Съкрушеният Медведев: Не знам как ще продължа с тениса; мечтите ми бяха разбити
Даниил Медведев бе извънредно покрай купата на Аустрелиън Оупън през днешния ден, откакто поведе с 2:0 сета против Рафаел Надал, само че испанецът за следващ път показва пословичната си борбеност и съумя да обърне събитията в своя изгода, вдигайки рекордна 21-ва купа от Големия шлем в кариерата си. Руснакът на няколко пъти в дуела изрази недоволството си от отношението на публиката, която бе напълно на страната на Матадора и която неведнъж пречеше на Медведев в хода на конфликта.
На конференцията си след загубата международният №2 стартира с нескончаем монолог за " историята на детето, което е имало огромни фантазии ":
" Ще стартира с една история, ще се опитам да бъде допустимо най-кратка. Когато бях на 12 години, играех на шампионати в Русия и несъмнено, гледах конкуренциите от Шлема по малкия екран - огромните звезди бяха на корта, почитателите ги подкрепяха. Мечтаех да бъда там един ден.
Впоследствие започнах да умаствам на шампионати в Европа. Спомням си Младежките Олимпийски игри. Стигнах до финала и беше ужасно. Имахме нещо като централен корт и по трибуните бяха към хиляда или две хиляди души. Беше отлично да бъда част от това. Това бяха моментите, за които мечтаех, огромните подиуми.
След това мисля, че всеки един младеж желае да взе участие на конкуренциите от Шлема за младежи, тъй като там може да се срещнеш с експертите. Идват хора да те поддържат, макар че не знаят изключително доста за теб. Страхотни моменти, когато си казваш: " Уау, в действителност желая да играя на Голям шлем против най-хубавите в света ".
Започваш да играеш на Фючърси, Чаланджъри, изкачваш се нагоре в ранглистата. Има някои моменти в кариерата ми, когато мисля, че това дете се съмняваше дали би трябвало да продължава да мечтае за тези огромни неща, или не.
Помня едно тежко проваляне на Ролан Гарос. По това време бях може би измежду петимата най-хубави. Загубих от Бенжамин Бонзи, който е в топ 100 сега. Ако не бъркам, тогава имаше един съветски публицист на конференцията ми след мача. Помислих си: " Наистина ли? Това е Голям шлем ". Бях сюрпризиран. Мисля, че беше руснак и си говорихме към 5 минути. Обичам да беседвам с публицисти.
Спомням си един различен път, когато изгубих от Пиер-Юг Ербер, откакто водех с 2:0 в сетовете. Беше необикновен мач. Той игра феноменално. Дойдох на конференцията. Бях отчаян от почитателите и случилото се. Тогава още веднъж имаше един публицист. Мисля, че беше италианец, който ме попита нещо и аз отговорих с две думи, без повече въпроси. Присъстваха и съветски публицисти, които също ми зададоха някои въпроси.
Това бяха единствено няколко момента, в които детето спря да мечтае и през днешния ден беше един от тях. Няма да споделям тъкмо за какво.
Оттук нататък играя за себе си, за фамилията си, за хората, които имат вяра в мен, и несъмнено, за всички руснаци, тъй като от тях усещам огромна поддръжка.
Ще го кажа по този начин - в случай че има шампионат на твърди кортове в Москва, преди Ролан Гарос или Уимбълдън, ще отида там даже и да пропусна Уимбълдън или Ролан Гарос, или каквото и да било. Детето спря да мечтае. Детето към този момент ще играе за себе си. Това е. Това е моята история. Благодаря, че ме изслушахте! ".
Впоследствие Медведев описа какво тъкмо в държанието на публиката е провокирало толкоз мощно отчаяние в него.
" Ще ви дам дребен образец. Преди сервисите на Рафа в петия сет се случваше да има някой фен, за моя изненада, който ще извика " Хайде, Даниил! ", след което хиляда други ще реагират с " Шшш ", цялостна тишина. Преди да поднасям аз, не чувах сходно нещо. Разочароващо е, неуважително е, не мисля, че ще желая да играя тенис, откакто стана на 30 години.
Зависи какво ще ми кажат хората около мен, по какъв начин ще преминем през това странствуване дружно, само че детето, което мечтаеше, от през днешния ден не е в мен и ще ми е мъчно да продължа с тениса ".
В края на конференцията си Даниил още веднъж се завърна към историята си:
" Когато започнах да се изкачвам лека-полека в ранглистата и започнах да играя с Новак, Роджър, Рафа, имах тежки мачове, само че не успявах да ги победя. Говореше се доста за това по какъв начин новото потомство би трябвало да се показва по-добре.
Бях разчувствуван и си споделях: " Да, хайде, дано да ги затрудним ". Изглежда, всички тези хора са лъгали, защото всякога, когато излизах на корта в тези огромни мачове, нямаше доста почитатели, които да желаят да печеля. Днес беше черешката на тортата ", съобщи руснакът.
На конференцията си след загубата международният №2 стартира с нескончаем монолог за " историята на детето, което е имало огромни фантазии ":
" Ще стартира с една история, ще се опитам да бъде допустимо най-кратка. Когато бях на 12 години, играех на шампионати в Русия и несъмнено, гледах конкуренциите от Шлема по малкия екран - огромните звезди бяха на корта, почитателите ги подкрепяха. Мечтаех да бъда там един ден.
Впоследствие започнах да умаствам на шампионати в Европа. Спомням си Младежките Олимпийски игри. Стигнах до финала и беше ужасно. Имахме нещо като централен корт и по трибуните бяха към хиляда или две хиляди души. Беше отлично да бъда част от това. Това бяха моментите, за които мечтаех, огромните подиуми.
След това мисля, че всеки един младеж желае да взе участие на конкуренциите от Шлема за младежи, тъй като там може да се срещнеш с експертите. Идват хора да те поддържат, макар че не знаят изключително доста за теб. Страхотни моменти, когато си казваш: " Уау, в действителност желая да играя на Голям шлем против най-хубавите в света ".
Започваш да играеш на Фючърси, Чаланджъри, изкачваш се нагоре в ранглистата. Има някои моменти в кариерата ми, когато мисля, че това дете се съмняваше дали би трябвало да продължава да мечтае за тези огромни неща, или не.
Помня едно тежко проваляне на Ролан Гарос. По това време бях може би измежду петимата най-хубави. Загубих от Бенжамин Бонзи, който е в топ 100 сега. Ако не бъркам, тогава имаше един съветски публицист на конференцията ми след мача. Помислих си: " Наистина ли? Това е Голям шлем ". Бях сюрпризиран. Мисля, че беше руснак и си говорихме към 5 минути. Обичам да беседвам с публицисти.
Спомням си един различен път, когато изгубих от Пиер-Юг Ербер, откакто водех с 2:0 в сетовете. Беше необикновен мач. Той игра феноменално. Дойдох на конференцията. Бях отчаян от почитателите и случилото се. Тогава още веднъж имаше един публицист. Мисля, че беше италианец, който ме попита нещо и аз отговорих с две думи, без повече въпроси. Присъстваха и съветски публицисти, които също ми зададоха някои въпроси.
Това бяха единствено няколко момента, в които детето спря да мечтае и през днешния ден беше един от тях. Няма да споделям тъкмо за какво.
Оттук нататък играя за себе си, за фамилията си, за хората, които имат вяра в мен, и несъмнено, за всички руснаци, тъй като от тях усещам огромна поддръжка.
Ще го кажа по този начин - в случай че има шампионат на твърди кортове в Москва, преди Ролан Гарос или Уимбълдън, ще отида там даже и да пропусна Уимбълдън или Ролан Гарос, или каквото и да било. Детето спря да мечтае. Детето към този момент ще играе за себе си. Това е. Това е моята история. Благодаря, че ме изслушахте! ".
Впоследствие Медведев описа какво тъкмо в държанието на публиката е провокирало толкоз мощно отчаяние в него.
" Ще ви дам дребен образец. Преди сервисите на Рафа в петия сет се случваше да има някой фен, за моя изненада, който ще извика " Хайде, Даниил! ", след което хиляда други ще реагират с " Шшш ", цялостна тишина. Преди да поднасям аз, не чувах сходно нещо. Разочароващо е, неуважително е, не мисля, че ще желая да играя тенис, откакто стана на 30 години.
Зависи какво ще ми кажат хората около мен, по какъв начин ще преминем през това странствуване дружно, само че детето, което мечтаеше, от през днешния ден не е в мен и ще ми е мъчно да продължа с тениса ".
В края на конференцията си Даниил още веднъж се завърна към историята си:
" Когато започнах да се изкачвам лека-полека в ранглистата и започнах да играя с Новак, Роджър, Рафа, имах тежки мачове, само че не успявах да ги победя. Говореше се доста за това по какъв начин новото потомство би трябвало да се показва по-добре.
Бях разчувствуван и си споделях: " Да, хайде, дано да ги затрудним ". Изглежда, всички тези хора са лъгали, защото всякога, когато излизах на корта в тези огромни мачове, нямаше доста почитатели, които да желаят да печеля. Днес беше черешката на тортата ", съобщи руснакът.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ