ДАНИ МИЛЕВ е известен български поп певец, музикант, композитор, текстописец,

ДАНИ МИЛЕВ е прочут български поп артист, музикант, композитор, текстописец, аранжор, бенд-мастер, студиен експерт, продуцент и всичко обвързвано с музиката, сцената, звукозаписите, музицирането и малкия екран. Роден е на 16 май 1968 година в София. Композира първата си ария още на 10-годишна възраст за учебен конкурс. През 1996 година издава албума "Утро над града ", продуциран от Тончо Русев. По-късно написа и песните за групата "Хадес ", от която е част. Роботи с Нона Йотова, Васил Найденов, Йорданка Христова, Ваня Костова, Графа, Стефан Вълдобрев, Нина Николина, Поли Генова, Мариана Попова и доста други Изявява се както като солов реализатор, по този начин и с групата си "Дани Милев бенд ". През 2000 година музикантът отваря лично студио, наречено "Фабула ". Аранжира албум на Нона Йотова "Тера инкогнита " през 2003 година През 2004, 2005 и 2006 година дружно с Дони аранжира и записва музиката за театралните награди "Аскеер ". Аранжирал е и музиката за световноизвестните хитови пиеси "Ножица-трепач " и "Копче за сън ". Песента "Let me cry " по негов текст в осъществяване на Мариана Попова печели първо място в българския край на "Евровизия ". Носител е на десетки награди от наши и непознати състезания.

"Хората във властта идват и си отиват, а традициите и творчеството ще останат епохи след тях "

- Г-н Милев, ръководещото болшинство в Народно събрание отхвърли плана "Културен чек " на Българска социалистическа партия. Участвахте в представянето му и го подкрепихте. Защо концепцията на левицата не бе призната?
- Участвах в презентацията на плана "Културен чек " и дружно с доста колеги-творци изразихме безрезервната си поддръжка за концепцията. Тя е част от европейската самодейност "Гаранция за младежта ". С нея се предлага 15 млн. лева от бюджета да бъдат отделени за този Културен чек. Той има за цел да помогне на създателите и да подтиква младежите да се образоват, да търсят и да познават българското изкуство и просвета. Чрез модерната интернет-платформа "Културен чек " младежите, навършили 18 години, ще могат против 200 лева да посещават театри, концерти, да си купят книга, да отидат в музей.
За страдание концепцията не срещна схващане у ръководещите и те с лека ръка я отхвърлиха. По време на дебатите в пленарната зала разбрах, че от Министерството на културата не са подкрепили предлагането с претекста, че не е изработен разбор на предстоящите резултати. Всъщност става дума за едвам 8-10 млн. лева годишно от бюджета. Толкова ли не може да се отдели тази съвсем оскъдна сума, с цел да могат повече млади българи да си закупят книга или да отидат на спектакъл, или на концерт!? Надявам се от Българска социалистическа партия да внесат още веднъж предлагането и нека то получи поддръжка в пленарната зала.
- Вашият живот е музиката. С какви усеща приемате предлагането на левицата за въвеждането на квоти за българска музика в родния ефир?
- Идеята е един от отговорите на въпросите по какъв начин да спасим и по какъв начин да продължим да бъдем национално виновни към това, което се прави в България. Много ми хареса концепцията за квотите в акцията на Българска социалистическа партия и по тази причина застанах зад нея. Защото не виждам различен вид за избавяне на българската еднаквост и език. На някои, апропо, не им изнася доста да има българска музика. Жалко е, че съвсем никоя медия не се интересува от нашата просвета и музика. А то и българските медии към този момент се броят на пръстите на едната ни ръка. Повечето са с непознати притежатели, които мачкат създателите ни. Така или другояче не можем да излезем на техния пазар, тъй като в никакъв случай няма да ни пуснат. Това е бизнес, в който непознатите притежатели са ни взели 90% от пазара. Това е безумно!
Няма държавна политика, няма отбрана на българските създатели. Управляващите нехаят и са безхаберни. Не знам дали хората знаят, само че музиката, която сега звучи в ефира ни, е 90% непозната, единствено 10 на 100 са българските песни. От тях 9% са на музиканти, които са част от една компания. Само 1 на 100 са свободните реализатори и в случай че може някой някъде да се промъкне, има шанса да сътвори шлагер. Но това се случва с лъчение на песента, с цел да могат хората да я чуят, нали? За благополучие има интернет, където меломаните слушат български реализатори. Но това не е политика за опазване на българската музика.
- Грижи ли се страната за своите създатели?
- Държавата ненапълно се грижи за някои от създателите, а ненапълно изобщо не се грижи за никой от създателите си. Има държавна политика на % от продадените билети в театри, в опери, в симфонични оркестри и така нататък В това няма нищо неприятно, тъй като имаме страхотни реализатори в тези институции. Но по какъв начин ние, поп изпълнителите, които също творим българска музика, да бъдем съперник на хора, дотирани на 50% и чийто доход е обезпечен от страната? Държавата изначално слага в неравностойно състояние хората от моя отрасъл. Поп музиката е сирачето, оставено в ъгъла, от което никой не се интересува. Имаше 15 години толериране от страна на страната на поп фолка и той беше дотиран съзнателно. И в този момент има цяло потомство, възпитано в това.
Бях засегнат от отношението на държавното управление към музикантите от оркестъра на БНР. Хора с мизерни заплати стачкуваха с месеци и никой не им обърна внимание. А министър председателят Борисов се изцепи цинично, че му свирят под прозореца. Ами ще му свирят! Направете сметка, измислете го по този начин, че тези хора да бъдат равнопоставени на сътрудниците си, които работят на други места. Ами, ние не знаехме, че има... Какво знаете изобщо? Никой не се замисля, че тези музиканти се грижат за фонда на радиото, за културата, за националното благосъстояние.
Хората във властта идват и си отиват. Ще си отидат и днешните. А традициите и творчеството ще останат епохи след тях. И единствено тогава ще я има България.
- Това не е ли част от опростачването, което се постанова от властимащите умишлено?
- Да, това е част от опростачването, въздейства се върху мисленето на хората, с цел да станат те елементарно манипулируеми. Чрез лансиране на простотията се не помнят далаверите, повишаването на живота. В забвение остават големите заеми на държавното управление, които по този начин и не стана ясно защо са изхарчени. И по този начин... Простакът слуша чалга, върти ханша, не чете, не се образова...
- Кога разбрахте, че музиката е ваша орис?
- Това не се схваща. Човек се ражда с нуждата да прави, да основава, да извършва музика. Тя би трябвало да е вътре в теб, да е пристигнала с раждането ти и да я усещаш още от първия си мирис като нужда. Вярно, през днешния ден има доста певици, които стават такива не поради това, че живеят с музиката, а с цел да си намерят богат мъж. И по-късно внезапно стопират да пеят или да се занимават с музика. В случая не приказваме за нужда, а за други неща.
Не бих си показал, че нещо би ме спряло да се занимавам с музика. Истината е, че като доста дребен чувах добре музиката, изживявах я по собствен метод и я усещах като своя територия. От доста дребен, пътувайки за село със фамилията ми, пеехме в таксито на няколко гласа. Мама, баща и брат ми пееха доста добре. Беше прелестно...
- Върху какво работите в този момент?
- В момента правя няколко неща вкупом. За страдание музиката и шоу бизнесът у нас не разрешават човек да се концентрира върху един план. Подготвям концерт на Йорданка Христова, който ще бъде на 19 ноември в Зала 1 на НДК. Ще й акомпанираме с моя бенд. Правя 2-3 нови аранжимента на нейни песни. Току-що й изпратих новия аранжимент на песента "Ежедневие ", писана от Стефан Димитров, която ще е част от концерта. Работя и по плана с Нона Йотова по стихове на поетите-символисти. Правим план и с Мариана Попова, която обаче в този момент се грижи за новородената си дъщеричка и за малко ще прекъснем с пеенето.
Правя ария на Неделяна Христова, с която работим сега. Тя е младо момиче, завоюва преди няколко години с моя ария втора премия на "Бургас и морето ". Тя също игра и ролята на Рени в огромния мюзикъл "Оркестър без име ", на който направих цялата музика. Предстои да се направи клип на една от песните, с които ще участваме следващата година в "Бургас и морето " - дай, Боже, да се класира за състезанието. Преди дни ми се обади Милица Божинова, която изиска да й направя ария и дадох обещание. Важното е да има безстрашие, време и муза... И нещата се случват.