Как благодарение на една пълна катастрофа Дания стана една от най-богатите страни в света
Дания е една от най-богатите и развити страни в света с Брутният вътрешен продукт на глава от популацията от 61 хиляди $ при 9 хиляди в България, да вземем за пример.
Продължителността на живота е една от най-високите в света - 82 години при 74 за България.
Как тази страна с територия на една трета от България е станала толкоз сполучлива и има ли нещо гнило в нея?
Всъщност възходът и пътят към благоденствието на датчаните стартира от една тотална злополука, при която Дания губи 3/7 от популацията си, 5/7 от стопанската система си и 9/10 от земната си повърхност.
Ето какво споделя един датчанин в уеб страницата за познания Quora:
" Дания е богата страна от дълго време. Датчаните са започнали като търговци, завоеватели, строители на империи и фермери. Дори тогава благосъстоянието беше разграничено, не по равно, само че все пак премиите се процедиха през обществото. Те можеха да се изхранват, само че земята не побираше повече хора.
Образуването на страната и региона на викингите приключва с консолидирането на Дания към олигархия и крал въз основа на християнското единение. Обикновеният човек стана малко по-малко богат. Елитът и църквата обираха каймака. Всички войни, спорове, чума, цивилен войни в началото направиха датското благородничество още по-богато, само че от този безпорядък се появи доста мощна морска нация. Датчаните станаха моряци, търговци и фермери. Тъй като прилежащите страни усилиха популацията си и започнаха да извличат ресурсите на земята си (Дания в действителност няма желязо или химикали, за които си коства да се копае), Дания загуби политическото и военното си владичество. Все още имало уравновесено население, земята можеше да изхрани хората, само че когато реколтата се провалява, хората гладуват. В средата на 17 век Дания стартира да губи войни и парче по парче страната става все по-малка. Това, което остава обаче, беше ядрото. По-силна, постоянна страна с обща цел. Да остане независима.
Късният 17-ти век е стопански златен век. Флотът вкарва пари. Постоянните борби сред Франция и Обединеното кралство бяха доходоносни за една неутрална дребна нация. Скоро шансът се промени и Дания беше въвлечена във военна и икономическа злополука. Ужасният контракт в Кил през 1814 година ще докара до банкрут нацията, която е изгубила 3/7 от популацията си, 5/7 от стопанската система си и 9/10 от земната си повърхност.
Договор от Кил, (14 януари 1814 г.), мирният контракт приключва военните дейности сред Дания и Швеция по време на Наполеоновите войни. С контракта Дания преотстъпва Норвегия на Швеция, като по този метод приключва основания през 1380 година съюз и в допълнение понижава статута на Дания като могъща балтийска и европейска страна. С присъединението на Норвегия Швеция е отчасти обезщетена за загубата през 1809 година на Финландия и Оландските острови от Русия; само че Норвегия, която от ден на ден се опълчва на съюза с Дания, реагира на това, че е била разменена на Швеция, като формулира конституция и се съпротивлява на шведското анексиране. С решимостта си да се опълчи на Киелския контракт с оръжие Норвегия принуди Швеция да одобри конституцията й; резултатът беше кралски съюз, който продължи до 1905 година Въпреки че Дания резервира старите норвежки селища Гренландия, Исландия и Фарьорските острови,загубата на Норвегия имаше унищожителен резултат върху нейния политически и стопански живот.
Финансовата линия беше затворена в същинска битка за оцеляване. Да се каже, че страната се е реформирала в нов блян към благосъстояние, не е заслужено.
Реформи на земята и собствеността, поземлено данъчно облагане, нови аграрни техники, кооперативни търговски мрежи за фермерите и техните артикули, публично обучение, конституция, народна власт. Всичко се появи от злополука. Две неща се случиха. 1. Държавният дълг от 1814 година от 60 милиона е повишен с рента до 260 милиона до 1835 година и най-сетне страната може да стартира да изплаща заемите, и 2. за първи път Дания може освен да изхранва възходящото население, само че да има повече от задоволително за експорт. Бяхме се трансформирали в доминирана от селското стопанство страна.
До 1950 година Дания към момента беше рай за фермерите. Много дребни фамилни ферми, обединени в огромни кооперация. Това беше единствената развита страна, учредена на селското стопанство и 45–50% от популацията беше заето от фермерите и техните артикули. 65% от Брутният вътрешен продукт идва от селското стопанство. Беше време да се променим още веднъж и да се присъединим към индустриализираната ера. До 1972 година по-малко от 4% са заети в селското стопанство. Хората се бяха преместили в градовете и индустриалните заводи преобразиха страната.
Новият статус беше къс. Петролната рецесия и новите азиатски народи с ниски заплати поеха инициативаат.
Така Дания мина към промишленост, основана на услуги.
До средата на 80-те години старите корабостроителници и стоманодобивните фабрики бяха затворени. Стотици хиляди хора трябваше да бъдат преобразовани, с цел да се впишат в новото високотехнологично общество през днешния ден.
Това е мястото, където сме през днешния ден. Дания беше и е богата, тъй като благосъстоянието в по-голямата си част облагодетелстваше всички равнища на популацията. Когато толкоз доста хора имаха пари за харчене и честите катаклизми означаваха, че датчаните би трябвало да бъдат новаторски и подготвени да рискуват. Добрите държавни институции, инфраструктурата, постоянните подкрепящи се локални общности са основна връзка с датското благосъстояние. Но най-важният фактор във всичко това се вижда при разглеждане на карта.
Между Швеция, Германия, Холандия и Англия. Това е доста положително местонахождение и е мъчно да не станеш по-богат дружно с тях.
Продължителността на живота е една от най-високите в света - 82 години при 74 за България.
Как тази страна с територия на една трета от България е станала толкоз сполучлива и има ли нещо гнило в нея?
Всъщност възходът и пътят към благоденствието на датчаните стартира от една тотална злополука, при която Дания губи 3/7 от популацията си, 5/7 от стопанската система си и 9/10 от земната си повърхност.
Ето какво споделя един датчанин в уеб страницата за познания Quora:
" Дания е богата страна от дълго време. Датчаните са започнали като търговци, завоеватели, строители на империи и фермери. Дори тогава благосъстоянието беше разграничено, не по равно, само че все пак премиите се процедиха през обществото. Те можеха да се изхранват, само че земята не побираше повече хора.
Образуването на страната и региона на викингите приключва с консолидирането на Дания към олигархия и крал въз основа на християнското единение. Обикновеният човек стана малко по-малко богат. Елитът и църквата обираха каймака. Всички войни, спорове, чума, цивилен войни в началото направиха датското благородничество още по-богато, само че от този безпорядък се появи доста мощна морска нация. Датчаните станаха моряци, търговци и фермери. Тъй като прилежащите страни усилиха популацията си и започнаха да извличат ресурсите на земята си (Дания в действителност няма желязо или химикали, за които си коства да се копае), Дания загуби политическото и военното си владичество. Все още имало уравновесено население, земята можеше да изхрани хората, само че когато реколтата се провалява, хората гладуват. В средата на 17 век Дания стартира да губи войни и парче по парче страната става все по-малка. Това, което остава обаче, беше ядрото. По-силна, постоянна страна с обща цел. Да остане независима.
Късният 17-ти век е стопански златен век. Флотът вкарва пари. Постоянните борби сред Франция и Обединеното кралство бяха доходоносни за една неутрална дребна нация. Скоро шансът се промени и Дания беше въвлечена във военна и икономическа злополука. Ужасният контракт в Кил през 1814 година ще докара до банкрут нацията, която е изгубила 3/7 от популацията си, 5/7 от стопанската система си и 9/10 от земната си повърхност.
Договор от Кил, (14 януари 1814 г.), мирният контракт приключва военните дейности сред Дания и Швеция по време на Наполеоновите войни. С контракта Дания преотстъпва Норвегия на Швеция, като по този метод приключва основания през 1380 година съюз и в допълнение понижава статута на Дания като могъща балтийска и европейска страна. С присъединението на Норвегия Швеция е отчасти обезщетена за загубата през 1809 година на Финландия и Оландските острови от Русия; само че Норвегия, която от ден на ден се опълчва на съюза с Дания, реагира на това, че е била разменена на Швеция, като формулира конституция и се съпротивлява на шведското анексиране. С решимостта си да се опълчи на Киелския контракт с оръжие Норвегия принуди Швеция да одобри конституцията й; резултатът беше кралски съюз, който продължи до 1905 година Въпреки че Дания резервира старите норвежки селища Гренландия, Исландия и Фарьорските острови,загубата на Норвегия имаше унищожителен резултат върху нейния политически и стопански живот.
Финансовата линия беше затворена в същинска битка за оцеляване. Да се каже, че страната се е реформирала в нов блян към благосъстояние, не е заслужено.
Реформи на земята и собствеността, поземлено данъчно облагане, нови аграрни техники, кооперативни търговски мрежи за фермерите и техните артикули, публично обучение, конституция, народна власт. Всичко се появи от злополука. Две неща се случиха. 1. Държавният дълг от 1814 година от 60 милиона е повишен с рента до 260 милиона до 1835 година и най-сетне страната може да стартира да изплаща заемите, и 2. за първи път Дания може освен да изхранва възходящото население, само че да има повече от задоволително за експорт. Бяхме се трансформирали в доминирана от селското стопанство страна.
До 1950 година Дания към момента беше рай за фермерите. Много дребни фамилни ферми, обединени в огромни кооперация. Това беше единствената развита страна, учредена на селското стопанство и 45–50% от популацията беше заето от фермерите и техните артикули. 65% от Брутният вътрешен продукт идва от селското стопанство. Беше време да се променим още веднъж и да се присъединим към индустриализираната ера. До 1972 година по-малко от 4% са заети в селското стопанство. Хората се бяха преместили в градовете и индустриалните заводи преобразиха страната.
Новият статус беше къс. Петролната рецесия и новите азиатски народи с ниски заплати поеха инициативаат.
Така Дания мина към промишленост, основана на услуги.
До средата на 80-те години старите корабостроителници и стоманодобивните фабрики бяха затворени. Стотици хиляди хора трябваше да бъдат преобразовани, с цел да се впишат в новото високотехнологично общество през днешния ден.
Това е мястото, където сме през днешния ден. Дания беше и е богата, тъй като благосъстоянието в по-голямата си част облагодетелстваше всички равнища на популацията. Когато толкоз доста хора имаха пари за харчене и честите катаклизми означаваха, че датчаните би трябвало да бъдат новаторски и подготвени да рискуват. Добрите държавни институции, инфраструктурата, постоянните подкрепящи се локални общности са основна връзка с датското благосъстояние. Но най-важният фактор във всичко това се вижда при разглеждане на карта.
Между Швеция, Германия, Холандия и Англия. Това е доста положително местонахождение и е мъчно да не станеш по-богат дружно с тях.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ