Докога? Какъв подарък готви властта за „Лукойл“
Държавата не може да смъкна цените на стоките, само че може да дава обезщетения. Това чистосърдечно самопризнание на служебния стопански министър Никола Стоянов пристигна на фона на проливен дъжд от хрумвания, оферти и законопроекти по какъв начин да бъдат понижени цените на горивата у нас.
Само след седмица-две ще свършат парите по програмата за 25 ст. отстъпка на литър бензин и дизел и политиците, катализирани от все по-вероятните нови избори, бързат да предложат различна скица.
На прицел е монополистът „ Лукойл “ с нефтената си рафинерия в Бургас. Компанията от десетилетия диктува цените на горива на едро и дребно в страната и нито едно държавно управление, нито един регулаторен орган не е в положение да я вкара в разпоредбите на свободната конкуренция. И в този момент е противоречиво до каква степен „ Лукойл “ ще бъде наранена от новите ограничения.
Облагане на свръхпечалби, въвеждане на мита или такса по вноса?
Първият импортиран в Народното събрание законопроект – промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, бе този на служебния кабинет и към този момент бе утвърден на първо четене в бюджетната комисия.
Правителството на Гълъб Донев на процедура преписва разпореждания от признатия на 6 октомври правилник на Европейски Съюз за незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата. Те плануват с 33% да бъдат обложени свръхпечалбите на сдруженията, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването.
Новият налог е наименуван от Брюксел „ краткотрайни солидарни вноски “, които компаниите от тези браншове би трябвало да създадат поради облагите си от скока на цените на горивата. Според еврорегламента под свръхпечалба се схваща облага през 2022 година и/или 2023 година, която надвишава с повече от 20% междинните облагаеми облаги през четирите данъчни години – от 2018 година до 2021 г.
От тази наредба ще бъдат наранени 32 компании, само че 15 от тях са на загуба през последните години, т.е. от тях не може да се вземе нищо, обясниха от МФ. Кой знае за какво те пазят в загадка кои са тези компании. МФ единствено заяви, че от солидарните вноски чака скромните 72 млн. лева за 2022 година
След като дълго време Бойко Борисов обясняваше, че би трябвало да се постави таван на цената на бензина и дизела у нас, ГЕРБ към този момент имат друго предложение за събаряне на цените на горивата – начисляване на такса върху вноса на съветски нефт, или по-точно върху разликата сред цената на по-скъпия вид „ Брент “ и по-евтиния „ Уралс “, с който работи бургаската рафинерия.
„ Така ще се събират към 1 лева на литър гориво – 100 млн. лева на месец, защото разликата в цените на двата сорта е 30-40% в интерес на съветския.
В момента обаче тази разлика не се вижда по българските бензиностанции и потребителите заплащат като за гориво от вид „ Брент “, изясни депутатът Делян Добрев – главен вносител на законопроекта на ГЕРБ.
Той планува събраните 100 млн. на месец да отиват за обезщетения в бензиностанциите по сходство на схемата с настоящата сега остъпка от 25 ст.
Добрев обаче е вносител и на проекторешение, с което Народното събрание да задължи Министерския съвет да приложи ограничения за понижаване на цените на бензина и дизела. Предлагат се три разновидността: въвеждане на мито за съветския недопечен нефт, въвеждане данък/такса върху свръхпечалбата на притежателите и преработвателите на нефтопродукти от съветски нефт или друга мярка по преценка на Министерски съвет, друга от първите две.
„ Продължаваме промяната “ също излязоха със свои хрумвания за преодоляване цената на горивата – оферират Народно събрание да задължи служебния кабинет да забрани износа на нефтопродукти, създадени от „ Лукойл Нефтохим “ от евтиния съветски нефт.
„ Смисълът на дерогацията, която държавното управление на Кирил Петков контракти от европейската възбрана за импорт на съветски петрол от 5 декември, е импортираният съветски петрол и създадените от него горива, чиито цени са доста под пазарните, да остават за прилагане единствено за потребностите на българските консуматори и бизнеси “, считат от Политическа партия.
Забраната за експорт на нефтопродукти от съветски нефт бе призната в последните дни на държавното управление на Кирил Петков, само че служебният кабинет има желание да я вдигне. Според служебния енергиен министър Росен Христов възбраната за експорт на горива на „ Нефтохим “ единствено ще ги оскъпи още повече у нас и даже може да се стигне до прекъсване на производството им.
Реклама
Как спомагателното облагане ще понижи крайната цена на горивата?
Засега няма изясненост по какъв начин ще се харчат парите, събрани от солидарната вноска, нито по какъв начин ще се отрази това върху цените на горивата на дребно. Според законопроекта на Министерски съвет средствата ще се събират с естествения налог облага – т.е. ще отиват в държавния бюджет, откъдето могат да се употребяват за всевъзможен тип разходи.
Очакваните 72 млн. лева са напряко мижави на фона на хвалбите на служебното държавно управление, че замисленият от тях пакет от ограничения хем ще усили значително сегашната отстъпка от 25 ст., хем тя ще се употребява освен от жителите, само че и от компаниите. Отделените преди този момент 150 млн. лева стигнаха единствено за четири месеца и се употребиха единствено от жителите.
Ако се одобри схемата на ГЕРБ, отчисленията от вноса на съветския нефт ще се събират във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, където постъпват и вноските от свръхпечалбите на производителите на електрическа енергия. От там се компенсират всички небитови консуматори на ток.
Как ще се разделят двата финансови потока, не е ясно, само че даже те да стигнат до бензиностанциите, резултатът им ще е противоречив за крайния консуматор. Няколко дни преди въвеждането на отстъпката от 25 ст. на литър да вземем за пример търговците на едро и дребно подвигнаха цените и на процедура се оказа, че изгодата за крайните клиенти е не повече от 10 ст. на литър. Разликата от 15 ст. отиде в джоба на търговците.
Ще мине ли „ Лукойл “ още веднъж сред капките?
Най-голямият абсурд е, че въпреки ограниченията да са ориентирани против „ Лукойл “, тя евентуално няма да бъде наранена от тях. Компанията години наред заявява загуба и трансферира облагите от активността си в свои дъщерни компании отвън България. Едва преди година тя промени схемата и мина към работа на ишлеме, като регистрира облага от 75 млн. лева за 2021 година
Не е ясно какъв ще е финансовият резултат тази година. Собственик на суровината и на „ Лукойл Нефтохим “ към този момент е швейцарската „ Литаско “, която прибира цялата облага от реализацията на модифицираните нефтопродукти. Бургаската рафинерия печели единствено от таксата за преправка. Експерти пресмятат, че „ Нефтохим “ евентуално ще регистрира свърхпечалба от не повече от 100 млн. лева Това значи спомагателна вноска в бюджета от не повече от 33 млн. лева
„ Внесеният в Народно събрание законопроект, който в незабавен порядък бе утвърден в бюджетната комисия, наподобява като безочлив опит за възмутителен по мащаб подарък за „ Лукойл “, разяснява икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов. Той показва, че от началото на войната съветският нефт е по-евтин с 23 до 35 $ на барел от вид „ Брент “.
От тази разлика и с помощта на издействаната от страната дерогация от ембаргото върху съветския нефт „ Лукойл “ печели по 100 млн. $ на месец, или над 1,2 милиарда $ за година. Този финансов резултат обаче няма да го забележим в докладите на сдружението.
Икономистът Георги Ганев напомня, че „ Лукойл “ е и най-големият консуматор на електрическа енергия в България. Като подобен получава и най-големите обезщетения за ток точно от фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, където би трябвало да прави вноски, в случай че се одобри схемата на ГЕРБ.
„ Да спрем да плащаме обезщетения за тока тогава на „ Лукойл “. Защо да даваме пари в единия джоб и след това да ги вземаме от другия? “, недоумява Ганев.
Делян Добрев е убеден, че неговият вид фактически ще докара до облагане освен на „ Нефтохим “, само че и швейцарската „ Литаско “ и всяка друга компания, която преработва съветски нефт в рафинерията.
Според икономиста Красен Станчев България мъчно може без вреди да се наложи налог на компания от друга данъчна пълномощия като „ Литаско “. „ Много е забавно за какво, откогато имаме контракт с „ Лукойл “, страната не е направила други неща за по-нормална конкурентна среда, като да вземем за пример да обезпечи задължителиен достъп до акцизните хранилища на „ Нефтохим “ за прилагане от други търговци.
Или пък за какво „ Лукойл “ има изключителни права над пристанището „ Росенец ” и макар съветските наказания поради войната концесията бе продължена да работи в идващите 24 години? ”, пита Станчев.
Предстои да забележим дали властта, която и да е тя – краткотрайна или непрекъсната, държавно управление или парламент, ще направи следващия подарък за „ Лукойл “. Или ще стигне до по-ефективни ограничения за понижаване на цените на горивата.
Публикация на „ Сега “, заглавието е на Narod.bg
Само след седмица-две ще свършат парите по програмата за 25 ст. отстъпка на литър бензин и дизел и политиците, катализирани от все по-вероятните нови избори, бързат да предложат различна скица.
На прицел е монополистът „ Лукойл “ с нефтената си рафинерия в Бургас. Компанията от десетилетия диктува цените на горива на едро и дребно в страната и нито едно държавно управление, нито един регулаторен орган не е в положение да я вкара в разпоредбите на свободната конкуренция. И в този момент е противоречиво до каква степен „ Лукойл “ ще бъде наранена от новите ограничения.
Облагане на свръхпечалби, въвеждане на мита или такса по вноса?
Първият импортиран в Народното събрание законопроект – промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, бе този на служебния кабинет и към този момент бе утвърден на първо четене в бюджетната комисия.
Правителството на Гълъб Донев на процедура преписва разпореждания от признатия на 6 октомври правилник на Европейски Съюз за незабавна интервенция за справяне с високите цени на силата. Те плануват с 33% да бъдат обложени свръхпечалбите на сдруженията, извършващи активност в браншовете на суровия петрол, природния газ, въглищата и нефтопреработването.
Новият налог е наименуван от Брюксел „ краткотрайни солидарни вноски “, които компаниите от тези браншове би трябвало да създадат поради облагите си от скока на цените на горивата. Според еврорегламента под свръхпечалба се схваща облага през 2022 година и/или 2023 година, която надвишава с повече от 20% междинните облагаеми облаги през четирите данъчни години – от 2018 година до 2021 г.
От тази наредба ще бъдат наранени 32 компании, само че 15 от тях са на загуба през последните години, т.е. от тях не може да се вземе нищо, обясниха от МФ. Кой знае за какво те пазят в загадка кои са тези компании. МФ единствено заяви, че от солидарните вноски чака скромните 72 млн. лева за 2022 година
След като дълго време Бойко Борисов обясняваше, че би трябвало да се постави таван на цената на бензина и дизела у нас, ГЕРБ към този момент имат друго предложение за събаряне на цените на горивата – начисляване на такса върху вноса на съветски нефт, или по-точно върху разликата сред цената на по-скъпия вид „ Брент “ и по-евтиния „ Уралс “, с който работи бургаската рафинерия.
„ Така ще се събират към 1 лева на литър гориво – 100 млн. лева на месец, защото разликата в цените на двата сорта е 30-40% в интерес на съветския.
В момента обаче тази разлика не се вижда по българските бензиностанции и потребителите заплащат като за гориво от вид „ Брент “, изясни депутатът Делян Добрев – главен вносител на законопроекта на ГЕРБ.
Той планува събраните 100 млн. на месец да отиват за обезщетения в бензиностанциите по сходство на схемата с настоящата сега остъпка от 25 ст.
Добрев обаче е вносител и на проекторешение, с което Народното събрание да задължи Министерския съвет да приложи ограничения за понижаване на цените на бензина и дизела. Предлагат се три разновидността: въвеждане на мито за съветския недопечен нефт, въвеждане данък/такса върху свръхпечалбата на притежателите и преработвателите на нефтопродукти от съветски нефт или друга мярка по преценка на Министерски съвет, друга от първите две.
„ Продължаваме промяната “ също излязоха със свои хрумвания за преодоляване цената на горивата – оферират Народно събрание да задължи служебния кабинет да забрани износа на нефтопродукти, създадени от „ Лукойл Нефтохим “ от евтиния съветски нефт.
„ Смисълът на дерогацията, която държавното управление на Кирил Петков контракти от европейската възбрана за импорт на съветски петрол от 5 декември, е импортираният съветски петрол и създадените от него горива, чиито цени са доста под пазарните, да остават за прилагане единствено за потребностите на българските консуматори и бизнеси “, считат от Политическа партия.
Забраната за експорт на нефтопродукти от съветски нефт бе призната в последните дни на държавното управление на Кирил Петков, само че служебният кабинет има желание да я вдигне. Според служебния енергиен министър Росен Христов възбраната за експорт на горива на „ Нефтохим “ единствено ще ги оскъпи още повече у нас и даже може да се стигне до прекъсване на производството им.
Реклама
Как спомагателното облагане ще понижи крайната цена на горивата?
Засега няма изясненост по какъв начин ще се харчат парите, събрани от солидарната вноска, нито по какъв начин ще се отрази това върху цените на горивата на дребно. Според законопроекта на Министерски съвет средствата ще се събират с естествения налог облага – т.е. ще отиват в държавния бюджет, откъдето могат да се употребяват за всевъзможен тип разходи.
Очакваните 72 млн. лева са напряко мижави на фона на хвалбите на служебното държавно управление, че замисленият от тях пакет от ограничения хем ще усили значително сегашната отстъпка от 25 ст., хем тя ще се употребява освен от жителите, само че и от компаниите. Отделените преди този момент 150 млн. лева стигнаха единствено за четири месеца и се употребиха единствено от жителите.
Ако се одобри схемата на ГЕРБ, отчисленията от вноса на съветския нефт ще се събират във фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, където постъпват и вноските от свръхпечалбите на производителите на електрическа енергия. От там се компенсират всички небитови консуматори на ток.
Как ще се разделят двата финансови потока, не е ясно, само че даже те да стигнат до бензиностанциите, резултатът им ще е противоречив за крайния консуматор. Няколко дни преди въвеждането на отстъпката от 25 ст. на литър да вземем за пример търговците на едро и дребно подвигнаха цените и на процедура се оказа, че изгодата за крайните клиенти е не повече от 10 ст. на литър. Разликата от 15 ст. отиде в джоба на търговците.
Ще мине ли „ Лукойл “ още веднъж сред капките?
Най-голямият абсурд е, че въпреки ограниченията да са ориентирани против „ Лукойл “, тя евентуално няма да бъде наранена от тях. Компанията години наред заявява загуба и трансферира облагите от активността си в свои дъщерни компании отвън България. Едва преди година тя промени схемата и мина към работа на ишлеме, като регистрира облага от 75 млн. лева за 2021 година
Не е ясно какъв ще е финансовият резултат тази година. Собственик на суровината и на „ Лукойл Нефтохим “ към този момент е швейцарската „ Литаско “, която прибира цялата облага от реализацията на модифицираните нефтопродукти. Бургаската рафинерия печели единствено от таксата за преправка. Експерти пресмятат, че „ Нефтохим “ евентуално ще регистрира свърхпечалба от не повече от 100 млн. лева Това значи спомагателна вноска в бюджета от не повече от 33 млн. лева
„ Внесеният в Народно събрание законопроект, който в незабавен порядък бе утвърден в бюджетната комисия, наподобява като безочлив опит за възмутителен по мащаб подарък за „ Лукойл “, разяснява икономистът от ИПИ Лъчезар Богданов. Той показва, че от началото на войната съветският нефт е по-евтин с 23 до 35 $ на барел от вид „ Брент “.
От тази разлика и с помощта на издействаната от страната дерогация от ембаргото върху съветския нефт „ Лукойл “ печели по 100 млн. $ на месец, или над 1,2 милиарда $ за година. Този финансов резултат обаче няма да го забележим в докладите на сдружението.
Икономистът Георги Ганев напомня, че „ Лукойл “ е и най-големият консуматор на електрическа енергия в България. Като подобен получава и най-големите обезщетения за ток точно от фонд „ Сигурност на електроенергийната система “, където би трябвало да прави вноски, в случай че се одобри схемата на ГЕРБ.
„ Да спрем да плащаме обезщетения за тока тогава на „ Лукойл “. Защо да даваме пари в единия джоб и след това да ги вземаме от другия? “, недоумява Ганев.
Делян Добрев е убеден, че неговият вид фактически ще докара до облагане освен на „ Нефтохим “, само че и швейцарската „ Литаско “ и всяка друга компания, която преработва съветски нефт в рафинерията.
Според икономиста Красен Станчев България мъчно може без вреди да се наложи налог на компания от друга данъчна пълномощия като „ Литаско “. „ Много е забавно за какво, откогато имаме контракт с „ Лукойл “, страната не е направила други неща за по-нормална конкурентна среда, като да вземем за пример да обезпечи задължителиен достъп до акцизните хранилища на „ Нефтохим “ за прилагане от други търговци.
Или пък за какво „ Лукойл “ има изключителни права над пристанището „ Росенец ” и макар съветските наказания поради войната концесията бе продължена да работи в идващите 24 години? ”, пита Станчев.
Предстои да забележим дали властта, която и да е тя – краткотрайна или непрекъсната, държавно управление или парламент, ще направи следващия подарък за „ Лукойл “. Или ще стигне до по-ефективни ограничения за понижаване на цените на горивата.
Публикация на „ Сега “, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ