Ще ни отведе ли стабилността на Борисов до принципите?
Държава на митингите – това е действителността на „ стабилността “ на ръководещите все още. Необходимо е единствено да се огледаме, с цел да се уверим, че неодобрение има на всички места и от всичко. Ето и няколко доказателства:
1. Протест пред Народното събрание поради противоречиви промени в основни закони. Например – Закона за околната среда и невъзможността да има повече от едно обжалване на инфраструктурен план с " национално значение ". Какво значи " национално значение " публично не е конкретизирано, само че всички сме наясно – съгласно зависи кой прави плана.
2. В Пловдивско, Русе и Нова Загора – митинг с искане за чист въздух. Тук единствено ще напомня едно скандално изявление на министъра на околната среда Нено Димов, съгласно който България постоянно е защитавала развиването на въглищната промишленост и е била срещу по-строгите екостандарти за ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Всякакви други думи са непотребни.
3. Служители на оръжейната компания " Емко ", която е с краткотрайно лишен лиценз, стигнаха до Народното събрание. Хората смятат, че страната преднамерено работи против компанията, в полза на частен интерес – на един " млад и сполучлив предприемач ". И не е като да нямат съображение, поради по какъв начин страната обясняваше, че различен боен цех - " Дунарит ", е в калта, само че " Дунарит " от раз си заплати най-големия дълг и то тъкмо когато върви спор дали спобственикът на " Емко " е притежател и на русенското дружество или страната ще го вземе.
4. Пореден митинг в София поради опасения, че огромен хипермаркет ще си построи без позволение и за свое улеснение паркинг. Това е единствено един от случаите на всеобщи митинги в разнообразни квартали на столицата поради такива " строителни " неуредици, лишаващи софиянци от дребното оставаща зеленина в града – в " Младост ", в " Стрелбище ", в " Дружба ".
Доказателствата, че непоклатимост няма, са налице. И не за друго, а тъй като няма кадърни и искащи хора, които да ръководят по този начин, че проблемите да бъдат решавани, а не просто замитани под килима.
При цялата тази картина по-интересно е друго – по кое време всички тези протестиращи хора ще схванат, че с цел да тръгне нещо в тази страна, би трябвало да се обединят на база правила? Защото, в случай че погледнем деликатно, ще забележим, че към момента доста от митингите са " за самун ". И в случай че настояванията на тези протестиращи бъдат задоволени, те надали ще демонстрират неодобрение до идващия път, когато им бъде заплашен хлябът. Само че с цел да не се случва това непрестанно, би трябвало да има правила – най-много тъждество на всички пред закона и безпристрастното му и бързо използване . Точно това е разковничето на бъдещето ни богатство. Но то бива отхвърляно, към този момент сполучливо, със заклинания като " соросоиди ", " грантаджии " и така нататък - тъкмо от тези, на които им е преференциално да сме си " постоянни ", а не реформирани.
Само че недоволството остава. Не единствено това, то пораства, не може да се скрие. И повода да пораства си остава. Засега не се осъзнаваме, само че историята е потвърдила неведнъж, че на този свят няма празно. Ако не се осъзнаем за правилата и не се преборим за тях, ще си докараме повече от същото. Затова е извънредно време да прогледнем – и може би, може би ще го създадем, когато най-сетне пожелаем не някой да ни дава самун, а никой да не ни пречи да си го изкарваме сами! Абсолютно никой – нито пребоядисан болшевик, нито към момента " вярно " оцветен.
Автор: Ивайло Ачев
1. Протест пред Народното събрание поради противоречиви промени в основни закони. Например – Закона за околната среда и невъзможността да има повече от едно обжалване на инфраструктурен план с " национално значение ". Какво значи " национално значение " публично не е конкретизирано, само че всички сме наясно – съгласно зависи кой прави плана.
2. В Пловдивско, Русе и Нова Загора – митинг с искане за чист въздух. Тук единствено ще напомня едно скандално изявление на министъра на околната среда Нено Димов, съгласно който България постоянно е защитавала развиването на въглищната промишленост и е била срещу по-строгите екостандарти за ТЕЦ-ове, работещи с въглища. Всякакви други думи са непотребни.
3. Служители на оръжейната компания " Емко ", която е с краткотрайно лишен лиценз, стигнаха до Народното събрание. Хората смятат, че страната преднамерено работи против компанията, в полза на частен интерес – на един " млад и сполучлив предприемач ". И не е като да нямат съображение, поради по какъв начин страната обясняваше, че различен боен цех - " Дунарит ", е в калта, само че " Дунарит " от раз си заплати най-големия дълг и то тъкмо когато върви спор дали спобственикът на " Емко " е притежател и на русенското дружество или страната ще го вземе.
4. Пореден митинг в София поради опасения, че огромен хипермаркет ще си построи без позволение и за свое улеснение паркинг. Това е единствено един от случаите на всеобщи митинги в разнообразни квартали на столицата поради такива " строителни " неуредици, лишаващи софиянци от дребното оставаща зеленина в града – в " Младост ", в " Стрелбище ", в " Дружба ".
Доказателствата, че непоклатимост няма, са налице. И не за друго, а тъй като няма кадърни и искащи хора, които да ръководят по този начин, че проблемите да бъдат решавани, а не просто замитани под килима.
При цялата тази картина по-интересно е друго – по кое време всички тези протестиращи хора ще схванат, че с цел да тръгне нещо в тази страна, би трябвало да се обединят на база правила? Защото, в случай че погледнем деликатно, ще забележим, че към момента доста от митингите са " за самун ". И в случай че настояванията на тези протестиращи бъдат задоволени, те надали ще демонстрират неодобрение до идващия път, когато им бъде заплашен хлябът. Само че с цел да не се случва това непрестанно, би трябвало да има правила – най-много тъждество на всички пред закона и безпристрастното му и бързо използване . Точно това е разковничето на бъдещето ни богатство. Но то бива отхвърляно, към този момент сполучливо, със заклинания като " соросоиди ", " грантаджии " и така нататък - тъкмо от тези, на които им е преференциално да сме си " постоянни ", а не реформирани.
Само че недоволството остава. Не единствено това, то пораства, не може да се скрие. И повода да пораства си остава. Засега не се осъзнаваме, само че историята е потвърдила неведнъж, че на този свят няма празно. Ако не се осъзнаем за правилата и не се преборим за тях, ще си докараме повече от същото. Затова е извънредно време да прогледнем – и може би, може би ще го създадем, когато най-сетне пожелаем не някой да ни дава самун, а никой да не ни пречи да си го изкарваме сами! Абсолютно никой – нито пребоядисан болшевик, нито към момента " вярно " оцветен.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ