Даниела Хитова е от Враца. Завършила е богословие и журналистика.

Даниела Хитова е от Враца. Завършила е богословие и публицистика. Работи в една от медиите на Северозапада и има блестящо наличие в отразяването на християнските обичаи и обреди. Човек с точна позиция, открит и почтен към хората и нещата от живота. Питам я в дните на Страстната седмица - за какво българинът чества Великден?
Ето какъв беше отговорът ѝ:
Този въпрос има минимум две гледни точки. Първо - българинът чества Великден, а не Възкресение Христово. И това са тези хора, за които този ден е мотив да се съберат, да седнат, да хапнат, да пийнат и въобще да не помнят за църковния празник, да не помнят в действителност, че Великден се назовава Великден, тъй като това е най-великия ден в човешката история, денят, в който вратите на парадайса са още веднъж отворени за всички хора. Денят, в който Исус Христос възкръсва от мъртвите, не е възкресен от някого, а самият той възкръсва и по този начин поставя финала на своето изкупително дело, след което обещанието, обещано на Адам и Ева, че ще се роди изкупител на света и че вратите на Рая още веднъж ще бъдат отворени за хората, се сбъдва. Т.е., в случай че ние се плъзнем единствено по празнуването на Великден, ние сме от едната група хора.
Но в случай че в този ден намерим време да отидем да чуем какво се случва в храма, тогава ще разберем, че ние присъстваме на празника на празниците и на тържеството на тържествата, по този начин назовават този ден Възкресение Христово химнописците от епохи. Това е най-важното събитие, тъй като то осмисля нашия човешки живот. И в случай че през днешния ден, в този прагматичен свят, ние продължаваме да не сме удовлетворени от това, което имаме, то не е тъй като имаме малко, а тъй като имаме душа, която желае освен това от това, което ни дават парите и това, което ни дава всекидневието. Т.е. безсмъртната ни душа желае безсмъртни неща, които не могат да се захранят, казано в кавички или да се удовлетворят от земните неща, които ние тук виждаме и придобиваме.
В думите ми, уповавам се, никой да не е разкрил упрек, а по-скоро да види двете вероятни точки към живота. Защото това са в действителност двете гледни точки към живота, а освен към празника Възкресение Христово. Ако търсим, дето се споделя, защо да се хванем, с цел да изберем едното или другото, би трябвало просто да сме откровени пред себе си. Стига ли ни едното или какво за нас е значимо. За мен персонално е значимо това, че с изключение на тяло, човек има и душа и тази душа има потребност от храна, духовна храна, Тази душа е това, което ще остане, когато тялото не е живо.
На трапезата на моето семейство има обичайните неща за всеки българин. Има козунак, има яйца, има питка, печено агне, хубаво алено вино. Аз не съм срещу това хората да се почерпят за празника, тъй като това е един от методите,по който ние честваме. Но не желая празникът за мен и моите близки хора, да бъде единствено това. Само това не стига и значимото е да знаем какво честваме на този ден и да знаем, че ние сме християни.
С какво можем да нахраним душата си?
Душата на индивида е безсмъртна. Това, което тя желае са също неща, които са безсмъртни. Можем да я нахраним с положително, само че освен като желаеме да получаваме положителното, а да сме тези, които правят положително. Неслучайно мъдрите хора са споделили, че по-блажен е този, който дава, в сравнение с този, който взима. Да нахраним душата си с религия, с религия, че краят на този живот не е края на живота изобщо, а е единствено една врата, през която ние отиваме във безконечния живот. Да я нахраним с обич към Бога, към хората и дори към себе си. Не приказваме за самолюбие, а за това – както се грижим за нашето тяло всеки ден. и се обличаме, и се къпем, и желаеме да ни е топло, по този начин желаеме да се погрижим и за нашата душа. Защото в случай че къщите си проветряваме всеки ден, напълно разумно да попитаме какъв брой пъти сме се изповядвали и по кое време за финален път е било това. Според мен Великден е тъкмо времето, в което да погледнем във вътрешността към себе си,да забележим кое не е наред, да бъдем почтени със себе си и обичайки се да отидем да попостим известно време, да се изповядаме, да кажем какво ни тежи … Да прегърнем на Великден,както се пее в песнопенията, всички хора, да си извиним един на различен всички неща, да прегърнем всички хора, да ги назовем братя и да посрещнем радостно Възкресението. Това е за мен празника.
Автор: Анелия Костова