Държавата ни не е създала необходимата организация за посрещането на

Държавата ни не е основала нужната организация за посрещането на бежанците

Един безвъзмезден съвет към министър-председателя по повод организацията за посрещане на украинците

Хората бягащи от войната в Украйна и идващи в България се усилват. Някои остават в България, други отиват към Турция.

Тези, които идват с персоналните си коли, не са толкоз огромен проблем, само че идващите с рейсове са си проблем и то огромен.
Както се споделя от мястото на събитието декларирам, че страната ни не е основала нужната организация за посрещането на тези хора. За това бих дал един безвъзмезден съвет на господин Петков, който съвет е надълбоко недодялан, само че ще му помогне.

Г-н Петков, прави усещане, че главният проблем за изпълнителната власт е кой ще ръководи парите, които страната ще задели за идващите украинци. За това и организация няма.

Предлагам Ви следните решения за казуса с организацията.
Министерски съвет да усили бюджетите на Областните шефове, които незабавно да заплащат нощувките на украинците, които са на територията на съответна област – било то в хотели или къщи. Изхранването, когато е належащо, да се поеме от лицата, които правят общинската услуга обществен патронаж на територията на съответното обитаемо място, като Областните шефове заплащат тази услуга незабавно след нейното осъществяване.
Службите за обществено подкрепяне да поемат и обслужването с психолог, защото това е повече от належащо.

Областните шефове да оказват нужните съвещания по всевъзможни въпроси, които слагат тези хора, а те са доста. По този метод считам, че обгрижването на бягащите от войната украинци ще бъде навременно и пълноценно.

Тъжни и потресаващи са контактите с тези хора.
Страхът в тях е толкоз мощен, колкото и жаждата за кротичък живот. Ето за какво би трябвало чисто по човешки да им помогнем в тези сложни за тях дни, с цел да може жаждата за кротичък живот да победи страха.

А помощта е най-необходима в градовете, където украинците влизат в България, прекрачвайки държавната ни граница, тъй като след Граничен контролно-пропусквателен пункт за тези хора идва неизвестността. Ето тъкмо това е моментът,в който страната би трябвало да се намеси, с цел да изключим неизвестността като проблем за бягащите украинци. И пишейки тези редове държа да подчертая, че всеки ден се срещам с бежанци и знам доста добре какво значи за тях неизвестността.

Да, казвайки това, споделям и другото – жълтите софийски павета не са държавната ни граница.

Г-н Петков, не се обиждайте, само че единствено с ученици от Харвард страната ни не може да се ръководи. Необходими са и знания за самата ни страна. Време е към този момент да разберете, че до момента в който главният проблем е кой ще ръководи обществените финанси, страната ни не може да позволи нито един проблем. Практиката демонстрира, че органът с минимален КПД за решение на проблеми е Министерски съвет.

За това има и друга част от изпълнителната власт, която се назовава локална.
Местната власт разполага с доста по-големи и качествени оперативни благоприятни условия за решение на проблеми, в сравнение с Министерски съвет.

Ето за какво дайте нужните финанси на Областните шефове и ги натоварете със задачата да обезпечат естествени условия за украинците, когато те прекрачат българската граница. А тези, които желаят да бъдат със статут на бежанци, дано си ги поеме след това оторизирания държавен орган. Вярно е, че има доста доброволци, които се включват, който както може в приемането на бежанците.
Но главната роля би трябвало да бъде на страната. Надявам се, че моят съвет ще бъде най-малко прочетен. Властта би трябвало да излезе отвън рамките на жълтите софийски павета. И това не се отнася единствено до въпросите с бежанците от Украйна. Една от огромните неточности на прехода ни след 1989г бе свръх концентрацията на власт в региона на жълтите павета. Това би трябвало да завърши и ролята на локалната власт да бъде засилена.