Даниел Петков: В България има много добре развито зърнопроизводство
Даниел Петков е депутат от ПГ на „ Българска социалистическа партия за България “ и член на Комисията по земеделието и храните в Народното събрание. От novapress.bg го потърсихме за мнение във връзка решението на държавното управление с което задължава огромните вериги за хранителни артикули да продават българска продукция на половината от комерсиалната си повърхност.
- Г-н Петков, ще сработи ли желанието на държавното управление да бъдат разграничени огромните хранителни вериги по този начин, че половината продукция, която се продава, да е родна?
- Предложението е направено в характерни за страната условия, имайки поради че се намираме в обстановка на изключително състояние, провокирано от вирусно заболяване COVID-19. Това наложи редица ограничаващи ограничения за битка с вируса, които ще имат своите обществени и стопански последствия.
По отношение на направеното предложение до анулация на изключителното състояние с акт на Министерски съвет да могат да се вкарват краткотрайни ограничения за отбрана на производството на храни, създадени на територията на Република България, и към този момент признатото разпореждане на Министерски съвет считам, че то е във време, в което са наложени рестриктивни ограничения по повод действието на пазарите /КООП пазари/, където са показани обичайно български артикули.
Заради изключителното състояние те не могат да доближат до потребителите. Тези ограничения едва ли ще успокоят българските аграрни производители, моето мнение е, че по-скоро не. Не считам, че ограниченията са навременни, само че въпреки всичко това е началото на един сериозен за обществото ни спор.
- Какво действително ще се случи?
Веригите магазини главно за хранителни артикули имат построени схеми за доставка. Предвид създалата се обстановка търговци от подобен мащаб мъчно биха могли да трансформират главните си снабдители на земеделска продукция в толкоз къси периоди, както и политиката си за действие.
Тези производители, които разчитат обичайно да продават своята продукция на затворените пазари, ще останат без опцията да продадат тази продукция. Тя е нетрайна и на практика производителите ще понесат съществени загуби.
- Само по време на рецесия ли е настоящ този проблем?
- Смятам че този въпрос не би трябвало да се преглежда в подтекста на рецесията, би трябвало да бъде обсъждан трайно със основаване на съответно законодателство, което да има дълготраен резултат за предстоящ интервал, нужна е законодателна рамка, която да даде сигурност на всички по веригата производители, преработватели, търговци. Причини за това има доста и някои от тях са – дали са конкуретноспособни на пазара нашите аграрни производители (ЗП), защото те получават по малко европейско субсидиране от европейските „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) за създадената си продукция, т.е. тук би трябвало да се търси предоговаряне от страна на държавното управление, за превъзмогване на тези неравенства а те са в пъти.
На второ място е огромната диспропорционалност при отглежданите култури. В България има доста добре развито зърнопроизводство и доста дребна част „Задгранични паспорти" (отдел на МВР), занимаващи се с производството на плодове и зеленчуци, мляко и месо. Трябва стратегическо държавническо решение с деяние за напред за вбъдеще, с цел да бъде стабилно това произвеждане и да има опцията да взема решение съответни проблеми на сектора, другояче ще бъдем изправени пред обстановка, в която ще преглеждаме създалите се проблеми през месец два, само че без съответни решения.
След близо 5 години наши старания най-после стартира да се мисли за българските производители и по какъв начин те да имат достъп до огромните хранителни вериги.
- Какви са предложенията на левицата?
- Ние бяхме и сме за българското произвеждане и това е повода да внесем законопроект още през 2017 година, който беше отхвърлян от ръководещото болшинство. Ние, като политическа партия неколкократно сме заявявали нашата позиция в посока на поддръжка на дребните и междинни стопани занимаващи се с развъждането на тъкмо тази продукция, за която става дума в актуалното разпореждане на Министерски съвет. Нашето предложение планува избран % от български артикули да участва на щандовете на огромните вериги в България, търгуващи най-вече с хранителни артикули. Ако не бъде приложено това предписание по-скоро да бъде избрана съответна повърхност, на която да бъдат изложени артикули – българско произвеждане.
Това са дълготрайни ограничения за стимулиране на българското произвеждане, а за съответната обстановка предложихме да бъдат заделени 30 млн.лв. от бюджета на страната за справяне с рецесията, в която са сложени БЗП. За жал и това наше предложение беше отхвърлено с актуализацията на бюджета на изключително съвещание на Народно събрание през месец април.
Тези наши оферти участваха в политическата ни платформа, с която се явихме на парламентарните избори през 2017 година, залегнали са и в политическия ни документ Визия за България. Те демонстрират желанията, които Българска социалистическа партия има за развиването на бранш „ Земеделие “ за предстоящ интервал. Коментирам съответните ни оферти които са:
В асортимента на комерсиалните вериги (ТВ) с годишен оборот от 2 благ. лв. наложително да се вкарат следните минимални прагове за създадени в България артикули.
51% плодове и зеленчуци в интервала на тяхното развъждане и 30% отвън него
70% мляко и млечни артикули
25% месо и локални артикули, 50% пилешко месо,
75% вино и спиртни питиета
Наименованието българско може да бъде поставяно единствено на артикули създадени в страната, чиято съществена суровина е създадена в България. С наименованието свежи плодове и зеленчуци могат да се категоризират единствено плодове и зеленчуци създадени на територията на България. Сумите събрани от наказания при несъблюдение на закона се събират от ДФЗ и се употребяват само за подкрепяне на нашите аграрни производители.
Подобни ограничения би трябвало да бъдат уреди със закон и да имат дълготрайна визия и деяние. Това ще даде сигурност както на земеделските производители, по този начин и на преработвателите на селскостопанска продукция и търговците. Трябва да се работи с изрично ясни правила, с цел да няма нито един ощетен по веригата от мястото на произвеждане до крайният консуматор.
- А постановлението на Министерски съвет?
- Коментираме разпореждане на Министерски съвет, което според мен има общо значение без съответни параметри. В него няма съответни параметри какъв да бъде % на наличие на артикули в комерсиалните вериги или другата мярка да бъдат освободени от такси, които оскъпяват стоката, което я прави неконкурентно способна на пазара.
Правителството евентуално разчита, че земеделските производители ще се успокоят с сходни оферти, само че аз не считам по този начин.
*Източник: https://novapress.bg/
- Г-н Петков, ще сработи ли желанието на държавното управление да бъдат разграничени огромните хранителни вериги по този начин, че половината продукция, която се продава, да е родна?
- Предложението е направено в характерни за страната условия, имайки поради че се намираме в обстановка на изключително състояние, провокирано от вирусно заболяване COVID-19. Това наложи редица ограничаващи ограничения за битка с вируса, които ще имат своите обществени и стопански последствия.
По отношение на направеното предложение до анулация на изключителното състояние с акт на Министерски съвет да могат да се вкарват краткотрайни ограничения за отбрана на производството на храни, създадени на територията на Република България, и към този момент признатото разпореждане на Министерски съвет считам, че то е във време, в което са наложени рестриктивни ограничения по повод действието на пазарите /КООП пазари/, където са показани обичайно български артикули.
Заради изключителното състояние те не могат да доближат до потребителите. Тези ограничения едва ли ще успокоят българските аграрни производители, моето мнение е, че по-скоро не. Не считам, че ограниченията са навременни, само че въпреки всичко това е началото на един сериозен за обществото ни спор.
- Какво действително ще се случи?
Веригите магазини главно за хранителни артикули имат построени схеми за доставка. Предвид създалата се обстановка търговци от подобен мащаб мъчно биха могли да трансформират главните си снабдители на земеделска продукция в толкоз къси периоди, както и политиката си за действие.
Тези производители, които разчитат обичайно да продават своята продукция на затворените пазари, ще останат без опцията да продадат тази продукция. Тя е нетрайна и на практика производителите ще понесат съществени загуби.
- Само по време на рецесия ли е настоящ този проблем?
- Смятам че този въпрос не би трябвало да се преглежда в подтекста на рецесията, би трябвало да бъде обсъждан трайно със основаване на съответно законодателство, което да има дълготраен резултат за предстоящ интервал, нужна е законодателна рамка, която да даде сигурност на всички по веригата производители, преработватели, търговци. Причини за това има доста и някои от тях са – дали са конкуретноспособни на пазара нашите аграрни производители (ЗП), защото те получават по малко европейско субсидиране от европейските „Задгранични паспорти" (отдел на МВР) за създадената си продукция, т.е. тук би трябвало да се търси предоговаряне от страна на държавното управление, за превъзмогване на тези неравенства а те са в пъти.
На второ място е огромната диспропорционалност при отглежданите култури. В България има доста добре развито зърнопроизводство и доста дребна част „Задгранични паспорти" (отдел на МВР), занимаващи се с производството на плодове и зеленчуци, мляко и месо. Трябва стратегическо държавническо решение с деяние за напред за вбъдеще, с цел да бъде стабилно това произвеждане и да има опцията да взема решение съответни проблеми на сектора, другояче ще бъдем изправени пред обстановка, в която ще преглеждаме създалите се проблеми през месец два, само че без съответни решения.
След близо 5 години наши старания най-после стартира да се мисли за българските производители и по какъв начин те да имат достъп до огромните хранителни вериги.
- Какви са предложенията на левицата?
- Ние бяхме и сме за българското произвеждане и това е повода да внесем законопроект още през 2017 година, който беше отхвърлян от ръководещото болшинство. Ние, като политическа партия неколкократно сме заявявали нашата позиция в посока на поддръжка на дребните и междинни стопани занимаващи се с развъждането на тъкмо тази продукция, за която става дума в актуалното разпореждане на Министерски съвет. Нашето предложение планува избран % от български артикули да участва на щандовете на огромните вериги в България, търгуващи най-вече с хранителни артикули. Ако не бъде приложено това предписание по-скоро да бъде избрана съответна повърхност, на която да бъдат изложени артикули – българско произвеждане.
Това са дълготрайни ограничения за стимулиране на българското произвеждане, а за съответната обстановка предложихме да бъдат заделени 30 млн.лв. от бюджета на страната за справяне с рецесията, в която са сложени БЗП. За жал и това наше предложение беше отхвърлено с актуализацията на бюджета на изключително съвещание на Народно събрание през месец април.
Тези наши оферти участваха в политическата ни платформа, с която се явихме на парламентарните избори през 2017 година, залегнали са и в политическия ни документ Визия за България. Те демонстрират желанията, които Българска социалистическа партия има за развиването на бранш „ Земеделие “ за предстоящ интервал. Коментирам съответните ни оферти които са:
В асортимента на комерсиалните вериги (ТВ) с годишен оборот от 2 благ. лв. наложително да се вкарат следните минимални прагове за създадени в България артикули.
51% плодове и зеленчуци в интервала на тяхното развъждане и 30% отвън него
70% мляко и млечни артикули
25% месо и локални артикули, 50% пилешко месо,
75% вино и спиртни питиета
Наименованието българско може да бъде поставяно единствено на артикули създадени в страната, чиято съществена суровина е създадена в България. С наименованието свежи плодове и зеленчуци могат да се категоризират единствено плодове и зеленчуци създадени на територията на България. Сумите събрани от наказания при несъблюдение на закона се събират от ДФЗ и се употребяват само за подкрепяне на нашите аграрни производители.
Подобни ограничения би трябвало да бъдат уреди със закон и да имат дълготрайна визия и деяние. Това ще даде сигурност както на земеделските производители, по този начин и на преработвателите на селскостопанска продукция и търговците. Трябва да се работи с изрично ясни правила, с цел да няма нито един ощетен по веригата от мястото на произвеждане до крайният консуматор.
- А постановлението на Министерски съвет?
- Коментираме разпореждане на Министерски съвет, което според мен има общо значение без съответни параметри. В него няма съответни параметри какъв да бъде % на наличие на артикули в комерсиалните вериги или другата мярка да бъдат освободени от такси, които оскъпяват стоката, което я прави неконкурентно способна на пазара.
Правителството евентуално разчита, че земеделските производители ще се успокоят с сходни оферти, само че аз не считам по този начин.
*Източник: https://novapress.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ