Дигиталната икономика трансформира глобализацията
Данните са новият резервоар
Американският президент Доналд Тръмп в собствен жанр разгласи неотдавна, че глобализацията умира. Различни тайни теории, които се занимават с тематиката, всяват страхове, че международната стопанска система ще се забави или срине. Основателни ли са обаче тези опасения и в действителност ли тя умира?
Истината е, че глобализацията е мощ доста по-древна и по-мощна от Тръмп и другите тайни изказвания, и не умира, а еволюира, написа в разбор Bloomberg.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Що е то глобализация?
Глобализацията на малко може да бъде избрана като икономическа интеграция, продан на хрумвания, хора и артикули. Реално тя не е ново събитие. Религиите от една страна са неин артикул, а от друга - те са причина за развиването ѝ. Агенцията отбелязва, че че те са създали повече за образуването и развиването ѝ в сравнение с американските мултинационални компании или новите международни стопански колоси като Китай.
Глобализацията през днешния ден
Традиционно асоциираме глобализацията с контейнеризацията, аутсорсинга и развиването на огромните стопански системи. " Новият резервоар " са данните, които минават без мита и макар ембаргото на Тръмп да вземем за пример. От друга страна, те са и доста по-уязвими, могат да бъдат жертва на разнообразни организации и да бъдат превърнати в оръжие.
Щом данните са " новият резервоар ", следва, че смарт телефоните са освен артикул на глобализацията, само че и нейни ускорители, защото придвижват данни непрекъснато и на всички места. В резултат на това сме по-изложени на хрумвания, в сравнение с в миналото сме били, а затова и все по-глобални.
Как следим глобализацията
Традиционно съдим за развиването на глобализацията по интернационалната търговия, само че това напълно не е най-хубавият метод, тъй като не се регистрира цифровата стопанска система, която е основна за актуалния свят. Следователно единствено посредством следене на интернационалните доставки не можем да отговорим на въпроса: Наистина ли се забавя глобализацията?
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай способства за забавянето на международната стопанска система. Несигурността, породена от митата и ембаргото на избрани марки, докара до срутва в вложенията, което пък ще има огромен резултат върху стопанската система в бъдеще. Глобалната стопанска система се забавя още отпреди времето на Тръмп - след световната рецесия през 2008 година се следи спад в международното произвеждане и затова в комерсиалните потоци.
Съществено за международната стопанска система е структурната ѝ смяна и все по-големият дял на цифровата стопанска система - през днешния ден плащаме от ден на ден и все по-често за услуги като стрийминг, т.е. делът на физическата търговия е все по-малък. Това е и първото доказателство, че глобализацията не умира, а еволюира.
Традиционните принадлежности за икономическите политики към този момент не са толкоз ефикасни. Ембаргото или високите мита не могат да спрат търговията, в противен случай, те направиха $ по-слаб, а това подтиква износа, тъй като американските артикули станаха по-достъпни за останалия свят. От друга страна, артикули като смарт телефони, елементи за които се създават в разнообразни страни на света, могат да се въздействат от четири или пет валути, което прави това икономическо влияние комплицирано.
Мултинационалните компании печелят от ден на ден
След рецесията от 2008 година се следи закъснение на директните задгранични вложения. Това също провокира неоправдани страхове за забавянето на глобализацията. Приходите на мултинационалните компании през днешния ден са по-високи от всеки път, а те и акционерите им разчитат доста повече на задграничните стопански системи. Това е значимо, защото веригите за доставка се приспособяват към новите мита и възходящото геополитическо съревнование сред Съединени американски щати и Китай, даже когато се приказва за нова софтуерна студена война и за разединение на света на конкурентни стопански сфери на въздействие.
Въпреки това американските производители желаят да продават своите артикули в Китай, тъй като този пазар е доста по-печеливш. Например Apple и Tesla гледат на него като жизненоважен за дълготрайния им триумф.
Митата на Тръмп са изключение, а не предписание
Налагайки мита в размер на 250 милиарда $ на Китай и обявявай нови за останалия китайски импорт в размер на 300 милиарда $ от 1 септември (през седмицата стана ясно, че влизането им в действие ще бъде отсрочено с няколко месеца), Тръмп е направил най-големия акт на протекционизъм от 30-те години на предишния век.
В международен мащаб обаче наклонността е друга. Европейски Съюз и другите огромни стопански системи подписват търговски съглашения, които подкрепят търговията посредством понижаване на митата и другите ограничавания. Търговското съглашение на Европейски Съюз с Япония влезе в действие тази година, Япония и 10 други тихоокеански страни вземат участие в транстихоокеанско съглашение за свободна търговия, контрактувано по времето на президента Обама. В Африка също се подписа континентално съглашение за свободна търговия.
С други думи, даже когато Тръмп вкарва нови американски търговски бариери, останалата част от света реагира, като отстранява комерсиалните граници между тях.
От друга страна, Китай напълно не е въплъщение на свободната търговия, даже в противен случай, тя има дълга история в ограничението ѝ. В отговор на митата на Тръмп обаче, китайското държавно управление понижи митата, с които полза вносни артикули, като по този метод азиатските и европейските компании се оказаха в доста по-изгодна позиция от американските. Според откриватели от Института за интернационална стопанска система Питърсън, при започване на 2018 година междинните мита, които постанова Китай, са към 8%. За американските компании обаче междинният % е 20, написа Bloomberg.
Иновациите са все по-глобални
В центъра на напрежението сред Съединени американски щати и Китай е интелектуалната благосъстоятелност и недоволствата на американските компании против китайския модел за систематични обири на интелектуална благосъстоятелност, насърчаван от Пекин. В последните години обаче има основна смяна, тъй като Китай има същински принос за световните нововъведения, излиза наяве от данните за получените патенти. Освен това нововъведенията през днешния ден са по-глобални от всеки път, а това е и една от главните аргументи за страховете, че комерсиалната война ще се трансформира в " софтуерна студена война ". Рискът от тази " нова студена война " е Съединени американски щати да останат изолирани и неспособни да се възползват от трансграничните нововъведения.
Американският президент Доналд Тръмп в собствен жанр разгласи неотдавна, че глобализацията умира. Различни тайни теории, които се занимават с тематиката, всяват страхове, че международната стопанска система ще се забави или срине. Основателни ли са обаче тези опасения и в действителност ли тя умира?
Истината е, че глобализацията е мощ доста по-древна и по-мощна от Тръмп и другите тайни изказвания, и не умира, а еволюира, написа в разбор Bloomberg.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Що е то глобализация?
Глобализацията на малко може да бъде избрана като икономическа интеграция, продан на хрумвания, хора и артикули. Реално тя не е ново събитие. Религиите от една страна са неин артикул, а от друга - те са причина за развиването ѝ. Агенцията отбелязва, че че те са създали повече за образуването и развиването ѝ в сравнение с американските мултинационални компании или новите международни стопански колоси като Китай.
Глобализацията през днешния ден
Традиционно асоциираме глобализацията с контейнеризацията, аутсорсинга и развиването на огромните стопански системи. " Новият резервоар " са данните, които минават без мита и макар ембаргото на Тръмп да вземем за пример. От друга страна, те са и доста по-уязвими, могат да бъдат жертва на разнообразни организации и да бъдат превърнати в оръжие.
Щом данните са " новият резервоар ", следва, че смарт телефоните са освен артикул на глобализацията, само че и нейни ускорители, защото придвижват данни непрекъснато и на всички места. В резултат на това сме по-изложени на хрумвания, в сравнение с в миналото сме били, а затова и все по-глобални.
Как следим глобализацията
Традиционно съдим за развиването на глобализацията по интернационалната търговия, само че това напълно не е най-хубавият метод, тъй като не се регистрира цифровата стопанска система, която е основна за актуалния свят. Следователно единствено посредством следене на интернационалните доставки не можем да отговорим на въпроса: Наистина ли се забавя глобализацията?
Търговската война сред Съединени американски щати и Китай способства за забавянето на международната стопанска система. Несигурността, породена от митата и ембаргото на избрани марки, докара до срутва в вложенията, което пък ще има огромен резултат върху стопанската система в бъдеще. Глобалната стопанска система се забавя още отпреди времето на Тръмп - след световната рецесия през 2008 година се следи спад в международното произвеждане и затова в комерсиалните потоци.
Съществено за международната стопанска система е структурната ѝ смяна и все по-големият дял на цифровата стопанска система - през днешния ден плащаме от ден на ден и все по-често за услуги като стрийминг, т.е. делът на физическата търговия е все по-малък. Това е и първото доказателство, че глобализацията не умира, а еволюира.
Традиционните принадлежности за икономическите политики към този момент не са толкоз ефикасни. Ембаргото или високите мита не могат да спрат търговията, в противен случай, те направиха $ по-слаб, а това подтиква износа, тъй като американските артикули станаха по-достъпни за останалия свят. От друга страна, артикули като смарт телефони, елементи за които се създават в разнообразни страни на света, могат да се въздействат от четири или пет валути, което прави това икономическо влияние комплицирано.
Мултинационалните компании печелят от ден на ден
След рецесията от 2008 година се следи закъснение на директните задгранични вложения. Това също провокира неоправдани страхове за забавянето на глобализацията. Приходите на мултинационалните компании през днешния ден са по-високи от всеки път, а те и акционерите им разчитат доста повече на задграничните стопански системи. Това е значимо, защото веригите за доставка се приспособяват към новите мита и възходящото геополитическо съревнование сред Съединени американски щати и Китай, даже когато се приказва за нова софтуерна студена война и за разединение на света на конкурентни стопански сфери на въздействие.
Въпреки това американските производители желаят да продават своите артикули в Китай, тъй като този пазар е доста по-печеливш. Например Apple и Tesla гледат на него като жизненоважен за дълготрайния им триумф.
Митата на Тръмп са изключение, а не предписание
Налагайки мита в размер на 250 милиарда $ на Китай и обявявай нови за останалия китайски импорт в размер на 300 милиарда $ от 1 септември (през седмицата стана ясно, че влизането им в действие ще бъде отсрочено с няколко месеца), Тръмп е направил най-големия акт на протекционизъм от 30-те години на предишния век.
В международен мащаб обаче наклонността е друга. Европейски Съюз и другите огромни стопански системи подписват търговски съглашения, които подкрепят търговията посредством понижаване на митата и другите ограничавания. Търговското съглашение на Европейски Съюз с Япония влезе в действие тази година, Япония и 10 други тихоокеански страни вземат участие в транстихоокеанско съглашение за свободна търговия, контрактувано по времето на президента Обама. В Африка също се подписа континентално съглашение за свободна търговия.
С други думи, даже когато Тръмп вкарва нови американски търговски бариери, останалата част от света реагира, като отстранява комерсиалните граници между тях.
От друга страна, Китай напълно не е въплъщение на свободната търговия, даже в противен случай, тя има дълга история в ограничението ѝ. В отговор на митата на Тръмп обаче, китайското държавно управление понижи митата, с които полза вносни артикули, като по този метод азиатските и европейските компании се оказаха в доста по-изгодна позиция от американските. Според откриватели от Института за интернационална стопанска система Питърсън, при започване на 2018 година междинните мита, които постанова Китай, са към 8%. За американските компании обаче междинният % е 20, написа Bloomberg.
Иновациите са все по-глобални
В центъра на напрежението сред Съединени американски щати и Китай е интелектуалната благосъстоятелност и недоволствата на американските компании против китайския модел за систематични обири на интелектуална благосъстоятелност, насърчаван от Пекин. В последните години обаче има основна смяна, тъй като Китай има същински принос за световните нововъведения, излиза наяве от данните за получените патенти. Освен това нововъведенията през днешния ден са по-глобални от всеки път, а това е и една от главните аргументи за страховете, че комерсиалната война ще се трансформира в " софтуерна студена война ". Рискът от тази " нова студена война " е Съединени американски щати да останат изолирани и неспособни да се възползват от трансграничните нововъведения.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ