Пригожин и Ернст Рьом: Путиновата нощ на дългите ножове
Даниел Смилов,
През лятото на 1934 година Хитлер се разправя с водачите на паравоенната организация на нацистката партия SA. Ернст Рьом е задържан и малко по-късно погубен. Самата организация е приведена под надзор благодарение на SS.
Тези събития доста наподобяват на убийството - в случай че то дефинитивно се удостовери, несъмнено - на Евгений Пригожин, създателят и водач на ЧВК " Вагнер " в Русия. И в двата случая става дума за военни организации, разнообразни от формалните структури на властта. И в двата случая става дума за водачи, които оспорват висшата роля на Водача. Пригожин даже направи съвсем сполучлив пуч против него, до момента в който Рьом се е лимитирал единствено до словесни престрелки. И Рьом, и Пригожин имат фашистки или фашизоидни разбирания за света и несъмнено сходни музикални усети. Паралелите могат да бъдат продължени.
Съвременна Русия не е нацистка Германия, би споделил някой. И, несъмнено, има учредения за сходни изказвания. Основната разлика е, че Путин няма приключена тоталитарна идеология от нацистки или комунистически вид. Но да не забравяме, че през 1934 година нацистката тирания не е била напълно приключена като форми на надзор над обществото и може би към момента е имало групи, които са се надявали, че всичко ще отмине и нещата ще се върнат към Ваймарското статукво.
От тази позиция краят на Пригожин - за който малко на брой се съмняват, че е проведено от Путин и е израз на публична политика - няма по какъв начин да не докара до питания за положението на Путиновия режим в Русия.
Русия - все по-завършена военна тирания
Докато е противоречиво дали модерна Русия е тоталитарна тирания (все още има някакви дребни прозорци за изява на политическо разграничение или даже умерена рецензия към режима), тя е все по-завършена военна тирания. Медиите са овладени, политически плурализъм няма или е симулиран. Репресията против действителната съпротива на властта е сериозна. Навални е в пандиза след опит да бъде погубен. Форми на рецензия към войната в Украйна и митинги против нея също се посрещат с репресии.
В момента не знаем какъв е тъкмо мащабът на политическото принуждение в самата Русия. Казусът с Навални е явен и прочут, само че какъв брой ли хора са по затвори и полицейски арести, без светът да знае за тях. А да не забравяме и опцията на военните диктатури да водят " мръсни войни " с съперниците си. В интервала сред 1976-1983 сред 11 000 и 30 000 аржентинци " изчезват " (хвърляни са от самолети в океана) като преди този момент са безчовечен инквизирани от военната хунта. Дали в Русия не се случват сходни неща - това ще разберем едвам след години.
Новината за гибелта на Пригожин има един резултат: то прави за всички ясно лицето на Путиновия режим. Това е режим, който с цел да се удържи на власт и с цел да реализира задачите си, е подготвен на принуждение и убийства. Руската агитация и путинистите в България се пробваха да омаловажат опита за ликвидиране на Навални като " режисура на Централно разузнавателно управление на САЩ ". С убийството на Пригожин сходна интерпретация към този момент би била комична обаче.
И тук поражда същинският въпрос от българска позиция: за какво в страната се насаждат съзнателно настройки и настроения в поддръжка на режима на Путин? България е народна власт, която цени свободата си: хората може и да са недоволни от доста неща, само че едвам 4% виждат Путинова Русия като пример за подражателство.
Защо тогава публични лица - стигащи чак до президентството - се свенят да подлагат на критика Путиновия режим, експанзията му против Украйна и репресиите му против съпротива (а и лични рьомовци)? Защо те приказват на Путиновия език ( " специфична интервенция ", " спор ", " битка за мир ", " войната продължава поради Украйна " и т.н.)? Защо заемат позиции, които са извънредно комфортни за една военна тирания, като да вземем за пример тази, че Украйна би трябвало да бъде оставена без военна помощ?
Защитниците на сходни тези настояват, че това " е в български интерес ". Но зад този банализъм в действителност се крие изказванието, че една победа на Русия в Украйна " е в български интерес ". Или най-малко, че при една победа на Русия в Украйна, би било добре България да е била най-малко реторически на съветска страна преди тя да се случи.
Да си представим за миг, че Украйна загуби войната и съветските войски дойдат съвсем до българската граница. В какъв смисъл бихме били по-добре, в случай че България не е изпращала помощ за Украйна и реторически е подкрепяла Русия? Възможните отговори са следните:
България нямала да бъде нападана и Русия нямала да прави опити да сменя режима в страната и да я откъсне от Европейски Съюз и НАТО. Такива гаранции при съветска победа обаче няма и няма да има. Всъщност тъкмо противоположното - в подобен сюжет ще сме напълно в това, което Русия ще счита за лична " зона на въздействие ". Опитите за промяна на режима ще са неизбежни. А в случай че Русия има късмет да поставя нейно държавно управление, ще се случи това, което е било след 1944 година. И надали Румен Радев ще е съветският избор за началник на страната;
България щяла да се употребява с особени стопански преференции от Русия. Войната в Украйна ясно сподели, че България може и без съветски газ и без изключително интензивна търговия с Русия. Отрязването на страната от Европейски Съюз би имало надалеч по-тежки последствия обаче и влизането в съветската зона на въздействие по никакъв начин няма да ги компенсира. Да, България може да е най-бедната в Европейски Съюз, само че и по този начин е към този момент по-богата от Русия с наклонност ножицата да се разтваря в наша изгода. Така че икономическият мотив за проруска позиция е от вида да дадеш кон за кокошка и то не за златна, а за най-обикновена курица.
Следва нелицеприятен извод обаче. Тъй като няма някакви ясни политически или стопански изгоди за България от едно сервилно отношение по отношение на режима на Путин, това сервилно отношение може да бъде обяснено единствено с чисто идеологически причини. С други думи, посредством благосклонност към военните диктатури и правилата им на ръководство.А това е тъжна констатация за елементи от политическия хайлайф след над 30 години свободна народна власт в България.
През лятото на 1934 година Хитлер се разправя с водачите на паравоенната организация на нацистката партия SA. Ернст Рьом е задържан и малко по-късно погубен. Самата организация е приведена под надзор благодарение на SS.
Тези събития доста наподобяват на убийството - в случай че то дефинитивно се удостовери, несъмнено - на Евгений Пригожин, създателят и водач на ЧВК " Вагнер " в Русия. И в двата случая става дума за военни организации, разнообразни от формалните структури на властта. И в двата случая става дума за водачи, които оспорват висшата роля на Водача. Пригожин даже направи съвсем сполучлив пуч против него, до момента в който Рьом се е лимитирал единствено до словесни престрелки. И Рьом, и Пригожин имат фашистки или фашизоидни разбирания за света и несъмнено сходни музикални усети. Паралелите могат да бъдат продължени.
Съвременна Русия не е нацистка Германия, би споделил някой. И, несъмнено, има учредения за сходни изказвания. Основната разлика е, че Путин няма приключена тоталитарна идеология от нацистки или комунистически вид. Но да не забравяме, че през 1934 година нацистката тирания не е била напълно приключена като форми на надзор над обществото и може би към момента е имало групи, които са се надявали, че всичко ще отмине и нещата ще се върнат към Ваймарското статукво.
От тази позиция краят на Пригожин - за който малко на брой се съмняват, че е проведено от Путин и е израз на публична политика - няма по какъв начин да не докара до питания за положението на Путиновия режим в Русия.
Русия - все по-завършена военна тирания
Докато е противоречиво дали модерна Русия е тоталитарна тирания (все още има някакви дребни прозорци за изява на политическо разграничение или даже умерена рецензия към режима), тя е все по-завършена военна тирания. Медиите са овладени, политически плурализъм няма или е симулиран. Репресията против действителната съпротива на властта е сериозна. Навални е в пандиза след опит да бъде погубен. Форми на рецензия към войната в Украйна и митинги против нея също се посрещат с репресии.
В момента не знаем какъв е тъкмо мащабът на политическото принуждение в самата Русия. Казусът с Навални е явен и прочут, само че какъв брой ли хора са по затвори и полицейски арести, без светът да знае за тях. А да не забравяме и опцията на военните диктатури да водят " мръсни войни " с съперниците си. В интервала сред 1976-1983 сред 11 000 и 30 000 аржентинци " изчезват " (хвърляни са от самолети в океана) като преди този момент са безчовечен инквизирани от военната хунта. Дали в Русия не се случват сходни неща - това ще разберем едвам след години.
Новината за гибелта на Пригожин има един резултат: то прави за всички ясно лицето на Путиновия режим. Това е режим, който с цел да се удържи на власт и с цел да реализира задачите си, е подготвен на принуждение и убийства. Руската агитация и путинистите в България се пробваха да омаловажат опита за ликвидиране на Навални като " режисура на Централно разузнавателно управление на САЩ ". С убийството на Пригожин сходна интерпретация към този момент би била комична обаче.
И тук поражда същинският въпрос от българска позиция: за какво в страната се насаждат съзнателно настройки и настроения в поддръжка на режима на Путин? България е народна власт, която цени свободата си: хората може и да са недоволни от доста неща, само че едвам 4% виждат Путинова Русия като пример за подражателство.
Защо тогава публични лица - стигащи чак до президентството - се свенят да подлагат на критика Путиновия режим, експанзията му против Украйна и репресиите му против съпротива (а и лични рьомовци)? Защо те приказват на Путиновия език ( " специфична интервенция ", " спор ", " битка за мир ", " войната продължава поради Украйна " и т.н.)? Защо заемат позиции, които са извънредно комфортни за една военна тирания, като да вземем за пример тази, че Украйна би трябвало да бъде оставена без военна помощ?
Защитниците на сходни тези настояват, че това " е в български интерес ". Но зад този банализъм в действителност се крие изказванието, че една победа на Русия в Украйна " е в български интерес ". Или най-малко, че при една победа на Русия в Украйна, би било добре България да е била най-малко реторически на съветска страна преди тя да се случи.
Да си представим за миг, че Украйна загуби войната и съветските войски дойдат съвсем до българската граница. В какъв смисъл бихме били по-добре, в случай че България не е изпращала помощ за Украйна и реторически е подкрепяла Русия? Възможните отговори са следните:
България нямала да бъде нападана и Русия нямала да прави опити да сменя режима в страната и да я откъсне от Европейски Съюз и НАТО. Такива гаранции при съветска победа обаче няма и няма да има. Всъщност тъкмо противоположното - в подобен сюжет ще сме напълно в това, което Русия ще счита за лична " зона на въздействие ". Опитите за промяна на режима ще са неизбежни. А в случай че Русия има късмет да поставя нейно държавно управление, ще се случи това, което е било след 1944 година. И надали Румен Радев ще е съветският избор за началник на страната;
България щяла да се употребява с особени стопански преференции от Русия. Войната в Украйна ясно сподели, че България може и без съветски газ и без изключително интензивна търговия с Русия. Отрязването на страната от Европейски Съюз би имало надалеч по-тежки последствия обаче и влизането в съветската зона на въздействие по никакъв начин няма да ги компенсира. Да, България може да е най-бедната в Европейски Съюз, само че и по този начин е към този момент по-богата от Русия с наклонност ножицата да се разтваря в наша изгода. Така че икономическият мотив за проруска позиция е от вида да дадеш кон за кокошка и то не за златна, а за най-обикновена курица.
Следва нелицеприятен извод обаче. Тъй като няма някакви ясни политически или стопански изгоди за България от едно сервилно отношение по отношение на режима на Путин, това сервилно отношение може да бъде обяснено единствено с чисто идеологически причини. С други думи, посредством благосклонност към военните диктатури и правилата им на ръководство.А това е тъжна констатация за елементи от политическия хайлайф след над 30 години свободна народна власт в България.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ