Русия-НАТО: Време е да бъде преустановено действието на Основополагащия акт
Даниел Фрийд, Стивън Пайфър и Александър Вършбоу*, The Hill
В интервала на огромните очаквания за Русия, президентът Бил Клинтън се стремеше да разшири, както НАТО, по този начин и да откри стратегическо партньорство сред Североатлантическия съюз и Москва. В състава на неговия Съвет за национална сигурност ние тримата работихме над метод, който докара до приемането през 1997 година на " Основополагащ акт за взаимоотношения, съдействие и сигурност сред НАТО и Руската федерация “. Той формализираше връзките сред НАТО и Русия, които ние преглеждахме като евентуален " съюз със Североатлантическия съюз " и, който съдържаше гаранции за сигурност за Москва.
Основополагащият акт даде осезаеми резултати още в първите години на своето битие, само че през днешния ден
Европа се сблъсква с една нападателна, реваншистка Русия
Действията на президента на Русия Владимир Путин унищожиха основата за съдействието.
НАТО би трябвало да приключи действието на Основополагащия акт и, в частност, да се откаже от своите гаранции по отношение на разполагането на стандартни въоръжени сили на териториите на новите страни-членки.
Ръководителите на НАТО и Русия се срещнаха през май 1997 година, два месеца преди да бъдат поканени за участие Полша, Унгария и Чехия, и подписаха Основополагащия акт. В документа са изложени задачите и правилата на " консултациите ", съдействието, взаимното взимане на решения и взаимни дейности " сред НАТО и Русия. Неговите амбициозни рамки отразяваха общото мнение, че Североатлантическия съюз и Русия могат да работят дружно " за построяването на постоянна, мирна и неделима Европа, цялостна и свободна " създавайки механизми за съдействие, които, с изключение на всичко друго, щяха да понижат паниката на Москва от военното влияние на разширението.
В Основополагащия акт се съдържат две основни гаранции за това, „ че разширението на НАТО не съставлява военна опасност за Русия.
Първо, членовете на НАТО удостоверяват, че те " нямат нито планове, нито проекти, нито аргументи да разполагат нуклеарно оръжие на териториите на новите членове " (познато като " трите не " ).
Второ, Североатлантическият съюз съобщи, че " в настоящите и обозрими условия на сигурността защитата на НАТО не изисква в допълнение непрекъснато разполагане на обилни бойни сили " в състава на новите членове. Русия се задължи да демонстрира аналогична въздържаност.
За страдание, ситуацията в областта на сигурността в Европа не се разви по този начин, както се надяваше управлението на НАТО. Западът не беше безукорен, само че огромната част от
отговорността за утежняването на обстановката носят Путин и Кремъл
Злонамерените дейности на Русия включваха огромна стратегия за военна рационализация, хакерски атаки, акции по дезинформация и все по-враждебно отношение към Запада.
През 2014 година Москва наруши уговорките, поетите от нея с Хелзинкския Заключителен акт от 1975 година, препотвърдени в Основополагащия акт, когато нейните военни нелегално окупираха Крим и разпалиха спора в Източна Украйна.
През февруари тази година Русия наново нахлу в Украйна на няколко фронта, започвайки най-голямата война в Европа от времето на Втората международна война.
Действията на Русия нарушиха нейните задължения по Основополагащия акт и подкопават задачите и правилата, съгласувани преди 25 години.
Ръководителите на страните от НАТО ще се срещнат в Мадрид на 29–30 юни, с цел да одобряват нова тактика на Северноатлантическия съюз и ограничения по укрепването на отбранителния капацитет и въздържане на НАТО след войната на Русия срещу Украйна.
Те са длъжни също по този начин да прекратят действието на Основополагащия акт.
Североатлантическият съюз може да продължи да съблюдава правилото на „ трите не “ в сдържането на съветските нуклеарни закани.
Но НАТО би трябвало да се откаже от своето обвързване да се въздържа от в допълнение, непрекъснато разполагане на обилни бойни сили.
От 1997 до 2014 година НАТО не е разполагал наземни бойни сили в новите държави-членки. Съединените щати редуцираха своите сили в Европа дотам, че през 2013 година те не разполагаха с непрекъснато дислоцирани там танкове.
След първичното нахлуване на Русия против Украйна през 2014 година Североатлантическият съюз на ротационна основа разпростра неголеми бойни групи с бройка на батальон в страните от Прибалтика и Полша, всъщност в качеството на trip-wires (буквално значи „ въжета за попречване “, „ трудности “), а Съединените щати разположиха бронетанкова бригада в Полша също на ротационна основа.
През тази година, когато Русия се готвеше и стартира войната против Украйна, НАТО на краткотрайна основа разположи спомагателни сили на източния си фланг, в това число нови ротационни бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия, с цел да предотврати допустимо разпространяване на съветска експанзия на територията на НАТО.
Независимо от това по какъв начин ще приключи руско-украинската война, членовете на НАТО би трябвало да признаят, че те се сблъскват с
дълготрайна военна опасност на изток
За да не се опита Кремъл да предприеме нещо против членове на НАТО е належащо Северноатлантическият съюз на непрекъсната основа да разполага по-силни бойни групи в Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
За да бъде сдържана днешна Русия, тези сили би трябвало да служат освен като trip-wires, само че и да имат наземен и въздушен потенциал, задоволителен за това, да задържи атакуващи сили до идването на подкрепления от съдружниците.
Разбира се, това няма да се хареса на Москва, само че тя лиши НАТО от каквито и да било учредения да се отнася съществено към възраженията на Кремъл.
Основополагащият акт даде опция да бъде издигната нова Европа посредством основаването на механизми за разговор и съдействие сред Русия и НАТО.
За страдание, това не се случи.
Прекратяването на действието на Акта ще остави открита опцията в бъдеще, когато Русия се върне към правилата и разпоредбите на интернационалния ред, то да бъде бързо възобновено.
Но това ще може да се случи единствено откакто Путин напусне поста си и новото потомство съветски водачи показва, че Русия още веднъж споделя задачата за основаване на постоянна, мирна и неделима Европа.
*Посланиците Даниел Фрийд, Стивън Пайфър и Александър Вършбоу са някогашни дипломатически чиновници, старши шефове в Съвета за национална сигурност в администрацията на Бил Клинтън, а по-късно са заемали разнообразни управителни длъжности в администрацията на Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама.
Превод: Faktor.bg
В интервала на огромните очаквания за Русия, президентът Бил Клинтън се стремеше да разшири, както НАТО, по този начин и да откри стратегическо партньорство сред Североатлантическия съюз и Москва. В състава на неговия Съвет за национална сигурност ние тримата работихме над метод, който докара до приемането през 1997 година на " Основополагащ акт за взаимоотношения, съдействие и сигурност сред НАТО и Руската федерация “. Той формализираше връзките сред НАТО и Русия, които ние преглеждахме като евентуален " съюз със Североатлантическия съюз " и, който съдържаше гаранции за сигурност за Москва.
Основополагащият акт даде осезаеми резултати още в първите години на своето битие, само че през днешния ден
Европа се сблъсква с една нападателна, реваншистка Русия
Действията на президента на Русия Владимир Путин унищожиха основата за съдействието.
НАТО би трябвало да приключи действието на Основополагащия акт и, в частност, да се откаже от своите гаранции по отношение на разполагането на стандартни въоръжени сили на териториите на новите страни-членки.
Ръководителите на НАТО и Русия се срещнаха през май 1997 година, два месеца преди да бъдат поканени за участие Полша, Унгария и Чехия, и подписаха Основополагащия акт. В документа са изложени задачите и правилата на " консултациите ", съдействието, взаимното взимане на решения и взаимни дейности " сред НАТО и Русия. Неговите амбициозни рамки отразяваха общото мнение, че Североатлантическия съюз и Русия могат да работят дружно " за построяването на постоянна, мирна и неделима Европа, цялостна и свободна " създавайки механизми за съдействие, които, с изключение на всичко друго, щяха да понижат паниката на Москва от военното влияние на разширението.
В Основополагащия акт се съдържат две основни гаранции за това, „ че разширението на НАТО не съставлява военна опасност за Русия.
Първо, членовете на НАТО удостоверяват, че те " нямат нито планове, нито проекти, нито аргументи да разполагат нуклеарно оръжие на териториите на новите членове " (познато като " трите не " ).
Второ, Североатлантическият съюз съобщи, че " в настоящите и обозрими условия на сигурността защитата на НАТО не изисква в допълнение непрекъснато разполагане на обилни бойни сили " в състава на новите членове. Русия се задължи да демонстрира аналогична въздържаност.
За страдание, ситуацията в областта на сигурността в Европа не се разви по този начин, както се надяваше управлението на НАТО. Западът не беше безукорен, само че огромната част от
отговорността за утежняването на обстановката носят Путин и Кремъл
Злонамерените дейности на Русия включваха огромна стратегия за военна рационализация, хакерски атаки, акции по дезинформация и все по-враждебно отношение към Запада.
През 2014 година Москва наруши уговорките, поетите от нея с Хелзинкския Заключителен акт от 1975 година, препотвърдени в Основополагащия акт, когато нейните военни нелегално окупираха Крим и разпалиха спора в Източна Украйна.
През февруари тази година Русия наново нахлу в Украйна на няколко фронта, започвайки най-голямата война в Европа от времето на Втората международна война.
Действията на Русия нарушиха нейните задължения по Основополагащия акт и подкопават задачите и правилата, съгласувани преди 25 години.
Ръководителите на страните от НАТО ще се срещнат в Мадрид на 29–30 юни, с цел да одобряват нова тактика на Северноатлантическия съюз и ограничения по укрепването на отбранителния капацитет и въздържане на НАТО след войната на Русия срещу Украйна.
Те са длъжни също по този начин да прекратят действието на Основополагащия акт.
Североатлантическият съюз може да продължи да съблюдава правилото на „ трите не “ в сдържането на съветските нуклеарни закани.
Но НАТО би трябвало да се откаже от своето обвързване да се въздържа от в допълнение, непрекъснато разполагане на обилни бойни сили.
От 1997 до 2014 година НАТО не е разполагал наземни бойни сили в новите държави-членки. Съединените щати редуцираха своите сили в Европа дотам, че през 2013 година те не разполагаха с непрекъснато дислоцирани там танкове.
След първичното нахлуване на Русия против Украйна през 2014 година Североатлантическият съюз на ротационна основа разпростра неголеми бойни групи с бройка на батальон в страните от Прибалтика и Полша, всъщност в качеството на trip-wires (буквално значи „ въжета за попречване “, „ трудности “), а Съединените щати разположиха бронетанкова бригада в Полша също на ротационна основа.
През тази година, когато Русия се готвеше и стартира войната против Украйна, НАТО на краткотрайна основа разположи спомагателни сили на източния си фланг, в това число нови ротационни бойни групи в Румъния, България, Унгария и Словакия, с цел да предотврати допустимо разпространяване на съветска експанзия на територията на НАТО.
Независимо от това по какъв начин ще приключи руско-украинската война, членовете на НАТО би трябвало да признаят, че те се сблъскват с
дълготрайна военна опасност на изток
За да не се опита Кремъл да предприеме нещо против членове на НАТО е належащо Северноатлантическият съюз на непрекъсната основа да разполага по-силни бойни групи в Естония, Латвия, Литва, Полша и Румъния.
За да бъде сдържана днешна Русия, тези сили би трябвало да служат освен като trip-wires, само че и да имат наземен и въздушен потенциал, задоволителен за това, да задържи атакуващи сили до идването на подкрепления от съдружниците.
Разбира се, това няма да се хареса на Москва, само че тя лиши НАТО от каквито и да било учредения да се отнася съществено към възраженията на Кремъл.
Основополагащият акт даде опция да бъде издигната нова Европа посредством основаването на механизми за разговор и съдействие сред Русия и НАТО.
За страдание, това не се случи.
Прекратяването на действието на Акта ще остави открита опцията в бъдеще, когато Русия се върне към правилата и разпоредбите на интернационалния ред, то да бъде бързо възобновено.
Но това ще може да се случи единствено откакто Путин напусне поста си и новото потомство съветски водачи показва, че Русия още веднъж споделя задачата за основаване на постоянна, мирна и неделима Европа.
*Посланиците Даниел Фрийд, Стивън Пайфър и Александър Вършбоу са някогашни дипломатически чиновници, старши шефове в Съвета за национална сигурност в администрацията на Бил Клинтън, а по-късно са заемали разнообразни управителни длъжности в администрацията на Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама.
Превод: Faktor.bg
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ