Държавните глави на „Каспийската петорка „ в неделя ще проведат

Държавните глави на „ Каспийската петорка „ в неделя ще проведат среща в град Актау, Мангисаутска област, Казахстан. В рамките на срещата се чака да бъде подписана спогодба за статута на Каспийско море.

Работата по конвенцията се организира от 1996 година

Въпросът за статута на Каспийско море се актуализира след разпада на Съюз на съветските социалистически републики, когато появяването на нови субекти от интернационалното право (държавите Азербайджан, Казахстан и Туркмения ) сложи въпроса за разграничение към този момент сред пет страни. Определянето на статута на Каспийско море е мъчно и заради разграниченията, свързани с това дали е море или езеро, като разграничението по този проблем се контролира и от разнообразни положения, обвързван с интернационалното право.

Днес, 22 години след началото на договарянията страните най-сетне реализираха решение: Каспийско не е езеро и не е море, или едното и другото по едно и също време. По думите на завеждащия бранша за Средна Азия в Казахстан Институт за Оперативно-наблюдателно дело Андрей Грозин, страните от „ петорката “ са основали „ някакъв хибрид “.

„ Ще има необикновен метод към установяване на морското огледало и националните браншове, получава се нещо приблизително сред морско разделяне и систематизиране на шелфа, свободна икономическа зона, риболовни зони “, съобщи Грозин.

В резултат, по думите му се получава „ изцяло неповторим документ “.
„ Ако той бъде подписан, то това ще е огромен принос към най-новата история в международната дипломация, защото сходни комплицирани, траещи дълго, евентуално рискови проблеми в последният четвърт век човечеството не е решавало в многостранен формат “, отбелязва Прайм, цитирайки думите на собствен източник. Аналогична оценка на документа дава и заместник-министъра на външните работи на Русия Григорий Красин.

„ Нито едното, нито другото (нито море, нито езеро). Каспийско море ще има необикновен юридически статут. Това се изяснява от набра от характерни географски, хидроложки и други характерности. То е единствено по себе си вътрешноконтинентален водоем, който няма директна връзка със Световния океан и по тази причина не може да се преглежда като море. Едновременно с това заради размерите, състава на водата и особеностите на дъното на Каспийско не може да се счита и за езеро “, декларира той в изявление за в. „ Комерсант “. Затова, продължава дипломатът, „ към Каспийско море не са използвани Конвенцията на Организация на обединените нации за морско право от 1992 година, а също по този начин и правилата, употребявани във връзка с трансграничните езера: на браншове се разграничава единствено неговото дъно, суверенитетът във връзка с водните стълбове се открива въз основата на други правила “.

Проектът за спогодба за статута на Каспийско море бе оповестен на уеб страницата за правна информация на Русия.
Според текста на плана, страните дефинират, че крайбрежните страни имат суверенитет над териториалните води, границата, на които се дефинира от отдалечена от брега с 15 морски благи. Освен това страните имат извънредно право на улов на риба в по този начин наречената риболовна зона – лента с дължина от 10 морски благи, наоколо до териториалните води.
По отношение на най-важния въпрос за разграничаване на дъното и недрата се споделя, че то „ се реализира по договореност сред прилежащите и противостоящи страни, като се вземат поради общопризнатите правила и правила на интернационалното право, за осъществяване на техните суверенни права върху използването на недрата и други законни стопански и икономически действия “.

Конвенцията позволява прокарването на водопровод по дъното на Каспийско море при изискванията на координиране на такива планове сред страните, по дъното, на които минава подобен водопровод, и при съблюдаване на изискванията на отговорностите на страните по интернационалните съглашения за отбрана на околната среда.

Конвенцията предписва изключително значимо предписание за неприсъствие в Каспийско на сили на отвън районни страни и непредоставяне от крайбрежните страни на своята територия на други страни за експанзия против страните от района.

В коментар за „ стягането “ цели 22 години на конвенцията, специалистът Андрей Грозин изяснява, че една от пречките е била твърдата позиция на Иран, който поради особеностите на крайбрежната линия е упорствал за различен метод при определянето на териториалните води. По думите му, за намаляване на позицията несъмнено въздействие е изиграл натискът против Иран от страна на Съединени американски щати и комплицираната и сложна конюнктура в Близкия и Среден Изток. Въпреки че, както акцентира специалистът, промяната на позицията на Техеран към този момент е била обрисувана още „ при (експрезидента) Джордж Буш младши “.
„ Каспийско – това не е изолиран от международните трендове район и е разбираемо, че появяването на нови геополитически трендове към Близкия Изток директно или не въздействат върху смяната на позициите на страните “, счита Грозин. По думите му, по този начин или другояче компромис е изработен от всички страни.

Транскаспийски направления

Нерегулираният статут на Каспието остава измежду пречките за строителството на Транскаспийския газопровод, който би могъл да доставя газ за Европа от Туркмения през Азербайджан по дъното на морето.
Както изясни Грозин, по този въпрос Русия е направила избрани отстъпки. В началото Москва се е обявявала за това, подводните информационни уреди да се строят със единодушието на всички пет страни, в този момент, в плана на документа се отбелязва единствено нуждата от координиране сред страните, по дъното на териториалните води, на които минават съответните уреди, само че се има условие за предаване на част от информацията за маршрута на такова оборудване. Освен това планът би трябвало да подхожда на екологичните условия на споразуменията, участници в които са страните от петорката.

„ Но въпреки това днешната обстановка не дава опция да се споделя, че появяването на конвенцията ще повлияе съществено върху практическата реализация на такива комплицирани планове като Транскаспийския газопровод. Въпросите на екологията остават в центъра на вниманието, включително те ще въздействат и върху опцията или невъзможността за реализация на такива планове. Да, той става по-реализируем частично, само че международните енергийни сюжети, които следим, имам поради съмненията на пазарите, и по-широко за огромният брой на такива планове, не дава опция да се каже, че незабавно след сключване на конвенцията европейците ще стартират пробутване на водопровод от Баку до туркменското крайбрежие. Затова мисля, съветските енергетици няма защо да се безпокоят “, счита Грозин.
По думите му, „ появяването на конкурентен централноазиатски газ на европейския пазар даже и да се случи, то това няма да е скоро и не в такива количества и при такива геополитически действителности, които виждаме в този момент “.
Грозин отбелязва също, че конвенцията е значима и за развиването на транскаспийските транспортно- логистични планове, включително в границите на китайската самодейност „ Един пояс – веднъж “, огромните планове в бранша на енергетиката, превоза в границите на Евразийския стопански съюз.
„ Мисля, че и Китай следи този развой доста деликатно, с интерес. Дори и да не вземат присъединяване в в срещата, по своята същина, те са шести участник в договарянията. За всички са нужни правила за свободно мореплаване “, изяснява Грозин.

Въпросите остават

Гроидн акцентира, че без значение от това, че регулирането на статута на Каспийско море е дълго чакано събитие, не би трябвало да се счита, чи конвенцията взема решение всички проблематични въпроси. Същността на документа е в това, счита специалистът, че той основава база за по-нататъшни взаимни действия.

„ Плюсът за подписването на конвенцията за Москва и другите страни е основаването на база, на основата на която ще се решат други въпроси, защото би било наивно да се чака, че с появяването на конвенцията всички проблеми отпадат “, декларира Грозин. По думите му, в този момент противоречивите въпроси ще бъдат излъчени на специалисти, в работни групи.

Интересното е, че ръководителят на групата за разбори към Центъра за изследване на Централна Азия и Кавказ към Института за Източни проучвания към Руската академия на науките Станислав Притчин дефинира конвенцията ка „ конституция “ на Каспийско море. По думите му главното преимущество на документа ще в това, че той ще откри наложителни (посочените по-горе) правила за осъществяване.

Със съкращения, По Прайм