Дарин Ангелов и брат му Деян, който също е актьор,

Дарин Ангелов и брат му Деян , който също е артист, имали в действителност славни прекарвания в казармата. Близнаците, които на 30 август честваха 40-ия си празник, се сбили още на втората си седмица като бойци и за наказване благи чиниите на цялата рота – по 1000 чинии заран, обед и вечер.

Бъдещите артисти били измежду бойците, вдигнати в бойна паника, когато американците „ блъснали ” Сърбия и една бомба паднала край Перник, като за благополучие не се взривила.

С тези изключения, Дарин и Деян пазят хубави мемоари от войниклъка си. Даже считат, че образованието в казарма е належащо и потребно. „ Абсолютно съм за връщане на казармата, тъй като там в действителност мъжът става мъж. В казармата ти си самичък измежду равни ” , казвал е Дарин Ангелов , който през днешния ден е измежду най-изявените ни артисти и измежду панелистите в предаването „ На кафе ” по Нова тв.

Когато близнаците се дипломирали, родителите им ги събрали една вечер. В дома им фамилните сбирки за взимане на решения били традиция. Тогава им споделили, че би трябвало да решат какво ще вършат оттук насетне. Предложили им два разновидността – влизат в казармата или учат висше обучение, написа „ Уикенд “.

Момчетата избрали казармата. Като близнаци служили в едно отделение, в една рота. „ Малко или доста си завладяхме позиции в казармата. Посбивахме се, наказваха ни, седяхме по арести... Всички екстри вкупом ”, споделял е Дарин Ангелов .

Дарин и през днешния ден си спомня по какъв начин изглеждали ръцете му след няколко дни миене на чинии. Най-паметното им прекарване в казармата било една нощ, в която ги вдигнали в бойна паника.

„ Ставайте! ”, чули крясъци някъде към 2-3 часа през нощта. Това е времето, в което американците „ удариха ” Сърбия. Въпросната нощ бомба паднала край Перник, само че не се взривила. Всички били на крайник. „ Някакви генерали, полковници, старшини, сержанти - всевъзможни типове пагони, тичаха из коридорите и викаха: „ Ебаси майката, това не е обучение! ”. А ние на по 18-19 години, стреснати хлапета, се питахме: „ К`во става, бе, братче?! Ще мрем ли? ”. Тичаш към оръжейното, грабваш оръжието, патроните. Пълнителите са ти цялостни до горе с патрони - цялостно бойно снаряжение, с противогазите, с всичко. 30 кг снаряжение слагаш върху себе си и чакаш на плаца. Зад теб седят зиловете с отворени ремаркета, подготвени... И ние чакаме единствено команда, да се качваме по камионите и да вървим да браним границите ”, нагледно споделя Дарин.

Той твърди, че не се е страхувал. Единствената му мисъл тогава била, че в случай че тръгнат, би трябвало да пази брат си. Сигурен е, че и на Деян му е предходна същата мисъл. Майка им и татко им тогава били в нервност. Още повече като видели на светофара до денонощното магазинче, което имали в квартала, по какъв начин четирима боеца изскочили от камион. Слезли да пазят, в случай че нещо се случи. От всевъзможни местоположения трябвало да може да се тръгне, разяснявал е Дарин.

„ На идната седмица, като се видяхме, баща ми описа: „ Взех една торба с кроасани и безалкохолни и им занесох... Понеже вие сте в казармата, знам какво им е било ”, споделял е артистът. Той си е припомнял и по какъв начин българин от турски генезис му оказал помощ, когато вдигнал 40 градуса температура, а лечебницата била затворена през нощта. Направил някаква запарка - бъркал, бъркал половин час с един бързовар. Какво тъкмо мазило направил, Дарин не знае, само че добре си спомня, че още същата вечер свалил температурата му и го вдигнал на крайници.

„ В казармата не знаеш кой какъв е. Всички са равни. Някои излизат от някакво доста богато семейство, други излизат от последна беднотия - обаче вътре са един до различен и един до друг ”, казвал е Дарин.