Държавата прави опит да събуди "спящите акции" в боновите книжки
Държавата прави опит да разсъни " спящите акции ", които милиони от нас купиха при всеобщата приватизацията. Много от притежателите на бонови книжки не са наясно - имат ли нещо или не?
Целта на финансовото министерство е да разсъни както спящите акции, по този начин и притежателите на бонови книжки като тези, които отлежават в дрешниците някъде.
По предварителни планове към 2 милиона българи имат акции посредством тези бонови книжки за към 2 милиарда лв..
Снимка: btvnovinite.bg
Кремена Пущиева има бонова брошура от 23 години. Пази и тези на родителите си. Днес, за първи път от доста години се заравя в документите.
" Видях, че съм акционер от 90-те години и в случай че би трябвало да съм точна от април 1996 година. Историята с боновите книжки ми наподобява на, по какъв начин да кажа, минало свършено време. " Има скъпи бумаги с номинал 1400 лв., по какъв начин звучи ", разяснява Кремена Пущиева.
Масовата приватизация от 1996 мина под мотото „ Предприятия за милиарди, основани с общ труд, ще сменят притежателите си”.
Идеята през днешния ден е всеки притежател на акции да ги трансферира към определен от него вложител в границите на една година. Ако не го направи, спящите бумаги автоматизирано ще отидат в особено основан фонд.
Собствеността като дял във фонда ще се пази 5 години. Но в случай че и по-късно притежателят не си ги потърси, парите му ще се национализират и ще отидат в Сребърния фонд.
Снимка: btvnovinite.bg
Според брокери концепцията е добра.
„ Дори хартията да е изгоряла, да е изчезнала, да не могат да я намерят в дрешника, в случай че хората даже имат единствено спомен, че са взели участие в всеобщата приватизация, могат да пороверят дали те нещо притежават”, показва Димитър Георгиев – брокер.
В момента таксите, които би трябвало да се платят за прекачване на акциите, неведнъж са по-големи от цената им. От Централния депозитар, където се съхраняват данни за всички бумаги, разясниха, че таксите ще бъдат понижени.
„ Да ги изровят от дрешниците, дюшеците, да се подсетят. Всъщност хората даже и 20 лв. да вземат против тези акции, ще са им от полза”, отбелязва Васил Големански – изпълнителен шеф на Централния депозитар.
Кремена може да продаде акциите си или да ги трансферира на капиталов медиатор, който да ги ръководи и да получава дял.
" Като начало би трябвало да си изясня въпроса дали всяка една от тези три книжки - моята и на моите родители, е спяща. И в случай че не е спяща, какво е най- добре да направя, с цел да я събудя и да продължа да оперирам с нея ", споделя Кремена.
Ако обаче се окаже, че акциите са от банкрутирали предприятия, които по никакъв начин не са малко, тогава фамилията не има нищо. По по-голямата част от сметките не е имало придвижване повече от 20 години.
Целта на финансовото министерство е да разсъни както спящите акции, по този начин и притежателите на бонови книжки като тези, които отлежават в дрешниците някъде.
По предварителни планове към 2 милиона българи имат акции посредством тези бонови книжки за към 2 милиарда лв..
Снимка: btvnovinite.bg
Кремена Пущиева има бонова брошура от 23 години. Пази и тези на родителите си. Днес, за първи път от доста години се заравя в документите.
" Видях, че съм акционер от 90-те години и в случай че би трябвало да съм точна от април 1996 година. Историята с боновите книжки ми наподобява на, по какъв начин да кажа, минало свършено време. " Има скъпи бумаги с номинал 1400 лв., по какъв начин звучи ", разяснява Кремена Пущиева.
Масовата приватизация от 1996 мина под мотото „ Предприятия за милиарди, основани с общ труд, ще сменят притежателите си”.
Идеята през днешния ден е всеки притежател на акции да ги трансферира към определен от него вложител в границите на една година. Ако не го направи, спящите бумаги автоматизирано ще отидат в особено основан фонд.
Собствеността като дял във фонда ще се пази 5 години. Но в случай че и по-късно притежателят не си ги потърси, парите му ще се национализират и ще отидат в Сребърния фонд.
Снимка: btvnovinite.bg
Според брокери концепцията е добра.
„ Дори хартията да е изгоряла, да е изчезнала, да не могат да я намерят в дрешника, в случай че хората даже имат единствено спомен, че са взели участие в всеобщата приватизация, могат да пороверят дали те нещо притежават”, показва Димитър Георгиев – брокер.
В момента таксите, които би трябвало да се платят за прекачване на акциите, неведнъж са по-големи от цената им. От Централния депозитар, където се съхраняват данни за всички бумаги, разясниха, че таксите ще бъдат понижени.
„ Да ги изровят от дрешниците, дюшеците, да се подсетят. Всъщност хората даже и 20 лв. да вземат против тези акции, ще са им от полза”, отбелязва Васил Големански – изпълнителен шеф на Централния депозитар.
Кремена може да продаде акциите си или да ги трансферира на капиталов медиатор, който да ги ръководи и да получава дял.
" Като начало би трябвало да си изясня въпроса дали всяка една от тези три книжки - моята и на моите родители, е спяща. И в случай че не е спяща, какво е най- добре да направя, с цел да я събудя и да продължа да оперирам с нея ", споделя Кремена.
Ако обаче се окаже, че акциите са от банкрутирали предприятия, които по никакъв начин не са малко, тогава фамилията не има нищо. По по-голямата част от сметките не е имало придвижване повече от 20 години.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ