БХК осъди отново ДАНС заради отказ да разкрие информация за подслушвания
Държавна организация " Национална сигурност " (ДАНС) е наказана от Българския хелзинкски комитет (БХК) - още веднъж. Причината - ДАНС си е направила оглушка и не е изпълнила решение Върховния административен съд (ВАС), с което е била задължена да даде поискана от БКХ информация.
Преди четири години БХК насочва към ДАНС въпроси в границите на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). С въпросите БХК желае да узнае следното:
1. Какъв е броят направени от териториалните дирекции и независимите териториални отдели на ДАНС претенции до съда за потребление на СРС през 2013 година.
2. Какъв е броят почетени от съда претенции за потребление на СРС през 2013 година.
3. Какъв е броят на лицата, във връзка с които съдът е разрешил потреблението на СРС от ДАНС за 2013 година.
Първоначално ДАНС отхвърля да даде информация, тъй като е " служебна загадка " и е класифицирана. Съдът обаче преценя, че няма правни учредения да бъде засекретена желаната статистическата информация, защото тя не съдържа данни за обособени случаи, по които ДАНС работи.
" Две поредни правосъдни решения на АССГ и на Върховен административен съд в края на 2015 година задължиха организацията да даде тази информация. Тя обаче отхвърли да извърши правосъдното решение. В резултат БХК наново заведе дело, което още веднъж беше извоювано и на двете инстанции. Предстои да забележим дали и този път ДАНС ще избра да неглижира българския съд, демонстрирайки, че не се подчинява на неговите решения ", оповестяват от БХК.
" Случаят слага на дневен ред тревожния въпрос дали ДАНС е над закона и по какъв начин организацията, която би трябвало да пази българската страна, може да направи това съответно, в случай че нарушава законите ѝ и показва цялостно неуважение към открития правов ред ", разясняват от БХК.
" Тревожно е, че една организация, подчинена на Министерски съвет, основана за да пази националната сигурност, систематично не съблюдава освен законови разпореждания, само че и правосъдни решения. С тези си дейности организацията застава против ползите на българските жители, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва съществено да промени политиката си и да възвърне върховенството на правото ", сподели юрист Адела Качаунова, шеф на правната стратегия на БХК.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) се е произнасял, че българското право не съдържа задоволително гаранции против риск от корист, който е характерен на всяка система на скрито наблюдаване. През 2013 година беше основано Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства точно с цел да отговори на осъждането на страната от Европейски съд по правата на човека. Само преди дни обаче медиите оповестиха, че длъжностни лица от ДАНС са отказали да дават на членовете на Бюрото достъп до документи, на които се основават претенции за потребление на СРС по 3 преписки, припомня БХК.
Преди четири години БХК насочва към ДАНС въпроси в границите на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ). С въпросите БХК желае да узнае следното:
1. Какъв е броят направени от териториалните дирекции и независимите териториални отдели на ДАНС претенции до съда за потребление на СРС през 2013 година.
2. Какъв е броят почетени от съда претенции за потребление на СРС през 2013 година.
3. Какъв е броят на лицата, във връзка с които съдът е разрешил потреблението на СРС от ДАНС за 2013 година.
Първоначално ДАНС отхвърля да даде информация, тъй като е " служебна загадка " и е класифицирана. Съдът обаче преценя, че няма правни учредения да бъде засекретена желаната статистическата информация, защото тя не съдържа данни за обособени случаи, по които ДАНС работи.
" Две поредни правосъдни решения на АССГ и на Върховен административен съд в края на 2015 година задължиха организацията да даде тази информация. Тя обаче отхвърли да извърши правосъдното решение. В резултат БХК наново заведе дело, което още веднъж беше извоювано и на двете инстанции. Предстои да забележим дали и този път ДАНС ще избра да неглижира българския съд, демонстрирайки, че не се подчинява на неговите решения ", оповестяват от БХК.
" Случаят слага на дневен ред тревожния въпрос дали ДАНС е над закона и по какъв начин организацията, която би трябвало да пази българската страна, може да направи това съответно, в случай че нарушава законите ѝ и показва цялостно неуважение към открития правов ред ", разясняват от БХК.
" Тревожно е, че една организация, подчинена на Министерски съвет, основана за да пази националната сигурност, систематично не съблюдава освен законови разпореждания, само че и правосъдни решения. С тези си дейности организацията застава против ползите на българските жители, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва съществено да промени политиката си и да възвърне върховенството на правото ", сподели юрист Адела Качаунова, шеф на правната стратегия на БХК.
Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) се е произнасял, че българското право не съдържа задоволително гаранции против риск от корист, който е характерен на всяка система на скрито наблюдаване. През 2013 година беше основано Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства точно с цел да отговори на осъждането на страната от Европейски съд по правата на човека. Само преди дни обаче медиите оповестиха, че длъжностни лица от ДАНС са отказали да дават на членовете на Бюрото достъп до документи, на които се основават претенции за потребление на СРС по 3 преписки, припомня БХК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ