Вместо независимо разследване властта предлага пълен имунитет за главния прокурор
Данаил Кирилов и Сотир Цацаров.
© Анелия Николова Бетониране на недосегаемостта на основният прокурор. Това е най-краткото резюме на показания в петък от правосъдния министър Данаил Кирилов план за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт за процедура за следствие и премахване на така наречен " трима огромни " - ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и основния прокурор.
Още при представянето им предложенията бяха остро разкритикувани от поканените магистрати.
Властта счита, че с въвеждането на процедурата ще бъде отстранена последната спънка пред отпадането на мониторинга от Европейска комисия на правосъдната промяна и битката с корупцията.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Нуждата от механизъм за без значение следствие - само че единствено във връзка с основния прокурор, беше регистрирана от Европейския съд по правата на индивида в делото " Колеви против България ". Впоследствие това беше установено и от самостоятелния разбор на държавното обвиняване, направен от прокурори от разнообразни страни от Европейски Съюз през 2016 година
Българските управляващи обаче дописаха мненията им с процедура за следствие на тримата огромни.
По създание казусът с недосегаемостта на основния прокурор следва от пирамидалната конструкция на държавното обвиняване, в която той има власт над всички прокурори - на процедура ръководителят на държавното обвиняване ще би трябвало да проверява себе си.
Същото, само че по-сложно
Предложенията на Кирилов не вземат решение този проблем, а го задълбочават. Идеята е образуването на досъдебно произвеждане и остраняването на тримата огромни да става с решение на 2/3 от членовете на пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) по предложение на минимум трима членове на съответната гилдия на съвета или министъра на правораздаването. Това ще става единствено за съзнателно закононарушение от общ темперамент. Подобна процедура вкарва мълчалив имунитет за тримата огромни в случай, че имунитет за съдиите, прокурорите и следователите беше отстранен през 2007 година по гледище на Европейска комисия.
Решението на пленума за започване на наказателно произвеждане и отстраняването на тримата огромни ще може да се апелира пред петчленен състав на Върховен административен съд, като членовете на състава ще се избират на инцидентен принцип всред всички магистрати в съдилището.
След като има такова единодушие се образува досъдебно произвеждане, което ще се води от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийска градска прокуратура (в останалите случаи), като държавните обвинители ще проверяват персонално, а няма да могат да разпореждат на проверяващи органи, каквито са следователите или проверяващи служители на реда.
Обвинението ще се внася в Специализирания съд или Софийски градски съд и там ще се преглежда от състав от трима съдии. Според предлагането обаче съставът ще се показва еднолично от ръководителя на тези съдилища, а няма да се избира инцидентно. Подобно предложение демонстрира извънредност на процедурата, по която тримата огромни ще бъдат разследвани и съдени.
Основната чат от рецензиите бяха ориентирани към неналичието на изясненост по какъв начин лицата, които могат да сезират пленума (министъра на правораздаването и минимум трима членове на съответната колегия) за предоставяне на позволение, ще имат данни, с цел да създадат сходно предложение.
Данаил Кирилов разви своето виждане по какъв начин ще стане това. Той даде образец, че в случай че член на Висш съдебен съвет има " разпечатка от банкова информация " на някой от тримата на огромни, той ще може да я употребява, с цел да стимулира предлагането си до пленума за започване на процедура. Правосъдният министър обаче пропусна да посочи по какъв начин банкова информация за трето лице може да доближи до член на Висш съдебен съвет по легален път.
Мария Павлова (следовател в Националната следствена работа, представител Камарата на следователите в България и длъжностен министър на правораздаването в държавното управление на Огнян Герджиков) разкритикува метода, по който е показан законопроектът - без претекстове и без да е изпратен авансово.
В ревюто си тя обърна внимание, че досъдебното произвеждане няма по какъв начин да стартира без разрешението на пленума. Действащият закон (НПК) обаче позволява и друга догадка - досъдебното произвеждане да стартира с първото деяние по следствието, осъществено от проверяващ орган (например - оглед, претършуване и изземване).
Това значи, че в случай че да вземем за пример някой от тримата огромни извърши ликвидиране, проверяващите ще би трябвало да изчакат минимум трима членове на съответната гилдия или министъра на правораздаването да сезират пленума на Висш съдебен съвет, който да даде позволение за формиране на досъдебно произвеждане. Чак тогава огледът на мястото на престъплението ще може да стартира.
Авторът в сянка
Очаквано отбрана на измененията пристигна от зам.-главния прокурор Петя Шишкова, която очевидно познаваше по-добре плана от правосъдния министър. Тя даде да се разбере, че преди отправянето на предлагането на пленума прокурор ще прави така наречен предварителна инспекция, в която да събере данни. Парадоксалното е, че въпросните предварителни инспекции са подложени на критика както в отчетите на Европейска комисия, по този начин и в самостоятелния разбор на прокуратурата от европейски специалисти - главно тъй като няма написани правила за провеждането им, а проверяваният няма достъп до съд, пред който да апелира дейностите на прокуратурата.
От изказаното на Шишкова стана ясно, че самодейността за следствие на тримата огромни ще остане в държавното обвиняване, което в допълнение бетонира властта на основния прокурор.
Промените изобщо не уреждат въпроса по какъв ред резултатите от тази инспекция ще стигнат до Висш съдебен съвет. По време на полемиката няколко пъти беше правена прилика с процедурата за събаряне на депутатски имунитет, където настояването се прави от основния прокурор.
Така на процедура излиза, че зависещ на основния прокурор (над чиято работа последният има цялостна власт) ще извърши инспекция против него, и в случай че установи, че има данни за закононарушение, той ще я даде на основния прокурор, който да я внесе във Висш съдебен съвет.
Бисерка Стоянова от Националната следствена работа сложи въпроса за какво единствено прокурори ще могат да проверяват, т.е. за какво се изключва опцията следствието да се разпорежда на следователи. Данаил Кирилов отговори, че това е направено, с цел да бъде следствието на едно по-високо равнище и по този начин да бъдат предпазени правата на разследваните, които били единствено трима.
Съдия Галина Тонева от Върховния касационен съд сподели, че преобладаващата част от участниците в срещата въобще нямат концепция какво се предлага.
Предложенията са по заповед на основния прокурор
Заместничката на Цацаров Петя Шишкова съобщи, че предложенията изцяло дават отговор на рекомендациите на Европейската комисия, самостоятелния разбор на прокуратурата, направен от Програмата за поддръжка на структурните промени на Европейска комисия, и заповед на основния прокурор.
Нещата (като изключим заповедта на Цацаров) надалеч не стоят тъкмо по този начин. Иван Брегов от Института за пазарна стопанска система напомни, че отчетът на Европейска комисия препраща към самостоятелния разбор, в който се приказва само за основния прокурор. Предложението в този разбор е следствието на основния прокурор да се организира под надзора на " самостоятелен и почитан върховен представител на правосъдната власт ", който обаче да е отвън прокуратурата.
Брегов сложи въпроса за какво ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са сложени наедно с основния прокурор, в случай, че те са в друго състояние.
Вместо да отговори Кирилов отново мина в офанзива: " Вашата теза напоително битува в избран кръг медии ", а по-късно упрекна питащия във фиксация в основния прокурор.
В рамките на разискването министърът на правораздаването очевидно си изпусна нервите и вместо да дава отговор на рецензиите отправяше персонални нападки, граничещи с обиди към участниците. На няколко пъти Атанаска Дишева от Висш съдебен съвет, която също разкритикува плана, трябваше да споделя, че се надява правосъдният министър да се майтапи с думите си към нея: " тъй като другояче е доста неприятно. "
След като заваляха рецензии и въпроси към измененията Данаил Кирилов се опита да изясни, че срещата е целяла показване на плана, а спор може да бъде изработен в различен формат.
" Срещата през днешния ден беше оповестена като спор " отвърна го Атанска Дишева. " Колко е вярно и дефинитивно, явно следва спор ", сподели ръководителят на работната група - зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов.
От думите на Кирилов стана ясно, че предлагането е единственият вероятен вид и в случай че се търси спор, то той в последна сметка ще се организира в Народното събрание. Той сподели още, че като поема отговорността " за това ", то той си " остава зад това ", явно визирайки плана.
Или както сподели вратарят на националния тим по футбол Николай Михайлов след загубата с Косово: " Това са ни опциите, би трябвало да гледаме действително. "
© Анелия Николова Бетониране на недосегаемостта на основният прокурор. Това е най-краткото резюме на показания в петък от правосъдния министър Данаил Кирилов план за промени в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за правосъдната власт за процедура за следствие и премахване на така наречен " трима огромни " - ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд и основния прокурор.
Още при представянето им предложенията бяха остро разкритикувани от поканените магистрати.
Властта счита, че с въвеждането на процедурата ще бъде отстранена последната спънка пред отпадането на мониторинга от Европейска комисия на правосъдната промяна и битката с корупцията.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Нуждата от механизъм за без значение следствие - само че единствено във връзка с основния прокурор, беше регистрирана от Европейския съд по правата на индивида в делото " Колеви против България ". Впоследствие това беше установено и от самостоятелния разбор на държавното обвиняване, направен от прокурори от разнообразни страни от Европейски Съюз през 2016 година
Българските управляващи обаче дописаха мненията им с процедура за следствие на тримата огромни.
По създание казусът с недосегаемостта на основния прокурор следва от пирамидалната конструкция на държавното обвиняване, в която той има власт над всички прокурори - на процедура ръководителят на държавното обвиняване ще би трябвало да проверява себе си.
Същото, само че по-сложно
Предложенията на Кирилов не вземат решение този проблем, а го задълбочават. Идеята е образуването на досъдебно произвеждане и остраняването на тримата огромни да става с решение на 2/3 от членовете на пленума на Висшия правосъден съвет (ВСС) по предложение на минимум трима членове на съответната гилдия на съвета или министъра на правораздаването. Това ще става единствено за съзнателно закононарушение от общ темперамент. Подобна процедура вкарва мълчалив имунитет за тримата огромни в случай, че имунитет за съдиите, прокурорите и следователите беше отстранен през 2007 година по гледище на Европейска комисия.
Решението на пленума за започване на наказателно произвеждане и отстраняването на тримата огромни ще може да се апелира пред петчленен състав на Върховен административен съд, като членовете на състава ще се избират на инцидентен принцип всред всички магистрати в съдилището.
След като има такова единодушие се образува досъдебно произвеждане, което ще се води от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийска градска прокуратура (в останалите случаи), като държавните обвинители ще проверяват персонално, а няма да могат да разпореждат на проверяващи органи, каквито са следователите или проверяващи служители на реда.
Обвинението ще се внася в Специализирания съд или Софийски градски съд и там ще се преглежда от състав от трима съдии. Според предлагането обаче съставът ще се показва еднолично от ръководителя на тези съдилища, а няма да се избира инцидентно. Подобно предложение демонстрира извънредност на процедурата, по която тримата огромни ще бъдат разследвани и съдени.
Основната чат от рецензиите бяха ориентирани към неналичието на изясненост по какъв начин лицата, които могат да сезират пленума (министъра на правораздаването и минимум трима членове на съответната колегия) за предоставяне на позволение, ще имат данни, с цел да създадат сходно предложение.
Данаил Кирилов разви своето виждане по какъв начин ще стане това. Той даде образец, че в случай че член на Висш съдебен съвет има " разпечатка от банкова информация " на някой от тримата на огромни, той ще може да я употребява, с цел да стимулира предлагането си до пленума за започване на процедура. Правосъдният министър обаче пропусна да посочи по какъв начин банкова информация за трето лице може да доближи до член на Висш съдебен съвет по легален път.
Мария Павлова (следовател в Националната следствена работа, представител Камарата на следователите в България и длъжностен министър на правораздаването в държавното управление на Огнян Герджиков) разкритикува метода, по който е показан законопроектът - без претекстове и без да е изпратен авансово.
В ревюто си тя обърна внимание, че досъдебното произвеждане няма по какъв начин да стартира без разрешението на пленума. Действащият закон (НПК) обаче позволява и друга догадка - досъдебното произвеждане да стартира с първото деяние по следствието, осъществено от проверяващ орган (например - оглед, претършуване и изземване).
Това значи, че в случай че да вземем за пример някой от тримата огромни извърши ликвидиране, проверяващите ще би трябвало да изчакат минимум трима членове на съответната гилдия или министъра на правораздаването да сезират пленума на Висш съдебен съвет, който да даде позволение за формиране на досъдебно произвеждане. Чак тогава огледът на мястото на престъплението ще може да стартира.
Авторът в сянка
Очаквано отбрана на измененията пристигна от зам.-главния прокурор Петя Шишкова, която очевидно познаваше по-добре плана от правосъдния министър. Тя даде да се разбере, че преди отправянето на предлагането на пленума прокурор ще прави така наречен предварителна инспекция, в която да събере данни. Парадоксалното е, че въпросните предварителни инспекции са подложени на критика както в отчетите на Европейска комисия, по този начин и в самостоятелния разбор на прокуратурата от европейски специалисти - главно тъй като няма написани правила за провеждането им, а проверяваният няма достъп до съд, пред който да апелира дейностите на прокуратурата.
От изказаното на Шишкова стана ясно, че самодейността за следствие на тримата огромни ще остане в държавното обвиняване, което в допълнение бетонира властта на основния прокурор.
Промените изобщо не уреждат въпроса по какъв ред резултатите от тази инспекция ще стигнат до Висш съдебен съвет. По време на полемиката няколко пъти беше правена прилика с процедурата за събаряне на депутатски имунитет, където настояването се прави от основния прокурор.
Така на процедура излиза, че зависещ на основния прокурор (над чиято работа последният има цялостна власт) ще извърши инспекция против него, и в случай че установи, че има данни за закононарушение, той ще я даде на основния прокурор, който да я внесе във Висш съдебен съвет.
Бисерка Стоянова от Националната следствена работа сложи въпроса за какво единствено прокурори ще могат да проверяват, т.е. за какво се изключва опцията следствието да се разпорежда на следователи. Данаил Кирилов отговори, че това е направено, с цел да бъде следствието на едно по-високо равнище и по този начин да бъдат предпазени правата на разследваните, които били единствено трима.
Съдия Галина Тонева от Върховния касационен съд сподели, че преобладаващата част от участниците в срещата въобще нямат концепция какво се предлага.
Предложенията са по заповед на основния прокурор
Заместничката на Цацаров Петя Шишкова съобщи, че предложенията изцяло дават отговор на рекомендациите на Европейската комисия, самостоятелния разбор на прокуратурата, направен от Програмата за поддръжка на структурните промени на Европейска комисия, и заповед на основния прокурор.
Нещата (като изключим заповедта на Цацаров) надалеч не стоят тъкмо по този начин. Иван Брегов от Института за пазарна стопанска система напомни, че отчетът на Европейска комисия препраща към самостоятелния разбор, в който се приказва само за основния прокурор. Предложението в този разбор е следствието на основния прокурор да се организира под надзора на " самостоятелен и почитан върховен представител на правосъдната власт ", който обаче да е отвън прокуратурата.
Брегов сложи въпроса за какво ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд са сложени наедно с основния прокурор, в случай, че те са в друго състояние.
Вместо да отговори Кирилов отново мина в офанзива: " Вашата теза напоително битува в избран кръг медии ", а по-късно упрекна питащия във фиксация в основния прокурор.
В рамките на разискването министърът на правораздаването очевидно си изпусна нервите и вместо да дава отговор на рецензиите отправяше персонални нападки, граничещи с обиди към участниците. На няколко пъти Атанаска Дишева от Висш съдебен съвет, която също разкритикува плана, трябваше да споделя, че се надява правосъдният министър да се майтапи с думите си към нея: " тъй като другояче е доста неприятно. "
След като заваляха рецензии и въпроси към измененията Данаил Кирилов се опита да изясни, че срещата е целяла показване на плана, а спор може да бъде изработен в различен формат.
" Срещата през днешния ден беше оповестена като спор " отвърна го Атанска Дишева. " Колко е вярно и дефинитивно, явно следва спор ", сподели ръководителят на работната група - зам.-министърът на правораздаването Евгени Стоянов.
От думите на Кирилов стана ясно, че предлагането е единственият вероятен вид и в случай че се търси спор, то той в последна сметка ще се организира в Народното събрание. Той сподели още, че като поема отговорността " за това ", то той си " остава зад това ", явно визирайки плана.
Или както сподели вратарят на националния тим по футбол Николай Михайлов след загубата с Косово: " Това са ни опциите, би трябвало да гледаме действително. "
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ