Коя държава какво поиска за стратегическия дневен ред на ЕС в следващите 5 години
Държавите - членки на Европейския съюз, като цяло поддържаха целите в подготвяния стратегически дневен ред за идващите пет години, въпреки да приканиха за " по-положителна " визия за блока. Въпреки настояванията на столиците в последната версия на документа, който ще се разисква от водачите идната седмица, са включени единствено дребни промени, съобщи изданието EurActiv, което се е срещнало с втората чернова.
Първата, с дата 7 юни, включваше четири съществени целта – отбрана на жителите и свободите; развиване на мощна и енергична икономическа основа; създаване на по-благоприятно за климата, зелено, заслужено и включващо бъдеще; отбрана на европейските ползи и полезности на международната сцена.
" През последните години светът стана все по-несигурен, комплициран и подложен на бързи промени ", се споделя в черновата на текста. В предложенията се показва и по какъв начин да се подсигурява осъществяването на изброените цели.
Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция похвалиха " качеството " на документа. Но по време на продължителните полемики сред посланиците на страните членки по-рано тази седмица една забележителна група означи, че тонът на текста е " прекомерно отрицателен и защитителен ".
Затова Франция, Испания, Италия, Холандия и още няколко страни предложиха по-дълга въвеждаща част, която да разказва освен провокациите пред Европа, само че й нейните упоритости, с цел да се насочи едно " самоуверено и позитивно обръщение ". Англия също поддържа този апел. Значително болшинство предложи и допълнения към всеки от целите.
Въведението бе леко преправено, с цел да включва препратка към полезностите на Европейски Съюз и " мощните страни на нашия модел ", и нуждата " да защитим нашия метод на живот ".
Последната чернова обаче не включва рекомендация за задачата да се подсигурява въглеродно неутрална Европа до 2050 година Франция, Словения, Испания, Португалия, Швеция, Холандия, Дания, Белгия, Финландия и Англия желаеха включването на датата.
Началникът на кабинета на Доналд Туск, ръководител на Европейския съвет, предизвести, че включването на съответен период ще бъде по-голямо предизвикателство поради подозренията, изразени по време на полемиките от страна на България, Малта, Полша, Чехия и Унгария.
Екипът на Туск въпреки всичко се надяваше да реализира съглашение на още една среща на посланиците в четвъртък. При липса на такова стратегическият дневен ред ще бъде приключен от пратениците на националните държавни управления в понеделник преди да бъде утвърден от водачите на Европейски Съюз по време на срещата им на 20-21 юни.
Списъкът с стремежи на страните
Списъкът с стремежи на страните включваше отбрана на християните по света (Унгария и Полша), апел за опазване на политиката на Европейски Съюз за конкуренцията (Испания), напън за преразглеждане на антитръстовите правила (Франция и Германия), " цифров суверенитет " поради опасенията по отношение на " Хуауей " (отново Франция и Германия).
По първия приоритет " Защита на жителите и свободите " миграцията остава най-спорният въпрос. Франция, Испания, Гърция, Белгия, Малта, Англия и Финландия насочиха рецензии към думите, отнасящи се до това Европейски Съюз да е единственият, който да взема решение кой стъпва на територията му. Според тези страни изказванието е " прекомерно отрицателно и евентуално несъответстващо на интернационалното законодателство за спасяването в море ". В ревизираната версия се споделя, че страните членки ще вземат решение " кой влиза в Европейски Съюз ".
В региона на стопанската система доста посланици бяха разочаровани от неналичието на препратка към Европейския обществен дирек (Франция, Испания, Италия, Португалия, Дания, Германия, Швеция). Европейската комисия също изрази поддръжка за повече упоритост на в региона. Тези апели бяха като цяло пренебрегнати. Втората чернова въпреки всичко включи цифровия суверенитет, пожелан от Париж и Берлин.
Франция, Финландия, Латвия, Кипър, Испания и Португалия желаеха да се укрепи и частта за икономическия и валутен съюз. По-конкретно Мадрид и Лисабон настояха да се спомене един от най-спорните въпроси, бюджета на еврозоната, с цел да се укрепи валутния съюз.
За търговията посланиците на Латвия, Испания и Финландия, както и Еврокомисията, поддържаха мощна отбрана на многостранния ред.
" Зелено " и включващо бъдеще
Испания, Румъния, Кипър, Дания и Белгия застанаха зад рекомендация за задачите за стабилно развиване.
Европейската работа за външна активност, подкрепена от Франция, Италия, Португалия, Дания и Белгия, прикани за категорично споменаване на Африка.
Включването на трансатлантическото съдействие бе поискано от Полша, Чехия, Словакия, Естония и Англия, а Португалия, Англия, Гърция и Европейската работа за външна активност опазиха изтъкването на съдействието с Организация на обединените нации. В последна сметка единствено частта за Организация на обединените нации бе включена във втората чернова.
Франция и Холандия не престават да са главните съперници на разширението на Европейски Съюз, което ги опълчи на посланиците от Естония, Хърватия, България, Литва и Унгария. Текстът остана недокоснат в тази част, изразявайки подготвеност " да се задържи вратата отворена за тези, които желаят и са способни да се причислят към фамилията ".
Финландия, Германия, Франция и Испания поддържаха включването на предлагането на Европейската комисия да се постави завършек на правото на несъгласие по данъчни и външно-политически въпроси. По време на дебатите единствено Латвия се опълчи на въвеждането на гласоподаване с квалифицирано болшинство в тези области. Втората чернова в последна сметка показва, че " всяка институция би трябвало да прегледа още веднъж работните си способи и да намерения за най-хубавия метод да извърши ролята си, заложена в договорите ".
Първата, с дата 7 юни, включваше четири съществени целта – отбрана на жителите и свободите; развиване на мощна и енергична икономическа основа; създаване на по-благоприятно за климата, зелено, заслужено и включващо бъдеще; отбрана на европейските ползи и полезности на международната сцена.
" През последните години светът стана все по-несигурен, комплициран и подложен на бързи промени ", се споделя в черновата на текста. В предложенията се показва и по какъв начин да се подсигурява осъществяването на изброените цели.
Австрия, Белгия, България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Латвия, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция похвалиха " качеството " на документа. Но по време на продължителните полемики сред посланиците на страните членки по-рано тази седмица една забележителна група означи, че тонът на текста е " прекомерно отрицателен и защитителен ".
Затова Франция, Испания, Италия, Холандия и още няколко страни предложиха по-дълга въвеждаща част, която да разказва освен провокациите пред Европа, само че й нейните упоритости, с цел да се насочи едно " самоуверено и позитивно обръщение ". Англия също поддържа този апел. Значително болшинство предложи и допълнения към всеки от целите.
Въведението бе леко преправено, с цел да включва препратка към полезностите на Европейски Съюз и " мощните страни на нашия модел ", и нуждата " да защитим нашия метод на живот ".
Последната чернова обаче не включва рекомендация за задачата да се подсигурява въглеродно неутрална Европа до 2050 година Франция, Словения, Испания, Португалия, Швеция, Холандия, Дания, Белгия, Финландия и Англия желаеха включването на датата.
Началникът на кабинета на Доналд Туск, ръководител на Европейския съвет, предизвести, че включването на съответен период ще бъде по-голямо предизвикателство поради подозренията, изразени по време на полемиките от страна на България, Малта, Полша, Чехия и Унгария.
Екипът на Туск въпреки всичко се надяваше да реализира съглашение на още една среща на посланиците в четвъртък. При липса на такова стратегическият дневен ред ще бъде приключен от пратениците на националните държавни управления в понеделник преди да бъде утвърден от водачите на Европейски Съюз по време на срещата им на 20-21 юни.
Списъкът с стремежи на страните
Списъкът с стремежи на страните включваше отбрана на християните по света (Унгария и Полша), апел за опазване на политиката на Европейски Съюз за конкуренцията (Испания), напън за преразглеждане на антитръстовите правила (Франция и Германия), " цифров суверенитет " поради опасенията по отношение на " Хуауей " (отново Франция и Германия).
По първия приоритет " Защита на жителите и свободите " миграцията остава най-спорният въпрос. Франция, Испания, Гърция, Белгия, Малта, Англия и Финландия насочиха рецензии към думите, отнасящи се до това Европейски Съюз да е единственият, който да взема решение кой стъпва на територията му. Според тези страни изказванието е " прекомерно отрицателно и евентуално несъответстващо на интернационалното законодателство за спасяването в море ". В ревизираната версия се споделя, че страните членки ще вземат решение " кой влиза в Европейски Съюз ".
В региона на стопанската система доста посланици бяха разочаровани от неналичието на препратка към Европейския обществен дирек (Франция, Испания, Италия, Португалия, Дания, Германия, Швеция). Европейската комисия също изрази поддръжка за повече упоритост на в региона. Тези апели бяха като цяло пренебрегнати. Втората чернова въпреки всичко включи цифровия суверенитет, пожелан от Париж и Берлин.
Франция, Финландия, Латвия, Кипър, Испания и Португалия желаеха да се укрепи и частта за икономическия и валутен съюз. По-конкретно Мадрид и Лисабон настояха да се спомене един от най-спорните въпроси, бюджета на еврозоната, с цел да се укрепи валутния съюз.
За търговията посланиците на Латвия, Испания и Финландия, както и Еврокомисията, поддържаха мощна отбрана на многостранния ред.
" Зелено " и включващо бъдеще
Испания, Румъния, Кипър, Дания и Белгия застанаха зад рекомендация за задачите за стабилно развиване.
Европейската работа за външна активност, подкрепена от Франция, Италия, Португалия, Дания и Белгия, прикани за категорично споменаване на Африка.
Включването на трансатлантическото съдействие бе поискано от Полша, Чехия, Словакия, Естония и Англия, а Португалия, Англия, Гърция и Европейската работа за външна активност опазиха изтъкването на съдействието с Организация на обединените нации. В последна сметка единствено частта за Организация на обединените нации бе включена във втората чернова.
Франция и Холандия не престават да са главните съперници на разширението на Европейски Съюз, което ги опълчи на посланиците от Естония, Хърватия, България, Литва и Унгария. Текстът остана недокоснат в тази част, изразявайки подготвеност " да се задържи вратата отворена за тези, които желаят и са способни да се причислят към фамилията ".
Финландия, Германия, Франция и Испания поддържаха включването на предлагането на Европейската комисия да се постави завършек на правото на несъгласие по данъчни и външно-политически въпроси. По време на дебатите единствено Латвия се опълчи на въвеждането на гласоподаване с квалифицирано болшинство в тези области. Втората чернова в последна сметка показва, че " всяка институция би трябвало да прегледа още веднъж работните си способи и да намерения за най-хубавия метод да извърши ролята си, заложена в договорите ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ