Има ли политическа апатия сред българските младежи?
Данни от изследване на Института за нововъведения в политиката и организацията за маркетингови изследвания и съвещания Bluepoint сочат, че едвам 44.7% от младежите в България имат намерение да гласоподават на идните евроизбори. Проучването е извършено през месец февруари измежду младежи на възраст сред 18 и 29 години. Изследването изследва политическите настройки и интензивност на младежите. Броят на младежите, взели участие в изследването, обаче не се показва.
Според данните младежите у нас са най-склонни да гласоподават на президентски избори. 69.3% биха отишли до урните, с цел да избират държавен глава, а 65.3% - на парламентарни избори.
Отчита се относително висока политическа ангажираност на младежите у нас, които имат профил най-малко в една обществена мрежа.
Според проучването отговорът за ниската изборна интензивност измежду младежите също може да се търси в обществените мрежи. Отбелязва се, че това е по този начин поради несъответствуващата информационна тактика на българските политици в обществените медии и слабата им интензивност там.
По думите на формалния представител и основател на Института за нововъведения в политиката в България Александър Дурчев днешното потомство надалеч не е аполитично. Едва 8% от младежите заявявали, че изобщо не се вълнуват от политически тематики, до момента в който за близо 60% резултатите сочели, че е значимо какво се случва в политическия живот на страната.
"Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда пропаст от съмнение към всички политически формирования ", пояснява Дурчев.
Като други аргументи за пасивността на младежите изследването отбелязва неналичието на партия, която покрива техните упования, неналичието на религия като цяло в политическия модел и апатията към силата на техния глас, "който надали ще промени нещо в България ".
За политическите възгледи на младите жители проучването демонстрира, че 65% от интервюираните споделят, че симпатизират на платформи, без да са свързани с съответна политическа мощ, а близо 80% считат, че идеологиите на политическите партии не дават отговор на това, което в действителност декларират.
Голяма част от интервюираните споделят, че не наблюдават целеустремено политически тематики. Младите занапред изграждали своите желания, а всеки втори не можел да дефинира на коя партия симпатизира.
Според проучването обществените мрежи и интернет са съществени принадлежности за връзка с младата публика и в това време съответен инструмент за разгласа на политически тематики.
73.7% от младежите са на мнение, че обществените медии са информативни, 56.3 - занимателни и 50% - забавни.
Като цяло младежите у нас декларират, че са подготвени да се включат по-активно в политически тематики посредством обществените мрежи - към 44% от тях заявяват, че мрежи като Фейсбук, Twitter и други могат да окажат въздействие върху държанието им.
От института пишат, че измежду младото българско население е налице капацитет за активизиране на политическата им интензивност, което би трябвало да се вземе поради от политическите партии както и фактът, че обществените мрежи са новият безапелационен инструмент в тази посока. Младежите биха се заели с политически хрумвания, в случай че те са показани по изобретателен и ангажиращ метод в онлайн пространството. Важен резултат от проучването е, че младите избират интерактивната форма на връзка в обществените медии, където могат да вземат участие намерено в полемики и да споделят пълноправно своето мнение по дадена политическа тематика.
Според данните младежите у нас са най-склонни да гласоподават на президентски избори. 69.3% биха отишли до урните, с цел да избират държавен глава, а 65.3% - на парламентарни избори.
Отчита се относително висока политическа ангажираност на младежите у нас, които имат профил най-малко в една обществена мрежа.
Според проучването отговорът за ниската изборна интензивност измежду младежите също може да се търси в обществените мрежи. Отбелязва се, че това е по този начин поради несъответствуващата информационна тактика на българските политици в обществените медии и слабата им интензивност там.
По думите на формалния представител и основател на Института за нововъведения в политиката в България Александър Дурчев днешното потомство надалеч не е аполитично. Едва 8% от младежите заявявали, че изобщо не се вълнуват от политически тематики, до момента в който за близо 60% резултатите сочели, че е значимо какво се случва в политическия живот на страната.
"Едва 25% от младите следват профилите на политици и партии. Като резултат се заражда пропаст от съмнение към всички политически формирования ", пояснява Дурчев.
Като други аргументи за пасивността на младежите изследването отбелязва неналичието на партия, която покрива техните упования, неналичието на религия като цяло в политическия модел и апатията към силата на техния глас, "който надали ще промени нещо в България ".
За политическите възгледи на младите жители проучването демонстрира, че 65% от интервюираните споделят, че симпатизират на платформи, без да са свързани с съответна политическа мощ, а близо 80% считат, че идеологиите на политическите партии не дават отговор на това, което в действителност декларират.
Голяма част от интервюираните споделят, че не наблюдават целеустремено политически тематики. Младите занапред изграждали своите желания, а всеки втори не можел да дефинира на коя партия симпатизира.
Според проучването обществените мрежи и интернет са съществени принадлежности за връзка с младата публика и в това време съответен инструмент за разгласа на политически тематики.
73.7% от младежите са на мнение, че обществените медии са информативни, 56.3 - занимателни и 50% - забавни.
Като цяло младежите у нас декларират, че са подготвени да се включат по-активно в политически тематики посредством обществените мрежи - към 44% от тях заявяват, че мрежи като Фейсбук, Twitter и други могат да окажат въздействие върху държанието им.
От института пишат, че измежду младото българско население е налице капацитет за активизиране на политическата им интензивност, което би трябвало да се вземе поради от политическите партии както и фактът, че обществените мрежи са новият безапелационен инструмент в тази посока. Младежите биха се заели с политически хрумвания, в случай че те са показани по изобретателен и ангажиращ метод в онлайн пространството. Важен резултат от проучването е, че младите избират интерактивната форма на връзка в обществените медии, където могат да вземат участие намерено в полемики и да споделят пълноправно своето мнение по дадена политическа тематика.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ