Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор

...
Даниел Смилов е специалист по сравнително конституционно право, програмен директор
Коментари Харесай

ГЕРБ няма опозиция. Всичко е бетон

Даниел Смилов е експерт по относително конституционно право, програмен шеф на Центъра за демократични тактики, гост-преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща и доцент по доктрина на политиката в катедра " Политология " на СУ " Св. Климент Охридски ". Анализът му е препубликуван от " Дойче веле ". Заглавието е на " Дневник ".

Минаха изборите и опозицията изчезна – като че ли в никакъв случай не е съществувала. Това важи изключително за парламентарната съпротива, елементи от която са си напряко ръководещи. Движение за права и свободи да вземем за пример, което понякога се оплаква от ГЕРБ, само че другояче е извънредно предостатъчно от тяхното ръководство и се усеща отлично в него. И материално, и душевно, и като назначения на хора от Движение за права и свободи по основни места.

Да поговорим за Българска социалистическа партия

Българска социалистическа партия е по-особен случай. Корнелия Нинова се съобщи в общественото пространство като огромен конкурент на Борисов и неговото ръководство. Проблемът е, че не е ясно против какво тъкмо от това ръководство тя застава. За избора на Иван Гешев да вземем за пример Българска социалистическа партия в последна сметка изрази нещо като безмълвно единодушие и в нито един миг не съумя да се запише в лагера на критиците на това противоречиво предопределение. С още по-голяма мощ това важи за преместването на Сотир Цацаров от единия антикорупционен ръкав в другия. А що се отнася до градежа на турско-руския поток и АЕЦ " Белене ", Нинова и Българска социалистическа партия несъмнено поддържат Борисов. Заедно са и против Истанбулската спогодба, въпреки че по този въпрос Нинова самоуверено прекрачи границата на приличието и стана неразличима от междинния прокремълски трол.

Особено индикативен за сливането на позициите на ГЕРБ и Българска социалистическа партия беше шумният и некултурен парламентарен " спор " към назначението на Деница Сачева за обществен министър. Човек би предположил, че една " обществена " социалистическа партия би трябвало да е загрижена най-много за големия скандал с неналичието на съответна грижа за децата с увреждания - проблем, който още веднъж беше издигнат извън, от Би Би Си. Вместо това социалистите нападнаха Сачева като " джендър ", подкрепящ Истанбулската спогодба (а тя пък се отхвърли от дяволския документ). Пошлостта и откровената дивотия на тези прения бяха напряко забележителни. Но като се поостържат другите пластове на безкултурие, съдържателните позиции на Българска социалистическа партия и ГЕРБ по обсъжданите въпроси - обществената политика и Истанбулската спогодба - са в действителност сходни, даже идентични. Те са срещу Конвенцията, а неналичието на грижа за децата просто не бяха забелязали.

Но приликите и сходствата не стопират дотук. След визитата на Борисов в Съединени американски щати и двете партии са към този момент измежду самозаявилите се поклонници на Доналд Тръмп. Вярно, по разнообразни аргументи. ГЕРБ се надяват, че Тръмп няма да се вглежда много-много в такива кирливи ризи като правовата страна, свободата на медиите и битката против корупцията. Купуваме самолети и Съединени американски щати си затварят очите и носа - такава е логиката на управническите ни очаквания, подкрепени от манталитетното подобие сред водачите на двете страни, на което нашият министър председател доста разчита. Българска социалистическа партия пък харесва Тръмп, тъй като той понякога приказва против НАТО, съвсем постоянно приказва против Европейски Съюз и се среща постоянно с Путин.

На фона на това необятно единодушие концепцията, че Българска социалистическа партия и ГЕРБ имат разнообразни бюджетни " философии " идва като опрощение за това, че към момента не са се слели публично в единна " партия на властта ". Ако обаче Българска социалистическа партия се опитваше да каже нещо съществено и свястно по бюджетните въпроси, надали основният ѝ експерт по тях щеше да е Румен Гечев - индивидът, носещ директна политическа отговорност за банкрута на банковата система и хиперинфлацията от 1996-1997 година. Вярно, много време е минало от този момент и човек би могъл да се поправи. Но в случай че социалистите се интересуваха съществено от бюджетни въпроси, несъмнено в това време щяха да отгледат и други експерти.

Патриотично-родолюбивият бранш

След Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия идва ред и на другите типове " патриоти " и " родолюбци " в Народното събрание. Патриото-родолюбците извършват спомагателни логистични функционалности за ръководещите от ГЕРБ и Движение за права и свободи. При посещаване в чужбина да вземем за пример носят куфарите и ги смъкват от самолета. А в Народното събрание е мъчно да се каже кой от тях е съпротива и кой е част от ръководството. Към момента наподобява, че Красимир Каракачанов е в държавното управление, Валери Симеонов бе още веднъж привързан със заместник-председателски пост, Веселин Марешки е в запаса, а Волен Сидеров играе свободен халф с нападателни функционалности. Въпреки това комплицирано агрегатно положение на патриотично-родолюбивия бранш, той е извънредно сполучлив в налагането на своя дневен ред. Нинова към този момент е вдясно от Вътрешна македонска революционна организация, а Борисов им се радва като на лични деца и понякога подвиква: " Яжте бре, маскари! ". В резултат от тази патриархална идилия към този момент стана невероятно да се одобри какъвто и да било цивилизован законопроект - все отнякъде ще изскочи някой реакционер или родолюбец, който ще закрещи: " Пазете се от джендъри и караконджули! ".

Идейната симбиоза на парламентарно показаните партии получи и благословията на президента Радев. Неговото старание във връзка с битката против корупцията и промяната на правосъдната система неотдавна също се пречупи: неоснователно бързо президентът подписа заветния декрет за Гешев. Оттук нататък Радев ще се ограничи до водене на диалози за възможни конституционни промени. Това е и позицията на Борисов в действителност: не би трябвало партиите и политиците да се трансформират, тъй че да стартират да излъчват самостоятелни и способени претенденти за магистратски постове, а би трябвало да се мислят все по-сложни и засукани законодателни промени. Например: две трети от прокурорския панел ще избират супер самостоятелен прокурор, който да проверява основния. Това е по принцип добра концепция, само че единствено в случай, че преди този момент не си напълнил въпросния прокурорски панел с клонинги на основния.

Де го чукаш, де се пука

На този безрадостно сив декор някой би си помислил, че извънпарламентарната съпротива получава сериозен късмет да блесне. И тя в действителност блесна посредством представителя си в Екологичен потенциал Радан Кънев по време на промоциите към черния петък и гласуването за Истанбулската спогодба. На гласоподавателите си Кънев предложи неотразима оферта: те получиха втори Джамбазки, завит в целофан от процедурно-високопарни пояснения. В родната София пък " Демократична България ", в която влизат и Зелените, неизвестно за какво застана против концепцията на кмета за увеличение на екологичните налози - де го чукаш, де се пука.

Ноемврийско-декемврийската мъгла, разстлала се върху политическия ни живот, в действителност бетонира Борисовото ръководство. От липса на опция преминахме към флуидна и чисто реторическа граница сред ръководещи и съпротива. " Демократична България " и другите извънпарламентарни обединения имат късмет да запълнят опозиционния вакуум. Но за тази цел особено Демократична България би трябвало да излезе оттатък тясната ниша на правосъдната промяна и всеобхватния въпрос за битката против корупцията. Вече всички знаят, че проблеми с корупцията има и че борците ни против нея явно не стават. При визитата на нашата прокурорско-антикорупционна делегация в Брюксел, на европейските депутати им трябваха два часа, с цел да стигнат до същото умозаключение.

За да работи парламентарната народна власт, е нужна умна и решителна съпротива. По този въпрос при нас нещата не стоят като в Русия или Централна Азия. Но опитите да ги настигнем не престават със страшна мощ.
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР