Бюджет 2019 подценява инфлацията
Държавата възнамерява да похарчи съвсем 44,5 милиарда лева
Дискусията за Бюджет 2019 към момента продължава. В актуалната публикация ще се спра по-подробно на макрорамката, приходите и разноските.
Макрорамка
Макрорамката е значим детайл при съставянето на бюджета, защото показва прогнозата за развиването на стопанската система, която включва резултатите от водената фискална политика. Правителството не чака ускорение на действителния стопански напредък през интервала 2019-2021 година в следствие от своята политика. Реалният напредък през 2019 година ще бъде сдържан и ще доближи 3,7%. По-значима е смяната в номинално изражение, където се планува разширение на брутния вътрешен артикул (БВП) с над 8 милиарда лева (7,6%) по отношение на 2018 година до 116,4 милиарда лева
Според плана за бюджет главният източник на растежа ще бъде вътрешното търсене, движено от по-силните обществени вложения и обществено ползване. През 2018 година растежът на вложенията е подсилен от релативно удобната външна среда и най-много от исторически ниската цена на финансиране. С повишението на темпа на инфлация обаче комерсиалните банки последователно ще усилят лихвите по заемите, в това число и капиталовите, защото в противоположен случай доходността в действително изражение ще стане негативна. Това евентуално ще забави темпа на повишаване на частното ползване и вложения.
Приносът на външния бранш ще бъде негативен, като растежът на вноса ще надвишава този на износа. Това ще докара до повишение на недостига по настоящата сметка на платежния баланс до 6,1% от Брутният вътрешен продукт, който няма да бъде финансиран от директни задгранични вложения.
Делът на директните задгранични вложения по отношение на Брутният вътрешен продукт е очакван да бъде 3,6% през 2018 година, което значи към 2 милиарда евро. Данните за първите 8 месеца на годината демонстрират 230,5 млн. евро вложения в България. Тоест през последните 4 месеца е належащо да се осъществят над 1,7 милиарда евро задгранични вложения, което наподобява извънредно мъчно постижимо. За 2019 година е планувано ПЧИ да нарастват с темпа на номиналния Брутният вътрешен продукт, като запазят каузи си от 3,6% и доближат към 2,15 милиарда евро. Темпът на напредък е допустимо да е правилен, само че при доста по-ниска база от 2018 година крайният резултат за 2019 година евентуално също ще бъде по-нисък от упования в бюджета.
Темпът на инфлация ще се форсира по отношение на 2018 година Средногодишната инфлация съгласно Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) е планувана да бъде надлежно 2,7% и 3% през 2018 година и 2019 година, евентуално ще бъде по-висока. Макрорамката обаче подценява инфлацията, а оттова приходите и разноските. Разходите за пенсии и заплати в бюджетния бранш не би трябвало да се разграничават доста от плануваните. По-вероятно е да има разлики при разноските за прехрана. По-голям резултат се чака и върху приходите, които може да се покачат даже повече от предстоящите.
Приходи
През 2019 година приходите се чака да доближат съвсем 43,9 милиарда лева Най-важният източник още веднъж е данъкът върху добавената стойност с доходи от 10,8 милиарда лева, следван от социалноосигурителните вноски – 7,5 милиарда лева, неданъчните доходи – 6,6 милиарда лева и акцизите – 5,3 милиарда лева Приходите от директните налози ще са надлежно 3,9 милиарда лева от налога върху персоналните приходи и 2,7 милиарда лева от корпоративни налози, до момента в който здравните осигуровки ще допринесат с 2,8 милиарда лева
Най-динамичен напредък държавното управление предвижда при неданъчните доходи и помощите и даренията – с над 30% по отношение на предстоящото осъществяване 2018 година При първите повишаването зависи най-много от въвеждането на ТОЛ системата и от концесията на летище София, до момента в който при последните – от усвояването на европейските фондове. Вероятно и в двата случая забавянето ще продължи, което може да отсрочи реализирането на приходите за интервала след 2019 година
Едно от най-важните промени в действие от 2019 година е повишението на оптималния застрахователен приход от 2 600 на 3 000 лева на месец. По този метод от хората с по-високи приходи от работна заплата ще се лишават повече средства, т.е. ще се намалят техните настоящи разполагаеми приходи. Срещу това те получават заричане за по-високи пенсии или компенсации при безработица от държавното обезпечаване, както и ще натрупват по-големи суми по персоналните си партиди в универсалните пенсионни фондове. Целта на тази мярка е да се усилят приходите в бюджета, защото е належащо да се финансират спомагателните разноски.
Разходи
Нов детайл в претекстовете към бюджета е формулирането и следенето на основни знаци за осъществяване и целеви стойности. Тези знаци общо взето са съответни. Това, което не е разказано в отчета обаче, е какъв е приносът на съответната политика и ограниченията в нея за постигането на поставените цели. Не излиза наяве дали заложеното възстановяване на знаците ще бъде резултат от дейностите през 2019 и идващите години, или резултатът от тях ще бъде най-малък. Освен това липсва информация какво се случва при несъблюдение или преизпълнение на задачите.
През 2019 година страната възнамерява да похарчи съвсем 44,5 милиарда лева (38,2% от БВП), като делът на разноските є се усили с 2,5 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт спрямо 2018 година Тенденцията след 2016 година е в бюджета да се възнамеряват доста по-високи финансови разноски, в сравнение с в действителност се извършват. Това се отнася и за 2018 година, когато предстоящото от държавното управление несъблюдение на обществените вложения е към 23%. При допускане за непосредствен до тази стойност % на несъблюдение през 2019 година, финансовите разноски в действителност ще бъдат с към 1,5 милиарда лева по-ниски от плануваните в плана за бюджет. За сметка на това при съществуване на задоволително доходи настоящите разноски ще бъдат увеличени.
Отново структурата на бюджета е доминирана от обществените разноски, които ще доближат съвсем 14 милиарда лева Основният им съставен елемент са пенсиите, които ще бъдат увеличени от 1 юли със приблизително 5,7%, а оптималният им размер ще нарасне от 910 на 1 200 лева Същевременно продължава повишението на пенсионната възраст и на осигурителния стаж. От друга страна се усилва коефициентът за застрахователен стаж при новоотпуснати пенсии.
Най-висок ритъм на напредък (37%) се чака при разноските за стопански действия и услуги, които ще доближат 8,1 милиарда лева Разходите за опазване на здравето ще доближат съвсем 5,3 милиарда лева, като изпреварят тези за защита и сигурност (почти 5 милиарда лева.). Министерството на здравеопазването към този момент направи своите оферти за смяна във финансирането, които следва да бъдат прецизирани и обсъждани. Междувременно увеличението на разноските с над 500 млн. лева по отношение на 2018 година изпреварва тази промяна и евентуално значи опазване на ниската им успеваемост.
Разходите за защита ще нарастват и през идващите години по отношение на уговорката пред НАТО до доближат до 2% от Брутният вътрешен продукт при предстоящ дял от 1,58% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година Осигурени са средства за осъществяване на плановете за покупка на бойни самолети, на патрулен транспортен съд и на съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от механизирана бригада.
През 2019 година продължава целенасочената политика за увеличение на заплатите на учителите. Началната заплата ще бъде нараснала от 760 на 920 лева, като задачата е да бъдат привлечени младежи в специалността. Понастоящем делът им е едвам 8% от педагогическите експерти, до момента в който през идващите 8 години се чака да се пенсионират към 40 хиляди учители. Като цяло междинните заплати ще бъдат нараснали с 20%, като задачата е през 2021 година те да са два пъти по-високи по отношение на 2017 година Освен това ще се разшири ролята на дуалното образование, като ще се включат повече работодатели.
Както и през актуалната година, ограниченията по отношение на висшето обучение са по-слабо застъпени и надлежно получават доста по-малко в допълнение финансиране. Предвидено е въвеждането на диференцирано възнаграждение, обвързано с постигнатите резултати от научно-изследователската активност, както и промени при финансирането на двете най-големи научи организации в страната – Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
През 2019 година са планувани разноски в размер 2,23 милиарда лева за Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. Те са увеличени с 1,76 милиарда лева по отношение на актуалната година, като средствата ще се употребяват за компенсиране на разноските на публичния снабдител, за награда за топлоцентрали и когенерации и за производителите от възобновими източници с обща конфигурирана мощ над 4 MW, както и за покриване на насъбрани отговорности от предишни интервали.
През 2019 година се планува пускане на електронната система за събиране на таксите за прилагане на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за товарните коли и на база време за леките. ТОЛ системата би трябвало да бъде въведена в употреба в средата на годината и да обхване автомагистралите и първокласните пътища, като генерира спомагателни доходи от такси. Освен това се планува продължение на построяването на автомагистралите „ Струма “ и „ Хемус “ и пускане на градежа на автомагистрала „ Калотина – София “.
Изводи
Цялостната оценка за подхванатите ограничения е, че в кратковременен интервал те ще покачат съвкупното търсене при стопанска система, която съгласно оценката на държавното управление се намира на капацитета си. Инфлацията също се форсира. В резултат от тези развития ще се ускорява процесът на преразпределение на приходи, до момента в който икономическият напредък евентуално ще се забавя.
Данъчните доходи са консервативно планувани, тъй че евентуално ще бъдат изпълнени през 2019 година За разлика от тях останалите доходи евентуално няма да се осъществят в заложените размери. Капиталовите разноски и вноската в бюджета на Европейски Съюз също няма да се осъществят напълно. Нарастването на настоящите разноски обаче съставлява риск в средносрочен интервал, защото те са по-трудни за намаление и могат да допринесат за високи дефицити при намаление на икономическата интензивност.
Дискусията за Бюджет 2019 към момента продължава. В актуалната публикация ще се спра по-подробно на макрорамката, приходите и разноските.
Макрорамка
Макрорамката е значим детайл при съставянето на бюджета, защото показва прогнозата за развиването на стопанската система, която включва резултатите от водената фискална политика. Правителството не чака ускорение на действителния стопански напредък през интервала 2019-2021 година в следствие от своята политика. Реалният напредък през 2019 година ще бъде сдържан и ще доближи 3,7%. По-значима е смяната в номинално изражение, където се планува разширение на брутния вътрешен артикул (БВП) с над 8 милиарда лева (7,6%) по отношение на 2018 година до 116,4 милиарда лева
Според плана за бюджет главният източник на растежа ще бъде вътрешното търсене, движено от по-силните обществени вложения и обществено ползване. През 2018 година растежът на вложенията е подсилен от релативно удобната външна среда и най-много от исторически ниската цена на финансиране. С повишението на темпа на инфлация обаче комерсиалните банки последователно ще усилят лихвите по заемите, в това число и капиталовите, защото в противоположен случай доходността в действително изражение ще стане негативна. Това евентуално ще забави темпа на повишаване на частното ползване и вложения.
Приносът на външния бранш ще бъде негативен, като растежът на вноса ще надвишава този на износа. Това ще докара до повишение на недостига по настоящата сметка на платежния баланс до 6,1% от Брутният вътрешен продукт, който няма да бъде финансиран от директни задгранични вложения.
Делът на директните задгранични вложения по отношение на Брутният вътрешен продукт е очакван да бъде 3,6% през 2018 година, което значи към 2 милиарда евро. Данните за първите 8 месеца на годината демонстрират 230,5 млн. евро вложения в България. Тоест през последните 4 месеца е належащо да се осъществят над 1,7 милиарда евро задгранични вложения, което наподобява извънредно мъчно постижимо. За 2019 година е планувано ПЧИ да нарастват с темпа на номиналния Брутният вътрешен продукт, като запазят каузи си от 3,6% и доближат към 2,15 милиарда евро. Темпът на напредък е допустимо да е правилен, само че при доста по-ниска база от 2018 година крайният резултат за 2019 година евентуално също ще бъде по-нисък от упования в бюджета.
Темпът на инфлация ще се форсира по отношение на 2018 година Средногодишната инфлация съгласно Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ) е планувана да бъде надлежно 2,7% и 3% през 2018 година и 2019 година, евентуално ще бъде по-висока. Макрорамката обаче подценява инфлацията, а оттова приходите и разноските. Разходите за пенсии и заплати в бюджетния бранш не би трябвало да се разграничават доста от плануваните. По-вероятно е да има разлики при разноските за прехрана. По-голям резултат се чака и върху приходите, които може да се покачат даже повече от предстоящите.
Приходи
През 2019 година приходите се чака да доближат съвсем 43,9 милиарда лева Най-важният източник още веднъж е данъкът върху добавената стойност с доходи от 10,8 милиарда лева, следван от социалноосигурителните вноски – 7,5 милиарда лева, неданъчните доходи – 6,6 милиарда лева и акцизите – 5,3 милиарда лева Приходите от директните налози ще са надлежно 3,9 милиарда лева от налога върху персоналните приходи и 2,7 милиарда лева от корпоративни налози, до момента в който здравните осигуровки ще допринесат с 2,8 милиарда лева Най-динамичен напредък държавното управление предвижда при неданъчните доходи и помощите и даренията – с над 30% по отношение на предстоящото осъществяване 2018 година При първите повишаването зависи най-много от въвеждането на ТОЛ системата и от концесията на летище София, до момента в който при последните – от усвояването на европейските фондове. Вероятно и в двата случая забавянето ще продължи, което може да отсрочи реализирането на приходите за интервала след 2019 година
Едно от най-важните промени в действие от 2019 година е повишението на оптималния застрахователен приход от 2 600 на 3 000 лева на месец. По този метод от хората с по-високи приходи от работна заплата ще се лишават повече средства, т.е. ще се намалят техните настоящи разполагаеми приходи. Срещу това те получават заричане за по-високи пенсии или компенсации при безработица от държавното обезпечаване, както и ще натрупват по-големи суми по персоналните си партиди в универсалните пенсионни фондове. Целта на тази мярка е да се усилят приходите в бюджета, защото е належащо да се финансират спомагателните разноски.
Разходи
Нов детайл в претекстовете към бюджета е формулирането и следенето на основни знаци за осъществяване и целеви стойности. Тези знаци общо взето са съответни. Това, което не е разказано в отчета обаче, е какъв е приносът на съответната политика и ограниченията в нея за постигането на поставените цели. Не излиза наяве дали заложеното възстановяване на знаците ще бъде резултат от дейностите през 2019 и идващите години, или резултатът от тях ще бъде най-малък. Освен това липсва информация какво се случва при несъблюдение или преизпълнение на задачите. През 2019 година страната възнамерява да похарчи съвсем 44,5 милиарда лева (38,2% от БВП), като делът на разноските є се усили с 2,5 процентни пункта по отношение на Брутният вътрешен продукт спрямо 2018 година Тенденцията след 2016 година е в бюджета да се възнамеряват доста по-високи финансови разноски, в сравнение с в действителност се извършват. Това се отнася и за 2018 година, когато предстоящото от държавното управление несъблюдение на обществените вложения е към 23%. При допускане за непосредствен до тази стойност % на несъблюдение през 2019 година, финансовите разноски в действителност ще бъдат с към 1,5 милиарда лева по-ниски от плануваните в плана за бюджет. За сметка на това при съществуване на задоволително доходи настоящите разноски ще бъдат увеличени.
Отново структурата на бюджета е доминирана от обществените разноски, които ще доближат съвсем 14 милиарда лева Основният им съставен елемент са пенсиите, които ще бъдат увеличени от 1 юли със приблизително 5,7%, а оптималният им размер ще нарасне от 910 на 1 200 лева Същевременно продължава повишението на пенсионната възраст и на осигурителния стаж. От друга страна се усилва коефициентът за застрахователен стаж при новоотпуснати пенсии.
Най-висок ритъм на напредък (37%) се чака при разноските за стопански действия и услуги, които ще доближат 8,1 милиарда лева Разходите за опазване на здравето ще доближат съвсем 5,3 милиарда лева, като изпреварят тези за защита и сигурност (почти 5 милиарда лева.). Министерството на здравеопазването към този момент направи своите оферти за смяна във финансирането, които следва да бъдат прецизирани и обсъждани. Междувременно увеличението на разноските с над 500 млн. лева по отношение на 2018 година изпреварва тази промяна и евентуално значи опазване на ниската им успеваемост.
Разходите за защита ще нарастват и през идващите години по отношение на уговорката пред НАТО до доближат до 2% от Брутният вътрешен продукт при предстоящ дял от 1,58% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година Осигурени са средства за осъществяване на плановете за покупка на бойни самолети, на патрулен транспортен съд и на съществена бойна техника за създаване на батальонни бойни групи от механизирана бригада.
През 2019 година продължава целенасочената политика за увеличение на заплатите на учителите. Началната заплата ще бъде нараснала от 760 на 920 лева, като задачата е да бъдат привлечени младежи в специалността. Понастоящем делът им е едвам 8% от педагогическите експерти, до момента в който през идващите 8 години се чака да се пенсионират към 40 хиляди учители. Като цяло междинните заплати ще бъдат нараснали с 20%, като задачата е през 2021 година те да са два пъти по-високи по отношение на 2017 година Освен това ще се разшири ролята на дуалното образование, като ще се включат повече работодатели.
Както и през актуалната година, ограниченията по отношение на висшето обучение са по-слабо застъпени и надлежно получават доста по-малко в допълнение финансиране. Предвидено е въвеждането на диференцирано възнаграждение, обвързано с постигнатите резултати от научно-изследователската активност, както и промени при финансирането на двете най-големи научи организации в страната – Българската академия на науките и Селскостопанската академия.
През 2019 година са планувани разноски в размер 2,23 милиарда лева за Фонд „ Сигурност на електроенергийната система “. Те са увеличени с 1,76 милиарда лева по отношение на актуалната година, като средствата ще се употребяват за компенсиране на разноските на публичния снабдител, за награда за топлоцентрали и когенерации и за производителите от възобновими източници с обща конфигурирана мощ над 4 MW, както и за покриване на насъбрани отговорности от предишни интервали.
През 2019 година се планува пускане на електронната система за събиране на таксите за прилагане на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за товарните коли и на база време за леките. ТОЛ системата би трябвало да бъде въведена в употреба в средата на годината и да обхване автомагистралите и първокласните пътища, като генерира спомагателни доходи от такси. Освен това се планува продължение на построяването на автомагистралите „ Струма “ и „ Хемус “ и пускане на градежа на автомагистрала „ Калотина – София “.
Изводи
Цялостната оценка за подхванатите ограничения е, че в кратковременен интервал те ще покачат съвкупното търсене при стопанска система, която съгласно оценката на държавното управление се намира на капацитета си. Инфлацията също се форсира. В резултат от тези развития ще се ускорява процесът на преразпределение на приходи, до момента в който икономическият напредък евентуално ще се забавя.
Данъчните доходи са консервативно планувани, тъй че евентуално ще бъдат изпълнени през 2019 година За разлика от тях останалите доходи евентуално няма да се осъществят в заложените размери. Капиталовите разноски и вноската в бюджета на Европейски Съюз също няма да се осъществят напълно. Нарастването на настоящите разноски обаче съставлява риск в средносрочен интервал, защото те са по-трудни за намаление и могат да допринесат за високи дефицити при намаление на икономическата интензивност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ