Ердоган и Путин могат да предизвикат нова ескалация в Сирия
Държавите с най-големи ползи в Сирия – Израел, Турция, Русия, Иран и Съединени американски щати, не престават да не намират общи политики между тях, а дейностите им заплашват нова ескалация на спора в Сирия. Дълго плануваната атака на сирийския режим в Идлиб против последната огромна цитадела на бунтовниците явно ще бъде оставена на назад във времето към този момент, до момента в който Русия и Турция се договорят за ориста на провинцията. Междувременно новото съглашение сред Анкара и Москва провокира остри реакции както измежду бунтовниците и сирийските националисти, по този начин и от страна на Израел.
Споразумението, известно като Меморандум за стабилизация на обстановката в Идлиб, приканва за отваряне на автомагистралите сред значимите търговски центрове Алепо, Латакия и Хама, като по този метод Анкара разрешава на режима в Дамаск да възобнови значими за икономическото му положение комерсиалните пътища, останали блокирани по време на военните дейности. Заради договарянията въздушните удари са спрени и това незабавно даде резултат – към 45 000 души са се върнали по домовете си в Северна Сирия по данни на Организация на обединените нации. Но сделките сред Турция и Русия освен, че нямат гаранция за резистентност – към този момент има няколко нарушавания на предходни спогодби, само че и съглашението в този му тип може да докара до ескалация.
Документът, подписан на 17 септември в Сочи и препратен към Съединени американски щати и Организация на обединените нации, съдържа проект от 10 точки за отбягване на военната атака в Идлиб. Досега наличието на текста на съглашението не беше известно, с изключение на дребното информация излязла в медиите след срещата сред Путин и Ердоган. (Можете да прочетете целия текст на български тук).
Договорките не вземат решение ориста на Идлиб, както някои неправилно разясниха, а се отнасят към разпределението на въздействие и мощ в Северна Сирия. След като в продължение на седмици както Русия, по този начин и Турция струпваха сили към Идлиб, от Сочи те оповестиха, че ще бъде основана демилитаризирана зона от 15 до 20 км във към този момент съществуващата зона за деескалация, която Иран, Турция и Русия договориха преди година в Астана. Това беше единствената известна до момента точка от съглашението. Документите демонстрират още няколко основни детайлd, които ще се отразят както на спора като цяло, по този начин и на разпределението на силите в Северна и Централна Сирия.
Така да вземем за пример, сделката сред Ердоган и Путин включва разширение на мащаба и пълномощията на Съвместния иранско-турско-руски център за наблюдаване, който беше основан по време на договарянията в Астана. Това значи, че иранците въпреки всичко ще получат достъп до комерсиалните пътища в Идлиб, които са от значително значение за локалната стопанска система. Въпреки че Иран не прояви предпочитание да взе участие в офанзивата на Асад в Идлиб, с помощта на това съглашение Техеран ще разшири въздействието си наготово. Именно поради това израелски публични лица, които следят развиването на иранските бази в Сирия към този момент показаха противоречие с проекта на Ердоган и Путин.
Както стана ясно, съгласно документа ще бъде възобновено придвижването по значимите автомагистрали М4 и М5. Те свързват Алепо с Латакия и Хама, а Турция и Русия се заемат да подсигурят свободното прекосяване до края на тази година. Тези пътища не са дейни от 2014, само че станаха изключително значими откакто сирийското държавно управление, подкрепено от Русия и Иран, завладя Алепо през декември 2016. Пътните артерии ще подкрепят доста търговията сред Турция и държавните зони, и по-конкретно силите на Асад.
Границите на така наречен демилитаризирана зона в Идлиб не са конкретизирани. Къде ще минават, кои зони ще включват и къде зоната ще е необятна 15 или 20 км, ще стане ясно при „ бъдещи диалози “, прецизира текстът на съглашението. Освен това, Турция и Русия се съгласяват да се „ борят против тероризма “ в Сирия „ във всяка негова форма и проявяване “ и поемат уговорката радикалните групи да бъдат „ отстранени от демилитаризираната зона до 15 октомври “. Неясното определение дава мотиви да се спекулира, защото Турция и Русия имат разнообразни визии за това коя група e терористична и коя не, и това разграничение е отразено в документа с неналичието на разяснение за кои групи става въпрос.
Както за Русия, по този начин и за Турция клонът на Ал Кайда в Сирия е проблем. Анкара към този момент месеци наред пробва да в профил водачеството на групировката, която разполага с към 10 хиляди бойци в Сирия и е главен конкурент на подкрепените от турската войска размирен групи. За Русия наличието на Ал Кайда е мотив в отбрана на офанзивата, която желае да извърши в Идлиб сирийският режим. Но както за Москва, по този начин и за Дамаск, бунтовническите групи също са считани за терористи, до момента в който Турция е на противоположното мнение.
Сключеното сред Турция и Русия съглашение провокира голям брой реакции както в Сирия, по този начин и в района. Крайните фракции виждат в това изменничество и окупационни планове на Турция, и към този момент употребяват сделките в пропагандата си. Видни духовници от Ал Кайда и техния клон в Сирия издадоха изказвания с апел да не се сътрудничи на турската войска, а в противен случай – да се нападна. Според последните данни, през последните седмици в Идлиб от Афганистан и централна Азия са пристигнали нови попълнения на Ал Кайда, които би трябвало да подсилят групировката против бунтовниците и турските сили.
Бунтовническите групи в Идлиб също не одобряват единомислещо съдействието сред Турция и Русия. За тях Москва е съществена причина държавното управление на Асад да оцелее, а съветските самолети правят постоянни въздушни удари по държани от опозицията градове и селища. Досега Турция имаше мощни позиции измежду опозицията, защото отстояваше бунтовническата идея и не разреши вмешателство на Русия и Иран – другият върл зложелател на опозиционните сили. Макар съглашението да възпира най-малко към този момент атака на Асад в Идлиб, то провокира земетресения за Анкара, с които занапред ще би трябвало да се оправя.
Израел следи извънредно деликатно ставащото в прилежаща Сирия. След 17 септември израелското командване сложи в бойна подготвеност силите си в граничните региони в Северен Израел, тъй като съгласно израелците съглашението от Сочи дава опция на Иран да разшири позициите си от Дамаск и Централна Сирия към крайбрежието и Северна Сирия. Именно, до момента в който Ердоган и Путин преговаряха, Израел извърши въздушни удари в региона на интернационалното летище в Дамаск. Цел бяха товари на ирански самолети, които транспортират военно съоръжение и оръжия за Хизбулла в Ливан. Макар ударите да бяха съществени и против съдружник, Москва резервира безмълвие. В сряда пък водачът на Хизбулла, Хасан Насрала, съобщи, че организацията му няма желание да си потегля от Сирия.
Israel airstrike left Syria arms warehouse in ruins, satellite images show https://t.co/TVhG0yMuC8 pic.twitter.com/Piv5BiXZHO
— The Times of Israel (@TimesofIsrael) September 19, 2018
Заради опасенията, че Иран настава в Северна Сирия и крайбрежието, на 17 септември Израел бомбардира хипотетични ирански позиции в крайбрежните градове Тартус и Латакия. В хаоса на ударите, сирийските противовъздушни системи смъкнаха по простъпка съветски разследващ аероплан с 15 души екипаж. Докато Москва в началото упрекна Израел, че основава рискови обстановки, довели до случая, то израелското командване съобщи, че отговорни са сирийската войска и Иран. Тези събития към този момент се отразяват на терен в отдалечаването на позициите сред Израел и Русия.
Hezbollah leader Nasrallah says group will stay in Syria until further notice https://t.co/yA35cc6IrQ pic.twitter.com/obUPNRu3AZ
— Reuters Top News (@Reuters) September 19, 2018
Двете страни имат няколко съглашения за Сирия, подписани през последната година в подтекста на възходящото въздействие на Иран. За израелците наличието на иранците толкоз покрай границата е неприемливо и по тази причина израелската войска стартира серия от интервенции против бази на Техеран. Само за последната година са осъществени над 200 офанзиви, а за последния месец при удари са починали 113 ирански бойци.
За да смекчи напрежението и да се избегне пряк конфликт сред Иран и Израел, Путин организира няколко срещи с Бенямин Нетаняху. Бяха подписани няколко контракта, в това число за определяне на буферна зона в Голан, като съветските сили поемат ангажимент да разположат свои сили в региона за сметка на иранските елементи. Преди седмица съветски ескорт с военна техника и бойци отпътува от град Дараа към Голан точно в осъществяване на уговорката, само че след случая със сваления съветски аероплан, в този момент част от тези сили се изтеглят като сигнал, че Москва може да остави на пауза сделките с Израел.
През последната година Русия демонстрира, че желае да завърши със сирийската си задача допустимо по-скоро. За Москва най-важното беше да се стабилизира държавното управление на Асад и да получи присъединяване в стопанската система на Сирия. Тези цели са съвсем напълно изпълнени, само че хипотетичната атака на Асад в Идлиб и израелските въздушни удари против бази на Иран вършат уговорката на Русия в Сирия надалеч по-дългосрочен и сложен. Путин би трябвало да лавира сред съдружници, които враждуват между тях, до момента в който в това време би трябвало да озапти Асад, с цел да не пострадат връзките с Турция и дълготрайните цели на Русия.
Suddenly, Putin is playing nice in Syria. Here's why https://t.co/XpXmZL7eQQ via @bopinion
— Bloomberg (@business) September 20, 2018
За да стане още по-сложна обстановката в Сирия, Съединени американски щати взеха решение да засилят позициите си в Източна Сирия, където дружно с кюрдско-арабските милиции от Сирийските демократични сили водят сражения с "Ислямска страна ". Вашингтон не взима непосредствено отношение към Идлиб, а още по-малко към израелските удари в Сирия, само че пък, както демонстрират документите, американските представители в Организация на обединените нации са получили копие от съглашението сред Ердоган и Путин, което значи, че американската администрация най-малкото е осведомена с дипломатическите маневри. Това, че американците укрепват сега базите си в Източна Сирия и че Сирийските демократични сили оповестиха своя администрация демонстрира, че Съединени американски щати считат да останат в Сирия и процесите в страната ще бъдат следени изкъсо.
Сирийските националисти измежду поддръжниците на Асад не са удовлетворени от съглашението сред Турция и Русия. Лидери на част от милициите, които подкрепят сирийската войска считат, че не би трябвало да се съобразят с сделките и би трябвало да нападат Идлиб. Официално режимът поддържа съглашението, само че офанзивата в Идлиб е чакана отдавна и завладяването на последната значима бунтовническа цитадела е от огромно значение за пропагандата и тактиката на Асад да върне под собствен надзор допустимо по-голяма част от Сирия. Ако трендовете останат същите както сега, може да се чака, че съглашението от Сочи може да не издържи и това ще отприщи ескалация и нови военни интервенции.
Страхове и пресмятания задържат офанзивата на Асад в Идлиб
Русия и Израел си стиснаха ръце за Сирия, само че провокираха доста въпроси
Нова тактика на Тръмп за Сирия допуска продължително наличие на Съединени американски щати
Споразумението, известно като Меморандум за стабилизация на обстановката в Идлиб, приканва за отваряне на автомагистралите сред значимите търговски центрове Алепо, Латакия и Хама, като по този метод Анкара разрешава на режима в Дамаск да възобнови значими за икономическото му положение комерсиалните пътища, останали блокирани по време на военните дейности. Заради договарянията въздушните удари са спрени и това незабавно даде резултат – към 45 000 души са се върнали по домовете си в Северна Сирия по данни на Организация на обединените нации. Но сделките сред Турция и Русия освен, че нямат гаранция за резистентност – към този момент има няколко нарушавания на предходни спогодби, само че и съглашението в този му тип може да докара до ескалация.
Документът, подписан на 17 септември в Сочи и препратен към Съединени американски щати и Организация на обединените нации, съдържа проект от 10 точки за отбягване на военната атака в Идлиб. Досега наличието на текста на съглашението не беше известно, с изключение на дребното информация излязла в медиите след срещата сред Путин и Ердоган. (Можете да прочетете целия текст на български тук).
Договорките не вземат решение ориста на Идлиб, както някои неправилно разясниха, а се отнасят към разпределението на въздействие и мощ в Северна Сирия. След като в продължение на седмици както Русия, по този начин и Турция струпваха сили към Идлиб, от Сочи те оповестиха, че ще бъде основана демилитаризирана зона от 15 до 20 км във към този момент съществуващата зона за деескалация, която Иран, Турция и Русия договориха преди година в Астана. Това беше единствената известна до момента точка от съглашението. Документите демонстрират още няколко основни детайлd, които ще се отразят както на спора като цяло, по този начин и на разпределението на силите в Северна и Централна Сирия.
Така да вземем за пример, сделката сред Ердоган и Путин включва разширение на мащаба и пълномощията на Съвместния иранско-турско-руски център за наблюдаване, който беше основан по време на договарянията в Астана. Това значи, че иранците въпреки всичко ще получат достъп до комерсиалните пътища в Идлиб, които са от значително значение за локалната стопанска система. Въпреки че Иран не прояви предпочитание да взе участие в офанзивата на Асад в Идлиб, с помощта на това съглашение Техеран ще разшири въздействието си наготово. Именно поради това израелски публични лица, които следят развиването на иранските бази в Сирия към този момент показаха противоречие с проекта на Ердоган и Путин.
Както стана ясно, съгласно документа ще бъде възобновено придвижването по значимите автомагистрали М4 и М5. Те свързват Алепо с Латакия и Хама, а Турция и Русия се заемат да подсигурят свободното прекосяване до края на тази година. Тези пътища не са дейни от 2014, само че станаха изключително значими откакто сирийското държавно управление, подкрепено от Русия и Иран, завладя Алепо през декември 2016. Пътните артерии ще подкрепят доста търговията сред Турция и държавните зони, и по-конкретно силите на Асад.
Границите на така наречен демилитаризирана зона в Идлиб не са конкретизирани. Къде ще минават, кои зони ще включват и къде зоната ще е необятна 15 или 20 км, ще стане ясно при „ бъдещи диалози “, прецизира текстът на съглашението. Освен това, Турция и Русия се съгласяват да се „ борят против тероризма “ в Сирия „ във всяка негова форма и проявяване “ и поемат уговорката радикалните групи да бъдат „ отстранени от демилитаризираната зона до 15 октомври “. Неясното определение дава мотиви да се спекулира, защото Турция и Русия имат разнообразни визии за това коя група e терористична и коя не, и това разграничение е отразено в документа с неналичието на разяснение за кои групи става въпрос.
Както за Русия, по този начин и за Турция клонът на Ал Кайда в Сирия е проблем. Анкара към този момент месеци наред пробва да в профил водачеството на групировката, която разполага с към 10 хиляди бойци в Сирия и е главен конкурент на подкрепените от турската войска размирен групи. За Русия наличието на Ал Кайда е мотив в отбрана на офанзивата, която желае да извърши в Идлиб сирийският режим. Но както за Москва, по този начин и за Дамаск, бунтовническите групи също са считани за терористи, до момента в който Турция е на противоположното мнение.
Сключеното сред Турция и Русия съглашение провокира голям брой реакции както в Сирия, по този начин и в района. Крайните фракции виждат в това изменничество и окупационни планове на Турция, и към този момент употребяват сделките в пропагандата си. Видни духовници от Ал Кайда и техния клон в Сирия издадоха изказвания с апел да не се сътрудничи на турската войска, а в противен случай – да се нападна. Според последните данни, през последните седмици в Идлиб от Афганистан и централна Азия са пристигнали нови попълнения на Ал Кайда, които би трябвало да подсилят групировката против бунтовниците и турските сили.
Бунтовническите групи в Идлиб също не одобряват единомислещо съдействието сред Турция и Русия. За тях Москва е съществена причина държавното управление на Асад да оцелее, а съветските самолети правят постоянни въздушни удари по държани от опозицията градове и селища. Досега Турция имаше мощни позиции измежду опозицията, защото отстояваше бунтовническата идея и не разреши вмешателство на Русия и Иран – другият върл зложелател на опозиционните сили. Макар съглашението да възпира най-малко към този момент атака на Асад в Идлиб, то провокира земетресения за Анкара, с които занапред ще би трябвало да се оправя.
Израел следи извънредно деликатно ставащото в прилежаща Сирия. След 17 септември израелското командване сложи в бойна подготвеност силите си в граничните региони в Северен Израел, тъй като съгласно израелците съглашението от Сочи дава опция на Иран да разшири позициите си от Дамаск и Централна Сирия към крайбрежието и Северна Сирия. Именно, до момента в който Ердоган и Путин преговаряха, Израел извърши въздушни удари в региона на интернационалното летище в Дамаск. Цел бяха товари на ирански самолети, които транспортират военно съоръжение и оръжия за Хизбулла в Ливан. Макар ударите да бяха съществени и против съдружник, Москва резервира безмълвие. В сряда пък водачът на Хизбулла, Хасан Насрала, съобщи, че организацията му няма желание да си потегля от Сирия.
Israel airstrike left Syria arms warehouse in ruins, satellite images show https://t.co/TVhG0yMuC8 pic.twitter.com/Piv5BiXZHO
— The Times of Israel (@TimesofIsrael) September 19, 2018
Заради опасенията, че Иран настава в Северна Сирия и крайбрежието, на 17 септември Израел бомбардира хипотетични ирански позиции в крайбрежните градове Тартус и Латакия. В хаоса на ударите, сирийските противовъздушни системи смъкнаха по простъпка съветски разследващ аероплан с 15 души екипаж. Докато Москва в началото упрекна Израел, че основава рискови обстановки, довели до случая, то израелското командване съобщи, че отговорни са сирийската войска и Иран. Тези събития към този момент се отразяват на терен в отдалечаването на позициите сред Израел и Русия.
Hezbollah leader Nasrallah says group will stay in Syria until further notice https://t.co/yA35cc6IrQ pic.twitter.com/obUPNRu3AZ
— Reuters Top News (@Reuters) September 19, 2018
Двете страни имат няколко съглашения за Сирия, подписани през последната година в подтекста на възходящото въздействие на Иран. За израелците наличието на иранците толкоз покрай границата е неприемливо и по тази причина израелската войска стартира серия от интервенции против бази на Техеран. Само за последната година са осъществени над 200 офанзиви, а за последния месец при удари са починали 113 ирански бойци.
За да смекчи напрежението и да се избегне пряк конфликт сред Иран и Израел, Путин организира няколко срещи с Бенямин Нетаняху. Бяха подписани няколко контракта, в това число за определяне на буферна зона в Голан, като съветските сили поемат ангажимент да разположат свои сили в региона за сметка на иранските елементи. Преди седмица съветски ескорт с военна техника и бойци отпътува от град Дараа към Голан точно в осъществяване на уговорката, само че след случая със сваления съветски аероплан, в този момент част от тези сили се изтеглят като сигнал, че Москва може да остави на пауза сделките с Израел.
През последната година Русия демонстрира, че желае да завърши със сирийската си задача допустимо по-скоро. За Москва най-важното беше да се стабилизира държавното управление на Асад и да получи присъединяване в стопанската система на Сирия. Тези цели са съвсем напълно изпълнени, само че хипотетичната атака на Асад в Идлиб и израелските въздушни удари против бази на Иран вършат уговорката на Русия в Сирия надалеч по-дългосрочен и сложен. Путин би трябвало да лавира сред съдружници, които враждуват между тях, до момента в който в това време би трябвало да озапти Асад, с цел да не пострадат връзките с Турция и дълготрайните цели на Русия.
Suddenly, Putin is playing nice in Syria. Here's why https://t.co/XpXmZL7eQQ via @bopinion
— Bloomberg (@business) September 20, 2018
За да стане още по-сложна обстановката в Сирия, Съединени американски щати взеха решение да засилят позициите си в Източна Сирия, където дружно с кюрдско-арабските милиции от Сирийските демократични сили водят сражения с "Ислямска страна ". Вашингтон не взима непосредствено отношение към Идлиб, а още по-малко към израелските удари в Сирия, само че пък, както демонстрират документите, американските представители в Организация на обединените нации са получили копие от съглашението сред Ердоган и Путин, което значи, че американската администрация най-малкото е осведомена с дипломатическите маневри. Това, че американците укрепват сега базите си в Източна Сирия и че Сирийските демократични сили оповестиха своя администрация демонстрира, че Съединени американски щати считат да останат в Сирия и процесите в страната ще бъдат следени изкъсо.
Сирийските националисти измежду поддръжниците на Асад не са удовлетворени от съглашението сред Турция и Русия. Лидери на част от милициите, които подкрепят сирийската войска считат, че не би трябвало да се съобразят с сделките и би трябвало да нападат Идлиб. Официално режимът поддържа съглашението, само че офанзивата в Идлиб е чакана отдавна и завладяването на последната значима бунтовническа цитадела е от огромно значение за пропагандата и тактиката на Асад да върне под собствен надзор допустимо по-голяма част от Сирия. Ако трендовете останат същите както сега, може да се чака, че съглашението от Сочи може да не издържи и това ще отприщи ескалация и нови военни интервенции.
Страхове и пресмятания задържат офанзивата на Асад в Идлиб
Русия и Израел си стиснаха ръце за Сирия, само че провокираха доста въпроси
Нова тактика на Тръмп за Сирия допуска продължително наличие на Съединени американски щати
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ