СЗО: Българите доплащат значителни суми за здраве
Данните в отчет на Европейския клон на Световната здравна организация, оповестен през днешния ден в Народното събрание, сочат, че през 2018 година 1 от 5 семейства е направило заплащания от джоба си, които надвишават потенциала му за разноски за опазване на здравето с най-малко 40%.
Значителните суми, които пациентите в България са принудени да заплащат от джоба си, лимитира достъпа на популацията до опазване на здравето.
Това може да значи, че в сходна обстановка едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности като храна, жилище и електричество.
Хората, които заплащат от джоба си за амбулаторни медикаменти, са главният мотор на така наречен " пагубни " разноски за опазване на здравето в България.
Този тип разноски засягат най-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони, и се усилват с течение на времето, отбелязва новият отчет „ Могат ли хората да си разрешат да заплащат за опазване на здравето? Нови доказателства за финансовата отбрана в България”.
Въпреки че страната е постигнала прогрес в някои области, заплащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч над междинното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се споделя в документа.
„ Силната взаимозависимост на България от доплащането за опазване на здравето е предизвикателство за универсалното здравно покритие – концепцията, че всеки би трябвало да може да употребява качествени здравни услуги, без да изпитва финансови усложнения “, сподели Тамаш Еветовиц, началник на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи.
„ Докладът предлага страната да се концентрира върху методите, с които може да подсигурява, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си разрешат да доплащат за медикаменти и други здравни услуги “, добавя той.
„ България предприе съответни стъпки за възстановяване на достъпа до опазване на здравето и понижаване на финансовите усложнения за хората, ползващи здравни услуги, само че остават обилни пропуски в здравното покритие, изключително за семействата с ниски приходи “, сподели Антония Димова, декан на Факултета по публично здраве в Медицински университет-Варна и водещ създател на отчета.
Значителните суми, които пациентите в България са принудени да заплащат от джоба си, лимитира достъпа на популацията до опазване на здравето.
Това може да значи, че в сходна обстановка едно домакинство към този момент не може да си разреши да посреща други съществени потребности като храна, жилище и електричество.
Хората, които заплащат от джоба си за амбулаторни медикаменти, са главният мотор на така наречен " пагубни " разноски за опазване на здравето в България.
Този тип разноски засягат най-бедните семейства, възрастните хора и хората, живеещи в селските региони, и се усилват с течение на времето, отбелязва новият отчет „ Могат ли хората да си разрешат да заплащат за опазване на здравето? Нови доказателства за финансовата отбрана в България”.
Въпреки че страната е постигнала прогрес в някои области, заплащанията от джоба съставляват 39% от разноските за опазване на здравето през 2019 година, надалеч над междинното за Европейския съюз (ЕС) от 21%, се споделя в документа.
„ Силната взаимозависимост на България от доплащането за опазване на здравето е предизвикателство за универсалното здравно покритие – концепцията, че всеки би трябвало да може да употребява качествени здравни услуги, без да изпитва финансови усложнения “, сподели Тамаш Еветовиц, началник на офиса на СЗО в Барселона за финансиране на здравни системи.
„ Докладът предлага страната да се концентрира върху методите, с които може да подсигурява, че Националната здравноосигурителна каса покрива цялото население и че прави изключения за хора, които не могат да си разрешат да доплащат за медикаменти и други здравни услуги “, добавя той.
„ България предприе съответни стъпки за възстановяване на достъпа до опазване на здравето и понижаване на финансовите усложнения за хората, ползващи здравни услуги, само че остават обилни пропуски в здравното покритие, изключително за семействата с ниски приходи “, сподели Антония Димова, декан на Факултета по публично здраве в Медицински университет-Варна и водещ създател на отчета.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ