ТЕЦ Марица Изток 2: Прахът е нашият хляб
Държавата ще избави от банкрут Топлоелектрическа централа " Марица Изток " -2, стана ясно преди дни. Според енергийния министър Теменужка Петкова единственият метод за оцеляване на енергийния мастодонт е увеличение капитала на сдружението, което би трябвало да мине през утвърждение от Европейската комисия.
Обръщайки се обратно във времето, Топлоелектрическа централа " Марица изток " -2 имаше оня собствен сантиментален сексапил, в който се взираха хиляди труженици, даващи " благо и драго " да са в редиците на служащите. Централата бе не просто " изток ", а Слънце за обезлюдените региони по поречието на река Марица.
Към светлите дни, когато откриването на блоковете на централата бе празник за цялата страна, обръщаме взор с помощта на неповторимите архивни фрагменти, направени от деец фотографа на DIR.bg Иван Григоров.
Когато в някогашния чифлик Чешнегирово в Източна Румелия се разкрило първото Държавно земеделско класическо учебно заведение, на празненството пристигнал Иван Вазов. Гледайки пъстрата и необятна простор, възкликнал: " Какъв хубав сад! ". Както е известно, поетът имал уязвимост към славянските слова. Сад значи градина, а Вазов вижда по този метод Горнотракийската равнина, която се простира пред очите му.
Заради възклицанието му името на селото е заменено на Садово. В идващите няколко десетилетия хубостта на Садово остава заключена единствено в името, а селата сред Стара Загора и Нова Загора опустяват, обезлюдяват се. Жителите на низината се примъкват към огромните градове.
До 1980 година, която се оказва преломна в историята на жителите по Марица, чак до Средна гора. Тогава почнали да процъфтяват дребните предприятия. Хората благо и драго давали, с цел да се изпълнят още веднъж селищата с хора, да има прехранване. За да се стигне до 1984 година, когато се " турят основите " още на 5 дребни предприятия и се приключват 4 други, споделя журналистката Ева Костова в един от репортажите си от това време. Той е отдаден на " Марица Изток " -2.
На 26 февруари 1985 година екипът на Костова и фоторепортерът Иван Григоров прекарват един ден в предприятието.
Обръщайки се обратно във времето, Топлоелектрическа централа " Марица изток " -2 имаше оня собствен сантиментален сексапил, в който се взираха хиляди труженици, даващи " благо и драго " да са в редиците на служащите. Централата бе не просто " изток ", а Слънце за обезлюдените региони по поречието на река Марица.
Към светлите дни, когато откриването на блоковете на централата бе празник за цялата страна, обръщаме взор с помощта на неповторимите архивни фрагменти, направени от деец фотографа на DIR.bg Иван Григоров.
Когато в някогашния чифлик Чешнегирово в Източна Румелия се разкрило първото Държавно земеделско класическо учебно заведение, на празненството пристигнал Иван Вазов. Гледайки пъстрата и необятна простор, възкликнал: " Какъв хубав сад! ". Както е известно, поетът имал уязвимост към славянските слова. Сад значи градина, а Вазов вижда по този метод Горнотракийската равнина, която се простира пред очите му.
Заради възклицанието му името на селото е заменено на Садово. В идващите няколко десетилетия хубостта на Садово остава заключена единствено в името, а селата сред Стара Загора и Нова Загора опустяват, обезлюдяват се. Жителите на низината се примъкват към огромните градове.
До 1980 година, която се оказва преломна в историята на жителите по Марица, чак до Средна гора. Тогава почнали да процъфтяват дребните предприятия. Хората благо и драго давали, с цел да се изпълнят още веднъж селищата с хора, да има прехранване. За да се стигне до 1984 година, когато се " турят основите " още на 5 дребни предприятия и се приключват 4 други, споделя журналистката Ева Костова в един от репортажите си от това време. Той е отдаден на " Марица Изток " -2.
На 26 февруари 1985 година екипът на Костова и фоторепортерът Иван Григоров прекарват един ден в предприятието.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ