Данните за подоходното неравенство са сред най-често погрешно интерпретираните, което

...
Данните за подоходното неравенство са сред най-често погрешно интерпретираните, което
Коментари Харесай

Няколко бележки по разговора за подоходното неравенство и бедността

Данните за подоходното неравноправие са измежду най-често неправилно интерпретираните, което важи с особена мощ за отношението сред приходите на най-бедния и най-богатия квинтил (също прочут като S80/S20). Често растежа на неравенството бива бъркан с растеж на бедността, радикално другите понятия " безспорна беднотия “ и " относителна беднотия “ са надалеч отвън диалога, а аргументите които движат тяхната динамичност остават на назад във времето.

По тази причина, актуалният текст преглежда няколко от най-често срещаните проблеми на дебата към неравенството и пробва да ги адресира.

1) Ползване единствено на относителни, само че не и на безспорни данни . Най-често цитираните цифри са към този момент упоменатия S80/S20 показател, коефициентът на Джини за подоходно неравноправие, както и дялът на бедните, освен това този на релативно бедните. Тези данни обаче би трябвало да бъдат съпроводени с безспорните им стойности, защото разглеждането на динамичността на относителни индикатори постоянно заблуждава. Нека вземем за образец S80/S20 показателя – доникъде на десетилетието в България той решително нараства, от 5.9 пъти разлика в междинния приход на най-горния и най-долния квинтил през 2009 година до 7,7 през 2016 година След спирането на динамичния ред, поради разширението на извадката на EU-SILC за България, през 2017 година се оказа че цената му е даже по-висока – 8,2 пъти, само че последното издание демонстрира спад, до 7,7.

Тези промени обаче маркират два доста разнообразни процеса. Цялата динамичност се случва на фона на доста нарастване на приходите на всички доходни групи след края на рецесията. „ Разтварянето на ножицата “ доникъде на десетилетието е плод на другия ритъм на растеж на приходите на обособените групи – предстоящо заетите, изключително тези на добре платени позиции и управителни постове, са първите, които изпитват резултатите от възобновяване на стопанската система. Въпреки че две години са дребен интервал, с цел да сме сигурни в обръщането на наклонността на растеж на този знак за неравноправие, то свиването му най-вероятно е резултат от експанзията на пазара на труда, защото през последните години визира и обичайно по-слабо дейните групи (роми, нискообразовани, хора с увреждания).

2) Некоректна приложимост на статистически понятия . Това е изключително видно при разискването на бедността, където постоянно „ беднотия “ и „ риск от беднотия “ се употребяват взаимнозаменяемо. Рискът от беднотия е условен измерител, който сочи само какъв дял от семействата живее с приход под избран дял от медианния за страната в съответна година. В този смисъл, растежът на медианната заплата постоянно води до растеж на дяла на популацията в риск от беднотия – това обаче не значи, че при някоя от доходните групи се следи действително обедняване(видно в самото статистическо определение – знакът мери релативно, а не безусловно ниски приходи и стандарт на живот). Същото се случва при повишението на административната линия на беднотия – макар че безстопанствен действителен приход не понижава, по-голям дял от популацията остава под нея, в случай че растежа на приходите му не надвишава нарастването на линията.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР