя на украинския парламент в Букурещ в края на месеца. Той дефинира тези дейности като „ извънредно мощни дипломатически сигнали ”.
Новият закон „ ще ограничи фрапантно достъпа на малцинствата до образование на майчиния им език и това ни предизвиква болежка поради румънците от Украйна ”, оплака се той.
Образователната промяна, призната от Киев лимитира прогресивно от 2018 година предметите, преподавани в колежи и институти на езика на тези общности за сметка на украинския език.
Унгарското и българското държавно управление реагираха към този момент като извикаха съответните украински посланици и приканиха Киев да подсигурява правата на малцинствата.
Будапеща видя „ удар с нож в гърба ”, „ неприличен ” акт и предизвести, че Унгария ще отдръпна поддръжката си за Украйна в интернационалните институции.
Киев, който показва като причина проблем с равнището на украинския език измежду част от популацията, твърди, че желае и „ да подсигурява свободното развиване на националните малцинства ”.
С общо писмо предходната седмица България, Унгария, Румъния и Гърция приканиха украинските управляващи да изтеглят промяната.
Бившата руска република Украйна има 40 милиона поданици, румънската общественост е към 150 хиляди души, колкото е и унгарската, която разполага със свои лични учебни заведения.
Мястото на украинския език е сложено на карта в източните райони на страната, следени от проруски сепаратисти, преживяващи кървясъл спор от 2014 година. /АФП
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ