Данданията с пробития и източен данъчен компютър стана повод да

Данданията с пробития и източен данъчен компютър стана мотив да се издумат толкоз доста нелепости, че не е към този момент несъмнено откраднатите данни ли ще причинят повече вреди, или всеобщата неуравновесеност около станалото. Честно казано, не мисля, че каквито и да е данни, предадени на данъчните, могат да причинят на данъкоплатеца особена щета. Призивите, който види свои персонални данни изтекли в мрежата, да съди данъчната администрация, са по-скоро адвокатски маркетинг, в сравнение с безкористен съвет. Резултатът ще е

 

на вятъра изгубени пари и време

 

за блуждаене по правосъдните инстанции, тъй като не е задоволително да докажеш, че свещените ти персонални данни са били свалени от незадоволително предпазен данъчен компютър, само че още би трябвало в действителност да си понесъл щета. И тя да е директно разследване от това източване на персоналните ти данни. Но както тъкмо оцени евентуалните опасности проф. Михаил Константинов, най-голямата щета ще е жена ти да научи за някоя спотаена от нея банкова сметка или укрит от нея, само че заявен пред данъчните приход. Та в резюме: от делата нищо няма да излезе. От всички отмъкнати данни най-опасни са в действителност адресите, в случай че са съчетани с информация за солидни приходи на живущия. Чудесно пособие за домашни крадци, нали. Не че без данни от данъчните до момента крадците изпитват необикновен недостиг на информация за евентуални жертви. Те, въпреки това, избират притежателите на недекларирани приходи пред тези с оповестени в данъчната работа пари. Иначе всички писъци по какъв начин измамници, въоръжени с цялостен набор от персоналните ни данни, към този момент теглят заеми от наше име, са

 

цялостен блъф и измислици

 

Не единствено банките, само че и всички финансови институции, дори които дават единствено до няколкостотин лв. назаем, имат задоволително надеждни процедури да ревизират, че лицето, на което отпускат заема, е тъкмо това, чиито персонални данни са вписани в кредитните документи. А в случай че някой нарушител е толкоз смел да се снима на банковите камери и задоволително сръчен да се показа за някой различен, той по-малко ще рискува, в случай че напряко се подреди на касата да тегли пари от непозната сметка, в сравнение с да се яви на изявление, с цел да вземе заем на непознато име.

 

Истерията, че иде информативен пъкъл

 

след кражбата на данъчните данни, е по-опасна от самата кражба. Защото срутва доверието в системата за продан на данни сред данъкоплатците и данъчната администрация. Странно по какъв начин измежду компаниите се популяризира суеверието, че било по-опасно да подаваш заявления и информации електронно, а по-сигурно - в случай че ги предаваш върху хартия на гишето. Всъщност е еднообразно рисково, тъй като и едните, и другите данни най-после попадат в едни и същи осведомителни масиви на данъчните и рискът да ги открадне някой е идентичен. Не мисля, че в България този риск е доста по-голям, в сравнение с във всяка друга страна в Евросъюза. Обаче

 

от шумотевицата може да има изгода,

 

в случай че стане мотив по-сериозно да се замислим освен за сигурността на данните, събирани от администрацията (но и от компаниите и изключително от банките), а преосмислим и кои тъкмо данни би трябвало да са обект на отбрана. По този мотив е извънредно време да се разбере, че има и персонални данни, които би трябвало да са обществени и не могат да бъдат секрети. Не може да е загадка да вземем за пример името на всеки от нас, нито компанията на търговеца. Иначе по какъв начин ще се разпознаваме и разграничаваме? По същата логичност

 

не може да е скришен персоналният номер – ЕГН и ЕИК

 

на жителите, на компаниите и на чужденците у нас. Това е идентификатор, също като името на индивида, обаче дигитален и по план – неповторим (друг е въпросът в действителност ли е така). Важно е всеки индивид - физически и юридически - да го има, тъй като имената се повтарят; най-малко няколкостотин души се обаждат на името Иван Петров Иванов. Имената се и трансформират, а цифровият код – не. В страните, където заради някакви сантименти наложителна и единна номерация на жителите няма, практиката я постанова непринудено. И тази идентификация не би трябвало да бъде засекретена, другояче става ненужна. В Германия да вземем за пример разпознават жителите по (две) имена, дата и място на раждане. И тази персонална информация не е загадка, в противен случай, налична е за всеки във всички обществени регистри, с цел да се знае за кого се отнася обществената информация в тях. Аналогична информация за дата, място (регион) на раждане и пол съдържа нашият ЕГН. (Понякога грешна; от моя ЕГН да вземем за пример излиза, че съм роден в София, пък аз не съм, заблеяла се е лелката, когато ни номерираха.) Само допреди няколко години имената с ЕГН (и дори с непрекъснат адрес) на всички нас висяха по стените на изборните секции – каква загадка е това! - и единствено някакъв неочакван

 

гърмеж на бюрократично малоумие

 

покри тази наложително обществена информация с наложена по закон загадка. Но загадка, несъмнено, няма, каквато и договорка да сключваш, дори в хотел да се настаниш, първият въпрос е: „ кажи си ЕГН-то “. Истински въпрос на национална осведомителна сигурност (колкото и тесногръд или незначителен да ви изглежда) е да се почистят законите от това неразбирателство и „ тайната “ на ЕГН незабавно да се вдигне. Обратно – същинските и чувствителни персонални данни би трябвало ясно да се посочат от закона и освен това – законът би трябвало да разпореди кой може да ни желае тези данни, по какъв начин точно е задължен да ни ги пази и какво дължи, в случай че не ги оварди.