Порочен кръг - болниците си прехвърлят топката. Кой ще понесе отговорността за състоянието на баща ми?
Държавата ограби татко ми законно - 83-годишен мъж със болести, инфаркт, диабет и с двустранна пневмония. Състоянието му се утежнява и е на прага. Стоя и го виждам по какъв начин се превива като куче и не знам какво да направя. Никой не желае да го вземе, да го прегледа, да назначи съответна терапия. Разнасят го от болница в болница. Искат му PCR тест.
Това описа пред ФрогНюз Дима Бонева от Ихтиман - следващият свидетелски роман за хаоса в здравната ни система.
Ето и цялото изявление:
Разкажете ни какво се случи?
Баща ми е на 83 години. Старец със болести, прекаран инфаркт, диабет. Вчера подвигна кръвна захар 16.8. Около обяд кръвното му също беше високо - 200 на 110. Звъннахме на персоналния му доктор, който се оказа под карантина. Можеше да направи само консултация по телефона. Изписа и антибиотик.
Следобед положението на татко ми се утежни. Вдигна и температура. Стигна се до кряскане на Бърза помощ - Ихтиман. Линейката пристигна за 15 минути. Този екип пристигна със строшен уред за правене на кардиограми. Съмняваха се, че татко ми прави инфаркт. Затова го закараха в болничното заведение в града. Там лекарите открих от кардиограмата, че положението му не е по никакъв начин положително. По неотложност колата за спешна помощ потегли за столичната болница СофияМед.
Още преди да стартират прегледа там, накараха татко ми да заплати проучвания, макар че е пенсионер с инвалидна пенсия. Иначе нямало да го преглелдат. Задължиха го. Направиха и фотография, с която откриха, че той е с двустранна пневмония.
За да можели да го одобряват обаче и да надлежно бъде прегледан, трябвало отрицателен PCR. Накараха го да чака 5 часа, до момента в който пристигна инфекционист. Баща ми беше с температура, по тениска и в студено помещение, в което става течение. Дори не са му дали хапче за кръвната захар. Инфекционист по този начин и не пристигна. Казаха на татко ми да си върви. Отказаха да го хоспитализират, да му предпишат лекуване, с цел да му спадне температурата. За човек с диабет това е извънредно рисков миг. Може да почине всеки миг.
Не го ли препратиха към друга болница?
Лекарят от Бърза помощ в СофияМед звънна до Ихтиманската болница, с цел да пратят кола за спешна помощ. От там отхвърлиха. Наши другари от София докараха татко ми до болничното заведение в Ихтиман. Лекар от СофияМед ни излъга, че е провел диалог с сътрудниците си от Ихтиманската болница татко ми да бъде признат незабавно. От инфекциозното поделение обаче ги върнаха. Искаха PCR тест. Ходене по тъгите...
Оказа се, че в Ихтиман никой не прави PCR тест. Най-близката точка е град Костенец. Взеха му секрет там. Но в този момент би трябвало да чакаме 24 часа, до момента в който излезе резултат. Платихме 100 лв.. За мен това е изнудване. Човекът е пенсионер с инвалидна пенсия. Аз съм без работа, взела съм пари назаем. Баща ми взима 280 лв. на месец. Явно законно, страната ограби татко ми. Това е.
Какво се случва с него сега?
Вкъщи е. Още няма съответно лекуване. Не го е прегледал доктор. Състоянието му се утежнява, на прага е. Още един-два дни в случай че стои по този начин и завършва... Стоя и го виждам и не знам какво да направя. Бяха ми споделили, че в Самоков одобряват без PCR. Звъннах там, само че ми споделиха, че такова нещо нямало. Сестрите напускали всеобщо. Казаха ни да се оправяме.
Никой не желае да го одобри, да го прегледа, да назначи съответно лекуване. Изписан е единствено антибиотик по телефона, само че не мога да кажа дали оказва помощ, защото признаците стоят. Утре заран отивам в Костенец, с цел да взема резутатите от теста. И след това какво върша?
Това е циничен кръг - една болница трансферира топката в друга. Карат хората да чакат часове наред, без да се интересуват от положението им. Това е доста грубо. Изкарват статистики за 24 часа какъв брой теста са били направени... къде? Кой ги направи? Кой ще понесе отговорността за положението на татко ми?
Това е един от дребното оживели от лагерите в Белене и Ловеч. Не може и старините си да изживее като хората. Гонят го до последно. Направиха допустимо да не може да бъде и оправдан. Цял живот страната го гони и най-после при трудов стаж, здравни осигуровки, се подиграва с него по този начин - лежи и се превива в другата стая като куче, а аз не знам какво да направя. Това не е обикновено в 21 век.
Интервю на Джесика Вълчева
Това описа пред ФрогНюз Дима Бонева от Ихтиман - следващият свидетелски роман за хаоса в здравната ни система.
Ето и цялото изявление:
Разкажете ни какво се случи?
Баща ми е на 83 години. Старец със болести, прекаран инфаркт, диабет. Вчера подвигна кръвна захар 16.8. Около обяд кръвното му също беше високо - 200 на 110. Звъннахме на персоналния му доктор, който се оказа под карантина. Можеше да направи само консултация по телефона. Изписа и антибиотик.
Следобед положението на татко ми се утежни. Вдигна и температура. Стигна се до кряскане на Бърза помощ - Ихтиман. Линейката пристигна за 15 минути. Този екип пристигна със строшен уред за правене на кардиограми. Съмняваха се, че татко ми прави инфаркт. Затова го закараха в болничното заведение в града. Там лекарите открих от кардиограмата, че положението му не е по никакъв начин положително. По неотложност колата за спешна помощ потегли за столичната болница СофияМед.
Още преди да стартират прегледа там, накараха татко ми да заплати проучвания, макар че е пенсионер с инвалидна пенсия. Иначе нямало да го преглелдат. Задължиха го. Направиха и фотография, с която откриха, че той е с двустранна пневмония.
За да можели да го одобряват обаче и да надлежно бъде прегледан, трябвало отрицателен PCR. Накараха го да чака 5 часа, до момента в който пристигна инфекционист. Баща ми беше с температура, по тениска и в студено помещение, в което става течение. Дори не са му дали хапче за кръвната захар. Инфекционист по този начин и не пристигна. Казаха на татко ми да си върви. Отказаха да го хоспитализират, да му предпишат лекуване, с цел да му спадне температурата. За човек с диабет това е извънредно рисков миг. Може да почине всеки миг.
Не го ли препратиха към друга болница?
Лекарят от Бърза помощ в СофияМед звънна до Ихтиманската болница, с цел да пратят кола за спешна помощ. От там отхвърлиха. Наши другари от София докараха татко ми до болничното заведение в Ихтиман. Лекар от СофияМед ни излъга, че е провел диалог с сътрудниците си от Ихтиманската болница татко ми да бъде признат незабавно. От инфекциозното поделение обаче ги върнаха. Искаха PCR тест. Ходене по тъгите...
Оказа се, че в Ихтиман никой не прави PCR тест. Най-близката точка е град Костенец. Взеха му секрет там. Но в този момент би трябвало да чакаме 24 часа, до момента в който излезе резултат. Платихме 100 лв.. За мен това е изнудване. Човекът е пенсионер с инвалидна пенсия. Аз съм без работа, взела съм пари назаем. Баща ми взима 280 лв. на месец. Явно законно, страната ограби татко ми. Това е.
Какво се случва с него сега?
Вкъщи е. Още няма съответно лекуване. Не го е прегледал доктор. Състоянието му се утежнява, на прага е. Още един-два дни в случай че стои по този начин и завършва... Стоя и го виждам и не знам какво да направя. Бяха ми споделили, че в Самоков одобряват без PCR. Звъннах там, само че ми споделиха, че такова нещо нямало. Сестрите напускали всеобщо. Казаха ни да се оправяме.
Никой не желае да го одобри, да го прегледа, да назначи съответно лекуване. Изписан е единствено антибиотик по телефона, само че не мога да кажа дали оказва помощ, защото признаците стоят. Утре заран отивам в Костенец, с цел да взема резутатите от теста. И след това какво върша?
Това е циничен кръг - една болница трансферира топката в друга. Карат хората да чакат часове наред, без да се интересуват от положението им. Това е доста грубо. Изкарват статистики за 24 часа какъв брой теста са били направени... къде? Кой ги направи? Кой ще понесе отговорността за положението на татко ми?
Това е един от дребното оживели от лагерите в Белене и Ловеч. Не може и старините си да изживее като хората. Гонят го до последно. Направиха допустимо да не може да бъде и оправдан. Цял живот страната го гони и най-после при трудов стаж, здравни осигуровки, се подиграва с него по този начин - лежи и се превива в другата стая като куче, а аз не знам какво да направя. Това не е обикновено в 21 век.
Интервю на Джесика Вълчева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ