Защо данъчните приходи не отбелязаха спад, въпреки понижената икономическа активност
Държавата събра 4,2 милиарда лева налог върху приходите на физическите лица през 2020 година, посочваха докладите на Министерството на финансите. Това е с 5% повече спрямо този индикатор за 2019 година, макар рецесията, провокирана от пандемията и спада на икономическата интензивност. „ За повишение на тези доходи въздействие оказват и подхванатите ограничения за понижаване на недекларирания труд, ограниченията за повишение на събираемостта на отговорности за минали интервали и осведомителните акции, провеждани от Национална агенция за приходите, мярката 60/40 и други “, разясняват от финансовото ведомство.
Въпреки че редица браншове изпитват усложнения, приходите от корпоративен налог също означават растеж. Една от аргументите за регистрирания годишен растеж при тази група налози се дължи главно на по-високите предплатени вноски през последния месец на годината. Само за декември 2020 година приходите от корпоративен налог са в размер на 907 млн. лева и са със 163 млн. лева повече (22 %) по отношение на декември 2019 година. Тези доходи зависят главно от регулярното внасяне на месечните предплатени вноски в период до 15-то число на месеца за който се отнасят, и тримесечните предплатени вноски за третото тримесечие, които постъпват - в период до 15 декември 2020 година.
Държавни доходи 2020 г. Млн. лева.Промяна на годишна база Данъчни 35,4840.58%ДДС11,021-0.59%Акцизи5,445-0.76%Данъци в/у приходи на физически лица4,1844.63%Корпоративен данък2,6320.38%Осигуровки11,0094.39% Неданъчни 2,065-6.88%Приходи от такси1,210-7.51%Бюджетен дефицит-3,532207.67%Източник: Министерство на финансите
Общите данъчни доходи през 2020 година се усилват с 0,5% през 2020 година, като растеж на приходите има и при корпоративните налози и при здравноосигурителните вноски. В същото време приходите от най-важния за хазната налог – Данък добавена стойност – се намаляват единствено с 0,6% на годишна база. Трябва да се означи, че постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната възлизат на над 7,5 милиарда лева, което е с 10% повече на годишна база. Спад има при приходите от Данък добавена стойност от импорт –които се намаляват с 18% на годишна база. Ефект на тези доходи оказва ниската цена на петрола, количествата внасяни артикули за междинно ползване (метали), курса на $ по отношение на еврото и опцията за отсрочено начисляване на Данък добавена стойност от вносител при импорт на артикули от трети страни.
„ Първото умозаключение е, че за следващ път се убеждаваме, че данъчната система у нас е доста добре конструирана. Намираме се във втора поредна рецесия след 2009 година, при която системата работи добре и обезпечава оптимални доходи в бюджета. Това би трябвало да се подчертае изключително в този момент, когато идват избори и ще има хора, които ще дават обещание на гласоподавателите промени в данъчната система “, разяснява за „ Мениджър Нюз “ Любомир Дацов, някогашен заместител министър на финансите, отговарящ за осъществяването на бюджета.
„ Второто умозаключение е, че най-малко 330 млн. лева от данъчните доходи през декември месец се дължат на изхарчените от страната бюджетни средства. Това е, по този начин тъй като през последния месец на годината вместо 3,5 милиарда – 4 милиарда лева от бюджета бяха изхарчени 7,8 милиарда лева “, добави той.
„ Между 1,4 и 1,5 милиарда лева са раздадени през декември месец от страната под формата на дотации. Там има голяма въпросителна – какво стои зад тези средства. Разбира се безусловно обикновено е при такива условия да се организира антициклична политика и да се възнамеряват разноски. Само че не е обикновено съвсем от самото начало бюджетът да има остатък и единствено в границите на една седмица 3,5 милиарда лева недостиг. Нормалната антициклична политика би трябвало да е дълготрайна и навременна. Няма никаква изгода от разходи, направени в границите на една седмица – това е разпределяне на едни пари, на едни хора: нищо повече. Просто не е съществено 30-40% от разноските за годината да бъдат осъществени в границите на една седмица. Няма обмисляне и ръководство на бюджета. Да не приказваме, че една част от разноските бяха приети посредством актуализацията на бюджета, откакто бяха авансово осъществени “, разяснява още Дацов.
Автор: Николай Нейчев
Въпреки че редица браншове изпитват усложнения, приходите от корпоративен налог също означават растеж. Една от аргументите за регистрирания годишен растеж при тази група налози се дължи главно на по-високите предплатени вноски през последния месец на годината. Само за декември 2020 година приходите от корпоративен налог са в размер на 907 млн. лева и са със 163 млн. лева повече (22 %) по отношение на декември 2019 година. Тези доходи зависят главно от регулярното внасяне на месечните предплатени вноски в период до 15-то число на месеца за който се отнасят, и тримесечните предплатени вноски за третото тримесечие, които постъпват - в период до 15 декември 2020 година.
Държавни доходи 2020 г. Млн. лева.Промяна на годишна база Данъчни 35,4840.58%ДДС11,021-0.59%Акцизи5,445-0.76%Данъци в/у приходи на физически лица4,1844.63%Корпоративен данък2,6320.38%Осигуровки11,0094.39% Неданъчни 2,065-6.88%Приходи от такси1,210-7.51%Бюджетен дефицит-3,532207.67%Източник: Министерство на финансите
Общите данъчни доходи през 2020 година се усилват с 0,5% през 2020 година, като растеж на приходите има и при корпоративните налози и при здравноосигурителните вноски. В същото време приходите от най-важния за хазната налог – Данък добавена стойност – се намаляват единствено с 0,6% на годишна база. Трябва да се означи, че постъпленията от Данък добавена стойност при покупко-продажби в страната възлизат на над 7,5 милиарда лева, което е с 10% повече на годишна база. Спад има при приходите от Данък добавена стойност от импорт –които се намаляват с 18% на годишна база. Ефект на тези доходи оказва ниската цена на петрола, количествата внасяни артикули за междинно ползване (метали), курса на $ по отношение на еврото и опцията за отсрочено начисляване на Данък добавена стойност от вносител при импорт на артикули от трети страни.
„ Първото умозаключение е, че за следващ път се убеждаваме, че данъчната система у нас е доста добре конструирана. Намираме се във втора поредна рецесия след 2009 година, при която системата работи добре и обезпечава оптимални доходи в бюджета. Това би трябвало да се подчертае изключително в този момент, когато идват избори и ще има хора, които ще дават обещание на гласоподавателите промени в данъчната система “, разяснява за „ Мениджър Нюз “ Любомир Дацов, някогашен заместител министър на финансите, отговарящ за осъществяването на бюджета.
„ Второто умозаключение е, че най-малко 330 млн. лева от данъчните доходи през декември месец се дължат на изхарчените от страната бюджетни средства. Това е, по този начин тъй като през последния месец на годината вместо 3,5 милиарда – 4 милиарда лева от бюджета бяха изхарчени 7,8 милиарда лева “, добави той.
„ Между 1,4 и 1,5 милиарда лева са раздадени през декември месец от страната под формата на дотации. Там има голяма въпросителна – какво стои зад тези средства. Разбира се безусловно обикновено е при такива условия да се организира антициклична политика и да се възнамеряват разноски. Само че не е обикновено съвсем от самото начало бюджетът да има остатък и единствено в границите на една седмица 3,5 милиарда лева недостиг. Нормалната антициклична политика би трябвало да е дълготрайна и навременна. Няма никаква изгода от разходи, направени в границите на една седмица – това е разпределяне на едни пари, на едни хора: нищо повече. Просто не е съществено 30-40% от разноските за годината да бъдат осъществени в границите на една седмица. Няма обмисляне и ръководство на бюджета. Да не приказваме, че една част от разноските бяха приети посредством актуализацията на бюджета, откакто бяха авансово осъществени “, разяснява още Дацов.
Автор: Николай Нейчев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ