Дистопията Big Data
Данни, които споделяме като част от всекидневието ни, се събират в големи масиви и са съхранявани от държавни управления и компании. Масивни здания, разпръснати по света, съществуват само с цел да обезпечават място за сървърите, които съхраняват и обработват информацията
© Kim Steele for The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Защо имаме потребност от политически партии
Почти десетилетие след началото на финансовата рецесия стопанските системи се възвръщат – само че не и политиката.
15 дек 2017
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
15 дек 2017
Защо пропагандата през днешния ден е по-силна
Самоувереността ни, че сме способни да разграничаваме същинските от подправените вести, може да е подвеждаща
15 дек 2017 В продължение на седем години аз не съществувах.
Докато бях в пандиза, нямах никакви банкови извлечения, никакви сметки, никаква кредитна история. В нашия взаимосвързан свят на Big Data (големи масиви данни) аз бях нещо като мъртвец. След като бях освободена, тази липса на информация за мен сътвори куп проблеми – от компликации с достъпа до банкови услуги до спънки с приемането на шофьорска брошура и наемането на апартамент.
Челси Манинг е деятел за бистрота на ръководството и за правата на трансджендър хората, както и някогашен анализатор на разследваща информация към американската войска. През 2013 година тя е наказана по закона за шпионаж за обявяване на класифицирани документи за войните в Ирак и Афганистан. Присъдата й е понижена от президента Барак Обама през януари и тя е освободена през май.
През 2010 година iPhone беше единствено на три години и мнозина още не виждаха смарт телефоните като незаменимите цифрови добавки, каквито са през днешния ден. Седем години по-късно на процедура всичко, което вършим, води до това да изстискват от нас цифрова информация, което ни оставя на произвола на невидими логаритми, заплашващи да обхванат свободата ни.
Течовете на информация може да наподобяват почтени в някои връзки. В края на краищата за какво да се тревожим, в случай че нямаме какво да крием?
Всички подаваме данъчни заявления. Всички приказваме по телефона. Всички изпращаме имейли. Данъчните регистри служат, с цел да ни държат почтени. Съгласяваме се да споделяме местонахождението си, с цел да можем да ревизираме прогнозата за времето на смарт телефоните си. Регистрите за нашите позвънявания, sms-и и физически напредвания отиват някъде дружно с информацията за заплащанията, които вършим. Вероятно тези данни скрито се проучват, с цел да е несъмнено, че не сме терористи – само че ни твърдят, че това се прави само в полза на националната сигурност.
Нашите лица и гласове биват записвани от камери за видеонаблюдение и други свързани с интернет датчици, част от които в този момент слагаме непринудено в домовете си. Всеки път, когато пускаме новинарска публикация или страница в обществена медиа, се излагаме на проследяващ код и по този начин разрешаваме на стотици незнайни устройства да наблюдават нашите привички за извършване на покупки и сърфиране онлайн. Съгласяваме се на неразбираеми съглашения за " условия за прилагане ", които прикриват същинското естество и обсег на тези транзакции.
Според проучване от 2015 година на Pew Research Center 91% от пълнолетните американци считат, че са изгубили надзор върху метода, по който тяхната персонална информация се събира и употребява. Но в действителност са изгубили доста повече, в сравнение с евентуално допускат.
Истинската мощ на всеобщото събиране на данни се крие в особено направени логаритми, способни да отсяват и разпознават модели вътре в самите данни. Когато с времето се натрупа задоволително информация, държавни управления и корпорации могат да употребяват или да злоупотребяват с тези модели, с цел да предсказват бъдещо човешко държание. Нашите данни конструират " житейски модел " от видимо почтени цифрови следи като прекосяването от една на друга мобилна клетка, транзакции с кредитна карта и историята в интернет браузъра.
Последиците от това, че сме изложени на непрекъснато алгоритмично наблюдаване, постоянно са неразбираеми. Например изкуственият разсъдък – терминът, с който Силициевата котловина обобщава мислещи и учещи се логаритми – е рекламиран от софтуерните компании като път към високотехнологичните улеснения на така наречен интернет на нещата. Това включва цифрови домашни помощници, свързани уреди и самостоятелни коли.
Същевременно логаритмите към този момент проучват навиците в обществените медии, като дефинират кредитоспособността, вземат решение кои претенденти за работа да бъдат поканени на изявление и преценят дали обвинените би трябвало да бъдат освободени под гаранция. Други системи с " учещи се " машини употребяват автоматизиран лицев разбор, с цел да долавят и наблюдават страсти, или претендират, че са способни да предвиждат дали някой ще стане нарушител единствено въз основата на лицевите му черти.
Тези системи не оставят пространство за човещина, само че дефинират всекидневието ни. Когато това лято започнах да построявам отначало живота си, открих по мъчителен метод, че те нямат време за хора, които са изпаднали от матрицата – сходни нюанси им убягват. Аз разгласих обществено, че съм трансджендър, и започнах хормонална терапия още до момента в който бях в пандиза. Когато бях освободена обаче, не съществуваха никакви установими данни за мен като трансжена. Проверките за финансова история и минал опит автоматизирано допускаха, че правя машинация. Банковите ми сметки към момента бяха на остарялото ми име, което законово към този момент не съществуваше. В продължение на месеци трябваше да разпространявам обемиста директория, съдържаща старите ми документи за идентичност и копие на правосъдната заповед за смяната на името ми. Дори и по този начин служителите и банковите чиновници от време на време поглеждаха несъответствието, свиваха плещи и с извинението " компютърът споделя " не " ми отказваха достъп до сметките ми.
Този вид програмирано, осланящо се на машините мислене става изключително рисково в ръцете на държавни управления и полицейски служби. В последните години нашите военни, правоохранителни и разследващи организации се сляха по непредвидени способи. Те получават повече данни, в сравнение с биха могли въобще да ръководят, и един до друг ги обработват пламенно в количествено изразимия свят във внушителни здания, нормално без прозорци, наричани центрове за обединение.
Подобни нови връзки сред силови структури вдъхват живот и основават условия за развиване на голяма полицейска страна. Напредналите логаритми вършат това допустимо на невиждано равнище. Относително дребни нарушавания или " микропрестъпления " в този момент могат да бъдат нападателно преследвани. А с националните бази данни, споделяни сред държавни управления и корпорации, тези дребни произшествия могат да те преследват постоянно, даже в случай че информацията е неточна или извадена от подтекст.
Същевременно американските военни употребяват метаданни от безчет извършени диалози за офанзиви с дронове, като разчитат на иззвъняванията на мобилните телефони, с цел да наблюдават и отстраняват цели.
Фотограф: Andrew Testa/The New York Times
В литературата и попкултурата понятия като " закононарушения на мисълта " и " предпрестъпления " идват от въображаемия приказен род. Те биват употребявани, с цел да бъде спрян и осъден всеки, посочен от автоматизирани системи като евентуален нарушител или опасност, даже в случай че още няма осъществено закононарушение. Но тази идея от научната фантастика бързо се трансформира в действителност. Прогностични полицейски логаритми към този момент се употребяват за основаване на автоматизирани " горещи карти " на бъдещи закононарушения и сходно на " ръчната " полицейска работа преди тях те преобладаващо се прицелват в небогати квартали, обитаеми с малцинства.
Светът се трансформира в нещо като злокобен и прост дистопичен разказ. На повърхността нещата наподобяват същите, само че не са. Без ясни граници за това по какъв начин логаритмите могат да използват – и да злоупотребяват със - събираните за нас данни евентуалната заплаха те да управляват живота ни непрекъснато пораства.
Нашите шофьорски книжки, нашите ключове, нашите дебитни и кредитни карти са значими елементи от живота ни. Дори профилите ни в обществените мрежи може скоро да се трансфорат в основни съставни елементи от това да бъдем изцяло функционални членове на обществото. След като живеем в този свят, би трябвало да измислим по какъв начин да запазим връзката си с обществото, без да се предаваме на автоматизирани процеси, които не можем нито да виждаме, нито да направляваме.
© 2017 Chelsea Manning. Distributed by The New York Times Syndicate.
© Kim Steele for The New York Times Tози текст е част от специфичното издание World Review на New York Times, издадено на български от " Капитал ". Всички текстове по тематиката може да откриете тук. Още по тематиката
Защо имаме потребност от политически партии
Почти десетилетие след началото на финансовата рецесия стопанските системи се възвръщат – само че не и политиката.
15 дек 2017
Как да опазим изборите в цифровата епоха
Изборите са по-трудни за хакване тогава, когато има народна власт и човешки права.
15 дек 2017
Защо пропагандата през днешния ден е по-силна
Самоувереността ни, че сме способни да разграничаваме същинските от подправените вести, може да е подвеждаща
15 дек 2017 В продължение на седем години аз не съществувах.
Докато бях в пандиза, нямах никакви банкови извлечения, никакви сметки, никаква кредитна история. В нашия взаимосвързан свят на Big Data (големи масиви данни) аз бях нещо като мъртвец. След като бях освободена, тази липса на информация за мен сътвори куп проблеми – от компликации с достъпа до банкови услуги до спънки с приемането на шофьорска брошура и наемането на апартамент.
Челси Манинг е деятел за бистрота на ръководството и за правата на трансджендър хората, както и някогашен анализатор на разследваща информация към американската войска. През 2013 година тя е наказана по закона за шпионаж за обявяване на класифицирани документи за войните в Ирак и Афганистан. Присъдата й е понижена от президента Барак Обама през януари и тя е освободена през май.
През 2010 година iPhone беше единствено на три години и мнозина още не виждаха смарт телефоните като незаменимите цифрови добавки, каквито са през днешния ден. Седем години по-късно на процедура всичко, което вършим, води до това да изстискват от нас цифрова информация, което ни оставя на произвола на невидими логаритми, заплашващи да обхванат свободата ни.
Течовете на информация може да наподобяват почтени в някои връзки. В края на краищата за какво да се тревожим, в случай че нямаме какво да крием?
Всички подаваме данъчни заявления. Всички приказваме по телефона. Всички изпращаме имейли. Данъчните регистри служат, с цел да ни държат почтени. Съгласяваме се да споделяме местонахождението си, с цел да можем да ревизираме прогнозата за времето на смарт телефоните си. Регистрите за нашите позвънявания, sms-и и физически напредвания отиват някъде дружно с информацията за заплащанията, които вършим. Вероятно тези данни скрито се проучват, с цел да е несъмнено, че не сме терористи – само че ни твърдят, че това се прави само в полза на националната сигурност.
Нашите лица и гласове биват записвани от камери за видеонаблюдение и други свързани с интернет датчици, част от които в този момент слагаме непринудено в домовете си. Всеки път, когато пускаме новинарска публикация или страница в обществена медиа, се излагаме на проследяващ код и по този начин разрешаваме на стотици незнайни устройства да наблюдават нашите привички за извършване на покупки и сърфиране онлайн. Съгласяваме се на неразбираеми съглашения за " условия за прилагане ", които прикриват същинското естество и обсег на тези транзакции.
Според проучване от 2015 година на Pew Research Center 91% от пълнолетните американци считат, че са изгубили надзор върху метода, по който тяхната персонална информация се събира и употребява. Но в действителност са изгубили доста повече, в сравнение с евентуално допускат.
Истинската мощ на всеобщото събиране на данни се крие в особено направени логаритми, способни да отсяват и разпознават модели вътре в самите данни. Когато с времето се натрупа задоволително информация, държавни управления и корпорации могат да употребяват или да злоупотребяват с тези модели, с цел да предсказват бъдещо човешко държание. Нашите данни конструират " житейски модел " от видимо почтени цифрови следи като прекосяването от една на друга мобилна клетка, транзакции с кредитна карта и историята в интернет браузъра.
Последиците от това, че сме изложени на непрекъснато алгоритмично наблюдаване, постоянно са неразбираеми. Например изкуственият разсъдък – терминът, с който Силициевата котловина обобщава мислещи и учещи се логаритми – е рекламиран от софтуерните компании като път към високотехнологичните улеснения на така наречен интернет на нещата. Това включва цифрови домашни помощници, свързани уреди и самостоятелни коли.
Същевременно логаритмите към този момент проучват навиците в обществените медии, като дефинират кредитоспособността, вземат решение кои претенденти за работа да бъдат поканени на изявление и преценят дали обвинените би трябвало да бъдат освободени под гаранция. Други системи с " учещи се " машини употребяват автоматизиран лицев разбор, с цел да долавят и наблюдават страсти, или претендират, че са способни да предвиждат дали някой ще стане нарушител единствено въз основата на лицевите му черти.
Тези системи не оставят пространство за човещина, само че дефинират всекидневието ни. Когато това лято започнах да построявам отначало живота си, открих по мъчителен метод, че те нямат време за хора, които са изпаднали от матрицата – сходни нюанси им убягват. Аз разгласих обществено, че съм трансджендър, и започнах хормонална терапия още до момента в който бях в пандиза. Когато бях освободена обаче, не съществуваха никакви установими данни за мен като трансжена. Проверките за финансова история и минал опит автоматизирано допускаха, че правя машинация. Банковите ми сметки към момента бяха на остарялото ми име, което законово към този момент не съществуваше. В продължение на месеци трябваше да разпространявам обемиста директория, съдържаща старите ми документи за идентичност и копие на правосъдната заповед за смяната на името ми. Дори и по този начин служителите и банковите чиновници от време на време поглеждаха несъответствието, свиваха плещи и с извинението " компютърът споделя " не " ми отказваха достъп до сметките ми.
Този вид програмирано, осланящо се на машините мислене става изключително рисково в ръцете на държавни управления и полицейски служби. В последните години нашите военни, правоохранителни и разследващи организации се сляха по непредвидени способи. Те получават повече данни, в сравнение с биха могли въобще да ръководят, и един до друг ги обработват пламенно в количествено изразимия свят във внушителни здания, нормално без прозорци, наричани центрове за обединение.
Подобни нови връзки сред силови структури вдъхват живот и основават условия за развиване на голяма полицейска страна. Напредналите логаритми вършат това допустимо на невиждано равнище. Относително дребни нарушавания или " микропрестъпления " в този момент могат да бъдат нападателно преследвани. А с националните бази данни, споделяни сред държавни управления и корпорации, тези дребни произшествия могат да те преследват постоянно, даже в случай че информацията е неточна или извадена от подтекст.
Същевременно американските военни употребяват метаданни от безчет извършени диалози за офанзиви с дронове, като разчитат на иззвъняванията на мобилните телефони, с цел да наблюдават и отстраняват цели.
Фотограф: Andrew Testa/The New York Times
В литературата и попкултурата понятия като " закононарушения на мисълта " и " предпрестъпления " идват от въображаемия приказен род. Те биват употребявани, с цел да бъде спрян и осъден всеки, посочен от автоматизирани системи като евентуален нарушител или опасност, даже в случай че още няма осъществено закононарушение. Но тази идея от научната фантастика бързо се трансформира в действителност. Прогностични полицейски логаритми към този момент се употребяват за основаване на автоматизирани " горещи карти " на бъдещи закононарушения и сходно на " ръчната " полицейска работа преди тях те преобладаващо се прицелват в небогати квартали, обитаеми с малцинства.
Светът се трансформира в нещо като злокобен и прост дистопичен разказ. На повърхността нещата наподобяват същите, само че не са. Без ясни граници за това по какъв начин логаритмите могат да използват – и да злоупотребяват със - събираните за нас данни евентуалната заплаха те да управляват живота ни непрекъснато пораства.
Нашите шофьорски книжки, нашите ключове, нашите дебитни и кредитни карти са значими елементи от живота ни. Дори профилите ни в обществените мрежи може скоро да се трансфорат в основни съставни елементи от това да бъдем изцяло функционални членове на обществото. След като живеем в този свят, би трябвало да измислим по какъв начин да запазим връзката си с обществото, без да се предаваме на автоматизирани процеси, които не можем нито да виждаме, нито да направляваме.
© 2017 Chelsea Manning. Distributed by The New York Times Syndicate.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ