Финансовото министерство: Може да има проблем с изплащането на пенсиите
Държавната хазна е заключена, което слага под въпрос изплащането на пенсиите.
В момента в бюджета има единствено 0,2 милиарда лева, които може да бъдат употребявани за настоящи разноски, което е извънредно малко на фона на общите държавни разноски за годината, които евентуално ще бъдат към 77 милиарда лева Състоянието на държавния бюджет беше докладвано пред депутатите от министъра на финансите Росица Велкова.
Фискалният запас на страната към края на април е в размер на 11,95 милиарда лева От тях наличностите по сметки в Българска народна банка и банки са в размер на 10,8 милиарда лева, а вземанията от Европейски Съюз за сертифицирани разноски и задатъци са 1,2 милиарда лева
Във фискалния запас влизат всички пари на страната - наличностите по банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините), парите на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), вземания от фондове на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, средствата на здравната каса и други, написа " ".
През последните години фискалният запас е към 10 милиарда лева, като да вземем за пример на 30 април предходната година е бил 9,4 милиарда лева Но в този момент може да се окаже, че няма пари за пенсии, тъй като средствата действително са заключени и не може да бъдат харчени. Всъщност точно това, че парите са заключени е асъдействало през последните месеци фискалният запас да е относително огромен.
При удължение действието на бюджета за 2022 година за първите месеци на 2023 година депутатите гласоподаваха текст, съгласно който Министерският съвет не може да употребява средствата по сметката на Сребърния фонд и средствата по стратегии и планове на Европейския съюз за осъществяване на настоящи разноски.
Това значи, че от наличните към края на април средства от фискалния запас по сметки в Българска народна банка в размер на 10,1 милиарда лева, за разплащане на разноски, в това число за пенсии и за опазване на здравето, може да бъдат употребявани едвам 1,8 милиарда лева (малко над нужните към 1,5 милиарда лева за погашение на пенсиите до 10-то число на месец май).
Остатъкът от 8,3 милиарда лева в Българска народна банка (3,7 милиарда лева на Сребърния фонд и 4,6 милиарда лева по стратегии и планове на ЕС) са “блокирани ", стана ясно от думите на министъра на финансите Росица Велкова пред депутатите.
След изплащането на пенсиите, към 10 май за осъществяване на настоящи разноски към този момент са налични едвам 0,2 милиарда лева Ако обстановката с хазната не бъде изменена, през идващия месец може да има действителен проблем с изплащането на пенсии и заплати в държавната администрация.
Основната част от данъчните и осигурителните доходи са съсредоточени във втората половина на календарния месец, до момента в който главната част от обществените заплащания, които имат най-значителен дял от разноските, се прави в първата десетдневка на месеца, изясни министър Велкова.
Затова наличностите във фискалния запас по сметки в Българска народна банка към края на месеца би трябвало да бъдат по-големи, с цел да може да покрият заплащанията при започване на идващия месец. В актуалната обстановка от приходите в бюджета до края на месец май зависи дали ще има пари за пенсии и заплати на служителите при започване на юни.
Числата ни демонстрират, че се намираме в тежка фискална обстановка, съобщи финансистът Петър Чобанов (ДПС) по време на чуването на служебния финансов министър Росица Велкова.
Тежка фискална обстановка, с недостиг, който е над 6 % от Брутният вътрешен продукт, 12 милиарда лв., a нуждата от дълг е 15 милиарда лв., сподели Чобанов. “На процедура се намираме във фискална рецесия ", означи финансистът. И добави, че причина за сегашната сериозна обстановка са “фриволните политики на последния постоянен кабинет ", както и невъзможността “последният парламент да излъчи постоянно държавно управление ".
“От тук идва отговорността да поставим всички старания да съставим постоянно държавно управление, с цел да овладеем тежката фискална обстановка ", сподели Чобанов. И добави: “Не съставим ли държавно управление, ще изпаднем в още по-дълбока фискална рецесия, ще продължат да се натрупат дефицити, и ще стигем в обстановка интернационалните пазари да реагират отрицателно при опитите ни да вземем дълг ".
“В обстановка, когато министерството на финансите няма право да емитира нов дълг и когато явно дефицитът всеки идващ месец ще е по-висок от предходния, фискалният запас е главният източник на средства и по тази причина неговото положение буди съществено безпокойство ", добави още Петър Чобанов.
Средният размер на пенсията на един пенсионер с включена “великденска добавка " за април е 775,89 лева, което е с 85,35 лева (12,4 на сто) повече по отношение на същия месец на предходната година.
Разходите за пенсии тази година набъбнаха доста, поради направените нараствания от 1 юли и от 1 октомври предходната година. Те имат максимален дял от всички разноски на бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО). От януари до април разноските за пенсии са в размер на 6,052 милиарда лева, оповестиха от Национален осигурителен институт.
Те нарастват с 1,344 милиарда лева, или с 28,6% по отношение на същия интервал на предходната година, макар че пенсионерите през април са със 7939 души по-малко в съпоставяне със същия месец на 2022 година
Средният размер на пенсията на един пенсионер с включена “великденска добавка " за април е 775,89 лева, което е с 37,14 лева (5 на сто) повече от междинната пенсия за март. В съпоставяне със същия месец на 2022 година, средствата, които получава всеки пенсионер, са нарастнали приблизително с 85,35 лева (12,4 на сто).
Средната пенсията за стаж и възраст с включена “великденска добавка " за април е 843,36 лева, оповестиха от Национален осигурителен институт. Това е с 32,34 лева (4 на сто) повече от предходния месец. В съпоставяне с април предходната година нарастването е със 103,37 лева (14 на сто).
Следващите по значителност разноски в бюджета на ДОО са разноските за погашение на компенсации и помощи по Кодекса за обществено обезпечаване, които към 30 април са в размер на 685,8 млн. лева Те са с 4,9 млн. лева по-малко по отношение на същия интервал на предходната година.
Общите разноски на бюджета на ДОО за четири месеца са 6,791 милиарда лева Същевременно приходите от осигуровки са 3,552 милиарда лева, като нарастват с 521,5 млн. лева по отношение на предходната година. За да бъдат изплатени пенсиите, в бюджета на ДОО са преведени 3,3 милиарда лева от централния бюджет, където влизат приходите от Данък добавена стойност и другите налози.
Средната заплата за месец март е 1953 лева, което е нарастване с 273 лева, или с 16,3% по отношение на същия месец на предходната година.
Средната заплата за страната към този момент приближава 2000 лева За месец март междинната заплата е 1953 лева, оповестиха от Национален статистически институт. За една година заплатите са нарастнали приблизително с 273 лева или с 16,3%.
Най-голямо нарастване на заплатите са получили работещите в сферите на финансите и осведомителните технологии, където заплатите по принцип са най-високи.
Средната заплата в бранша финанси и обезпечаване за година е повишена с над 650 лева, или с 22,8% до близо 3500 лева В бранша “Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ", където влизат и програмистите, са вдигнали възнагражденията приблизително с 613 лева за година, или с 14,3%.
В бранша “Производство и доставка на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива " нарастването на заплатите също е доста огромно - с 551 лева, или с 23,3% за година. В резултат заетите в сектора към този момент взимат приблизително по 2914 лева на месец.
С малко над 500 лева са вдигнали и възнагражденията на служащите в добивната индустрия като заплатите им са достигнали приблизително равнище от 2860 лева Високи заплати взимат и в сферата “Професионални действия и научни проучвания " - 2773 лева, където нарастването за година е с 267 лева, или с близо 11 на 100.
Във всички останали браншове на стопанската система междинните заплати са под 2000 лева, демонстрират данните на Национален статистически институт. Но в опазването на здравето и в държавната администрация заплатите са близки до този предел. Средната заплата в опазването на здравето е повишена с 138 лева, или със 7,5% за година до 1971 лева В държавната администрация са вдигнали заплатите с 254, лева, или с 15,2% до приблизително равнище от 1928 лева
Най-ниски заплати взимат в бранша “Хотелиерство и ресторантьорство " - приблизително 1123 лева Увеличението на заплатите в сектора е със 127 лева, или с 12,8% за година.
В София нарастването на заплатите е приблизително с 391 лева за година, а в Кърджали е единствено с 22 лева
В София междинната заплата за месец март набъбна до 2743 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Увеличението на възнагражденията в столицата за година е приблизително с 391 лева, или с 16,6%.
Заплатите в София са с близо 1000 лева по-високи от хонорари в областите, които се подреждат на идващите три места по мярка на получаваните от служащите суми. На второ място по заплати след столицата е област Стара Загора, където взимат приблизително по 1793 лева Възнагражденията в региона са вдигнати приблизително с 320 лева, или с 21,7% за година. Високите заплати в региона се дължат на работещите индустриални предприятия.
На трето място по заплати е София-област с 1761 лева на месец. Четвъртата позиция е за област Варна, където взимат приблизително по 1733 лева За година заплатите в региона са нарастнали с 263 лева, или със 17,9%, демонстрират данните на националната статистика.
Във всички останали области на страната междинните заплати са под 1700 лева Близо до този предел е област Враца (1678 лева.), тъй като там е АЕЦ “Козлодуй ", където заплатите са доста високи. На шесто място по заплати остава област Пловдив с 1641 лева
В останалите области на страната междинните заплати са под 1600 лева Заплатите ни са най-ниски по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, само че през последната година набъбнаха доста. Вече няма област, в която междинната заплата да е под 1200 лева Най-ниски са заплатите в област Видин (1251 лева.), а на идващите места по най-малки хонорари са Благоевград (1259 лева.) и Хасково (1263 лева.).
В множеството области на страната междинните заплати са нарастнали с над 200 лева за година. Може да отбележим Пазарджик (с растеж от 275 лева.), Варна (263 лева.), Русе (245 лева.), Сливен (234 лева.), София-област (231 лева.), Търговище (230 лева.) и Пловдив (222 лева.).
Само в три области нарастването на заплатите е с по-малко от 100 лева за година. Това са Силистра (99 лева.), Габрово (97 лева.) и Кърджали (22 лева.).
Основната депутатска заплата става 5622 лева на месец. Народните представители взимат по три междинни заплати за публичния бранш за последния месец от тримесечието. Но през март заплатите в администрацията са били по-ниски спрямо декември предходната година, тъй като обичайно към Коледа дават бонуси на служителите. Затова главната заплата на депутатите понижава със 759 лева
Но народните представители получават в допълнение пари за присъединяване в комисии и за сътрудници. Само за присъединяване в една парламентарна комисия депутатската заплата нараства на 6465,3 лева Ако към тази сума прибавим и парите, които получават, с цел да заплащат на сътрудници, се оказва че един народен представител взима над 10 900 лева
Основната заплата на зам.-председателите на Народното събрание е 8151,9 лева, а на ръководителя - 8714,1 лева
Заплатите на министрите от служебния кабинет са 7308,6 лева, а на служебния министър председател - 8714,1 лева Такива заплати ще получават и членовете на постоянен кабинет, в случай че се стигне до сформиране на постоянно държавно управление. Заплатата на президента става 11 244 лева, като понижава с 1518 лева, поради понижението на възнагражденията в публичния бранш.
В момента в бюджета има единствено 0,2 милиарда лева, които може да бъдат употребявани за настоящи разноски, което е извънредно малко на фона на общите държавни разноски за годината, които евентуално ще бъдат към 77 милиарда лева Състоянието на държавния бюджет беше докладвано пред депутатите от министъра на финансите Росица Велкова.
Фискалният запас на страната към края на април е в размер на 11,95 милиарда лева От тях наличностите по сметки в Българска народна банка и банки са в размер на 10,8 милиарда лева, а вземанията от Европейски Съюз за сертифицирани разноски и задатъци са 1,2 милиарда лева
Във фискалния запас влизат всички пари на страната - наличностите по банкови сметки на бюджетните организации (без тези на общините), парите на Държавния фонд за гарантиране резистентност на държавната пенсионна система (т. нар. Сребърен фонд), вземания от фондове на Европейски Съюз за сертифицирани разноски, средствата на здравната каса и други, написа " ".
През последните години фискалният запас е към 10 милиарда лева, като да вземем за пример на 30 април предходната година е бил 9,4 милиарда лева Но в този момент може да се окаже, че няма пари за пенсии, тъй като средствата действително са заключени и не може да бъдат харчени. Всъщност точно това, че парите са заключени е асъдействало през последните месеци фискалният запас да е относително огромен.
При удължение действието на бюджета за 2022 година за първите месеци на 2023 година депутатите гласоподаваха текст, съгласно който Министерският съвет не може да употребява средствата по сметката на Сребърния фонд и средствата по стратегии и планове на Европейския съюз за осъществяване на настоящи разноски.
Това значи, че от наличните към края на април средства от фискалния запас по сметки в Българска народна банка в размер на 10,1 милиарда лева, за разплащане на разноски, в това число за пенсии и за опазване на здравето, може да бъдат употребявани едвам 1,8 милиарда лева (малко над нужните към 1,5 милиарда лева за погашение на пенсиите до 10-то число на месец май).
Остатъкът от 8,3 милиарда лева в Българска народна банка (3,7 милиарда лева на Сребърния фонд и 4,6 милиарда лева по стратегии и планове на ЕС) са “блокирани ", стана ясно от думите на министъра на финансите Росица Велкова пред депутатите.
След изплащането на пенсиите, към 10 май за осъществяване на настоящи разноски към този момент са налични едвам 0,2 милиарда лева Ако обстановката с хазната не бъде изменена, през идващия месец може да има действителен проблем с изплащането на пенсии и заплати в държавната администрация.
Основната част от данъчните и осигурителните доходи са съсредоточени във втората половина на календарния месец, до момента в който главната част от обществените заплащания, които имат най-значителен дял от разноските, се прави в първата десетдневка на месеца, изясни министър Велкова.
Затова наличностите във фискалния запас по сметки в Българска народна банка към края на месеца би трябвало да бъдат по-големи, с цел да може да покрият заплащанията при започване на идващия месец. В актуалната обстановка от приходите в бюджета до края на месец май зависи дали ще има пари за пенсии и заплати на служителите при започване на юни.
Числата ни демонстрират, че се намираме в тежка фискална обстановка, съобщи финансистът Петър Чобанов (ДПС) по време на чуването на служебния финансов министър Росица Велкова.
Тежка фискална обстановка, с недостиг, който е над 6 % от Брутният вътрешен продукт, 12 милиарда лв., a нуждата от дълг е 15 милиарда лв., сподели Чобанов. “На процедура се намираме във фискална рецесия ", означи финансистът. И добави, че причина за сегашната сериозна обстановка са “фриволните политики на последния постоянен кабинет ", както и невъзможността “последният парламент да излъчи постоянно държавно управление ".
“От тук идва отговорността да поставим всички старания да съставим постоянно държавно управление, с цел да овладеем тежката фискална обстановка ", сподели Чобанов. И добави: “Не съставим ли държавно управление, ще изпаднем в още по-дълбока фискална рецесия, ще продължат да се натрупат дефицити, и ще стигем в обстановка интернационалните пазари да реагират отрицателно при опитите ни да вземем дълг ".
“В обстановка, когато министерството на финансите няма право да емитира нов дълг и когато явно дефицитът всеки идващ месец ще е по-висок от предходния, фискалният запас е главният източник на средства и по тази причина неговото положение буди съществено безпокойство ", добави още Петър Чобанов.
Средният размер на пенсията на един пенсионер с включена “великденска добавка " за април е 775,89 лева, което е с 85,35 лева (12,4 на сто) повече по отношение на същия месец на предходната година.
Разходите за пенсии тази година набъбнаха доста, поради направените нараствания от 1 юли и от 1 октомври предходната година. Те имат максимален дял от всички разноски на бюджета на държавното публично обезпечаване (ДОО). От януари до април разноските за пенсии са в размер на 6,052 милиарда лева, оповестиха от Национален осигурителен институт.
Те нарастват с 1,344 милиарда лева, или с 28,6% по отношение на същия интервал на предходната година, макар че пенсионерите през април са със 7939 души по-малко в съпоставяне със същия месец на 2022 година
Средният размер на пенсията на един пенсионер с включена “великденска добавка " за април е 775,89 лева, което е с 37,14 лева (5 на сто) повече от междинната пенсия за март. В съпоставяне със същия месец на 2022 година, средствата, които получава всеки пенсионер, са нарастнали приблизително с 85,35 лева (12,4 на сто).
Средната пенсията за стаж и възраст с включена “великденска добавка " за април е 843,36 лева, оповестиха от Национален осигурителен институт. Това е с 32,34 лева (4 на сто) повече от предходния месец. В съпоставяне с април предходната година нарастването е със 103,37 лева (14 на сто).
Следващите по значителност разноски в бюджета на ДОО са разноските за погашение на компенсации и помощи по Кодекса за обществено обезпечаване, които към 30 април са в размер на 685,8 млн. лева Те са с 4,9 млн. лева по-малко по отношение на същия интервал на предходната година.
Общите разноски на бюджета на ДОО за четири месеца са 6,791 милиарда лева Същевременно приходите от осигуровки са 3,552 милиарда лева, като нарастват с 521,5 млн. лева по отношение на предходната година. За да бъдат изплатени пенсиите, в бюджета на ДОО са преведени 3,3 милиарда лева от централния бюджет, където влизат приходите от Данък добавена стойност и другите налози.
Средната заплата за месец март е 1953 лева, което е нарастване с 273 лева, или с 16,3% по отношение на същия месец на предходната година.
Средната заплата за страната към този момент приближава 2000 лева За месец март междинната заплата е 1953 лева, оповестиха от Национален статистически институт. За една година заплатите са нарастнали приблизително с 273 лева или с 16,3%.
Най-голямо нарастване на заплатите са получили работещите в сферите на финансите и осведомителните технологии, където заплатите по принцип са най-високи.
Средната заплата в бранша финанси и обезпечаване за година е повишена с над 650 лева, или с 22,8% до близо 3500 лева В бранша “Създаване и разпространяване на информация и креативен продукти; далекосъобщения ", където влизат и програмистите, са вдигнали възнагражденията приблизително с 613 лева за година, или с 14,3%.
В бранша “Производство и доставка на електрическа и топлинна сила и на газообразни горива " нарастването на заплатите също е доста огромно - с 551 лева, или с 23,3% за година. В резултат заетите в сектора към този момент взимат приблизително по 2914 лева на месец.
С малко над 500 лева са вдигнали и възнагражденията на служащите в добивната индустрия като заплатите им са достигнали приблизително равнище от 2860 лева Високи заплати взимат и в сферата “Професионални действия и научни проучвания " - 2773 лева, където нарастването за година е с 267 лева, или с близо 11 на 100.
Във всички останали браншове на стопанската система междинните заплати са под 2000 лева, демонстрират данните на Национален статистически институт. Но в опазването на здравето и в държавната администрация заплатите са близки до този предел. Средната заплата в опазването на здравето е повишена с 138 лева, или със 7,5% за година до 1971 лева В държавната администрация са вдигнали заплатите с 254, лева, или с 15,2% до приблизително равнище от 1928 лева
Най-ниски заплати взимат в бранша “Хотелиерство и ресторантьорство " - приблизително 1123 лева Увеличението на заплатите в сектора е със 127 лева, или с 12,8% за година.
В София нарастването на заплатите е приблизително с 391 лева за година, а в Кърджали е единствено с 22 лева
В София междинната заплата за месец март набъбна до 2743 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Увеличението на възнагражденията в столицата за година е приблизително с 391 лева, или с 16,6%.
Заплатите в София са с близо 1000 лева по-високи от хонорари в областите, които се подреждат на идващите три места по мярка на получаваните от служащите суми. На второ място по заплати след столицата е област Стара Загора, където взимат приблизително по 1793 лева Възнагражденията в региона са вдигнати приблизително с 320 лева, или с 21,7% за година. Високите заплати в региона се дължат на работещите индустриални предприятия.
На трето място по заплати е София-област с 1761 лева на месец. Четвъртата позиция е за област Варна, където взимат приблизително по 1733 лева За година заплатите в региона са нарастнали с 263 лева, или със 17,9%, демонстрират данните на националната статистика.
Във всички останали области на страната междинните заплати са под 1700 лева Близо до този предел е област Враца (1678 лева.), тъй като там е АЕЦ “Козлодуй ", където заплатите са доста високи. На шесто място по заплати остава област Пловдив с 1641 лева
В останалите области на страната междинните заплати са под 1600 лева Заплатите ни са най-ниски по отношение на останалите страни от Европейски Съюз, само че през последната година набъбнаха доста. Вече няма област, в която междинната заплата да е под 1200 лева Най-ниски са заплатите в област Видин (1251 лева.), а на идващите места по най-малки хонорари са Благоевград (1259 лева.) и Хасково (1263 лева.).
В множеството области на страната междинните заплати са нарастнали с над 200 лева за година. Може да отбележим Пазарджик (с растеж от 275 лева.), Варна (263 лева.), Русе (245 лева.), Сливен (234 лева.), София-област (231 лева.), Търговище (230 лева.) и Пловдив (222 лева.).
Само в три области нарастването на заплатите е с по-малко от 100 лева за година. Това са Силистра (99 лева.), Габрово (97 лева.) и Кърджали (22 лева.).
Основната депутатска заплата става 5622 лева на месец. Народните представители взимат по три междинни заплати за публичния бранш за последния месец от тримесечието. Но през март заплатите в администрацията са били по-ниски спрямо декември предходната година, тъй като обичайно към Коледа дават бонуси на служителите. Затова главната заплата на депутатите понижава със 759 лева
Но народните представители получават в допълнение пари за присъединяване в комисии и за сътрудници. Само за присъединяване в една парламентарна комисия депутатската заплата нараства на 6465,3 лева Ако към тази сума прибавим и парите, които получават, с цел да заплащат на сътрудници, се оказва че един народен представител взима над 10 900 лева
Основната заплата на зам.-председателите на Народното събрание е 8151,9 лева, а на ръководителя - 8714,1 лева
Заплатите на министрите от служебния кабинет са 7308,6 лева, а на служебния министър председател - 8714,1 лева Такива заплати ще получават и членовете на постоянен кабинет, в случай че се стигне до сформиране на постоянно държавно управление. Заплатата на президента става 11 244 лева, като понижава с 1518 лева, поради понижението на възнагражденията в публичния бранш.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ