Инж. Георги Лапчев, кмет на община Царево: Искаме да изградим пречиствателни станции в Ахтопол, Варвара и Синеморец
Държавата спря смяната на общия организационен проект на Царево, а на нас ни написа актове, споделя кметът на Царево Георги Лапчев в изявление за в. Строител.
Инж. Лапчев, мислех си нашият диалог да тръгне от Джурджуната, този толкоз царевски празник, само че Ви виждам с този акт в ръце и не мога да не попитам защо е?
Имаше един чудноват министър на околната среда и водите, който сподели, че кметът на Царево е рецидивист, тъй като непрекъснато го глобили. Не мога да кажа кой тъкмо засяга като институция, само че има резистентност от страна на страната да написа актове на община Царево за липса на пречиствателни станции. Нищо че общината не е страната, която може да построява пречиствателни станции. Нищо че тя не е орган, който да издаде всички нужни позволения. Разбира се, че там, където е могла, е направила по нещо. Но без силата и без силата на страната това строителство не може да се случи. Аз не знам в света да има община със лични средства да е построила пречиствателна станция - постоянно страната оказва помощ. Дали ще е през европейски фондове или по различен метод - постоянно има помощ. В нашия случай страната намира всевъзможни благоприятни условия, с цел да ограничи плановете и да не разреши реализацията им. Така се случи и с плана за Варвара, когато го изпратихме за координиране, по този начин се случи и със Синеморец. Направихме ги обекти от национално значение, с цел да намерим метод да вървим към създаване на пречиствателни станции. Но резултатът е - вместо да се работи, се пишат актове, с цел да се оправдае неналичието на отговорност в страната, а общината - да се оправя. Всички тези, които доста желаят да запазим природата чиста, стоят зад тази максима - няма да се строи нищо, тъй като строителството е нещо неприятно. А не си дават сметка, че строителството на пречиствателна станция оказва помощ тъкмо да се резервира природата. Но там към този момент се бяга от личната политическа линия, тъй като по какъв начин ще се разреши строителство в предпазени територии като парк „ Странджа “, без значение че това строителство ще е от изгода за природата?! За да има въпреки всичко отпечатък в историята, се пишат актове на общината и локалните хора ще заплащат. Проблемът, който постоянно съм поставял, е за какво локалните би трябвало да заплащат? Всички приказват по какъв начин би трябвало да си пазим природата, а идват тук за два месеца и след това си отиват. Идвайки тук, те не пазят природата и не ни оставят чисто след себе си. Те ни оставят тонове отпадъци, които ние би трябвало да почистим. Не споделям, че го вършат преднамерено. Когато човек живее на едно място, след него остава битов боклук и ние имаме процедура за събирането му. Само че тези хора, които го оставят, те не са поданици на общината, не заплащат такса „ Смет “ и те не са съгласни, влизайки в кемпери, каравани и или където и да е, да има формула, по която общината да събира такса „ Смет “. Всъщност те са на ръба на закона. Понеже има Закон за дивото къмпингуване, всички се крият зад него - споделят, че са диво къмпингуващи, и си изхвърлят отпадъците в контейнерите на някое от обитаемоте места. Но това не е гратис, тъй като сметката се заплаща от локалните поданици.
Разбирам, че има проблем с пречиствателните станции в общината? Къде са построени?
Пречиствателни уреди на територията на общината има в Лозенец и Царево. В останалите обитаеми места, към този момент на по 100 години, липсват такива. Аз доста се развличам, когато народни представители, които са в Народното събрание повече от един мандат, задават въпрос: „ Има ли пречиствателна станция във Варвара? Има ли пречиствателно оборудване в Ахтопол? Не, няма. Това са живи обитаеми места и са такива, преди ние да се родим. И от този момент отпадните води са се изливали в морето и сега е по този начин. Това не е вярно, само че общината, както споделих, не може да се оправи сама. За задачата би трябвало да помогне страната. Но по какъв начин оказва помощ страната - като има система, зад която се крие и всяка година написа актове. И какво да създадат локалните хора? Откъде да намерят 20-30 млн. лева, с цел да се построи пречиствателна станция в Ахтопол? А даже и да се намерят пари, ние сме в цялостен абсурд. Държавата спря смяната на общия организационен проект (ОУП). Само преди една седмица съм изпратил ново писмо до служебния министър на районното развиване и благоустройството, като съм обяснил каква е обстановката в последните - скоро ще станат 20 година Един Общ устройствен план работи 20 години и ние сме изтървали един цялостен витален интервал на един нов организационен проект в устрема да го създадем. Същият екоминистър сподели, че община Царево и кметът не си вършат проекта и не могат да го пуснат. Хубаво е, когато хората заемат сходни позиции, да са задоволително способени, с цел да знаят, че общините по морето не са тези, които пишат Общ устройствен план. Всички морски кметове са хора, които се молят страната в миналото да приключи този развой. Възложител е Министерство на регионалното развитие, а Министерство на околната среда и водите управлява екологичната оценка и двете в едно вършат Общ устройствен план. Общините са единствено местата, където този Общ устройствен план се случва. Те могат да провеждат публично разискване, на което министерствата могат да дойдат и да кажат какво се възнамерява. Общината издава разрешенията за градеж, само че за това е належащо да създадем Подробен организационен проект въз основата на нещо, което е посочено в Общ устройствен план, който обаче не съществува. С какво са отговорни жителите на община Царево, че цяла поредност от институции в продължение на 15-20 години не могат да си свършат работата, и за това, че те не могат да си свършат работата, който и да е кметът, който и да е министър председателят, е подложен в невъзможност. Явно тъй като живеем на морето, сме второкласен и наше обвързване е да плащаме. Това е доста незаслужено и аз го приказвам от 12 години.
Вие говорите за този екологичен министър, който спря лот 3.2 на Автомагистрала „ Струма “ при определен вид и реализатори в последния си работен ден при държавно управление в оставка?
Факт е, че той носи отговорността за прекъсването на плана, тъй като подписът е негов. В същото време същият този човек, макар че осъзна, че една негова заповед пречи на община Царево и на община Приморско да се движат по море, я подписа. Надявам се тя да падне във Върховния съд. Държавните институции протакаха във времето и ние не успяхме да представим документ, удостоверяващ, че в пристанище Царево има регистрирани 720 плавателни съда, с което щяхме да потвърдим, че те са пострадали от заповедта на министъра, визираща Корал. Разбира се, ще се съобразим с нея, само че чакаме да забележим какво ще реши Върховен административен съд - дали са прави всички риболовен гилдии, които насочиха тъжби до съда, в това число и общината, или пък не.
А откриха ли тюлена-монах, на който риболовците му пречат?
Тюленът-монах не го откриха. Тази година се обрисува паламудена, тъй като към този момент има доста паламуд. Разпитвайки ги риболовците по какъв начин са морските бозайници и опасяват ли се от тях, тъй като има сходно изказване във въпросната заповед, те ми демонстрираха големи дупки в мрежите и споделиха, че имат да шият едни 100-150 м пробиви, през които „ страхливите бозайници “ са изяли рибата. Явно не се опасяват нито от мрежите, нито от моторите на лодките. Но това е част от самия живот на морските хора. Такъв фиктивен боязън не е имало, няма и няма да има. Има една симбиоза, която неморските хора не схващат и пишат нелепости.
Искам да Ви поздравя, че на фона на всички неща, с които се занимавате - актове, заповеди и така нататък, Царево има една от най-богатите културни и събитийни стратегии. Можете ли да ни разкажете от тази позиция по какъв начин мина сезонът?
Сезонът в Царево не е приключил. Хубаво е, че имаме наклонност сезонът малко да се реалокира в есента. За страдание не стартира по-рано, както ни се искаше. Много са факторите – комплицирана година, сложна, с доста рецесии, които се преплитат една в друга. Това се отразява на живота на хората в отрицателен проект. Който се пробва да приказва, че живеем по-добре - не е по този начин. Но се опитваме да минимизираме вредите. Това направи и община Царево. Започнахме с доста забавна културна стратегия, с цел да може да покажем същинското си лице. Ние постоянно сме имали културна стратегия, която е доста добре подредена. Имаше доста хора, които посетиха нашите градове и села, тъй като тя не се случва единствено в Царево, а е от Лозенец до Резово. И продължава да се случва - текат си фестивалите. Разбира се, в Царево беше кулминационната точка на множеството събития.
Лятното кино е чудесна концепция, рибеният фест, караван празненството, естествено - където бяхме сътрудник, става все по-добро и посещавано.
Искам да благодаря на в. „ Строител “, тъй като когато партнирате, вършиме събитията най-малкото по-популярни. По-лесно е. Трудно се прави просвета в наши дни и нека всички наши другари, на които помогнахме, да схващат какво изпитание коства на общините да провеждат всичко това, тъй като страната сподели, че не се интересува от просвета с последните си дейности. Много от фестивалите бяха планувани да се финансират от Министерството на културата, само че последното постоянно държавно управление нямаше предпочитание да прави просвета или е предписание някаква друга просвета, а не тази, за която артистичните среди аплайваха за финансиране. Към общината средства не постъпиха и това направи осъществяването на програмата много по-сложно и мъчно. Така че сътрудници като Вас, които помогнаха, дадоха глътка въздух. Бяхме напът да кажем: няма да вършим събития, тъй като единствената поддръжка беше от другари и от общината. Но имаше и различен фактор – ентусиазмът на самите актьори. Така се провежда цялата стратегия и с помощта на положителното име на общината като сигурен и благонадежден сътрудник, който няма да излъже никого и ще бъде сериозен тил на всичко, което тези хора направиха.
И стигнахме до Джорджуната, с която желаех да стартираме.
Джорджуната - това е доста персонален празник за Царево. Той не е толкоз част от културния календар, колкото е нещо персонално за всички нас, които живеем на Южното Черноморие. Това е нещо, което ни отличава от всички останали. Нашият фолклор и песни са доста забавно звучащи, свирят се на китара, звучат в един леко рок вид, който е достоверен за царевската ария. Тя няма нищо общо със остарялата градска ария. Мелодиите са доста ритмични, текстовете са писани от локални поданици или бохеми, които са живели по плажовете и капанчетата, по тогавашните добре уредени къмпинги. Тук върша отпратка към това да се къмпингира. Ние имаме максимален опит с къмпингите и знаем по какъв начин се прави къмпинг. За страдание това, което се случва на Корал, Варвара и Синеморец, не са къмпинги, а са някакви биваци, в които някакви хора си мислят, че къмпингуват. Хората, които преди са живели по този метод, са написали едни прелестни песни и те не престават и до ден-днешен да се извършват. Тази година на Джорджуната чухме и нова ария. Имаше и доста чужденци, които пяха чешки, полски, гръцки и какви ли не песни. Това си е един международен празник, който е присъщ единствено за нас - жителите на Царево. Ние го претърпяваме, тъй като в тези песни е разказан нашият живот, на нашите татковци и дядовци. Всичко, което се е случвало тук, се споделя в ария, която е доста позната да вземем за пример на някоя от локалните семейства. Джорджуната няма за цел да разпространява нещо, даже се опитваме да я пазим, не желаеме да излиза на открито. Това е нашият автограф пред света. Идеята на Джорджуна е всички да се забавляват.
Четох, че думата била арменска и означавала тъкмо това - да се съберат хора, да пеят дружно и да се веселят.
Джорджуна стана известна и съвременна, откогато я превърнахме в такова огромно събитие. Открай време тук са се правили джорджуни. Някои настояват, че думата е турска, арменците - че е арменска. Най-вероятно ще пристигна македонец да каже, че е македонска. Истината е, че се употребява единствено тук, станала е нарицателна за едно събитие, което се случва единствено в Царево и се надявам да продължи да се случва единствено тук.
Като цяло по какъв начин оценявате сезона?
Сезонът не е тъкмо този, който всички чакаха. Ние предупредихме, че ще има спад, тъй като имаше много индикатори, които да ни сочат, че сезонът няма да е добър. Има спад може би общо към 20%. Ако попитате ресторантьорите, има такива, които са на 40% надолу, има такива, които споделят, че е било добре. Много зависи каква е била задачата на групите, които са посетили разнообразни места. Руснаците ги нямаше, непознатите туристи съвсем ги нямаше и главно на българи се разчиташе. Факт е, че тук при нас по принцип идват най-вече българи, което докара до това да няма огромен спад в туризма, както в последните две години. Дано ресторантьорите и хотелиерите да са си взели поука, тъй като имаше защо да го създадат. Въпреки че обстановката е ден година храни, обществото към този момент е доста сензитивно, хората могат да пътуват доста и на всички места и са претенциозни. А когато имаш придирчив клиент, тогава този, който се занимава с туризъм, би трябвало да бъде еластичен. Една дребна неточност изпраща целия туристически поток в Гърция и Турция, които имат години преднина в това по какъв начин се прави туризъм. Ако желаеме да вървим напред, би трябвало да се съобразим и да почерпим от техния опит, само че не в посока природа, инфраструктура, а в посока обслужване. Това е единственото, което е минус на нашето море. Всичко останало го имаме, дори ги превъзхождаме. Тук към този момент е въпрос на просвета, на държание. Другото, което е въпрос на държание и нрав, е обвързвано със самия екскурзиант. Забелязваме, че българският екскурзиант в другите страни се държи по един метод, а бидейки на море в България, излизат някакви гигантски усеща, които нервират, и се получават исблъсъци. Мисля, че с времето и тези ъгли ще се ошлайфат.
Какви са капиталовите планове на общината? Какво планирате? Имате ли информация какво ще се финансира по европейските стратегии, по НПВУ?
НПВУ трябваше да финансира воден цикъл в Ахтопол. Държавата през НПВУ и през ВиК сдружението трябваше да направи по този начин, че в Ахтопол да стартираме да вършим тръбопровод, канализация и пречиствателна станция. Като капиталова стратегия - прелестно. Но като действителност - имаме акт от 18.07.2022 година, тъй като в Ахтопол няма пречиствателна станция. На кое да имам вяра? На актовете, които страната ни написа, или на обещанията, че ще имаме финансиране по капиталовата стратегия?
А тази пречиствателна станция може ли да се случи, в случай че няма общ организационен проект?
Не. Много са факторите, с които би трябвало да борим. И всички документи да имаме, като няма пари, не може да се случи. В момента сме в обстановка, че и пари няма. Какво да планираш? Въпреки това оптимизмът е последното, което би трябвало да си отиде в един кмет. Ние мощно желаеме и планираме да създадем пречиствателна станция в Ахтопол, да създадем пречиствателните станции във Варвара и Синеморец. Нашите мандати още не са изтекли. Хората са ни поставили тук, работейки, да сме в интерес на обществото. Годината следва, без значение дали страната ни атакува. Ние ще проектираме и ще планираме със лични сили, ще се опитаме да доизграждаме, ще се борим за всички планове. В момента няма кой да каже какво ще се случи, само че това, което доста ми се желае, е и да осъществяваме двата общински пътя до Варвара и Фазаново. Може би повече от 10 пъти сме кандидатствали. Надявам се на триумф. Иска ми се също и да спре тази процедура да избираме реализатори и след това да се постанова да ги освобождаваме, тъй като страната не ни финансира. Така се случи с един тръбопровод до Варвара - избрахме реализатор и от ПУДООС ни споделиха: няма да дадем пари, защото се смени политическата обстановка, и не ни дадоха пари. Сега отново аплайваме.
Имате ли планове, включени в листата с общински планове, които ще се финансират от Министерство на регионалното развитие?
Мисля, че няма община, която да не е в този лист. Въпросът е кой лист и кой вид. Аз съм сигурен, че ще има и идващ лист. По време на избори има толкоз доста описи, че човек не знае на какво да има вяра. Там сме с водопроводи, пътища, пречиствателни станции, само че не знам какво ще влезе. Изпратени са писма до Министерство на регионалното развитие, в това число и за изработката на новото пристанище, шест години лиши да проектираме. Ако не друго, най-малко имаме подготвен работен план, издадено позволение за градеж - първа категория, с всички типове съгласувателни процедури, които са приключени в период. Това беше изискване да се финансират планове от страната. Показахме го, с цел да се види, че има подобен. Междуселските ни пътища са с работни планове и издадени позволения за градеж. Само че на телевизионните екрани се приказва едно, а се случва друго. Говорим за благоприятни условия и планове по НПВУ, а при мен идват актове.
Финализирате ли плана за Северния плаж?
Той е изцяло подготвен, следва комисия, която да пристигна и да го одобри. Това е план на страната. Трябва да има държавна приемателна комисия. А ние като община взехме решение да сложим стълбове за осветяване, да му сложим пейки и макар че този Северен обход има за цел да държи брега да не се свлича, ние сме планували, че е място за разходки, и ще го облагородим и създадем следващото красиво място в Царево, където хората да се усещат добре.
Инж. Лапчев, мислех си нашият диалог да тръгне от Джурджуната, този толкоз царевски празник, само че Ви виждам с този акт в ръце и не мога да не попитам защо е?
Имаше един чудноват министър на околната среда и водите, който сподели, че кметът на Царево е рецидивист, тъй като непрекъснато го глобили. Не мога да кажа кой тъкмо засяга като институция, само че има резистентност от страна на страната да написа актове на община Царево за липса на пречиствателни станции. Нищо че общината не е страната, която може да построява пречиствателни станции. Нищо че тя не е орган, който да издаде всички нужни позволения. Разбира се, че там, където е могла, е направила по нещо. Но без силата и без силата на страната това строителство не може да се случи. Аз не знам в света да има община със лични средства да е построила пречиствателна станция - постоянно страната оказва помощ. Дали ще е през европейски фондове или по различен метод - постоянно има помощ. В нашия случай страната намира всевъзможни благоприятни условия, с цел да ограничи плановете и да не разреши реализацията им. Така се случи и с плана за Варвара, когато го изпратихме за координиране, по този начин се случи и със Синеморец. Направихме ги обекти от национално значение, с цел да намерим метод да вървим към създаване на пречиствателни станции. Но резултатът е - вместо да се работи, се пишат актове, с цел да се оправдае неналичието на отговорност в страната, а общината - да се оправя. Всички тези, които доста желаят да запазим природата чиста, стоят зад тази максима - няма да се строи нищо, тъй като строителството е нещо неприятно. А не си дават сметка, че строителството на пречиствателна станция оказва помощ тъкмо да се резервира природата. Но там към този момент се бяга от личната политическа линия, тъй като по какъв начин ще се разреши строителство в предпазени територии като парк „ Странджа “, без значение че това строителство ще е от изгода за природата?! За да има въпреки всичко отпечатък в историята, се пишат актове на общината и локалните хора ще заплащат. Проблемът, който постоянно съм поставял, е за какво локалните би трябвало да заплащат? Всички приказват по какъв начин би трябвало да си пазим природата, а идват тук за два месеца и след това си отиват. Идвайки тук, те не пазят природата и не ни оставят чисто след себе си. Те ни оставят тонове отпадъци, които ние би трябвало да почистим. Не споделям, че го вършат преднамерено. Когато човек живее на едно място, след него остава битов боклук и ние имаме процедура за събирането му. Само че тези хора, които го оставят, те не са поданици на общината, не заплащат такса „ Смет “ и те не са съгласни, влизайки в кемпери, каравани и или където и да е, да има формула, по която общината да събира такса „ Смет “. Всъщност те са на ръба на закона. Понеже има Закон за дивото къмпингуване, всички се крият зад него - споделят, че са диво къмпингуващи, и си изхвърлят отпадъците в контейнерите на някое от обитаемоте места. Но това не е гратис, тъй като сметката се заплаща от локалните поданици.
Разбирам, че има проблем с пречиствателните станции в общината? Къде са построени?
Пречиствателни уреди на територията на общината има в Лозенец и Царево. В останалите обитаеми места, към този момент на по 100 години, липсват такива. Аз доста се развличам, когато народни представители, които са в Народното събрание повече от един мандат, задават въпрос: „ Има ли пречиствателна станция във Варвара? Има ли пречиствателно оборудване в Ахтопол? Не, няма. Това са живи обитаеми места и са такива, преди ние да се родим. И от този момент отпадните води са се изливали в морето и сега е по този начин. Това не е вярно, само че общината, както споделих, не може да се оправи сама. За задачата би трябвало да помогне страната. Но по какъв начин оказва помощ страната - като има система, зад която се крие и всяка година написа актове. И какво да създадат локалните хора? Откъде да намерят 20-30 млн. лева, с цел да се построи пречиствателна станция в Ахтопол? А даже и да се намерят пари, ние сме в цялостен абсурд. Държавата спря смяната на общия организационен проект (ОУП). Само преди една седмица съм изпратил ново писмо до служебния министър на районното развиване и благоустройството, като съм обяснил каква е обстановката в последните - скоро ще станат 20 година Един Общ устройствен план работи 20 години и ние сме изтървали един цялостен витален интервал на един нов организационен проект в устрема да го създадем. Същият екоминистър сподели, че община Царево и кметът не си вършат проекта и не могат да го пуснат. Хубаво е, когато хората заемат сходни позиции, да са задоволително способени, с цел да знаят, че общините по морето не са тези, които пишат Общ устройствен план. Всички морски кметове са хора, които се молят страната в миналото да приключи този развой. Възложител е Министерство на регионалното развитие, а Министерство на околната среда и водите управлява екологичната оценка и двете в едно вършат Общ устройствен план. Общините са единствено местата, където този Общ устройствен план се случва. Те могат да провеждат публично разискване, на което министерствата могат да дойдат и да кажат какво се възнамерява. Общината издава разрешенията за градеж, само че за това е належащо да създадем Подробен организационен проект въз основата на нещо, което е посочено в Общ устройствен план, който обаче не съществува. С какво са отговорни жителите на община Царево, че цяла поредност от институции в продължение на 15-20 години не могат да си свършат работата, и за това, че те не могат да си свършат работата, който и да е кметът, който и да е министър председателят, е подложен в невъзможност. Явно тъй като живеем на морето, сме второкласен и наше обвързване е да плащаме. Това е доста незаслужено и аз го приказвам от 12 години.
Вие говорите за този екологичен министър, който спря лот 3.2 на Автомагистрала „ Струма “ при определен вид и реализатори в последния си работен ден при държавно управление в оставка?
Факт е, че той носи отговорността за прекъсването на плана, тъй като подписът е негов. В същото време същият този човек, макар че осъзна, че една негова заповед пречи на община Царево и на община Приморско да се движат по море, я подписа. Надявам се тя да падне във Върховния съд. Държавните институции протакаха във времето и ние не успяхме да представим документ, удостоверяващ, че в пристанище Царево има регистрирани 720 плавателни съда, с което щяхме да потвърдим, че те са пострадали от заповедта на министъра, визираща Корал. Разбира се, ще се съобразим с нея, само че чакаме да забележим какво ще реши Върховен административен съд - дали са прави всички риболовен гилдии, които насочиха тъжби до съда, в това число и общината, или пък не.
А откриха ли тюлена-монах, на който риболовците му пречат?
Тюленът-монах не го откриха. Тази година се обрисува паламудена, тъй като към този момент има доста паламуд. Разпитвайки ги риболовците по какъв начин са морските бозайници и опасяват ли се от тях, тъй като има сходно изказване във въпросната заповед, те ми демонстрираха големи дупки в мрежите и споделиха, че имат да шият едни 100-150 м пробиви, през които „ страхливите бозайници “ са изяли рибата. Явно не се опасяват нито от мрежите, нито от моторите на лодките. Но това е част от самия живот на морските хора. Такъв фиктивен боязън не е имало, няма и няма да има. Има една симбиоза, която неморските хора не схващат и пишат нелепости.
Искам да Ви поздравя, че на фона на всички неща, с които се занимавате - актове, заповеди и така нататък, Царево има една от най-богатите културни и събитийни стратегии. Можете ли да ни разкажете от тази позиция по какъв начин мина сезонът?
Сезонът в Царево не е приключил. Хубаво е, че имаме наклонност сезонът малко да се реалокира в есента. За страдание не стартира по-рано, както ни се искаше. Много са факторите – комплицирана година, сложна, с доста рецесии, които се преплитат една в друга. Това се отразява на живота на хората в отрицателен проект. Който се пробва да приказва, че живеем по-добре - не е по този начин. Но се опитваме да минимизираме вредите. Това направи и община Царево. Започнахме с доста забавна културна стратегия, с цел да може да покажем същинското си лице. Ние постоянно сме имали културна стратегия, която е доста добре подредена. Имаше доста хора, които посетиха нашите градове и села, тъй като тя не се случва единствено в Царево, а е от Лозенец до Резово. И продължава да се случва - текат си фестивалите. Разбира се, в Царево беше кулминационната точка на множеството събития.
Лятното кино е чудесна концепция, рибеният фест, караван празненството, естествено - където бяхме сътрудник, става все по-добро и посещавано.
Искам да благодаря на в. „ Строител “, тъй като когато партнирате, вършиме събитията най-малкото по-популярни. По-лесно е. Трудно се прави просвета в наши дни и нека всички наши другари, на които помогнахме, да схващат какво изпитание коства на общините да провеждат всичко това, тъй като страната сподели, че не се интересува от просвета с последните си дейности. Много от фестивалите бяха планувани да се финансират от Министерството на културата, само че последното постоянно държавно управление нямаше предпочитание да прави просвета или е предписание някаква друга просвета, а не тази, за която артистичните среди аплайваха за финансиране. Към общината средства не постъпиха и това направи осъществяването на програмата много по-сложно и мъчно. Така че сътрудници като Вас, които помогнаха, дадоха глътка въздух. Бяхме напът да кажем: няма да вършим събития, тъй като единствената поддръжка беше от другари и от общината. Но имаше и различен фактор – ентусиазмът на самите актьори. Така се провежда цялата стратегия и с помощта на положителното име на общината като сигурен и благонадежден сътрудник, който няма да излъже никого и ще бъде сериозен тил на всичко, което тези хора направиха.
И стигнахме до Джорджуната, с която желаех да стартираме.
Джорджуната - това е доста персонален празник за Царево. Той не е толкоз част от културния календар, колкото е нещо персонално за всички нас, които живеем на Южното Черноморие. Това е нещо, което ни отличава от всички останали. Нашият фолклор и песни са доста забавно звучащи, свирят се на китара, звучат в един леко рок вид, който е достоверен за царевската ария. Тя няма нищо общо със остарялата градска ария. Мелодиите са доста ритмични, текстовете са писани от локални поданици или бохеми, които са живели по плажовете и капанчетата, по тогавашните добре уредени къмпинги. Тук върша отпратка към това да се къмпингира. Ние имаме максимален опит с къмпингите и знаем по какъв начин се прави къмпинг. За страдание това, което се случва на Корал, Варвара и Синеморец, не са къмпинги, а са някакви биваци, в които някакви хора си мислят, че къмпингуват. Хората, които преди са живели по този метод, са написали едни прелестни песни и те не престават и до ден-днешен да се извършват. Тази година на Джорджуната чухме и нова ария. Имаше и доста чужденци, които пяха чешки, полски, гръцки и какви ли не песни. Това си е един международен празник, който е присъщ единствено за нас - жителите на Царево. Ние го претърпяваме, тъй като в тези песни е разказан нашият живот, на нашите татковци и дядовци. Всичко, което се е случвало тук, се споделя в ария, която е доста позната да вземем за пример на някоя от локалните семейства. Джорджуната няма за цел да разпространява нещо, даже се опитваме да я пазим, не желаеме да излиза на открито. Това е нашият автограф пред света. Идеята на Джорджуна е всички да се забавляват.
Четох, че думата била арменска и означавала тъкмо това - да се съберат хора, да пеят дружно и да се веселят.
Джорджуна стана известна и съвременна, откогато я превърнахме в такова огромно събитие. Открай време тук са се правили джорджуни. Някои настояват, че думата е турска, арменците - че е арменска. Най-вероятно ще пристигна македонец да каже, че е македонска. Истината е, че се употребява единствено тук, станала е нарицателна за едно събитие, което се случва единствено в Царево и се надявам да продължи да се случва единствено тук.
Като цяло по какъв начин оценявате сезона?
Сезонът не е тъкмо този, който всички чакаха. Ние предупредихме, че ще има спад, тъй като имаше много индикатори, които да ни сочат, че сезонът няма да е добър. Има спад може би общо към 20%. Ако попитате ресторантьорите, има такива, които са на 40% надолу, има такива, които споделят, че е било добре. Много зависи каква е била задачата на групите, които са посетили разнообразни места. Руснаците ги нямаше, непознатите туристи съвсем ги нямаше и главно на българи се разчиташе. Факт е, че тук при нас по принцип идват най-вече българи, което докара до това да няма огромен спад в туризма, както в последните две години. Дано ресторантьорите и хотелиерите да са си взели поука, тъй като имаше защо да го създадат. Въпреки че обстановката е ден година храни, обществото към този момент е доста сензитивно, хората могат да пътуват доста и на всички места и са претенциозни. А когато имаш придирчив клиент, тогава този, който се занимава с туризъм, би трябвало да бъде еластичен. Една дребна неточност изпраща целия туристически поток в Гърция и Турция, които имат години преднина в това по какъв начин се прави туризъм. Ако желаеме да вървим напред, би трябвало да се съобразим и да почерпим от техния опит, само че не в посока природа, инфраструктура, а в посока обслужване. Това е единственото, което е минус на нашето море. Всичко останало го имаме, дори ги превъзхождаме. Тук към този момент е въпрос на просвета, на държание. Другото, което е въпрос на държание и нрав, е обвързвано със самия екскурзиант. Забелязваме, че българският екскурзиант в другите страни се държи по един метод, а бидейки на море в България, излизат някакви гигантски усеща, които нервират, и се получават исблъсъци. Мисля, че с времето и тези ъгли ще се ошлайфат.
Какви са капиталовите планове на общината? Какво планирате? Имате ли информация какво ще се финансира по европейските стратегии, по НПВУ?
НПВУ трябваше да финансира воден цикъл в Ахтопол. Държавата през НПВУ и през ВиК сдружението трябваше да направи по този начин, че в Ахтопол да стартираме да вършим тръбопровод, канализация и пречиствателна станция. Като капиталова стратегия - прелестно. Но като действителност - имаме акт от 18.07.2022 година, тъй като в Ахтопол няма пречиствателна станция. На кое да имам вяра? На актовете, които страната ни написа, или на обещанията, че ще имаме финансиране по капиталовата стратегия?
А тази пречиствателна станция може ли да се случи, в случай че няма общ организационен проект?
Не. Много са факторите, с които би трябвало да борим. И всички документи да имаме, като няма пари, не може да се случи. В момента сме в обстановка, че и пари няма. Какво да планираш? Въпреки това оптимизмът е последното, което би трябвало да си отиде в един кмет. Ние мощно желаеме и планираме да създадем пречиствателна станция в Ахтопол, да създадем пречиствателните станции във Варвара и Синеморец. Нашите мандати още не са изтекли. Хората са ни поставили тук, работейки, да сме в интерес на обществото. Годината следва, без значение дали страната ни атакува. Ние ще проектираме и ще планираме със лични сили, ще се опитаме да доизграждаме, ще се борим за всички планове. В момента няма кой да каже какво ще се случи, само че това, което доста ми се желае, е и да осъществяваме двата общински пътя до Варвара и Фазаново. Може би повече от 10 пъти сме кандидатствали. Надявам се на триумф. Иска ми се също и да спре тази процедура да избираме реализатори и след това да се постанова да ги освобождаваме, тъй като страната не ни финансира. Така се случи с един тръбопровод до Варвара - избрахме реализатор и от ПУДООС ни споделиха: няма да дадем пари, защото се смени политическата обстановка, и не ни дадоха пари. Сега отново аплайваме.
Имате ли планове, включени в листата с общински планове, които ще се финансират от Министерство на регионалното развитие?
Мисля, че няма община, която да не е в този лист. Въпросът е кой лист и кой вид. Аз съм сигурен, че ще има и идващ лист. По време на избори има толкоз доста описи, че човек не знае на какво да има вяра. Там сме с водопроводи, пътища, пречиствателни станции, само че не знам какво ще влезе. Изпратени са писма до Министерство на регионалното развитие, в това число и за изработката на новото пристанище, шест години лиши да проектираме. Ако не друго, най-малко имаме подготвен работен план, издадено позволение за градеж - първа категория, с всички типове съгласувателни процедури, които са приключени в период. Това беше изискване да се финансират планове от страната. Показахме го, с цел да се види, че има подобен. Междуселските ни пътища са с работни планове и издадени позволения за градеж. Само че на телевизионните екрани се приказва едно, а се случва друго. Говорим за благоприятни условия и планове по НПВУ, а при мен идват актове.
Финализирате ли плана за Северния плаж?
Той е изцяло подготвен, следва комисия, която да пристигна и да го одобри. Това е план на страната. Трябва да има държавна приемателна комисия. А ние като община взехме решение да сложим стълбове за осветяване, да му сложим пейки и макар че този Северен обход има за цел да държи брега да не се свлича, ние сме планували, че е място за разходки, и ще го облагородим и създадем следващото красиво място в Царево, където хората да се усещат добре.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ