България осъдена за съдебни такси - „Държавата с едната ръка взема, каквото е присъдила с другата“
Държавата с едната ръка взема каквото е присъдила с другата. Такъв коментар прави Европейският съд по правата на индивида в постановеното си през вчерашния ден неоправдателно решение против България.
В него съдът в Страсбург установи, че татко и щерка, осъдили общината за нелепата гибел на тяхната брачна половинка и майка, на процедура са били лишени от обективен правосъден развой. А повода за това е, че компенсацията, което им е присъдено (без лихвите), е по-малко от таксите, които са им събрани по делото, когато се разразила стихия, голям клон паднал върху нея и я умъртвил, написа lex.bg.
Малко преди този момент общината била разпоредила изсичане на клони, само че заради небрежност и непросветеност бил оставен един паралелен на улицата и съвсем без опора. Именно той убива Мария Чорбаджийска.
Съпругът и щерка ѝ завеждат дело по Закона за отговорността на страната за вреди породени на жители (сега Закон за отговорността на страната и общините за вреди). Искът им е против страната, община Пловдив и двама души. Те претендират за обезщетение от 2 млн. лева за морални вреди и още 200 000 лева имуществени вреди.
Историята на делото е много усложнена, само че най-общо може да се каже, че стартира като първата инстанция – Пловдивският областен съд, отхвърля напълно желае. След като делото два пъти стига до Върховния касационен съд Апелативният съд в Пловдив присъжда 100 000 лева на бащата и дъщерята и ги осъжда да платят 126 000 лева държавна такса за отхвърлената част от желае им. Все отново, защото по присъдената им сума текат лихви, през март 2011 година, когато общината дефинитивно заплаща, те получават близо 268 000 лева
Повече от половината от присъденото им обезщетение обаче те „ връщат “ назад на страната под формата на правосъдни такси. Така се оказва, че им остават 121 000 лева, т.е. по малко повече от 60 000 лева на човек.
Случилото се по това дело е отпреди въвеждането през 2008 година на елементарна такса от 10 лева за жители и 25 лева за юридически лица по делата за вреди против страната и общините. То е плод и на това, че апелативният съд преквалифицира желае на бащата и дъщерята по член 49 от Закона за отговорностите и договорите, което те схващат едвам с постановеното от него решение и са сложени пред приключен факт, че би трябвало да платят 4% върху отхвърлената част от претенциите им. Така в никакъв случай не им е дадена опция да изискат да бъдат освободени от държавна такса.
Според съда в Страсбург в тази ситуация е нарушено правото им на обективен правосъден развой и по тази причина той осъжда страната да им заплати близо 14 700 евро (обезщетение и разноски).
В решението си Европейски съд по правата на човека отбелязва, че използваното българско право за правосъдните такси преследва законната цел да финансира правосъдната система и да работи възпиращо за завеждането на несериозни искове. Но припомня, че към този момент е установил прекаленост на таксите по каузи против държавни органи у нас. И акцентира, че към този момент е заявявал, че разпоредбите за установяване на правосъдните разходи би трябвало да са такива, че да заобикалят несъразмерното натоварване на ищците, когато претенциите им против страната са обосновани. „ Тъй като е парадоксално, че с налагането на разнообразни такси страната взема с едната ръка това, което е присъдила с другата “, се декларира в решението.
Европейски съд по правата на човека напомня делото „ Станков “, по което дължимата от жалбоподателя такса възлиза на към 90% от компенсацията, което страната е наказана да му заплати, както и делото „ Михалков против България “, по което таксата е по-висока от присъденото.
Съдът в Страсбург обосновава извода си, че в тази ситуация с бащата и дъщерята е нарушено правото им обективен развой, освен на елементарното съответствие сред правосъдната такса и почетената част от желае. Но въпреки всичко в началото акцентира, че на процедура се е наложило те да платят на страната назад 55% от извоюваното по делото. И акцентира, че до това съответствие се е стигнало единствено поради забележителното нарастване на размера на компенсацията от 100 000 лева с лихвите. „ Въпреки че лихвите доста усилват действителното обезщетение, получено от жалбоподателите, и понижават съотношението по отношение на правосъдните такси, съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че главната роля на лихвите е да компенсират кредитора за забавянето на заплащането “, написа в решението.
Съдът особено декларира, че претенцията от 2 млн. лева на бащата и дъщерята, доста надвишава нормалното обезщетение, присъждано в България преди близо 20 години и я дефинира като несъразмерна.
Но в това време акцентира, че те са завели делото си по закона за отговорността на страната, а след преквалифицирането на желае им по Закон за задълженията и договорите, в никакъв случай не им е била дадена опция да изискат да бъдат освободени от държавна такса, нито им е поискано да я внесат авансово. „ Вместо това, Пловдивският апелативен съд единствено в резюме отбелязва в решението си, че не са били събирани такси при започване на производството и осъжда жалбоподателите да ги платят както за първото, по този начин и за второинстанционното произвеждане. В тази връзка Върховният касационен съд установи, че Апелативният съд в Пловдив е направил жестоко нарушаване на процедурата. А вследствие на това националните съдилища лишават жалбоподателите от опцията да обмислят съответно дължимите правосъдни такси и вероятно да преоценят настояването си в светлината на тези правосъдни такси “, написа Европейски съд по правата на човека в решението си.
В него той прави и няколко значими коментара. Той признава, че страната е в правото си да обвърже таксата с размера на претендираното обезщетение, само че декларира, че таксите би трябвало да са предвидими и гъвкави – да разрешат на страната да възползва от цялостно или отчасти освобождение от заплащането им.
Той подлага на критика съществено позицията поддържана на два пъти от Върховен касационен съд по делото. Съдът в Страсбург отбелязва, че то стига до Върховен касационен съд след постановяването на решението на делото „ Станков “ и след измененията от 2008 година в ЗОДОВ. Освен това висшите съдии откриват, че апелативният съд жестоко е погазил закона, като се е произнесъл по желае без да са импортирани таксите, само че на процедура декларират, че не могат да направя нищо. Обяснението е, че съдът има пълномощие да се произнася единствено по разноските, а не и по държавните такси, които са избрани в цена.
В решението си Европейски съд по правата на човека акцентира и фрапантната разлика сред таксите по каузи за вреди по ЗОДОВ (10 лева или 25 лева.) и по Закон за задълженията и договорите (4% от интереса).
Част от сумата от 14 700 евро, която присъжда на бащата и дъщерята, е за възнаграждението на юристите, водили делото в Страсбуг – Михаил Екимджиев и Снежана Стефанова.
В него съдът в Страсбург установи, че татко и щерка, осъдили общината за нелепата гибел на тяхната брачна половинка и майка, на процедура са били лишени от обективен правосъден развой. А повода за това е, че компенсацията, което им е присъдено (без лихвите), е по-малко от таксите, които са им събрани по делото, когато се разразила стихия, голям клон паднал върху нея и я умъртвил, написа lex.bg.
Малко преди този момент общината била разпоредила изсичане на клони, само че заради небрежност и непросветеност бил оставен един паралелен на улицата и съвсем без опора. Именно той убива Мария Чорбаджийска.
Съпругът и щерка ѝ завеждат дело по Закона за отговорността на страната за вреди породени на жители (сега Закон за отговорността на страната и общините за вреди). Искът им е против страната, община Пловдив и двама души. Те претендират за обезщетение от 2 млн. лева за морални вреди и още 200 000 лева имуществени вреди.
Историята на делото е много усложнена, само че най-общо може да се каже, че стартира като първата инстанция – Пловдивският областен съд, отхвърля напълно желае. След като делото два пъти стига до Върховния касационен съд Апелативният съд в Пловдив присъжда 100 000 лева на бащата и дъщерята и ги осъжда да платят 126 000 лева държавна такса за отхвърлената част от желае им. Все отново, защото по присъдената им сума текат лихви, през март 2011 година, когато общината дефинитивно заплаща, те получават близо 268 000 лева
Повече от половината от присъденото им обезщетение обаче те „ връщат “ назад на страната под формата на правосъдни такси. Така се оказва, че им остават 121 000 лева, т.е. по малко повече от 60 000 лева на човек.
Случилото се по това дело е отпреди въвеждането през 2008 година на елементарна такса от 10 лева за жители и 25 лева за юридически лица по делата за вреди против страната и общините. То е плод и на това, че апелативният съд преквалифицира желае на бащата и дъщерята по член 49 от Закона за отговорностите и договорите, което те схващат едвам с постановеното от него решение и са сложени пред приключен факт, че би трябвало да платят 4% върху отхвърлената част от претенциите им. Така в никакъв случай не им е дадена опция да изискат да бъдат освободени от държавна такса.
Според съда в Страсбург в тази ситуация е нарушено правото им на обективен правосъден развой и по тази причина той осъжда страната да им заплати близо 14 700 евро (обезщетение и разноски).
В решението си Европейски съд по правата на човека отбелязва, че използваното българско право за правосъдните такси преследва законната цел да финансира правосъдната система и да работи възпиращо за завеждането на несериозни искове. Но припомня, че към този момент е установил прекаленост на таксите по каузи против държавни органи у нас. И акцентира, че към този момент е заявявал, че разпоредбите за установяване на правосъдните разходи би трябвало да са такива, че да заобикалят несъразмерното натоварване на ищците, когато претенциите им против страната са обосновани. „ Тъй като е парадоксално, че с налагането на разнообразни такси страната взема с едната ръка това, което е присъдила с другата “, се декларира в решението.
Европейски съд по правата на човека напомня делото „ Станков “, по което дължимата от жалбоподателя такса възлиза на към 90% от компенсацията, което страната е наказана да му заплати, както и делото „ Михалков против България “, по което таксата е по-висока от присъденото.
Съдът в Страсбург обосновава извода си, че в тази ситуация с бащата и дъщерята е нарушено правото им обективен развой, освен на елементарното съответствие сред правосъдната такса и почетената част от желае. Но въпреки всичко в началото акцентира, че на процедура се е наложило те да платят на страната назад 55% от извоюваното по делото. И акцентира, че до това съответствие се е стигнало единствено поради забележителното нарастване на размера на компенсацията от 100 000 лева с лихвите. „ Въпреки че лихвите доста усилват действителното обезщетение, получено от жалбоподателите, и понижават съотношението по отношение на правосъдните такси, съдът не може да пренебрегне обстоятелството, че главната роля на лихвите е да компенсират кредитора за забавянето на заплащането “, написа в решението.
Съдът особено декларира, че претенцията от 2 млн. лева на бащата и дъщерята, доста надвишава нормалното обезщетение, присъждано в България преди близо 20 години и я дефинира като несъразмерна.
Но в това време акцентира, че те са завели делото си по закона за отговорността на страната, а след преквалифицирането на желае им по Закон за задълженията и договорите, в никакъв случай не им е била дадена опция да изискат да бъдат освободени от държавна такса, нито им е поискано да я внесат авансово. „ Вместо това, Пловдивският апелативен съд единствено в резюме отбелязва в решението си, че не са били събирани такси при започване на производството и осъжда жалбоподателите да ги платят както за първото, по този начин и за второинстанционното произвеждане. В тази връзка Върховният касационен съд установи, че Апелативният съд в Пловдив е направил жестоко нарушаване на процедурата. А вследствие на това националните съдилища лишават жалбоподателите от опцията да обмислят съответно дължимите правосъдни такси и вероятно да преоценят настояването си в светлината на тези правосъдни такси “, написа Европейски съд по правата на човека в решението си.
В него той прави и няколко значими коментара. Той признава, че страната е в правото си да обвърже таксата с размера на претендираното обезщетение, само че декларира, че таксите би трябвало да са предвидими и гъвкави – да разрешат на страната да възползва от цялостно или отчасти освобождение от заплащането им.
Той подлага на критика съществено позицията поддържана на два пъти от Върховен касационен съд по делото. Съдът в Страсбург отбелязва, че то стига до Върховен касационен съд след постановяването на решението на делото „ Станков “ и след измененията от 2008 година в ЗОДОВ. Освен това висшите съдии откриват, че апелативният съд жестоко е погазил закона, като се е произнесъл по желае без да са импортирани таксите, само че на процедура декларират, че не могат да направя нищо. Обяснението е, че съдът има пълномощие да се произнася единствено по разноските, а не и по държавните такси, които са избрани в цена.
В решението си Европейски съд по правата на човека акцентира и фрапантната разлика сред таксите по каузи за вреди по ЗОДОВ (10 лева или 25 лева.) и по Закон за задълженията и договорите (4% от интереса).
Част от сумата от 14 700 евро, която присъжда на бащата и дъщерята, е за възнаграждението на юристите, водили делото в Страсбуг – Михаил Екимджиев и Снежана Стефанова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ