Румен Гълъбинов: Държавата може да въведе пределни търговски надценки на храните
Държавата може да вкара пределни търговски надценки. Това сподели икономистът Румен Гълъбинов в ефира на БТВ. По думите му при импорт на хранителни артикули, изключително от Европейски Съюз, има доста по-прозрачна верига.
Прочетете още
„ Проблемът е, когато внасяме хранителни артикули от неевропейски страни и когато имаме вътрешна доставка на храни в самата България. Вътрешният ни пазар е по-непрозрачен като търговия на храните артикули, в сравнение с от Европейски Съюз “, сподели той.
Според него е добре да се направи мониторинг на пазарите, изключително на хранителни артикули – освен на едро, само че и на дребно.
„ Една огромна част от храните артикули, които всекидневно използваме, са от импорт, да се наблюдава какъв е вносът, какъв брой е заявено като цени и стойности, по-късно в търговия на едро и след това на дребно. Там, където има осезателна разлика, която не може да бъде обяснена по стопански или финансови аргументи, да се търси комерсиална корист “, означи финансистът.
Според него е добре да се вкара пределна комерсиална надценка:
„ Тоест цените не престават да са с разнообразни равнища, само че комерсиалната верига не може да продава с повече от 10 – 15% надценка хранителни артикули. Ако се трансформират цените на едро или от импорт, тогава даже и начислена тази пределна надценка, цената отново ще пораства
Това, което се направи в този момент, ще има дисциплиниращ резултат и от идната седмица ще стартират по-осезателни промоции в магазините. Като се ревизира цялата верига на доставки, ще се поизсветли като цяло търговията на хранителни артикули и ще има по-големи приходи от Данък добавена стойност “.
Румен Гълъбинов сподели, че статистическите данни инфлацията за декември и януари е на едно и също равнище, има закъснение на инфлацията и има вяра, че тя ще намалее през 2023 година
„ В дребната потребителската кошница, където са главните питателните артикули, е скъпо. Лекарствата също са релативно скъпи за българите. Едното е административната част – инспекции, надзор, контрол – където е нужна глоба. Другото е финансово-икономическа част – от кой момент приказваме за Данък добавена стойност на храните. В множеството страни от Европейски Съюз ставката върху храните е сред 4 и 5%. Нека да понижим ДДС-то на всички храни, освен на хляба. Ако намалее ДДС-то два пъти, тогава няма съображение за повдигане на цените “, добави Румен Гълъбинов.
„ В Белгия ДДС-то на питателните артикули за хората е по-ниско, както и за техните домашни любимци. Но за медикаментите е същият проблем. Винаги цените и дефицитите вървят дружно. Лекарствата също имат осезаемо по-ниско Данък добавена стойност във всички страни от Европейски Съюз “, добави той.
Прочетете още
„ Проблемът е, когато внасяме хранителни артикули от неевропейски страни и когато имаме вътрешна доставка на храни в самата България. Вътрешният ни пазар е по-непрозрачен като търговия на храните артикули, в сравнение с от Европейски Съюз “, сподели той.
Според него е добре да се направи мониторинг на пазарите, изключително на хранителни артикули – освен на едро, само че и на дребно.
„ Една огромна част от храните артикули, които всекидневно използваме, са от импорт, да се наблюдава какъв е вносът, какъв брой е заявено като цени и стойности, по-късно в търговия на едро и след това на дребно. Там, където има осезателна разлика, която не може да бъде обяснена по стопански или финансови аргументи, да се търси комерсиална корист “, означи финансистът.
Според него е добре да се вкара пределна комерсиална надценка:
„ Тоест цените не престават да са с разнообразни равнища, само че комерсиалната верига не може да продава с повече от 10 – 15% надценка хранителни артикули. Ако се трансформират цените на едро или от импорт, тогава даже и начислена тази пределна надценка, цената отново ще пораства
Това, което се направи в този момент, ще има дисциплиниращ резултат и от идната седмица ще стартират по-осезателни промоции в магазините. Като се ревизира цялата верига на доставки, ще се поизсветли като цяло търговията на хранителни артикули и ще има по-големи приходи от Данък добавена стойност “.
Румен Гълъбинов сподели, че статистическите данни инфлацията за декември и януари е на едно и също равнище, има закъснение на инфлацията и има вяра, че тя ще намалее през 2023 година
„ В дребната потребителската кошница, където са главните питателните артикули, е скъпо. Лекарствата също са релативно скъпи за българите. Едното е административната част – инспекции, надзор, контрол – където е нужна глоба. Другото е финансово-икономическа част – от кой момент приказваме за Данък добавена стойност на храните. В множеството страни от Европейски Съюз ставката върху храните е сред 4 и 5%. Нека да понижим ДДС-то на всички храни, освен на хляба. Ако намалее ДДС-то два пъти, тогава няма съображение за повдигане на цените “, добави Румен Гълъбинов.
„ В Белгия ДДС-то на питателните артикули за хората е по-ниско, както и за техните домашни любимци. Но за медикаментите е същият проблем. Винаги цените и дефицитите вървят дружно. Лекарствата също имат осезаемо по-ниско Данък добавена стойност във всички страни от Европейски Съюз “, добави той.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ