Дарение от 300 000 златни лева, платени от родолюбив българин

...
Дарение от 300 000 златни лева, платени от родолюбив българин
Коментари Харесай

С 300 000 златни лева родният Рокфелер откупува Южна България в Ньой

Дарение от 300 000 златни лв., платени от патриотичен българин на двама католически свещеници, с цел да лобират в наша изгода, става причина България да не бъде разпокъсана след края на Първата международна война. Тази заслуга се приписва на габровеца Пенчо Семов, невероятна персона. Заради голямата си благотворителна активност той си печели прозвището Българския Рокфелер.

След края на Първата международна война, през злокобната за народа ни 1919 година, се приготвя подписването на кротичък контракт.

Слабостта на победена България се употребява безмилостно от нейните съседи.

Претенциите им са толкоз огромни, че слагат под въпрос самото битие на българската страна.

В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати приготвят изискванията за мирния контракт с България, с цел да ги дават на Съвета на четиримата във френската столица.

В София доближават клюки, че България ще загуби в интерес на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви територии. Нещо повече, под въпрос е даже опазването на старите, отпреди войната, граници на страната.

През лятото на 1919 година Белград изпраща спомен до френския министър председател Жорж Клемансо, в който упорства цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се реалокира от 20 до 70 км във вътрешността в територията на България. Така бихме изгубили обща повърхност над 13 000 кв. км, която включва градовете Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич, и население от половин милион души.

В последна сметка на 27 ноември е подписан Ньойският контракт, който безмилостно разпокъсва българското етническо землище. Въпреки че представителите на Съединени американски щати се опълчват на такова отмъстително отнасяне на победените, опасявайки се, че то ще провокира нова международна война, никой не ги чува. България вечно губи беломорския си изход, румънската окупация на Добруджа е доказана, Македония също остава под непозната власт, а Западните околности са погълнати от Кралството на сърби, хървати и словенци. Стотици хиляди българи бягат в рамките на свободна България, само че въпреки всичко старите граници от преди Балканските войни остават непокътнати. Голяма заслуга за това има предприемачът Пенчо Семов.

Документална книга за живота му е написала Красимира Чолакова, шеф на историческия музей в Габрово. Книгата “Пенчо Семов - Успехът " има две издания, които са изцяло изчерпани.

“Парите са дадени от Семов на Жерве Кенар, шеф на колежа “Св. Августин " в Пловдив, и на Херман Гислер, който е преподавал там. Бащата на Гислер е бил авторитетен политик в Италия, а средствата, подарени от индустриалеца, са били употребявани за разноските на двамата католически свещеници при пътуванията им из Европа в отбрана на българската идея - изяснява Чолакова пред “168 часа ". - Без тяхната интервенция България е щяла да остане с граница до Стара планина. Цялата южна част на страната дружно с градове като Пловдив, Стара Загора и Горна Джумая, са щели да станат гръцки. Заради тяхната сполучлива работа в интерес на българските ползи цар Борис ІІІ след години ги назовава “забравените бранители на България ".

Известно е, че католиците спомагат за смекчаването на клаузите на Ньойския диктат по отношение на България. Директорът на колежа “Св. Августин " Жерве Кенар стартира мощна пробългарска акция в навечерието и по време на подписването на Ньойския кротичък контракт. Тя изиграва решаваща роля и за намаляването на репарациите на България от 12 на 2,5 милиарда франка. “Въпреки че през днешния ден не е задоволително отразена в историческата просвета, тази заслуга на шефа на колежа “Св. Августин " преди време е била приета от българската общност и неведнъж е изнасяна по страниците на печата ", написа в своя труд “Католиците в България " историкът проф. Светлозар Елдъров.

Но кой е Пенчо Семов? Модерен бизнесмен, покровител, родолюбец са единствено част от характерностите на този освен с пари богат човек.

“Пенчо Семов е един от най-големите благодетели на България и по тази причина справедливо го назовават Българския Рокфелер - споделя роденият в Габрово публицист Христо Стоянов. - През 1919 година, преди подписването на Ньойския контракт, точно той дава на двама католически свещеници 300 000 златни лв., с цел да лобират за целостта на България, да не се откъсват части от територията ни.

Постъпката му е невероятна, а и самият той е бил необикновен човек. Настръхвам, като приказвам за него, тъй като такива хора в наши дни просто няма.

Дядо ми е работил като занаятчия в една от неговите заводи.

Този човек, сякаш е работил единствено за другите.

Прави даже почивни станции за служащите си - нещо доста рядко за тези години.

Малцина знаят и за една доста показателна преживелица. Веднъж един негов служащ, жених, отишъл при него и го помолил да му даде пари назаем, да си построи къща. “След две години ще върна парите ", споделил. Дал му и къщата била издигната. След две години служащият отишъл отново при него: “Господин Семов, доста ви благодаря, ето ви парите, които взех назаем. " Пенчо Семов взема парите, преброил ги и му ги върнал с думите: “На мене ми стига, че си почтен. Сега ти трябват пари за обзавеждане - задръж ги ".

Радвам се, че неотдавна въпреки всичко му направиха монумент в Габрово. В продължение на доста години той беше пропуснат, даже бих споделил неразрешен, и единствено възрастни хора си спомняха за него. "

“Аз се родих безпаричен и цялостен живот творих, борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях обществен, без да бях социалист.

Богат съм, без да съм лакомец.

Работих въодушевено, без да бях стихотворец. " Това е оценката, която дава самичък за себе си габровският индустриалец.

Той е роден на 8 октомври 1873 година в габровското село Цвятковци. Първороден наследник е на Иван и Бона Семови. До 11-годишна възраст живее в родното си село. За първи път идва в Габрово през 1882 година Имал интерес към проучване на езици и говорел турски, съветски и френски. През 1898 година се венчава с Аница Гъдева Талева, а след гибелта й се дами през 1902 година за Радка Николова Патева.

От 1903 година стартира да се занимава с производството на прежди, гайтани, аби, платове, фланели, пояси и други През 1905 година благодарение на татко си и брат си основава фабрика за произвеждане на прежди и плетива “Иван Семов и синове ". Създава си престиж в деловите среди и става основател и акционер в 28 акционерни сдружения в цяла България - от София през Габрово до Варна. Изключително предприемчив, изключително предвидлив, той се издига до един от най-големите индустриалци в страната. От 1917 година е ръководител на управителния съвет на вълненотекстилната фабрика “Успех " в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика “Принц Кирил ", негова благосъстоятелност са фабриките “Вилата " и “Иван Семов " в Габрово. От 2 април 1933 година до 11 януари 1935 година е ръководител на Българското комерсиално параходно сдружение във Варна. За да остави диря в това си присъединяване и да сбъдне детската си фантазия да има транспортен съд, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи в покрайнината на Габрово постройка във формата на параход едно от “чудесата " на града.

Твърде великодушен в благотворителната си активност, поставя всички старания Габрово да стане съвременен във всяко отношение град.

Поставил големи средства под свое управление - сумата на крайните активи по салда на акционерните сдружения, в които взе участие, е 1 082 582 000 лв., Пенчо Семов не е плебей на капитала, за него благосъстоянието не е самоцел. Парите за него са средство, посредством което може да бъде потребен на страната и обществото.

Благотворителната му активност е пословична.

Построява учебно заведение в родното си село Цвятковци. Купува казиното “Бузлуджа " и го трансформира в дом на женското сдружение “Майчина грижа ". Открива в него кино, основава стопанско учебно заведение “Хаджи Радка Пенчо Семова ". През 1928 година основава лична фондация “Пенчо Семов ", на която трансферира част от парцелите си. Разгръща необятна благотворителна активност - основаването на санаториуми, старопиталища, учебни заведения и дарения в парични средства.

Волята на Пенчо Семов е в “Парахода " да се обитава девически интернат и приблизително учебно заведение за децата на негови служащи. Със свои средства построява край Габрово и огромна четириетажна вила с луксозен парк и езеро, планувана съгласно наследството му за старопиталище на негови възрастни служащи, публицисти и писатели.

“Габрово е прочут с това, че има монумент в реката и транспортен съд в гората - споделя писателят Христо Стоянов. В наши дни постройката транспортен съд е туберкулозен диспансер, а родната ми къща, в която съм израсъл, се намираше против нея. Интересна е историята на построяването и. Пенчо Семов е бил ръководител на параходното сдружение във Варна. Спречкал се нещо с управлението и се зарекъл: “Аз ще си направя транспортен съд в гората. Връща се в Габрово и построява постройка съвсем като транспортен съд. В наше време боровете са прораснали и скриват зданието, само че като дете си припомням, че последният етаж беше тъкмо като параход - с комини, с палуби и като че ли плуваше в гората в близост. "

Оказва се, че съгражданите на благодетеля помнят и други негови заслуги.

“В Габрово се носи слух, само че няма непокътнати документи, с които да се удостовери, че даже по време на Втората международна война Пенчо Семов е влезнал в персонални договаряния с Чърчил градът да не бъде бомбардиран. Разбира се, той е имал заводи, а оттова и персонален интерес, само че не е единствено поради това, той просто е бил подобен човек. " Според откривателите на живота на Семов персоналните му дарения възлизат на към 50 милиона лв., а направените посредством фондацията му са за над 200 милиона лв.. За социално-благотворителната си активност през 1936 година Пенчо Семов е наименуван в централния щемпел Българския Рокфелер, а професор Дмитрие Антич от Белградския университет го дефинира като най-социалния фабрикант на Балканите.

В средата на 30-те години фондацията на индустриалеца, наречена на негово име, подарява 300 000 $ за постройките на Аграрния факултет към Софийския университет и за Института по заразни и паразитни заболявания в София. С персонални средства Семов основава и фонд за битка с туберкулозата. Днес на негово име е наречена болничното заведение за белодробни болести в Габрово.

През 1936 година Семов подарява на Съюза на публицистите в България своята вила и част от чифлика си във Варна. Двата парцела са оценени на 450 000 златни лв.. През същата година той и предприемачът Иван хаджи Беров построяват в Габрово първите в България кортове за тенис и пързалки за кънки.

В първото си наследство от 1928 година Семов завещава средства за построяването на постройка на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е купена постройката на женското благотворително сдружение “Майчина грижа " и е издигнато Стопанското учебно заведение в Габрово. В София Семов строи и дълго време материално поддържа първия в България подслон за бездомни. Издържа и безвъзмездни трапезарии за възпитаници в Габрово, Варна и Казанлък. Индустриалецът спонсорира образованието на доста възпитаници и деца на служащите в неговите заводи, като сумата за това възлиза на над 3 милиона лв.. Дарява средства за католическия лицей “Свети Августин " в Пловдив, за Априловската гимназия в Габрово, за учебни заведения във Варна и други градове.

От 2008 година габровската гимназия по туризъм носи името на Пенчо Семов.

“Самият той няма деца, само че има осиновен наследник. Умира през 1945 година и завещава всичко на фондацията, която носи неговото име. За него се приказва, че благосъстоянието му тръгнало оттова, че намерил някакво имане със злато. Според мен тази легенда е небивалица, тъй като той е бил ужасно предприемчив човек, както споделят в Габрово, “мукаетлия ". Показателно е да вземем за пример, че когато си е внасял машините от Австрия, му споделили, че няма метод да се доставят до фабриките му. Но той не се отчаял, намерил и наел голям брой волски каруци и с тях ги докарва от пристанщата в Свищов и Русе до Габрово.

Изумителна персона е и заслужава да бъде празнуван като народен воин. Но за жалост у нас националните герои си ги избираме по това дали могат да станат олимпийски първенци ", споделя в умозаключение писателят Христо Стоянов.

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР