С какво ще запомним българското европредседателство
Дано не се окаже, че нашето председателство е отсрочило проблемите, наместо да ги реши, написа проф. Ивайло Дичев и прави къса равносметка на последните шест месеца, които може да се окажат съдбовни за бъдещето на Европейски Съюз.
Съвсем скоро медийното говорене в България ще се преобрази. Какво ще вършим в този момент, защо ще си приказваме, като свърши европредседателството? Пред кого ще стачкуват другите класи, като няма кой да гледа? Заради какво ще се крепи странната ръководеща коалиция?
Известно време се гордяхме, че ще управляваме Европа. После ни обясниха, че от домакина се чака по-скоро да бъде посредник, да изслушва другите и да търси консенсус. Но домакинстването откри друга тематика - по какъв начин да омаем високите посетители. И по какъв начин да популяризираме туристическите си дестинации. Темата беше издържана в обичайния за страната род на позор и горделивост, а разнопосочният темперамент на културната стратегия даваше опция да се изкажат и апологети, и гневни критици. Най-забавен беше неуспехът на опита България да влезе в ерата на актуалното изкуство с инсталацията на Бронзовата къща. Провал освен тъй като до края на председателството тя по този начин и не беше издигната, само че и тъй като явно не стана явен смисълът на жеста. Живеещият в Австрия създател Пламен Деянофф искаше да сложи в центъра на дебата процеса на договаряне и увещание, а не приключената творба, с което малко следва сънародника си Кристо. Искаше да ангажира обществото ни в размисъл за изчезналото модерно изкуство, да иронизира институционалните отговорници по културата, които живеят в друго време. В този смисъл резултатът не са няколкото инсталирани панела, а съмненията, че в центъра се строи небостъргач, легитимирането на обекта с това, че приличал на Рилския манастир и така нататък Тази подигравка не стана ясна и в медиите се наложи убеждението, че са откраднати едни пари. Може и да бъркам с интерпретацията си, само че съм сигурен, че когато идващия път бъдем домакини на нещо, ще играем на несъмнено - рози и право хоро до дупка.
Българската тематика №1
Но да оставим естетиката и плочките пред НДК. Председателството имаше за главен приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани - въпрос жизненоважен за нас, доколото е интерес на всяка европейска страна да не бъде външна граница на Европейски Съюз. За жал срещата на върха сред европейски и балкански водачи беше разочароваща - май няма необикновен възторг за разширение. От друга страна щяха ли Гърция и Македония да създадат това титанично изпитание да решат разногласието за името, в случай че тематиката за еврочленството не беше повдигната? Физическата среща на Вучич и Тачи в София и няколкото възпитани изречения, които си размениха, също не са за подценяване. Евроинтеграцията стартира точно с това - страните да решат проблемите между тях. Структурните фондове идват по-късно.
Не съм уверен, че тематиката Балкани ще бъде значима за идното австрийско председателство. Правителството във Виена има за приоритет битката против миграцията, а балканските мигранти са обичайно първи по бройка в централноевропейската страна. Затова се колебая, че ще пожелаят бързо да отворят границите си към тях. Вероятно ще си останем с цифровия дневен ред - приоритет на първия член на тройката Естония. За начало - виртуални Балкани, по опция транспортно свързани.
Какво се случи през тези шест месеца
Периодът на това председателство беше кондензиран с значими събития без връзка с програмата на председателстващия - и точно с това ще запомним тези шест месеца. Не сме не запомнили, че при започване на годината на дневен ред стоеше санкционирането на Полша поради погазената самостоятелност на правосъдната власт. Унгария пък беше оповестила, че ще блокира всяко решение. С две думи - тежък разкол. Но някак тази тематика се отсрочи. Дали българските политици имат роля в замитането ѝ под килима - не знам. Но тя сигурно ще се върне по-нататък по обиколен маршрут посредством обвързването на европейските фондове с върховенството на правото. Слава богу подкрепихме тази позиция. Дали без да осъзнаваме, че ще се обърне и против нас, или пък имаме вяра, че ще оправим правосъдната ни система - не знам.
Не знам също по този начин по какъв начин заобиколиха конфликтите. Вероятно заслуга има господин Борисов, който някак съумя да скрие скандалджиите-националисти - рядко ги виждахме по европейските конгреси. Да не забравяме, че сме страна, ръководена от политици, които назовават съперниците си „ дървеници “, а Европа - „ Гейропа “.
Експертите ще кажат какво сме отстъпили в договарянията по пакета за подвижност и по какъв начин са издействали увеличение на европарите. Лично аз бях впечатлен от едно изявление на господин Борисов. В него той сподели нещо, което би трябвало по-често да чуваме. Интересите се извоюват с договаряния, нищо не става с тракане по масата (за каквото непрестанно приканват социалисти и националисти). Е, правилно, че и той владее популисткото обругаване на Европа - помним по какъв начин се включи по изцяло измислената тематика за двойните стандарти при храните. Но няма по какъв начин да не се съгласим с позицията, че би трябвало да се договаряме въз основа на отстъпки и проявявайки схващане за интереса на другия.
Може и да си втълпявам, само че ми се коства, че без да влиза в открит спор, Борисов съумя да загърби антиевропейската позиция на Вишеградската група, като остави за Нинова ролята на „ българския Орбан “. Това, мисля, към този момент ни носи дивиденти, да вземем за пример в структурата на бъдещия бюджет, където те са съществено ударени, а ние - поощрени. Ще му донесе и вътрешнополитически дивиденти, в случай че, несъмнено, орбановци не съумеят да унищожат Съюза.
Най-сериозното събитие
Но най-сериозното събитие, с което ще запомним тази половин година, се случи надалеч над главите ни. Това беше невижданият конфликт сред Съединени американски щати и Европа, чиято кулминационна точка видяхме на срещата на Г-7 - комерсиалната война, която Тръмп разгласи на съдружниците си, излизането му от иранската договорка, разграничаването му от НАТО. Още не знаем до каква степен обединен ще остане Съюзът, който за жалост си няма същински политически център. В София единството беше удържано, удостовери се желанието да вземем сами в ръце ориста си, да вземем за пример като най-сетне стартираме да развиваме европейска защита.
Но неприятните вести не престават да валят. Противоестествената композиция от крайнодесни и леви популисти в Италия рискува да събори еврото. Австрия потегля да прави антимигрантска ос дружно с баварския ХСС, който пък подкопава обединението в Берлин. Още не знаем по какъв начин тъкмо ще приключи Брекзитът, накъде ще тръгне Чехия да вземем за пример, какво ще стане с Каталуния. А в това време от ден на ден страни стартират да обръщат взор към Русия. Дано не се окаже, че нашето председателство е отсрочило проблемите, наместо да ги реши.
Източник: " Дойче Веле България "
Редактор: Деница Райкова
Съвсем скоро медийното говорене в България ще се преобрази. Какво ще вършим в този момент, защо ще си приказваме, като свърши европредседателството? Пред кого ще стачкуват другите класи, като няма кой да гледа? Заради какво ще се крепи странната ръководеща коалиция?
Известно време се гордяхме, че ще управляваме Европа. После ни обясниха, че от домакина се чака по-скоро да бъде посредник, да изслушва другите и да търси консенсус. Но домакинстването откри друга тематика - по какъв начин да омаем високите посетители. И по какъв начин да популяризираме туристическите си дестинации. Темата беше издържана в обичайния за страната род на позор и горделивост, а разнопосочният темперамент на културната стратегия даваше опция да се изкажат и апологети, и гневни критици. Най-забавен беше неуспехът на опита България да влезе в ерата на актуалното изкуство с инсталацията на Бронзовата къща. Провал освен тъй като до края на председателството тя по този начин и не беше издигната, само че и тъй като явно не стана явен смисълът на жеста. Живеещият в Австрия създател Пламен Деянофф искаше да сложи в центъра на дебата процеса на договаряне и увещание, а не приключената творба, с което малко следва сънародника си Кристо. Искаше да ангажира обществото ни в размисъл за изчезналото модерно изкуство, да иронизира институционалните отговорници по културата, които живеят в друго време. В този смисъл резултатът не са няколкото инсталирани панела, а съмненията, че в центъра се строи небостъргач, легитимирането на обекта с това, че приличал на Рилския манастир и така нататък Тази подигравка не стана ясна и в медиите се наложи убеждението, че са откраднати едни пари. Може и да бъркам с интерпретацията си, само че съм сигурен, че когато идващия път бъдем домакини на нещо, ще играем на несъмнено - рози и право хоро до дупка.
Българската тематика №1
Но да оставим естетиката и плочките пред НДК. Председателството имаше за главен приоритет евроинтеграцията на Западните Балкани - въпрос жизненоважен за нас, доколото е интерес на всяка европейска страна да не бъде външна граница на Европейски Съюз. За жал срещата на върха сред европейски и балкански водачи беше разочароваща - май няма необикновен възторг за разширение. От друга страна щяха ли Гърция и Македония да създадат това титанично изпитание да решат разногласието за името, в случай че тематиката за еврочленството не беше повдигната? Физическата среща на Вучич и Тачи в София и няколкото възпитани изречения, които си размениха, също не са за подценяване. Евроинтеграцията стартира точно с това - страните да решат проблемите между тях. Структурните фондове идват по-късно.
Не съм уверен, че тематиката Балкани ще бъде значима за идното австрийско председателство. Правителството във Виена има за приоритет битката против миграцията, а балканските мигранти са обичайно първи по бройка в централноевропейската страна. Затова се колебая, че ще пожелаят бързо да отворят границите си към тях. Вероятно ще си останем с цифровия дневен ред - приоритет на първия член на тройката Естония. За начало - виртуални Балкани, по опция транспортно свързани.
Какво се случи през тези шест месеца
Периодът на това председателство беше кондензиран с значими събития без връзка с програмата на председателстващия - и точно с това ще запомним тези шест месеца. Не сме не запомнили, че при започване на годината на дневен ред стоеше санкционирането на Полша поради погазената самостоятелност на правосъдната власт. Унгария пък беше оповестила, че ще блокира всяко решение. С две думи - тежък разкол. Но някак тази тематика се отсрочи. Дали българските политици имат роля в замитането ѝ под килима - не знам. Но тя сигурно ще се върне по-нататък по обиколен маршрут посредством обвързването на европейските фондове с върховенството на правото. Слава богу подкрепихме тази позиция. Дали без да осъзнаваме, че ще се обърне и против нас, или пък имаме вяра, че ще оправим правосъдната ни система - не знам.
Не знам също по този начин по какъв начин заобиколиха конфликтите. Вероятно заслуга има господин Борисов, който някак съумя да скрие скандалджиите-националисти - рядко ги виждахме по европейските конгреси. Да не забравяме, че сме страна, ръководена от политици, които назовават съперниците си „ дървеници “, а Европа - „ Гейропа “.
Експертите ще кажат какво сме отстъпили в договарянията по пакета за подвижност и по какъв начин са издействали увеличение на европарите. Лично аз бях впечатлен от едно изявление на господин Борисов. В него той сподели нещо, което би трябвало по-често да чуваме. Интересите се извоюват с договаряния, нищо не става с тракане по масата (за каквото непрестанно приканват социалисти и националисти). Е, правилно, че и той владее популисткото обругаване на Европа - помним по какъв начин се включи по изцяло измислената тематика за двойните стандарти при храните. Но няма по какъв начин да не се съгласим с позицията, че би трябвало да се договаряме въз основа на отстъпки и проявявайки схващане за интереса на другия.
Може и да си втълпявам, само че ми се коства, че без да влиза в открит спор, Борисов съумя да загърби антиевропейската позиция на Вишеградската група, като остави за Нинова ролята на „ българския Орбан “. Това, мисля, към този момент ни носи дивиденти, да вземем за пример в структурата на бъдещия бюджет, където те са съществено ударени, а ние - поощрени. Ще му донесе и вътрешнополитически дивиденти, в случай че, несъмнено, орбановци не съумеят да унищожат Съюза.
Най-сериозното събитие
Но най-сериозното събитие, с което ще запомним тази половин година, се случи надалеч над главите ни. Това беше невижданият конфликт сред Съединени американски щати и Европа, чиято кулминационна точка видяхме на срещата на Г-7 - комерсиалната война, която Тръмп разгласи на съдружниците си, излизането му от иранската договорка, разграничаването му от НАТО. Още не знаем до каква степен обединен ще остане Съюзът, който за жалост си няма същински политически център. В София единството беше удържано, удостовери се желанието да вземем сами в ръце ориста си, да вземем за пример като най-сетне стартираме да развиваме европейска защита.
Но неприятните вести не престават да валят. Противоестествената композиция от крайнодесни и леви популисти в Италия рискува да събори еврото. Австрия потегля да прави антимигрантска ос дружно с баварския ХСС, който пък подкопава обединението в Берлин. Още не знаем по какъв начин тъкмо ще приключи Брекзитът, накъде ще тръгне Чехия да вземем за пример, какво ще стане с Каталуния. А в това време от ден на ден страни стартират да обръщат взор към Русия. Дано не се окаже, че нашето председателство е отсрочило проблемите, наместо да ги реши.
Източник: " Дойче Веле България "
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ