До 1 милиард лева загуби за икономиката от горския сектор: Мебелни производители внасят дървесина отвън
Държавата губи сред 500 милиона и 1 милиард лв. годишно от неефективно потребление на горските запаси на страната. Това демонстрира отчет по поръчка на Асоциацията на българските ползватели на дървесина, който беше разгласен на особено проведено събитие в столицата.
Данните демонстрират, че през 2022 година у нас са отсечени и добити 7 644 милиона куб. метра дървесина, което е доста под планувания и действително вероятен рандеман. Това са и изгубени над 23 000 евентуални работни места, сигнализират от сектора.
Един от главните индикатори, по който се залага добива на дървесина у нас и в чужбина, е така наречен приръст. Устойчивото ръководство на горите допуска 75-80% рандеман на дървесина по отношение на прираста. Това е всеобщата процедура в Европа. В България обаче добиваме едвам 50-55%, с което сме на дъното на Европа. С това се утежняват горските индикатори - в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.
На този декор, поради скъпата цена у нас, български компании от мебелната промишленост са принудени да внасят дървесина от чужбина.
Посочените пропуснати изгоди са изчислени на база потребление на този капацитет - рандеман у нас до 80% на прираста или съответно за 2022 година още към 3000 млн. куб. метра. Отделно добавената стойност за стопанската система ни, която също е пропусната, възлиза на 260 милиона лв. за съответната година. Сметките за 2021 година демонстрират още по-сериозни загуби - пропуснати изгоди в размер на над 1 милиард лв. и повече от 30 000 работни места.
Големи предприятия стопират работа поради скъпата дървесина
Засегнати са стотици служащи, от сектора упрекват държавното управление
Отминалата 2023 година е най-слабата по рандеман на дървесина от най-малко две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% по отношение на миналата 2022 година и 34% на петгодишна база, 8567 спрямо 2018 година
Източник:
По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно към 2000-та година. В целия горски бранш, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е към 1% от общата претовареност у нас.
Този отрасъл обезпечава работа и прехранване на хора в планински и полупланински райони, където съвсем няма друга икономическа активност и това е може би най-силната спирачка против обезлюдяването им. Работят хора с друг учебен и професионален статус - от такива с начално обучение, до високо образовани инженери, дизайнери, архитекти и доста други.
Непривлекателен бранш?
За страдание секторът става все по-непривлекателен и наклонността е напусналите да не се завръщат, тъй като работата е тежка и непостоянна. Работи се по остарели способи без съвсем никаква техника в труднодостъпни региони, където няма инфраструктура. А заплащането е едно от най-ниските у нас - междинните приходи са по-ниски от междинните за целия преработващ бранш.
Такова фрапантно стесняване на дърводобива от една страна има съществени стопански последствия - и за заетите в сектора, и за предприятията, които вършат хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и банкрути, което ще стане ясно в идващите месеци, разясняват специалистите.
Дългосрочните последствия обаче могат да бъдат още по-сериозни и включват негативи за самата гора. Именно сечите са главният метод за поддържане на горите. Възобновителни или прочистващи, с тях лесовъдите отстраняват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да порастват здрави и мощни. Чрез тях се прави пречистване, което другояче природата ще направи, само че по сложния метод - със снеголоми, заболявания, даже пожари.
Всичко това се случва в миг, в който Европа стартира интензивно потреблението на възобновими източници, какъвто е дървесината. Търсенето й ще се усилва около декарбонизацията на енергетиката и строителството - отпадната биомаса може да се употребява дейно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е опция на метала и цимента.
Производството на хартия пък влиза като сурогат на пластмасата в опаковките. Gresham House предвижда, че потреблението на дървен материал ще се усили 2,7 пъти до 2050 година, което е нарастване до 3,1 % на година.
Европейски регулации
Европейските регулации също целят увеличение каузи на ВЕИ и на биоикономиката. С въвеждането на Директивата за сила от възобновими източници (2009/28/EC), делът на възобновимите енергийни източници в потреблението на сила в Европейски Съюз се е нараснал от 12,5% през 2010 година на 21,8% през 2021 година
Устойчивият дърводобив и дървопреработка са част от Таксономията за устойчиви вложения на Европейски Съюз по отношение на задачите, свързани с климат и кръгова стопанска система. А горската биомаса обезпечава над 60% от ВЕИ силата в Европейски Съюз. Търсенето ще се усилва като резултат от задачите за климатична индиферентност на Европейски Съюз.
На този декор секторът у нас запада, а смисъла му за стопанската система и обществото е мощно подценено, изключително имайки поради по-високата добавена стойност и продуктивност в другите страни, разясняват представителите на бранша.
Въпреки внушенията за неприятно положение на горите ни, формалната статистика демонстрира тъкмо противоположното. 39% от територията на страната ни е заета от гори, 10% са под строга протекция.
За последните 100 години горите ни са нараснали два пъти територията си, а единствено за миналите 20 години запасът им е повишен с над 30%. Данните обаче демонстрират също и че прирастът понижава за първи път от 60 години, което е сигурен индикатор за проблем.
Мебелните компании са пред банкрут, поради недостиг на дървесина
Наблюдава се към 20% редуциране на личния състав в дървообработващите фирми
Данните демонстрират, че през 2022 година у нас са отсечени и добити 7 644 милиона куб. метра дървесина, което е доста под планувания и действително вероятен рандеман. Това са и изгубени над 23 000 евентуални работни места, сигнализират от сектора.
Един от главните индикатори, по който се залага добива на дървесина у нас и в чужбина, е така наречен приръст. Устойчивото ръководство на горите допуска 75-80% рандеман на дървесина по отношение на прираста. Това е всеобщата процедура в Европа. В България обаче добиваме едвам 50-55%, с което сме на дъното на Европа. С това се утежняват горските индикатори - в последните години за първи път от десетилетия насам прирастът се забавя.
На този декор, поради скъпата цена у нас, български компании от мебелната промишленост са принудени да внасят дървесина от чужбина.
Посочените пропуснати изгоди са изчислени на база потребление на този капацитет - рандеман у нас до 80% на прираста или съответно за 2022 година още към 3000 млн. куб. метра. Отделно добавената стойност за стопанската система ни, която също е пропусната, възлиза на 260 милиона лв. за съответната година. Сметките за 2021 година демонстрират още по-сериозни загуби - пропуснати изгоди в размер на над 1 милиард лв. и повече от 30 000 работни места.
Големи предприятия стопират работа поради скъпата дървесина
Засегнати са стотици служащи, от сектора упрекват държавното управление
Отминалата 2023 година е най-слабата по рандеман на дървесина от най-малко две десетилетия. За последните 12 месеца у нас са добити малко над 5 500 000 куб. метра дървесина, което е спад с 25% по отношение на миналата 2022 година и 34% на петгодишна база, 8567 спрямо 2018 година
Източник:
По-слаби резултати дърводобивът ни е отчел последно към 2000-та година. В целия горски бранш, който включва дърводобива и преработката на дървесина, са заети близо 60 000 души, което е към 1% от общата претовареност у нас.
Този отрасъл обезпечава работа и прехранване на хора в планински и полупланински райони, където съвсем няма друга икономическа активност и това е може би най-силната спирачка против обезлюдяването им. Работят хора с друг учебен и професионален статус - от такива с начално обучение, до високо образовани инженери, дизайнери, архитекти и доста други.
Непривлекателен бранш?
За страдание секторът става все по-непривлекателен и наклонността е напусналите да не се завръщат, тъй като работата е тежка и непостоянна. Работи се по остарели способи без съвсем никаква техника в труднодостъпни региони, където няма инфраструктура. А заплащането е едно от най-ниските у нас - междинните приходи са по-ниски от междинните за целия преработващ бранш.
Такова фрапантно стесняване на дърводобива от една страна има съществени стопански последствия - и за заетите в сектора, и за предприятията, които вършат хартия или мебели от дървесината. Възможни са съкращения и банкрути, което ще стане ясно в идващите месеци, разясняват специалистите.
Дългосрочните последствия обаче могат да бъдат още по-сериозни и включват негативи за самата гора. Именно сечите са главният метод за поддържане на горите. Възобновителни или прочистващи, с тях лесовъдите отстраняват ненужното, болното и освобождават място на останалите дървета да порастват здрави и мощни. Чрез тях се прави пречистване, което другояче природата ще направи, само че по сложния метод - със снеголоми, заболявания, даже пожари.
Всичко това се случва в миг, в който Европа стартира интензивно потреблението на възобновими източници, какъвто е дървесината. Търсенето й ще се усилва около декарбонизацията на енергетиката и строителството - отпадната биомаса може да се употребява дейно за производството на електричество, пара и отопление, а дървото може да е опция на метала и цимента.
Производството на хартия пък влиза като сурогат на пластмасата в опаковките. Gresham House предвижда, че потреблението на дървен материал ще се усили 2,7 пъти до 2050 година, което е нарастване до 3,1 % на година.
Европейски регулации
Европейските регулации също целят увеличение каузи на ВЕИ и на биоикономиката. С въвеждането на Директивата за сила от възобновими източници (2009/28/EC), делът на възобновимите енергийни източници в потреблението на сила в Европейски Съюз се е нараснал от 12,5% през 2010 година на 21,8% през 2021 година
Устойчивият дърводобив и дървопреработка са част от Таксономията за устойчиви вложения на Европейски Съюз по отношение на задачите, свързани с климат и кръгова стопанска система. А горската биомаса обезпечава над 60% от ВЕИ силата в Европейски Съюз. Търсенето ще се усилва като резултат от задачите за климатична индиферентност на Европейски Съюз.
На този декор секторът у нас запада, а смисъла му за стопанската система и обществото е мощно подценено, изключително имайки поради по-високата добавена стойност и продуктивност в другите страни, разясняват представителите на бранша.
Въпреки внушенията за неприятно положение на горите ни, формалната статистика демонстрира тъкмо противоположното. 39% от територията на страната ни е заета от гори, 10% са под строга протекция.
За последните 100 години горите ни са нараснали два пъти територията си, а единствено за миналите 20 години запасът им е повишен с над 30%. Данните обаче демонстрират също и че прирастът понижава за първи път от 60 години, което е сигурен индикатор за проблем.
Мебелните компании са пред банкрут, поради недостиг на дървесина
Наблюдава се към 20% редуциране на личния състав в дървообработващите фирми
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ