Девет мнения за войната срещу медиите
Даниел Кадик, шеф на фондация " Фридрих Науман " за Югоизточна Европа
Даниел Кадик
Фотограф: Капитал
Част от тематиката Битката за малките екрани
Овладяването на малките екрани
Коалицията сред ГЕРБ и Пеевски нападна огромните тв канали, тъй като те са от дребното острови на медийна независимост
Сашо Дончев: Свободата на словото не може да бъде лимитирана – или я има, или я няма
Бизнесменът и издател на в. " Сега " пред " Капитал "
Поглеждайки над това, което се показва като медиен пазар [в България], човек бързо може да осъзнае, че в действителност тук няма действителен пазар. Имаме доста високо равнище на концентрация както на издателите, по този начин и на разпространителите. Освен това България има удивително количество издания, като се има поради броят консуматори. Това влияе върху качеството на публицистиката и я прави уязвима и податлива на въздействие. Да вземем предивид и броя публикации или репортажи, които са копирани непосредствено от източници като съветските издания " Спутник " или " Русия през днешния ден ". Ако източниците не се слагат под въпрос, те автоматизирано придвижват дневния ред на преведените текстове в изявленията. Имам поради Русия да вземем за пример, чието влияние върху медийната сцена в България е осезателно. Фондация за филантропични и обществени проучвания откри, че сред 2013 и 2016 година съветската агитация в България е повишена 30 пъти.
Ако медиите не могат да реализират доходност посредством разпространяване или локални реклами, то те имат потребност от външно финансиране и тук публичните фондове и тези на Европейски Съюз изиграха доста отрицателна роля. Това сътвори в допълнение зависимости. Дали ще пишеш отрицателно за източник, който ти обезпечава пари и може да те заплаши, че ще ти отреже финансирането? Отговорът най-често е не. В нашата " Черна книга на държавното разхищаване " ние проверяваме тъкмо такива проблеми. Тези стопански и политически ползи се отразяват като резултат в напън от притежателите и редакторите. Като към това се прибавят нестабилните трудови условия, при които доста публицисти работят, и фактът, че загубиш ли си работата, е доста мъчно да си намериш нова в изключително централизирана среда, и разбираш казуса на автоцензурата и неналичието на проверяваща публицистика. Има малко публицисти, които не престават да се борят, само че техният брой понижава.
Но за какво всичко това има значение? Медиите имат изключително значима роля в обществото. Те освен осведомят и образуват мнение, само че са и по тази причина да проверяват злоупотребите, осъществени от хората на власт, изключително когато институциите не са в положение да го сторят. Ако медиите на са свободни и самостоятелни, те могат да бъдат употребявани да тласнат публичното мнение в услуга на ръководещия политически или стопански хайлайф, да навредят на съперника му или да отклонят общественото внимание от значими въпроси или проблеми. Това е нещо, което в действителност можем да забележим в България, изхождайки от обстоятелството, че има над 65 % съмнение в медиите и че България е на 109-то място от 180 по индикатора независимост на медиите (в годишната ранглиста на " Репортери без граници " - бел. ред.).
Константин Каменаров - общоприет шеф на Българска национална телевизия
Константин Каменаров
Фотограф: Капитал Още по тематиката
За какво е абсурдът, който докара до оставката на Антон Тодоров
Сблъсъкът сред депутата от ГЕРБ и медиите, пояснен в 10 въпроса и отговора
9 окт 2017
Когато властта заплашва публицисти в ефир
Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една заран подсетиха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев за какво е самичък в студиото, без Анна Цолова
6 окт 2017
Защо се стигна до настоящето състояние с медиите, да излизат на митинг за правото свободно да задават въпроси?
Има нещо надълбоко сбъркано в това да излизаш на митинг да защитиш точно това свое право, тъй като да задаваш въпроси е професионален принцип, обвързване, изискване.
Как бихте постъпили, в случай че Ви се обадят от държавното управление да вземете ограничения против някой публицист, тъй като задава неуместни въпроси?
Съвсем почтено, не си представям такова нещо. Няма неприятни въпроси, има неуместни отговори и работата на журналиста е да ги задава.
Българска национална телевизия лоялна на политиците, които й превеждат дотацията ли е, или на хората, които ги дават?
Длъжни сме на аудиторията и служим на нея .
Кой седи против свободната публицистика?
Всеки, който има какво да крие.
Какви са инструментите за напън?
Доста е необятно ветрилото с принадлежности за напън. Като се стартира от персонални другарства и контакти и се стигне до икономическа насила.
Какво можем да създадем да се промени обстановката?
Постоянно би трябвало да отстояваме правата си. Пък и ние, публицистите, не трябва да забравяме, че не сме съдници на самите себе си, има публика, която ни прави оценка.
Светослав Иванов, публицист bTV
Светослав Иванов
Фотограф: Капитал
Извинение поради основаните чудовища в студиата. Празни хора, псевдозвезди, боязън от смисъла. Как се докарахме дотук? Не толкоз поради зависимости, колкото поради неналичието на темперамент, ценностен крах и ниско самочувствие. Тотална загуба на нишката с потребностите на публиката си.
Иначе нямаше да допуснем всички групово десетките празноглавци да дефилират по студиата от години, нито политическите планове да се пръкват от телевизионния екран. Това е една от аргументите да се стигне до обстановката, в която компрометираните се пробват да компрометират, калните хвърлят тиня с претекста: " Всички сме мръсни ".
Чакайте, ние знаем кои са мръсни. Не са нужни някогашни публицисти, развили политическите планове на олигарси, да се пробват да сочат с пръст. Когото и да било.
Как да вярваш на безчестния? Как да го приемеш съществено? Политиците си броят роднините във властта. Те са доста. Шуробаджанащината няма цвят.
(...) Трябват ли ни същински медии въобще? Защото до момента в който оплакваме публицистиката, всеки трети в трамвая е с жълт вестник в ръка. Докато и вие сте подготвени да дадете левчето си за злословия и помийна яма, островите ще стават все по-малко. Клоака, посредством която се прави и групова разпра. С всеки неуместен на мощните на деня. (част от коментара му в предаването " 120 минути " )
Чавдар Николов, карикатурист
Чавдар Николов
Фотограф: Капитал
Бях на митинга, който беше проведен от публицистите пред Министерския съвет. Там видях доста мои сътрудници от " Нова тв ", хора, с които съм работил, и такива, с които съм преговарял. Казах им, че с изключение на пред кабинета на Бойко Борисов би трябвало да стачкуват и пред кабинета на своя шеф Дидие Щосел. Проблемът пред българските медии е, че едни публицисти си отиват, само че в тях остават така наречен политкомисари, които от години са несменями и дават отговор за топлата връзка с властта.
Вярвам, че в последна сметка всяко деяние не остава самотно, без следствие, въпреки и постепенно леко се трансформират нещата. Искам да не отстъпвам свободата, правата, правилата, достолепието, името и физиономията си посредством моята всекидневна работа.
Това, което ми се случи преди близо година в " Нова тв " със свалянето на 90 клипа с мои карикатури, охарактеризирам като цензура. После ги възвърнах,а като видяха какъв публичен отзив имаше, и даже ме поканиха на диалог да се върна и да работя в малкия екран. Не се получи.
Ирина Недева
Фотограф: Капитал Ирина Недева, ръководител на Асоциацията на европейските публицисти
Решихме да организираме митинга преди Министерския съвет, преди Антон Тодоров да си подаде оставката, като към момента не е ясно какво ще се случи в Народното събрание, дали ще му я одобряват.
Казусът е доста сериозен – тъй като това е отдавнашна наклонност. И видяхме, че законодателната и изпълнителната власт – законодателната в лицето на депутата Тодоров и изпълнителната – на толкоз високо равнище, вторият човек в изпълнителната власт – Валери Симеонов, на процедура започнаха война с публицистично наличие в медиите, по всички избрания това е опит за цензура.
И по тази причина сме задължени да реагираме. Не ми се е случвало до момента. Това е мрачна наклонност – хора на власт да стопират въпроси и да плашат публицисти с уволняване.
Миролюба Бенатова
Фотограф: Капитал Миролюба Бенатова, публицист, " Нова тв "
Протестираме, с цел да върнем достолепието в специалността, да върнем обичайното другарство с политици и всевъзможни властимащи, което е: ние задаваме въпроси, вие отговаряте.
Без квалификации, без мнения, дали са глупави или е значимото, или не е значимото – до момента в който сме в позиция да питаме, дано другата страна да дава отговор.
Антон Тодоров, Симеонов – те са мотивът да повдигнем въпрос, който ни визира като колегия.
Дали ние не отстъпихме територия, с цел да е допустима такава обществена насмешка. Те са разследване. Те са признак. И се вижда, че сме изгубили престиж и би трябвало да си върнем позиции.
Следват мненията на двама издатели и притежателя на уеб страницата " Биволъ "
Бизнесменът и издател на " Клуб Z " Огнян Донев:
" Натискът над мен беше поради " Труд " и " 24 часа "
Бизнесменът и издател на в. " Сега " - Сашо Дончев:
" Свободата на словото не може да бъде лимитирана – или я има, или я няма "
Асен Йорданов, притежател на уеб страницата " Биволъ ":
Усещам зародиша на нетърпимостта в обществото
Даниел Кадик
Фотограф: Капитал
Част от тематиката Битката за малките екрани
Овладяването на малките екрани
Коалицията сред ГЕРБ и Пеевски нападна огромните тв канали, тъй като те са от дребното острови на медийна независимост
Сашо Дончев: Свободата на словото не може да бъде лимитирана – или я има, или я няма
Бизнесменът и издател на в. " Сега " пред " Капитал "
Поглеждайки над това, което се показва като медиен пазар [в България], човек бързо може да осъзнае, че в действителност тук няма действителен пазар. Имаме доста високо равнище на концентрация както на издателите, по този начин и на разпространителите. Освен това България има удивително количество издания, като се има поради броят консуматори. Това влияе върху качеството на публицистиката и я прави уязвима и податлива на въздействие. Да вземем предивид и броя публикации или репортажи, които са копирани непосредствено от източници като съветските издания " Спутник " или " Русия през днешния ден ". Ако източниците не се слагат под въпрос, те автоматизирано придвижват дневния ред на преведените текстове в изявленията. Имам поради Русия да вземем за пример, чието влияние върху медийната сцена в България е осезателно. Фондация за филантропични и обществени проучвания откри, че сред 2013 и 2016 година съветската агитация в България е повишена 30 пъти.
Ако медиите не могат да реализират доходност посредством разпространяване или локални реклами, то те имат потребност от външно финансиране и тук публичните фондове и тези на Европейски Съюз изиграха доста отрицателна роля. Това сътвори в допълнение зависимости. Дали ще пишеш отрицателно за източник, който ти обезпечава пари и може да те заплаши, че ще ти отреже финансирането? Отговорът най-често е не. В нашата " Черна книга на държавното разхищаване " ние проверяваме тъкмо такива проблеми. Тези стопански и политически ползи се отразяват като резултат в напън от притежателите и редакторите. Като към това се прибавят нестабилните трудови условия, при които доста публицисти работят, и фактът, че загубиш ли си работата, е доста мъчно да си намериш нова в изключително централизирана среда, и разбираш казуса на автоцензурата и неналичието на проверяваща публицистика. Има малко публицисти, които не престават да се борят, само че техният брой понижава.
Но за какво всичко това има значение? Медиите имат изключително значима роля в обществото. Те освен осведомят и образуват мнение, само че са и по тази причина да проверяват злоупотребите, осъществени от хората на власт, изключително когато институциите не са в положение да го сторят. Ако медиите на са свободни и самостоятелни, те могат да бъдат употребявани да тласнат публичното мнение в услуга на ръководещия политически или стопански хайлайф, да навредят на съперника му или да отклонят общественото внимание от значими въпроси или проблеми. Това е нещо, което в действителност можем да забележим в България, изхождайки от обстоятелството, че има над 65 % съмнение в медиите и че България е на 109-то място от 180 по индикатора независимост на медиите (в годишната ранглиста на " Репортери без граници " - бел. ред.).
Константин Каменаров - общоприет шеф на Българска национална телевизия
Константин Каменаров
Фотограф: Капитал Още по тематиката
За какво е абсурдът, който докара до оставката на Антон Тодоров
Сблъсъкът сред депутата от ГЕРБ и медиите, пояснен в 10 въпроса и отговора
9 окт 2017
Когато властта заплашва публицисти в ефир
Депутатът от ГЕРБ Антон Тодоров и вицепремиерът Симеонов в една заран подсетиха на журналиста от Нова телевизия Виктор Николаев за какво е самичък в студиото, без Анна Цолова
6 окт 2017
Защо се стигна до настоящето състояние с медиите, да излизат на митинг за правото свободно да задават въпроси?
Има нещо надълбоко сбъркано в това да излизаш на митинг да защитиш точно това свое право, тъй като да задаваш въпроси е професионален принцип, обвързване, изискване.
Как бихте постъпили, в случай че Ви се обадят от държавното управление да вземете ограничения против някой публицист, тъй като задава неуместни въпроси?
Съвсем почтено, не си представям такова нещо. Няма неприятни въпроси, има неуместни отговори и работата на журналиста е да ги задава.
Българска национална телевизия лоялна на политиците, които й превеждат дотацията ли е, или на хората, които ги дават?
Длъжни сме на аудиторията и служим на нея .
Кой седи против свободната публицистика?
Всеки, който има какво да крие.
Какви са инструментите за напън?
Доста е необятно ветрилото с принадлежности за напън. Като се стартира от персонални другарства и контакти и се стигне до икономическа насила.
Какво можем да създадем да се промени обстановката?
Постоянно би трябвало да отстояваме правата си. Пък и ние, публицистите, не трябва да забравяме, че не сме съдници на самите себе си, има публика, която ни прави оценка.
Светослав Иванов, публицист bTV
Светослав Иванов
Фотограф: Капитал
Извинение поради основаните чудовища в студиата. Празни хора, псевдозвезди, боязън от смисъла. Как се докарахме дотук? Не толкоз поради зависимости, колкото поради неналичието на темперамент, ценностен крах и ниско самочувствие. Тотална загуба на нишката с потребностите на публиката си.
Иначе нямаше да допуснем всички групово десетките празноглавци да дефилират по студиата от години, нито политическите планове да се пръкват от телевизионния екран. Това е една от аргументите да се стигне до обстановката, в която компрометираните се пробват да компрометират, калните хвърлят тиня с претекста: " Всички сме мръсни ".
Чакайте, ние знаем кои са мръсни. Не са нужни някогашни публицисти, развили политическите планове на олигарси, да се пробват да сочат с пръст. Когото и да било.
Как да вярваш на безчестния? Как да го приемеш съществено? Политиците си броят роднините във властта. Те са доста. Шуробаджанащината няма цвят.
(...) Трябват ли ни същински медии въобще? Защото до момента в който оплакваме публицистиката, всеки трети в трамвая е с жълт вестник в ръка. Докато и вие сте подготвени да дадете левчето си за злословия и помийна яма, островите ще стават все по-малко. Клоака, посредством която се прави и групова разпра. С всеки неуместен на мощните на деня. (част от коментара му в предаването " 120 минути " )
Чавдар Николов, карикатурист
Чавдар Николов
Фотограф: Капитал
Бях на митинга, който беше проведен от публицистите пред Министерския съвет. Там видях доста мои сътрудници от " Нова тв ", хора, с които съм работил, и такива, с които съм преговарял. Казах им, че с изключение на пред кабинета на Бойко Борисов би трябвало да стачкуват и пред кабинета на своя шеф Дидие Щосел. Проблемът пред българските медии е, че едни публицисти си отиват, само че в тях остават така наречен политкомисари, които от години са несменями и дават отговор за топлата връзка с властта.
Вярвам, че в последна сметка всяко деяние не остава самотно, без следствие, въпреки и постепенно леко се трансформират нещата. Искам да не отстъпвам свободата, правата, правилата, достолепието, името и физиономията си посредством моята всекидневна работа.
Това, което ми се случи преди близо година в " Нова тв " със свалянето на 90 клипа с мои карикатури, охарактеризирам като цензура. После ги възвърнах,а като видяха какъв публичен отзив имаше, и даже ме поканиха на диалог да се върна и да работя в малкия екран. Не се получи.
Ирина Недева
Фотограф: Капитал Ирина Недева, ръководител на Асоциацията на европейските публицисти
Решихме да организираме митинга преди Министерския съвет, преди Антон Тодоров да си подаде оставката, като към момента не е ясно какво ще се случи в Народното събрание, дали ще му я одобряват.
Казусът е доста сериозен – тъй като това е отдавнашна наклонност. И видяхме, че законодателната и изпълнителната власт – законодателната в лицето на депутата Тодоров и изпълнителната – на толкоз високо равнище, вторият човек в изпълнителната власт – Валери Симеонов, на процедура започнаха война с публицистично наличие в медиите, по всички избрания това е опит за цензура.
И по тази причина сме задължени да реагираме. Не ми се е случвало до момента. Това е мрачна наклонност – хора на власт да стопират въпроси и да плашат публицисти с уволняване.
Миролюба Бенатова
Фотограф: Капитал Миролюба Бенатова, публицист, " Нова тв "
Протестираме, с цел да върнем достолепието в специалността, да върнем обичайното другарство с политици и всевъзможни властимащи, което е: ние задаваме въпроси, вие отговаряте.
Без квалификации, без мнения, дали са глупави или е значимото, или не е значимото – до момента в който сме в позиция да питаме, дано другата страна да дава отговор.
Антон Тодоров, Симеонов – те са мотивът да повдигнем въпрос, който ни визира като колегия.
Дали ние не отстъпихме територия, с цел да е допустима такава обществена насмешка. Те са разследване. Те са признак. И се вижда, че сме изгубили престиж и би трябвало да си върнем позиции.
Следват мненията на двама издатели и притежателя на уеб страницата " Биволъ "
Бизнесменът и издател на " Клуб Z " Огнян Донев:
" Натискът над мен беше поради " Труд " и " 24 часа "
Бизнесменът и издател на в. " Сега " - Сашо Дончев:
" Свободата на словото не може да бъде лимитирана – или я има, или я няма "
Асен Йорданов, притежател на уеб страницата " Биволъ ":
Усещам зародиша на нетърпимостта в обществото
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ