Сова Харис: ГЕРБ е лидер с 26,6%, интрига за второто място между ПП-ДБ, Възраждане и ДПС
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, направено в интервала 8-13 май 2024 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,4%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД. Анализът на резултата от допитването е на Васил Тончев от " Сова Харис ".
Доверие в политическите персони
Изследването демонстрира, че политикът, който продължава да получава най-високо доверие в България, е Румен Радев - 50,7%. Това не е нещо ново, само че огромната отдалеченост пред другите политически фигури можем да приемем като изненадваща. Вероятно позицията на коректив, който не взе участие директно в идните избори, спомага за оформянето на това отношение на гласоподавателите към фигурата на президента. Не бива да подценяваме и смисъла на обичайното удобно отношение към институцията, която той съставлява.
Тези причини са в действие и при установяване на доверието към вицепрезидента Илияна Йотова. Тя безапелационно стои на второ място с 37,4% доверие. От водачите на политически партии, участващи в идните избори, най-високо е доверието към Бойко Борисов (21,3%). Очевидно ръководителят на ГЕРБ съумява да поддържа обществения си облик. По този метод спомага и за повишение рейтинга на партията му.
Същите причини могат да се приведат и за водача на «Възраждане» Костадин Костадинов, който заема четвъртото място с 18,1%. Сравнително висока степен на доверие получава и Ваня Григорова (16,3%), която дружно с съдружната си партньорка Мая Манолова (13,9% доверие) теглят нагоре резултата на ръководената от тях групировка «Солидарна България». Това не може да се каже за водачите на ПП-ДБ: Кирил Петков (13,4%), Асен Василев (12,6%), Христо Иванов (11,4%) и Атанас Атанасов (9,4%). Макар и одобрени политици, те получават доверие, близко или пониско от това на обединението, която съставляват, а това несъмнено е проблем в предизборна конюнктура. Доверието към Слави Трифонов е 14,1%, Корнелия Нинова - 13,3%, Стефан Янев - 11,4%, Румен Христов - 8,9%, Красимир Каракачанов - 8,3%, Петър Москов - 7,3%, Костадин Паскалев - 6,4%. Може да се каже, че степента на доверие при всички тях надвишава настройката за поддръжка на ръководените от тях политически планове. При Делян Пеевски (6,0% доверие) има усъвършенстване, само че към този момент не е спечелил напълно гласоподавателите, които обичайно гласоподават за ръководеното от него придвижване. Значими резултати получават и Кузман Илиев (5,8%), Иван Гешев (5,4%) и Дарин Дросев (5,3%). За отношението към тях и техните политически планове е рано да се вършат заключения, защото към момента не са известни като политици на необятната публика.
Доверие в политическите партии
Доверието в политическите партии всъщност обрисува границата, в която може да пораства електоралната им поддръжка. Изследването демонстрира, че и по този индикатор най-добре стои обединението ГЕРБ-СДС с 22,4% доверие на гласоподавателите. На второ място - може би към този момент не изненадващо - е " Възраждане " с 15,6%. Третото място е за Българска социалистическа партия с 13,5%, което отразява капацитета на левите гласоподаватели като цяло.
Четвърто място по този индикатор заема «Има Такъв Народ» (12,0%). След тях се подрежда до неотдавна управялващата коалиция ПП-ДБ с 11,3%, което е показателно за съмненията измежду нейните поддръжници. Висок старт може да се означи за " Солидарна България» с 8,9% доверие. Добра позиция има и «Български Възход» с 8,0%. Движение за права и свободи със своите 7,7% доверие продължава да се опира основно на обичайния си електорат. Следват «Левицата» с 6,5%, Вътрешна македонска революционна организация и «Синя България» с по 5,3%. Коалициите «Център» (2,4%) и «Граждански Блок» (2,2%) към този момент декларират, че ще търсят място в политическата ни система.
Избирателна интензивност
В последните години на българските гласоподаватели ни се постанова постоянно да вървим до урните. Тази процедура оказва помощ да се дефинира по-точно делът на дейните гласоподаватели в страната. На предходните парламентарни избори гласоподаваха към 2,7 млн. българи. Сега може да се допусна, че на 9 юни 2024 година броят гласуващи ще бъде съвсем същият, с дребна редукция. Че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, декларират 41,0% от имащите право на глас. Допускам, че към тях ще се прибавят още няколко % от колебаещите се, които в последния миг ще решат да упражнят правото си на глас. Това ще докара до урните сред 2,5-2,6 млн. души. Разбира се, не трябва да се изключват и изненади до края на акцията.
Разпределение на гласовете по партии за български парламент измежду гласуващите за съответна партия и коалиция
Може да се твърди, че политическата обстановка у нас сега се развива под превъзходството на две обединения: ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Това са политическите субекти, които дефинират дневния ред в страната. Неслучайно, откакто наложи своята визия, ГЕРБ се обрисува като безапелационен водач на идния избор с поддръжка от 26,6%. Интрига се обрисува при битката за второто място: 16,1% декларират, че ще гласоподават за ПП-ДБ, 15,3% - за «Възраждане» и 15.0% - за Движение за права и свободи. Голямата въпросителна тук е за резултата на до неотдавна ръководещата коалиция, защото е мъчно да се дефинира къде ще спре отливът на поддръжката за нея. Финалният стадий на акцията ще има решаващо значение за ПП-ДБ. «Възраждане» и Движение за права и свободи влязоха на тези избори в добра кондиция и се чака да активизират обичайните си последователи. Българска социалистическа партия в този си вид се стабилизира на петото място.
Социалистите към този момент не са монополист в лявото политическо пространство. " Левицата " и новата групировка " Солидарна България " имат устойчиво наличие на политическата сцена. Нещо повече, обединението на Ваня Григорова и Мая Манолова даже има късмет да влезе в идващия парламент. Това ще се реши във финалната фаза на акцията. Партията на Слави Трифонов към този момент стои устойчиво над бариерата за влизане в Народното Събрание. Интересна е обстановката при извънпарламентарните партии, позициониращи се в дясното политическо пространство. В този бранш ще се влеят доста количество гласове, търсещи ново посланичество. Засега обаче никой от кандидатите не съумява да притегли към себе си упованията на гласоподавателите. Фаворит към сегашния миг е коалиция «Синя България», следвана от Вътрешна македонска революционна организация, коалиция «Център», «Български Възход», «Граждански Блок» и други.
Разпределение на гласовете по партии за Европейски парламент измежду гласуващите за съответна партия/коалиция
Не е изненада, че резултатите от вота за Европейски парламент повтаря в огромна степен тези за български парламент. Според проучването се обрисува изборната интензивност да е към 3% по-ниска, а разпределението по партии да е идентично на това за вътрешните ни парламентарни избори. Съществената разлика тук е, че прагът за влизане в Европейската институция е по-висок: 5,88% за Екологичен потенциал против 4% за Народно събрание. Също по този начин е значимо, че българите, които живеят в страни отвън Европейски Съюз, нямат право да гласоподават.
Резултатите демонстрират, че изненади могат да провокират две партии, които са на прага за влизане надлежно в българския и в Европейския парламент. Това в допълнение ще поддържа интригата в предизборната битка. Ако «Солидарна България» влезе в българското Народно събрание, а «Има Такъв Народ» излъчи евродепутат, тогава разпределението сред парламентарните сили ще претърпи обилни разбърквания.
Акценти в предизборната акция
По принцип провеждането на избори води до пренареждане на политическото пространство в сходство с настоящите упования на гласоподавателите. Нови избори би следвало да стабилизират ситуацията в страната. Този път обаче не е по този начин, защото упованията са, че резултатите ще възпроизведат досегашното състояние. Това значи, че за следващ път няма да имаме устойчиво болшинство, което да преведе страната през комплицираната интернационална конюнктура, в която се намира светът.
Резултатите от проучването демонстрират, че оптимисти в това отношение са едвам 19,0%, а песимисти са 52,7% от пълнолетните българи. Друга съществена тематика в предизборната акция е за отговорността за неуспеха на ротацията при предходното ръководство. Засега причините на ГЕРБ-СДС са поубедителни: 40,9% от гласоподавателите считат, че виновни са ПП-ДБ, до момента в който отговорност от ГЕРБ-СДС търсят 28,2%.
Според повече от половината гласоподаватели (52,2%) след свалянето на ГЕРБ от власт корупцията в страната е останала без смяна. Според други 28,2% даже се е нараснала, а едвам 7,4% са на мнение, че корупцията е намаляла. 12,2% не могат да преценяват. Неминуемо тези оценки ще окажат значително въздействие върху резултатите от идния избор.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, направено в интервала 8-13 май 2024 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,4%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.
Доверие в политическите персони
Изследването демонстрира, че политикът, който продължава да получава най-високо доверие в България, е Румен Радев - 50,7%. Това не е нещо ново, само че огромната отдалеченост пред другите политически фигури можем да приемем като изненадваща. Вероятно позицията на коректив, който не взе участие директно в идните избори, спомага за оформянето на това отношение на гласоподавателите към фигурата на президента. Не бива да подценяваме и смисъла на обичайното удобно отношение към институцията, която той съставлява.
Тези причини са в действие и при установяване на доверието към вицепрезидента Илияна Йотова. Тя безапелационно стои на второ място с 37,4% доверие. От водачите на политически партии, участващи в идните избори, най-високо е доверието към Бойко Борисов (21,3%). Очевидно ръководителят на ГЕРБ съумява да поддържа обществения си облик. По този метод спомага и за повишение рейтинга на партията му.
Същите причини могат да се приведат и за водача на «Възраждане» Костадин Костадинов, който заема четвъртото място с 18,1%. Сравнително висока степен на доверие получава и Ваня Григорова (16,3%), която дружно с съдружната си партньорка Мая Манолова (13,9% доверие) теглят нагоре резултата на ръководената от тях групировка «Солидарна България». Това не може да се каже за водачите на ПП-ДБ: Кирил Петков (13,4%), Асен Василев (12,6%), Христо Иванов (11,4%) и Атанас Атанасов (9,4%). Макар и одобрени политици, те получават доверие, близко или пониско от това на обединението, която съставляват, а това несъмнено е проблем в предизборна конюнктура. Доверието към Слави Трифонов е 14,1%, Корнелия Нинова - 13,3%, Стефан Янев - 11,4%, Румен Христов - 8,9%, Красимир Каракачанов - 8,3%, Петър Москов - 7,3%, Костадин Паскалев - 6,4%. Може да се каже, че степента на доверие при всички тях надвишава настройката за поддръжка на ръководените от тях политически планове. При Делян Пеевски (6,0% доверие) има усъвършенстване, само че към този момент не е спечелил напълно гласоподавателите, които обичайно гласоподават за ръководеното от него придвижване. Значими резултати получават и Кузман Илиев (5,8%), Иван Гешев (5,4%) и Дарин Дросев (5,3%). За отношението към тях и техните политически планове е рано да се вършат заключения, защото към момента не са известни като политици на необятната публика.
Доверие в политическите партии
Доверието в политическите партии всъщност обрисува границата, в която може да пораства електоралната им поддръжка. Изследването демонстрира, че и по този индикатор най-добре стои обединението ГЕРБ-СДС с 22,4% доверие на гласоподавателите. На второ място - може би към този момент не изненадващо - е " Възраждане " с 15,6%. Третото място е за Българска социалистическа партия с 13,5%, което отразява капацитета на левите гласоподаватели като цяло.
Четвърто място по този индикатор заема «Има Такъв Народ» (12,0%). След тях се подрежда до неотдавна управялващата коалиция ПП-ДБ с 11,3%, което е показателно за съмненията измежду нейните поддръжници. Висок старт може да се означи за " Солидарна България» с 8,9% доверие. Добра позиция има и «Български Възход» с 8,0%. Движение за права и свободи със своите 7,7% доверие продължава да се опира основно на обичайния си електорат. Следват «Левицата» с 6,5%, Вътрешна македонска революционна организация и «Синя България» с по 5,3%. Коалициите «Център» (2,4%) и «Граждански Блок» (2,2%) към този момент декларират, че ще търсят място в политическата ни система.
Избирателна интензивност
В последните години на българските гласоподаватели ни се постанова постоянно да вървим до урните. Тази процедура оказва помощ да се дефинира по-точно делът на дейните гласоподаватели в страната. На предходните парламентарни избори гласоподаваха към 2,7 млн. българи. Сега може да се допусна, че на 9 юни 2024 година броят гласуващи ще бъде съвсем същият, с дребна редукция. Че са изцяло сигурни, че ще гласоподават, декларират 41,0% от имащите право на глас. Допускам, че към тях ще се прибавят още няколко % от колебаещите се, които в последния миг ще решат да упражнят правото си на глас. Това ще докара до урните сред 2,5-2,6 млн. души. Разбира се, не трябва да се изключват и изненади до края на акцията.
Разпределение на гласовете по партии за български парламент измежду гласуващите за съответна партия и коалиция
Може да се твърди, че политическата обстановка у нас сега се развива под превъзходството на две обединения: ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи. Това са политическите субекти, които дефинират дневния ред в страната. Неслучайно, откакто наложи своята визия, ГЕРБ се обрисува като безапелационен водач на идния избор с поддръжка от 26,6%. Интрига се обрисува при битката за второто място: 16,1% декларират, че ще гласоподават за ПП-ДБ, 15,3% - за «Възраждане» и 15.0% - за Движение за права и свободи. Голямата въпросителна тук е за резултата на до неотдавна ръководещата коалиция, защото е мъчно да се дефинира къде ще спре отливът на поддръжката за нея. Финалният стадий на акцията ще има решаващо значение за ПП-ДБ. «Възраждане» и Движение за права и свободи влязоха на тези избори в добра кондиция и се чака да активизират обичайните си последователи. Българска социалистическа партия в този си вид се стабилизира на петото място.
Социалистите към този момент не са монополист в лявото политическо пространство. " Левицата " и новата групировка " Солидарна България " имат устойчиво наличие на политическата сцена. Нещо повече, обединението на Ваня Григорова и Мая Манолова даже има късмет да влезе в идващия парламент. Това ще се реши във финалната фаза на акцията. Партията на Слави Трифонов към този момент стои устойчиво над бариерата за влизане в Народното Събрание. Интересна е обстановката при извънпарламентарните партии, позициониращи се в дясното политическо пространство. В този бранш ще се влеят доста количество гласове, търсещи ново посланичество. Засега обаче никой от кандидатите не съумява да притегли към себе си упованията на гласоподавателите. Фаворит към сегашния миг е коалиция «Синя България», следвана от Вътрешна македонска революционна организация, коалиция «Център», «Български Възход», «Граждански Блок» и други.
Разпределение на гласовете по партии за Европейски парламент измежду гласуващите за съответна партия/коалиция
Не е изненада, че резултатите от вота за Европейски парламент повтаря в огромна степен тези за български парламент. Според проучването се обрисува изборната интензивност да е към 3% по-ниска, а разпределението по партии да е идентично на това за вътрешните ни парламентарни избори. Съществената разлика тук е, че прагът за влизане в Европейската институция е по-висок: 5,88% за Екологичен потенциал против 4% за Народно събрание. Също по този начин е значимо, че българите, които живеят в страни отвън Европейски Съюз, нямат право да гласоподават.
Резултатите демонстрират, че изненади могат да провокират две партии, които са на прага за влизане надлежно в българския и в Европейския парламент. Това в допълнение ще поддържа интригата в предизборната битка. Ако «Солидарна България» влезе в българското Народно събрание, а «Има Такъв Народ» излъчи евродепутат, тогава разпределението сред парламентарните сили ще претърпи обилни разбърквания.
Акценти в предизборната акция
По принцип провеждането на избори води до пренареждане на политическото пространство в сходство с настоящите упования на гласоподавателите. Нови избори би следвало да стабилизират ситуацията в страната. Този път обаче не е по този начин, защото упованията са, че резултатите ще възпроизведат досегашното състояние. Това значи, че за следващ път няма да имаме устойчиво болшинство, което да преведе страната през комплицираната интернационална конюнктура, в която се намира светът.
Резултатите от проучването демонстрират, че оптимисти в това отношение са едвам 19,0%, а песимисти са 52,7% от пълнолетните българи. Друга съществена тематика в предизборната акция е за отговорността за неуспеха на ротацията при предходното ръководство. Засега причините на ГЕРБ-СДС са поубедителни: 40,9% от гласоподавателите считат, че виновни са ПП-ДБ, до момента в който отговорност от ГЕРБ-СДС търсят 28,2%.
Според повече от половината гласоподаватели (52,2%) след свалянето на ГЕРБ от власт корупцията в страната е останала без смяна. Според други 28,2% даже се е нараснала, а едвам 7,4% са на мнение, че корупцията е намаляла. 12,2% не могат да преценяват. Неминуемо тези оценки ще окажат значително въздействие върху резултатите от идния избор.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, направено в интервала 8-13 май 2024 година измежду 1000 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,4%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ