С 2.54 млрд. лева се сви фискалният резерв за седмица
Данните на Българска народна банка демонстрират, че за една седмица - от 18 март до 25 март фискалният запас на държавното управление се е свил с близо 2.54 милиарда лв. - от към 9.03 милиарда лв. на близо 6.49 милиарда лв. . Причината за този срив несъмнено са заплащанията по външния дълг на страната през този интервал.
Както заяви Министерството на финансите за погасяване на падежиращите седемгодишни еврооблигации по лихви и главници са платени 1.275 милиарда евро и още 46.95 млн. евро по лихвите на еврооблигациите - седем и двадесет годишни, издадени през 2016 година.
От данните за фискалния запас си проличава, че този разход по обслужването на дълга не е затрупан нито от двете левови излъчвания за по 500 млн. лв., пласирани преди погашенията, нито от приходите от 1 милиарда лв., които страната планираше да получи от връщането на заема, който тя бе предоставила на НЕК .
При неналичието на настояща информация за приходите и разноските на хазната се основава усещане, че бюджетът е направил през мартенския интервал много съществени разноски и/или без значение от инфлацията, приходите му не вървят по този начин като е планувано . По-голяма изясненост по тематиката ще има евентуално ще има когато Министерството на финансите разгласява резултатите за осъществяването на Държавния бюджет и на Консолидираната фискална стратегия за март месец.
Нивото на фискалния запас демонстрира платежоспособната резистентност на страната и е притеснително, че той се срутва до равнище, на което не сме били очевидци близо една година. При това откакто за този интервал бяха пуснати излъчвания нов дълг от близо 3.5 милиарда лв..
Ще напомним, че настоящето държавно управление пое властта в средата на декември 2021-а при фискален запас от 10.41 милиарда лв. (към 17 декември 2021-а по данни на БНБ). От тогава до момента са пуснати две облигационни излъчвания нов дълг за общо 1 милиарда лв. . Като вземете поради тези суми, както и заплащанията по падежиращ дълг (външен и вътрешен) и заплащания по настоящи лихви за този интервал - близо 3.5 милиарда лв., ще забележим че някъде към 1.5 милиарда лв. за този интервал са изтекли в раздор сред приходите и разноските на хазната . И това в случай, че за първите дава месеца, съгласно Министерството на финансите, Консолидиранитя бюджет е на остатък от 697 млн. лв..
Веднага ще се намерят хора които да кажат, че в края на 2021-а сме имали недостиг от 3.91 милиарда лв. и това е по този начин. Но 2.8 милиарда лв. от този недостиг са трансферирани средства по непознати сметки за заплащания, с които държавното управление покрива разноски през първите три месеца на тази година, без да регистрира парите от тези сметки като бюджетен разход. И това не отхвърли самият финансов министър Асен Василев. Освен това в края на 2021-а годината фискалният запас бе 9.14 милиарда лв. - с други думи регистрираното понижение на запаса бе над два пъти по-малко от направения бюджетен трансфер и над три пъти по малко от регистрирания недостиг. И още веднъж би трябвало да се напомни, че за интервала от началото на 2022-а до края на март бяха пласирани две нови излъчвания с общ номинал 1 милиарда лв..
Както заяви Министерството на финансите за погасяване на падежиращите седемгодишни еврооблигации по лихви и главници са платени 1.275 милиарда евро и още 46.95 млн. евро по лихвите на еврооблигациите - седем и двадесет годишни, издадени през 2016 година.
От данните за фискалния запас си проличава, че този разход по обслужването на дълга не е затрупан нито от двете левови излъчвания за по 500 млн. лв., пласирани преди погашенията, нито от приходите от 1 милиарда лв., които страната планираше да получи от връщането на заема, който тя бе предоставила на НЕК .
При неналичието на настояща информация за приходите и разноските на хазната се основава усещане, че бюджетът е направил през мартенския интервал много съществени разноски и/или без значение от инфлацията, приходите му не вървят по този начин като е планувано . По-голяма изясненост по тематиката ще има евентуално ще има когато Министерството на финансите разгласява резултатите за осъществяването на Държавния бюджет и на Консолидираната фискална стратегия за март месец.
Нивото на фискалния запас демонстрира платежоспособната резистентност на страната и е притеснително, че той се срутва до равнище, на което не сме били очевидци близо една година. При това откакто за този интервал бяха пуснати излъчвания нов дълг от близо 3.5 милиарда лв..
Ще напомним, че настоящето държавно управление пое властта в средата на декември 2021-а при фискален запас от 10.41 милиарда лв. (към 17 декември 2021-а по данни на БНБ). От тогава до момента са пуснати две облигационни излъчвания нов дълг за общо 1 милиарда лв. . Като вземете поради тези суми, както и заплащанията по падежиращ дълг (външен и вътрешен) и заплащания по настоящи лихви за този интервал - близо 3.5 милиарда лв., ще забележим че някъде към 1.5 милиарда лв. за този интервал са изтекли в раздор сред приходите и разноските на хазната . И това в случай, че за първите дава месеца, съгласно Министерството на финансите, Консолидиранитя бюджет е на остатък от 697 млн. лв..
Веднага ще се намерят хора които да кажат, че в края на 2021-а сме имали недостиг от 3.91 милиарда лв. и това е по този начин. Но 2.8 милиарда лв. от този недостиг са трансферирани средства по непознати сметки за заплащания, с които държавното управление покрива разноски през първите три месеца на тази година, без да регистрира парите от тези сметки като бюджетен разход. И това не отхвърли самият финансов министър Асен Василев. Освен това в края на 2021-а годината фискалният запас бе 9.14 милиарда лв. - с други думи регистрираното понижение на запаса бе над два пъти по-малко от направения бюджетен трансфер и над три пъти по малко от регистрирания недостиг. И още веднъж би трябвало да се напомни, че за интервала от началото на 2022-а до края на март бяха пласирани две нови излъчвания с общ номинал 1 милиарда лв..
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ