ЕК: ДАНС и прокуратурата не разследват качествено българските политици за пране на пари
ДАНС и прокуратурата не проверяват качествено българските политици за закононарушения, свързани с пране на пари. Това се показва в отчет на Европейската комисия за икономическата политика на страните членки.
" Потенциални финансови закононарушения не се проверяват качествено ", се споделя изрично в отчета.
Две трети от сигналите за съмнителни транзакции, изпратени от финансовите институции, се отнасят до локални политици, но тези случаи не са разследвани интензивно по-късно. Не е реализиран и огромен напредък за определяне на пречките пред проверяващите за постигане до годни за прокуратурата доказателства, показва Европейска комисия и добавя, че финансовото следствие се употребява в дребна степен, което пречи на ефикасното връщане на средства в случаи на проведена незаконна група или при корупция.
България към момента не е финализирала и не е нотифицирала главния инструмент за битката с прането на пари и финансирането на тероризма – National Risk Assessment, се отбелязва още в отчета.
Европейска комисия подчертава още и на това, че би трябвало да се обърне внимание на казуса с корупцията, която е съществена причина за прането на пари.
Трябва да се покаже устойчива наклонност към дейно следствие и внасяне в съда на повече случаи на корупция на високо равнище, включително против политици, се показва още в отчета.
Европейска комисия обръща внимание и на опасности за вероятни финансови измами, свързани с даване на българско поданство. От получилите българско поданство не се изисква да прекарат доста време у нас, новият български жител може да не заплаща налози в България върху парите си, което води до риск от измами, защото притежанието на български паспорт може да бъде употребявано за криене на приходи, които не е нужно да рапортуват.
Докладът визира още икономическо състояние на страната, достъп до опазване на здравето, обществена среда и др.
Европейска комисия показва, че без значение от данните за стопански напредък на страната, равнището на беднотия е измежду най-високите в Европейски Съюз. Със застаряването на популацията хората в трудоспособна възраст понижават и ще са нужни структурни промени, с цел да се посрещнат провокациите, които следват от този факт, се прецизира в отчета.
Европейска комисия признава напредъка на страната в икономическо отношение, само че показва, че все пак България не съумява да догони останалите страни членки.
Отчита се напредък във финансовата сфера, възстановяване на събираемостта на налози и понижаване на сивия бранш. Напредък се регистрира и в областта на образованието, като се показва, че при ромите и други групи в неравностойно състояние има още доста проблеми. В сферата на опазването на здравето се регистрира, че е реализиран дребен прогрес в ограничението на доплащането от страна на пациентите и неналичието на фрагменти.
" България е към момента една от страните с най-голям дял на хора в риск от беднотия и обществено изключване, както и в неравенството във връзка с приходите. Социалните заплащания имат дребен резултат върху намаляването на бедността. Остават провокациите пред образованието, в това число качествено включващо образование и казуса с ранното отпадане. Нивото на цифровите умения на населението остава ниско. Въпреки подобрението на пазара на труда хората с ниско равнище на уменията, ромите и хората с увреждания срещат огромни компликации при намирането на работа ", се показва още в отчета.
Отчетено е и усъвършенстване в банковия бранш, като се добавя, че въпреки всичко остават в действие някои недостатъци.
Борбата с корупцията също към момента е предизвикателство за България, отбелязва отчетът. През 2018 година страната направи забележителна промяна на антикорупционното законодателство и сътвори нова организация за битка с корупцията, само че към този момент това не води до резултати. Значителен прогрес има за увеличение на независимостта на правосъдната система. Въпреки това остават редица провокации - усилване на отчетността на прокуратурата и на публичното доверие в нея, както и балансиране на натоварването на съдилищата, добавя Европейска комисия.
" Потенциални финансови закононарушения не се проверяват качествено ", се споделя изрично в отчета.
Две трети от сигналите за съмнителни транзакции, изпратени от финансовите институции, се отнасят до локални политици, но тези случаи не са разследвани интензивно по-късно. Не е реализиран и огромен напредък за определяне на пречките пред проверяващите за постигане до годни за прокуратурата доказателства, показва Европейска комисия и добавя, че финансовото следствие се употребява в дребна степен, което пречи на ефикасното връщане на средства в случаи на проведена незаконна група или при корупция.
България към момента не е финализирала и не е нотифицирала главния инструмент за битката с прането на пари и финансирането на тероризма – National Risk Assessment, се отбелязва още в отчета.
Европейска комисия подчертава още и на това, че би трябвало да се обърне внимание на казуса с корупцията, която е съществена причина за прането на пари.
Трябва да се покаже устойчива наклонност към дейно следствие и внасяне в съда на повече случаи на корупция на високо равнище, включително против политици, се показва още в отчета.
Европейска комисия обръща внимание и на опасности за вероятни финансови измами, свързани с даване на българско поданство. От получилите българско поданство не се изисква да прекарат доста време у нас, новият български жител може да не заплаща налози в България върху парите си, което води до риск от измами, защото притежанието на български паспорт може да бъде употребявано за криене на приходи, които не е нужно да рапортуват.
Докладът визира още икономическо състояние на страната, достъп до опазване на здравето, обществена среда и др.
Европейска комисия показва, че без значение от данните за стопански напредък на страната, равнището на беднотия е измежду най-високите в Европейски Съюз. Със застаряването на популацията хората в трудоспособна възраст понижават и ще са нужни структурни промени, с цел да се посрещнат провокациите, които следват от този факт, се прецизира в отчета.
Европейска комисия признава напредъка на страната в икономическо отношение, само че показва, че все пак България не съумява да догони останалите страни членки.
Отчита се напредък във финансовата сфера, възстановяване на събираемостта на налози и понижаване на сивия бранш. Напредък се регистрира и в областта на образованието, като се показва, че при ромите и други групи в неравностойно състояние има още доста проблеми. В сферата на опазването на здравето се регистрира, че е реализиран дребен прогрес в ограничението на доплащането от страна на пациентите и неналичието на фрагменти.
" България е към момента една от страните с най-голям дял на хора в риск от беднотия и обществено изключване, както и в неравенството във връзка с приходите. Социалните заплащания имат дребен резултат върху намаляването на бедността. Остават провокациите пред образованието, в това число качествено включващо образование и казуса с ранното отпадане. Нивото на цифровите умения на населението остава ниско. Въпреки подобрението на пазара на труда хората с ниско равнище на уменията, ромите и хората с увреждания срещат огромни компликации при намирането на работа ", се показва още в отчета.
Отчетено е и усъвършенстване в банковия бранш, като се добавя, че въпреки всичко остават в действие някои недостатъци.
Борбата с корупцията също към момента е предизвикателство за България, отбелязва отчетът. През 2018 година страната направи забележителна промяна на антикорупционното законодателство и сътвори нова организация за битка с корупцията, само че към този момент това не води до резултати. Значителен прогрес има за увеличение на независимостта на правосъдната система. Въпреки това остават редица провокации - усилване на отчетността на прокуратурата и на публичното доверие в нея, както и балансиране на натоварването на съдилищата, добавя Европейска комисия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ