Откриха най-голямата безименна планета в Слънчевата система
Данните от телескопа „ Кеплер “ са помогнали на учените от НАСА да измерят с акуратност диаметъра на планетата 2007 OR10, която ненадейно се оказала най-големият обект в пояса на Кайпер след Плутон и Ерида, оповестява Лабораторията за реактивно придвижване на НАСА. Статията на учените е оповестена в изданието Astronomical Journal.
„ Нашите нови оценки на размерите на 2007 OR10 разрешават да се приказва, че тази планета е покрита с „ шуба “ от замразени летливи субстанции – метан, въглероден диоксид и азот, които биха се изпарили в Космоса, в случай че нейните разбери бяха по-малки.
Много ме радва това, че успяхме да открием толкоз забавни елементи за образа на този отдалечен, неотдавна открит свят, който ни е извънредно мъчно да забележим поради извънредно тъмната повърхнина “, споделя Андраш Пал (Andras Pal) от обсерваторията Конкоя (Унгария).
Пал и сътрудниците му създали откритието с помощта на две галактически обсерватории – телескопа „ Хершел “, който работи в инфрачервения диапазон, и „ възкресения “ телескоп „ Кеплер “, който е кадърен да улавя даже най-малките измествания в яркостта на звездите и планетите.
Използвайки фотоси от тези телескопи, астрономите от НАСА и редица други научни центрове са се пробвали да получат фотоси на „ най-студените “ и невидими планети джуджета, обитаващи по този начин наречения пояс на Кайпер зад орбитата на Плутон. Поясът на Кайпер съставлява „ сметище “ от галактически материали на Слънчевата система в най-далечните ѝ краища, където населяват голям брой метеорити, зародиши на планети и „ братовчеди “ на Плутон – планети джуджета.
Тъй като обектите от пояса на Кайпер са бледи и съвсем е невероятно да се видят в оптичния диапазон, учените нормално употребяват инфрачервени телескопи за тяхното проучване. Те разрешават да се оценят размерите на галактическите тела, да се изучи химичният състав и да се оцени тяхната бляскавост, само че точността на тези калкулации постоянно е доста ниска.
Пал и сътрудниците му са решили този проблем, като обединили инфрачервени фотоси от „ Хершел “ със фотоси на разнообразни обекти в Слънчевата система, получени от „ Кеплер “ след неговото възкресяване през 2014 година.
Това разрешило на учените да измерят скоростта на въртене на една от планетите джуджета в пояса на Кайпер – 2007 OR10. Предишните опити да се измерят нейните размери са посочили, че тя е била относително редови и незначителен „ комшия “ на Плутон с диаметър към 1280 километра.
Изчисленията на Пал и сътрудниците му демонстрират, че в действителност 2007 OR10 е много по-голяма – нейният диаметър е 1535 километра, което е със 100 километра повече, в сравнение с Макемаке – третата по мярка планета джудже в пояса на Кайпер. Освен това по размер 2007 OR10 е малко по-голяма от още един кандидат за званието трета планета джудже – Хаумея.
Подобни размери съгласно учените могат да обяснят една от загадките на 2007 OR10 – за какво нейната повърхнина е оцветена в алено. Подобен нюанс на ледовете, както е открила сондата „ Нови хоризонти “, е присъща за метановите ледове, покрити със „ сняг от ароматни въглеводороди “.
В предишното учените смятаха, че на повърхността на планетата джудже не могат да съществуват матанови ледове, защото размерите ѝ са прекомерно дребни за тяхното задържане на повърхността. Големият диаметър на 2007 OR10 в този момент разрешава да се приказва, че метанът фактически може да съществува на нея, без да отлети в Космоса.
Според Мег Шуомб (Meg Schwamb), един от откривателите на 2007 OR10, уточнението на размерите на планетата и откриването на части от нейните свойства приказва, че в този момент тя може да получи свое лично име.
Засега Шуомб и другите създатели на откритието – известният планетолог Майк Браун и астрономът Дейвид Рабиновиц – към момента не са решили по какъв начин да нарекат планетата.
РИА Новости
