Селянинът Павел Бебов от град Кнежа
Дано създателят на повестта " Сами против слънцето " не ми се обиди, че го назовавам селяндур. Тази спогодба беше непотребна, само че за всеки случай я направих и бързам да кажа на Павел Бебов, че съм му признателен, че през новогодишните празници ме потопи в един липсващ към този момент български пейзаж. И макар - бързам да трансформира неговия послепис и в нещо като увод. Защото това, което го има в неговата човеколюбива българска повест, към този момент го няма в нашия живот. Няма я тази България към този момент. Ето по тази причина мисля, че неговото перо е заветна вадичка в равнищата на родната българска литература, тъй като това перо се родее с класическия образец на Елин Пелин и Йордан Йовков.
Сладкодумната Павел-Бебова повест ще допре сърцата на такива селски рожби като мен. И въпреки създателят да е роден в град Кнежа, той е целият в този облагороден български свят на селска България. Книжовника от Кнежа откривам в оня негов Стоян, който стои като стожер в повестта, а и какъв брой други облици от село Зелениково и целия регион обитават родината ни в миниатюр. И до момента в който съпреживяваме всичко това с работливите нашенци, ние не мислим, че не е надалеч времето, когато това хубаво нещо ще си отиде като сън.
Неговият послепис е на последната, 215 страница. А тя е нещо като некролог на един свят, към този момент заровен.
Ще си разреша да изтъквам думи от послеслова. " От време на време Стоян отскачаше до Зелениково. Отиваше на къра и се вглеждаше в далечината. Тъга изпълваше душата му. Беше разрушено доста от това, което Стоян и хората му бяха основали. Тази скъпа негова земя запустяваше. Кой разреши тази съсипия, пита селянинът Павел Бебов от град Кнежа, тъй като тази земя беше богата и плодородна. " И нека се намерят нови млади българи, потомците на тези от повестта, които да я заобичат същински.
Слово, квалифицирано от Велин Георгиев, за несъстоялото се показване на книгата на Павел Бебов през януари т.г. в НЛС " Старинният файтон "
Сладкодумната Павел-Бебова повест ще допре сърцата на такива селски рожби като мен. И въпреки създателят да е роден в град Кнежа, той е целият в този облагороден български свят на селска България. Книжовника от Кнежа откривам в оня негов Стоян, който стои като стожер в повестта, а и какъв брой други облици от село Зелениково и целия регион обитават родината ни в миниатюр. И до момента в който съпреживяваме всичко това с работливите нашенци, ние не мислим, че не е надалеч времето, когато това хубаво нещо ще си отиде като сън.
Неговият послепис е на последната, 215 страница. А тя е нещо като некролог на един свят, към този момент заровен.
Ще си разреша да изтъквам думи от послеслова. " От време на време Стоян отскачаше до Зелениково. Отиваше на къра и се вглеждаше в далечината. Тъга изпълваше душата му. Беше разрушено доста от това, което Стоян и хората му бяха основали. Тази скъпа негова земя запустяваше. Кой разреши тази съсипия, пита селянинът Павел Бебов от град Кнежа, тъй като тази земя беше богата и плодородна. " И нека се намерят нови млади българи, потомците на тези от повестта, които да я заобичат същински.
Слово, квалифицирано от Велин Георгиев, за несъстоялото се показване на книгата на Павел Бебов през януари т.г. в НЛС " Старинният файтон "
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ